РЕШЕНИЕ
№ 733
гр. Пловдив, 06.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на
осми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Величка П. Белева
Членове:Надежда Н. Дзивкова Рашкова
Руска Ат. Андреева
при участието на секретаря Тодорка Г. Мавродиева
като разгледа докладваното от Руска Ат. Андреева Въззивно гражданско дело
№ 20245300500414 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 4781/27.11.2023 г., постановено по гр. дело № 4891/2023
г. по описа на Районен съд – Пловдив, XIX гр. състав, е признато за
установено по отношение на „Мъни плюс мениджмънт“ ЕАД, че И. Б. Д. не
дължи сумата от 1384,79 лв. по изп. дело № *** г. на ЧСИ К. поради изтекла
погасителна давност, както и разпределена отговорността за разноските по
делото.
Против първоинстанционното решение е постъпила въззивна жалба от
„Мъни плюс корп“ ЕАД /с предходно наименование „Състейнъбъл бизнес
солюшънс“АД/, чрез пълномощника по делото адвокат Л.. Във въззивната
жалба се излагат оплаквания, че решението е неправилно, необосновано и
постановено при допуснати съществени процесуални нарушения. Оспорва се
изводът на районния съд, че процесното вземане се погасява с изтичането на
тригодишна давност. Излагат се съображения, че заповедта за изпълнение е
издадена на 25.07.2017 г. и същата е влязла в сила, поради което от датата на
1
стабилизиране на заповедта за изпълнение и издаването на изпълнителния
лист на 25.09.2017г. е започнала да тече нова петгодишна давност за
вземането, съгласно чл.117 ЗЗД. Поддържа се, че в хода на образуваното
изпълнително дело № *** г. на ЧСИ М.К., са предприемани множество
способи за събиране на вземането, прекъсващи погасителната давност за
вземането с тяхното изрично посочване. Излагат се доводи, че от влизане в
сила на заповедта до днешна дата взискателят не е бездействал, а се е опитвал
да събере дължимото вземане поради което не е изтекла предвидената 5 -
годишна давност. По изложеното се моли да се отмени обжалваното решение
и да се отхвърли претенцията. Претендират се разноските за двете съдебни
инстанции. Прави се възражение по чл.78, ал.5 ГПК.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от
И. Б. Д., чрез пълномощника по делото адвокат Т., с която взема становище за
неоснователност на жалбата. Поддържа, че съдът правилно е приел вземането
за недължимо поради изтекла тригодишна погасителна давност по чл. 111, б.
„в“ ЗЗД. Излага доводи за правната харектеристика на процесното вземане
като лизингови вноски по договор за финансов лизинг и поддържа, че същото
представлява периодично задължение, с позоваване на съдебна практика.
Поддържа, че по отношение на вземането е приложима специалната
тригодишна погасителна давност по чл.111, б. „в“ ЗЗД. Освен това се сочи, че
по изп.дело № *** г. на ЧСИ М. К. не са предприемани множество
изп.способи, както твърди въззивника. Излага доводи, че погасителната
давност не е прекъсвана с молбата за насрочване на опис, както и със самото
насрочване на опис и до реално предприемане на принудително изпълнение
не се е било стигнало. Искането към въззивния съд е да потвърди изцяло
първоинстанционното решение, както и да отхвърли въззивната жалба.
Претендира се присъждане на адвокатско възнаграждение на осн. чл. 38, ал. 1,
т.3 от ЗАдв., което да бъде съобразено с чл.36, ал.2 от ЗАдв. и НМРАВ. Прави
възражение за прекомерност на разноските на въззивника.
Като обсъди събраните по делото доказателства и взе предвид
становищата на страните, настоящият съдебен състав намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Районният съд е бил сезиран от И. Д. с иск с правно основание чл. 439
от ГПК против „Мъни плюс корп“ ЕАД за признаване за установено, че
2
ищцата не дължи на ответника парична сума в размер на 1384,79 лева,
събирана по изп. дело № *** г. по описа на ЧСИ М. К., рег. № *** на КЧСИ.
В исковата молба са изложени твърдения, че вземанията на ответника
„Мъни плюс корп“ ЕАД (с предишно наименование „Състейнъбъл бизнес
солюшънс“ АД) по изпълнителен лист от 28.09.2017 г., изд. по ч. гр. дело №
11388/2017 г. на ПдРС, въз основа на който е образувано горепосоченото
изпълнително дело, са погасени по давност, текла в периода от 15.01.2018 г.
