Решение по дело №371/2019 на Окръжен съд - Бургас

Номер на акта: 405
Дата: 15 май 2019 г. (в сила от 15 май 2019 г.)
Съдия: Вяра Иванова Камбурова
Дело: 20192100500371
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 14 март 2019 г.

Съдържание на акта

                                                          Р Е Ш Е Н И Е

Номер V - 42                                   Година 2019, 15 май  град Бургас

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ІІ-ро Гражданско отделение,V-ти въззивен състав

На петнадесети   април, две хиляди и деветнадесета   година

в публично съдебно заседание, в следния състав:

 

                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:Вяра КАМБУРОВА

                                                                            ЧЛЕНОВЕ:Галя БЕЛЕВА

                                                                                                мл.с.Ваня ВАНЕВА                             

Секретар Таня Михова

като разгледа докладваното от съдията В.Камбурова

въззивно  гражданско дело номер 371 по описа за 2019 година,

за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е по реда на чл.258 и сл. от ГПК и е образувано по въззивна жалба вх.№10261/06.03.2019г., подадена от „ДИЗАЙНГРУП“ ООД, ответник в първоинстанционното производство, чрез пълномощника адв.Т., с адрес ***   срещу  решение №298 от 08.02.2019г., постановено от БРС по гр.д.№6556/2018г. по описа на същия съд.

С посоченото решение е прието за установено по реда на чл.422  ГПК, че ответното дружество  дължи на ищеца-„ТОМАТЕКС ХОУМ ТЕКСТИЛ“ ЕООД, представлявано от управителя Малек Мохамед Туме сума в размер от 91,80 лева, представляваща цената на закупена дамаска съгласно Фактура № 748/14.06.2018 год., издадена на основание неформален договор за покупко-продажба, сключен през м. юни 2018 год., което вземане съставлява част от предмета на Заповед за изпълнение № 2783/17.07.2018 год. по ч. гр. д. № 5351/2018 год. на БРС. Със същото решение ответното дружество е осъдено да заплати съдебно-деловодни разноски.

С жалбата се иска отмяна на обжалваното решение изцяло като вместо това бъде постановено ново, с което предявените искове да бъдат отхвърлени. Претендират се разноски за двете инстанции.

Изразява се несъгласие с изводите на първоинстанционния съд, че договорът за покупко-продажба е бил надлежно сключен и няма данни за противопоставяне на ответника по реда на чл.301 ТЗ-съгласно електронно писмо от 10.08.2018г. купувачът е приел сделката и е изразил безусловно съгласие за изплащане на цената. Акцентира, че по делото няма доказателства  за това кога е извършена поръчката, за която се претендира плащане, какъв вид е заявената стока, какво количество е заявено и пр. Също така посочва, че с отговора на исковата молба и в с.з. изрично е заявено, че дружеството не е имало необходимост от  дамаска, не е използвало такава дамаска, както и че служителят Бодуров не е овластен да извършва такава поръчка. На следващо място излага доводи, че изискуемостта на задължението за плащане на цена не се предпоставя от издаването на фактура, както и че наличието на издадена фактура доказва наличието на всички елементи от фактическия състав по сключването на договор за продажба.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК  е депозиран отговор от процесуалния представител адв.К.. Оспорва въззивната жалба изцяло, за което излага съображения. Счита, че възраженията за преклудирани, тъй като не са заявявани нито с отговора на исковата молба, нито в хода на първоинстанционното производство. Претендира разноски.

В с.з. страните, чрез процесуалните си представители поддържат въззивната жалба, респективно отговора. Претендират разноски.

Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежно упълномощен представител на страна, която има правен интерес от обжалването. Жалбата отговоря на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК и е допустима, поради което следва да се разгледа по същество.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата. Решението е валидно и допустимо.

След като прецени твърденията на страните, с оглед събраните по делото доказателства и  разпоредби на закона, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Ищцовото дружество твърди, че с ответника са били в облигационна връзка по повод договор за продажба и доставка на дамаска за периода 13-18.06.2018г., въз основа на поръчка от служител на ответното дружество – Мартин Бодуров. Сочи се, че бил поръчан един топ дамаска, като впоследствие лицето договаряло от името на ответника заявило, че ще закупят само три метра от въпросния плат, за което била издадена фактура № 748/14.06.2018г. за сумата от 91,80 лв.

Ищецът е подал заявление по чл.410 от ГПК, по което е издадена Заповед №2783 за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 17.07.2018г. по ч.гр.д.№5351/2018 год. по описа на БРС за сумата от 91.80 лв., представляваща неплатена цена за закупена дамаска, ведно със законната лихва от 16.07.18год., до окончателното изплащане на главницата, както и за сумата от 225 лв. – разноски.

Предвид постъпилото възражение от длъжника, кредиторът е  предявил иск по чл.415 от ГПК във връзка с чл.422, ал.1 от ГПК за установяване на вземането си.

В законоустановения срок по чл.131 от ГПК, ответната страна е депозирала отговор, в който е оспорила иска. Изложила е становище, че лиспва договор между страните, а процесната дамаска е поръчана от служител, който е бил уволнен от ответното дружество. Сочи се още, че управителят на дружеството е посетил магазина на ищеца, видял е дамаската, но същата била от вид, който никога не бил използван от дружеството, поради което тя не била необходима и съответно цената не била заплатена.