(датата на издаване на съобщението за образуване на изпълнително дело,
получено от ищцата) до 13.03.2023 г. (дата на издаване на призовката за
принудително изпълнение, получена от ищцата). През посочения повече от 5-
годишен период не били извършвани никакви действия за събиране на
претендираното вземане. Вземането по изпълнителния лист касаело сума по
договор за лизинг на лаптоп марка HP, който ищцата Д. сключила с
„Мобилтел“ ЕАД (сега „А1 България“ ЕАД) на 09.02.2015 г., чийто поръчител
бил ответникът, но тя останала с впечатление, че е заплатила всички дължими
суми по този договор. Нямала намерение да заплаща доброволно сумата по
изпълнителното дело.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът „Мъни плюс корп“ ЕАД е подал
писмен отговор, в който оспорва иска като неоснователен и недоказан. Сочи,
че приложимата в случая погасителна давност, доколкото вземането било
установено с влязла в сила заповед за изпълнение, срещу която длъжницата не
възразила, била 5-годишна. Твърдението, че в периода от 2018 г. до 2023 г. не
били извършвани действия по събиране на вземането, не отговаряло на
истината: след образуването на изпълнителното дело на 09.01.2018 г.
взискателят многократно предприемал действия по принудително
изпълнение: на 15.01.2018 г. били наложени запори на банкови сметки, на
11.07.2018 г. – било поискано извършване на опис на движими вещи, май
2020 г. – отново било поискано извършване на опис на движими вещи,
12.05.2021 г. – бил насрочен опис на движими вещи в дома на длъжника,
февруари 2023 г. – отново бил насрочен опис на движими вещи в дома на
длъжника. Кредиторът не бездействал, поради което и не следвало да търпи
погасяване на вземането си по давност.
Първоинстанционният съд е счел, че процесните вземания като
периодични следва да се погасяват с тригодишна давност. Приел е, че
3
последното прекъсващо давността действие е признанието на длъжника на
23.07.2019 г., като поради изтичане на двугодишен период без взискателят да
поиска извършването на нови изпълнителни действия, е настъпила перемпция
на 24.07.2021 г. Прието е, че след настъпване на перемпцията извършените
преди нея изпълнителни действия не следва да се зачитат като валидни и не
могат да послужат за прекъсване на давността, поради което и между
признанието и крайната дата, сочена от ищеца – 13.03.2023 г., е изтекла
тригодишната погасителна давност. С тези решаващи мотиви искът е уважен
в цялост.
При извършената служебна проверка съгласно чл. 269 от ГПК, съдът
констатира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Следва да се
премине към проверка на правилността на решението.
По делото е представен препис от изпълнително дело № *** г. по описа
на ЧСИ М. К., рег. № *** на КЧСИ, от чието съдържание се установява
следното:
С молбата за образуване на изпълнителното дело от 09.01.2018 г.
взискателят „Състейнъбъл бизнес солюшънс“ АД (сега „Мъни плюс корп“
ЕАД) е поискал налагането на запори върху банкови сметки на длъжника. На
15.01.2018 г. съдебният изпълнител е постановил налагане на запори на
банкови сметки на ищцата в „***“ АД, „***“ ЕАД, „**“ АД, „***“ АД и „***“
АД. Изпратени са съответните запорни съобщения до третите задължени
лица. На 16.01.2018 г. взискателят е поискал налагане на запор на трудово
възнаграждение на длъжницата. На 23.07.2019 г. И. Д. депозира пред
съдебния изпълнител писмено предложение за разсрочване на дълга,
съставляващо недвусмислено действие по признание на същия. На 27.05.2020
г. взискателят е поискал извършване на опис на движими вещи на длъжницата
Д., който в последствие е насрочен, но не е проведен поради нередовно
уведомяване на последната от ЧСИ. На 17.02.2023 г. взискателят е поискал
налагане на запор на движими вещи на длъжника. Отново е насрочен опис с
акт на ЧСИ от 10.03.2023 г.
Спорът по делото се концентрира във въпроса изтекла ли е
погасителната давност за вземането на „Мъни плюс корп“ АД срещу
длъжницата И. Д., доколкото именно изтичането на погасителната давност е
новонастъпилият факт по смисъла на чл. 439, ал. 2 от ГПК, на който се
4
основава претенцията.
На първо място, настоящият съдебен състав споделя практиката,
обективирана напр. в решение № 50295 от 23.01.2023 г., постановено по гр. д.
№ 1030 по описа за 2022 г. на ВКС, IV г.о., а именно – че установеното с
влязла в сила заповед за изпълнение вземане следва да се приравни на
„съдебно установено“ и като такова се погасява всякога с петгодишна
давност (чл. 117, ал. 2 от ЗЗД). Без значение е обстоятелството, дали преди
безспорното му установяване вземането се е ползвало с по-кратка
погасителна давност. Оплакването на жалбоподателя за нарушение на
материалния закон се намира за основателно.
На второ място, действително между налагането на запори на банкови
сметки, съобразно искането на взискателя от 09.01.2018 г., и следващото
искане за извършване на изпълнителни действия (молба за опис на движими
вещи от 27.05.2020 г.) е изтекъл предвиденият в чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК
двугодишен срок, респ. делото е перемирано през процесния период.
Неправилно обаче районният съд е приел, че с настъпване на перемпцията с
обратна сила се заличава ефектът на прекъсване на давността, постигнат от
валидно извършените действия по принудително изпълнение. Както е прието
напр. в решение № 3/04.02.2022 г., постановено по гр. дело № 1722/2021 г. на
ВКС, IV г.о.; решение № 127/12.07.2022 г. по гр. дело № 2884/2021 г. ВКС,
III г.о.: „Давността, съгласно чл. 116, б. „в“ от ЗЗД се прекъсва с
предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен
изпълнителен способ.“, а обезсилването на предприетите изпълнителни
действия като законна последица от перемпцията (мотиви към т. 10 на ТР №
2/26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС) не се съотнася към основанието по чл. 116,
б. „в“ от ЗЗД. Перемпцията е без значение за давността.
При съобразяване на достигнатите фактически констатации, между
отделните искания на взискателя за предприемане на действия по
принудително изпълнение, признанието на длъжницата и предприетите
изпълнителни способи, не е изтекъл период от 5 години, който да обоснове
погасяването на вземането по изпълнителния лист по давност. Кредиторът не
бездейства, а предприема поведение за събиране на вземането си, поради
което не следва да търпи санкционните последици на погасителната давност.
За основателни се приемат оплакванията на жалбоподателя в тази насока.
5
От последното валидно изпълнително действие – искането на
взискателя за извършване на опис на движими вещи на 17.02.2023 г. до
завеждането на исковата молба по делото в съда (05.04.2023 г.) е изтекла
малко повече от година – период, който също не съответства на предвидения
в чл. 117, ал. 2 от ЗЗД. Искът с правно основание чл. 439 от ГПК следва да се
отхвърли като неоснователен.
Въззивната жалба е основателна. Решението на първата инстанция е
неправилно и като такова следва да бъде отменено, а вместо него – да се
постанови ново такова, с което предявеният от И. Д. иск да се отхвърли
изцяло.
По разноските:
С оглед изхода от делото на „Мъни плюс корп“ ЕАД се дължат от
насрещната страна направените разноски, както следва: в
първоинстанционното производство в общ размер 424 лева, включващи
възнаграждение за адвокат и такса за препис; във въззивното производство в
общ размер 425 лева, включващи възнаграждение за адвокат и държавна
такса. Общо направените от страната разноски възлизат на 849 лева.
Направеното от ищцата-въззиваема възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение се намира за неоснователно – исканият хонорар
в размер на 400 лева за всяка инстанция е съобразен с фактическата и правна
сложност на делото, както и със защитавания материален интерес.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 4781 от 27.11.2023 г. постановено по гр. д. №
4891/2023 г. по описа на Районен съд – гр. Пловдив, ХIХ гр. състав, КАТО
ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от И. Б. Д., ЕГН: **********, с адрес: ***,
против „Мъни плюс корп“ ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ж.к. „София парк“, ул. „Рачо Петров Казанджията“ №
4, вх. А, ет. 5, иск с правно основание чл. 439 от ГПК за признаване за
6
установено между страните, че ищцата И. Д. не дължи на ответника „Мъни
плюс корп“ ЕАД парична сума в размер на 1384,79 лева, събирана по изп.
дело № *** г. по описа на ЧСИ М. К., рег. № *** на КЧСИ.
ОСЪЖДА И. Б. Д., ЕГН: **********, с адрес: ***, да заплати на „Мъни
плюс корп“ ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ж.к. „София парк“, ул. „Рачо Петров Казанджията“ № 4, вх. А, ет. 5,
сумата от 849 /осемстотин четиридесет и девет/ лева, представляваща съдебни
разноски за първоинстанционното и въззивното производство.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване съгласно чл. 280,
ал. 3 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7