В подкрепа на твърденията си ищцовата  страна  представя  писмени доказателства. Ответникът също е представи писмени доказателства, ангажирал е и гласни такива.

С нормата на чл.267 от ГПК се въведе т.нар. ,,ограничен въззив”, т.е. въззивната инстанция се произнася по посочените в жалбата основания за неправилност на решението. Ето защо съдът следва да обсъди само съображенията, които въззивникът е изложил в жалбата си, а именно, че липсва договор между страните, че служителят Бодуров не е бил овластен да извършва тази поръчка, че е налице изрично противопоставяне на ответното дружество относно извършената поръчка, както и че липсват доказателства за конкретната поръчка, количеството на стоката, нейният вид, има подпис на съставител.

Договорът за продажба е неформален договор, поради което сключването му предполага постигане на съгласие между страните относно съществените му елементи – стока и цена, без да е необходимо обективирането му в писмена форма. Съгласно константната практика на ВКС, издадената фактура може да бъде доказателство за сключен договор за търговска продажба на движими вещи между посочените в нея страни, ако в нея са посочени съществени елементи от съдържанието на сделката. Още повече, че видно от представените писмени доказателства – извлечение от банкова сметка *** № **********, издадена на 19.04.2017г. , страните имат трайни търговски отношения, както и че плащанията се извършват по банков път въз основа на издадена фактура от ищцовото дружество. Несъстоятелни са твърденията, че липсват данни относно вида на стоката и нейното количество. В процесната  фактура е посочено, че видът на стоката е дамаска, количеството е три метра, посочена е единична цена за метър, общата дължима цена за цялото количество, към която сума е начислен и дължимия данък. Налице е валидно сключен между страните договор за покупко-продажба на дамаска, по поръчка на служител на ответното дружество – Мартин Бодуров, което се потвърждава и от електронната кореспонденция между двете дружества. В писмо от 12.07.2018г., ответното дружество посочва, че поръчката е ненужно и неправомерно направена от служител на фирмата, с който към настоящия момент трудовото правоотношение е прекратено. Видно от представената заповед № 88/27.06.2018г., действително е прекратено правоотношението между Мартин Бодуров и „Дизайнгруп“ ООД, но към момента на сключване на договора за продажба на дамаска, същият е бил служител на ответника.

С решение № 89 от 12.06.2013г. по т.дело № 431/2012г. на ІІ т.о., ВКС е застъпил принципно становище по приложението на чл.301 ТЗ – независимо дали липсата на представителна власт засяга сключването на сделката от името на търговеца или изпълнението на сключената от търговеца сделка, и в двете хипотези извършените без представителна власт действия пораждат правни последици за търговеца, ако той не извести своевременно насрещната страна, че те не го обвързват. Приложението на въведената с чл.301 ТЗ законова презумпция предполага изследването на конкретни факти, от които може да се направи несъмнен извод, че търговецът е узнал, но въпреки това не е оспорил извършените от негово име без представителна власт действия. Безспорно се установява по делото – писмо от 10.08.2018г., изпратено от ответното дружество до ищеца, че сумата по процесната фактура ще бъде заплатена при доставяне на същата, както и предложението за постигане на уговорка за дата, час и място за доставка на стоката.

Не е спорно по делото, че стоката не е предадена на купувача. С оглед липсата на писмен договор между страните, от който да е видно какви са условията на доставката. Доколкото се касае за определена вещ и липса на конкретни уговорки с факта на плащането на цената за продавача възниква задължението да предаде на купувача вещта,  а при липса на конкретно уговорен срок за доставка следва да се приеме, че предаването следва да се извърши в разумен срок след факта на плащането, каквото плащане безспорно не е налице.

 При така установената фактическа обстановка следва да се приеме, че предявеният иск е основателен.

Предвид изложеното решението на районния съд, постановено в горния смисъл е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода от спора, дружеството „Дизайнгруп“ ООД следва да заплати сумата 300лв, представляващи разноски на въззиваемия  пред въззивната инстанция.

Неоснователно е възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Основанието по чл. 78, ал. 5 от ГПК се свежда до преценка за съотношението на цената на адвокатска защита и фактическата и правна сложност на делото. Минималният размер на възнаграждението за всеки вид адвокатска услуга е определен с издадената Наредба № 1/09.07.2004  за минималните размери на адвокатските възнаграждения. В разглеждания случай, за защитата си по настоящото дело, страната е договорила с адвоката възнаграждение в размер на 300 лева,  което е в съответствие с разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредбата, т.е. възнаграждението е дължимото минимално такова съгласно цитираната разпоредба. 

С оглед на гореизложеното Бургаският окръжен съд

 

Р Е Ш И :

 

ПОТВЪРЖДАВА  Решение №298/08.02.2019г., постановено от Бургаски районен съд по гр.д.№ 6556 по описа за 2018г.

ОСЪЖДА  „ДИЗАЙНГРУП“ ООД ЕИК 102096484, със седалище и адрес на управление гр. Бургас, ж.к. „Славейков, бл.55, до вх.Р –партер, магазин 3, представлявано от Стела Калчева да заплати на „ТОМАТЕКС ХОУМ ТЕКСТИЛЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Бургас, ул. „Константин Величков” № 63, представлявано от Малек Мохамед Туме, сумата от 300 лв. /триста лв./, представляваща адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция.

 Решението  е окончателно на осн. чл.280, ал.2 от ГПК.

 

 

                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                            ЧЛЕНОВЕ: