Р
Е Ш Е
Н И Е
№…………………
гр. К., 25.07.2016
година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Карловски районен съд трети граждански състав
на двадесет и
първи юни две
хиляди и шестнадесета година
в публично
заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДАРИНА ПОПОВА
Секретар: А.Г.
като разгледа
докладваното от съдията
гражданско дело №
173 по описа за 2016 година
и за да се произнесе, взе предвид:
ПРОИЗВОДСТВОТО е по иск с правно основание
чл. 127, ал.2 от СК.
Производството е по иск с правно основание
член 127, ал.2 от СК вр. с чл. 59 и чл. 143, ал. 1 и 2 от СК.
ИЩЕЦЪТ Х.Г.Д. с ЕГН ********** *** лично и в
качеството на майка и законен представител на малолетната С.М.С., родена на ***г.
с ЕГН ********** твърди, че с ответника М.С.М. нямали сключен граждански брак,
живеели на семейни начала в дома му в село М., община П.Б. от 2009г. и от
съжителството си имали родена дъщеря С.М.С., родена на ***г. с ЕГН ********** -
малолетна, видно от Акт за раждане № *****. Преди да се роди дъщеря им отношенията между
двамата били нормални, но впоследствие започнали проблемите. След раждането на С.
се установило, че тя има вродено заболяване с диагноза: ** *******, видно от епикриза
от УМБАЛ „Св. Г.“ ЕАД П., Клиника по неврохирургия с И.З. № 8241/ 104 и се
наложила операция, когато детето било на три месеца. След още три месеца се
наложила втора операция на С., видно от епикриза от УМБАЛ „Св. Г.“ ЕАД П.,
Клиника по неврохирургия с И.З. № 29475/ 424 с диагноза: ***************, които две
операции ищцата заплатила с помощта на майка си. Ответникът казал, че няма
парични средства за тях. След време била възстановена част от сумата, която
ответникът прибрал и използвал само за себе си. Заявил, че средствата са му
нужни за закупуване на кола и други нужди, без да се интересува от интересите
на детето си. През времето, когато ищцата ходела по болнични заведения и
търсела помощ и начин да лекува детето, бащата не се интересувал и не полагал
грижи за дъщеря си. Ищцата правела всичко сама и с помощта на майка си. По
време на съжителството си с ответника имали многократни спорове относно
неговото отношение към детето. Ответникът я тормозел и взема парите от
майчинството, помощите и детските, и ги използвал да се черпят с негов приятел,
докато тя се тормозела как да лекува детето си и да направи най-доброто за
подобряване неговото здравословно състояние. Многократно се прибирала с детето
в К. при майка си, но ответникът идвал и се молел да се върне като обещавал, че
ще се поправи. Бездушното отношение на ответника не се издържало и след
Великден през 2012г., ищцата взела дъщеря си и заживели в жилището на майка й в
град К.. От раждане на дъщеря им до момента само тя се грижела за нея и за специалните
медицински грижи от които се нуждае. В момента живеела в град К. на ул. „*** ***“ № 38 в жилището
на нейната майка и работела на постоянна работа във фирма „С.“ ЕООД гр. П.,
разполагала с финансови средства да се грижи за дъщеря си. Ответникът живеел в
село М., община П.Б. и не се интересувал от съдбата на дъщеря им, не полага
никакви грижи за нейното отглеждане и възпитание, не плащал никаква издръжка,
необходима за най-елементарните и нужди. Освен това живеел с друга жена на
семейни начала и напълно се дезинтересирал от тях. Ищцата разполагала с
финансови възможности и жилище и имала прекрасни възможности за упражняване на
родителските права върху С.. Ответникът също трябвало да поеме част от
разходите по отглеждането й. той работел и разполагал с финансови средства като
можел да заплаща издръжка в размер на 130 лева без това да му създава особени
трудности. Предвид обстоятелството и, че
от раждането на дъщеря им ответника не се интересувал от състоянието й, не
полагал грижи за отглеждането й и не е давал парични средства за детето, следвало
да бъде осъден да заплати издръжка и за минало време за период от една година
назад от датата на подаването на исковата молба 19.02.2016г. в размер на 130
лева месечно.
МОЛИ съда да постанови решение, с което да й
предостави упражняването на родителските права върху детето С.М.С., родена на ***г.
с ЕГН ********** и да определи местоживеене на детето с нея, да определи на
бащата режим на лични контакти с детето всяка първа и трета събота и неделя от
месеца с преспиване, от 10:00 часа в съботния ден до 17:00 часа в неделния ден
и един месец през лятото, който да не съвпада с годишния отпуск на майката. Да
осъди ответника да и заплаща като на майка и законен представител месечна
издръжка в размер на 130 лева, считано от предявяване на иска – 19.02.2016г. до
настъпване на законоустановена причина за изменение или прекратяване, ведно със
законната лихва за всяка просрочена вноска. Да заплати издръжка за минало време
в размер на 130 лева месечно за периода от 19.02.2015г. до предявяване на иска.
ОТВЕТНИКЪТ М.С.М. с ЕГН ********** ***
оспорва исковете изцяло. Твърди, че изложеното в исковата молба не отговаря на
истината. Не било вярно, че не проявява интерес към дъщеря им С. и не полага
грижи за отглеждането й. Действително, след раждането й се оказало, че детето
има заболяване и се наложило лечение. Но не отговаряло на истината, че не се
грижил за детето, като ищцата и нейната майка заплатили операцията. Дори в
селото, в което живеел хората събирали пари за да им помогнат. Не отговаряло на
истината и че след като била възстановена част от сумата за лечението, взел
парите и си купил кола. Действително с парите купили кола, защото операциите на
детето минали, но я избрали и купили заедно с ищцата. Тя нямала нищо против
това, макар че след като се разделили заедно с баща й и сестра й ходели в
неговото село да вдигат скандали и да искат колата. Неверни били твърденията,
че не проявявал интерес и грижи за детето ни. Докато живеели заедно участвал
активно в отглеждането на дъщеря им, а след като се разделили редовно ходел да
я вижда. При всяко посещение купувал дрешки и други неща, необходими за едно
дете. Винаги, когато имал възможност я вземал при него. За последен път детето
взел детето през месец януари тази година. От както се е родило детето винаги
помагал с каквото мога за отглеждането й. След като майка й решила да го
напусне, я виждал по-рядко по тази причина, но не се дезинтересирал от детето и
винаги когато можел ходел да го види и му купувал неща, които смятал, че са необходими.
МОЛИ съда да отхвърли иска като
неоснователен.
ПО ДЕЛОТО е приет за съвместно разглеждане
насрещен иск, предявен от М.С.М. против Х.Г.Д..
ИЩЕЦЪТ по насрещния иск твърди, че през
2012г. Х.Д. напуснала семейното им жилище, находящо се в с М., обл. С.З. и се
прибрала заедно с дъщеря им С. ***, където живеела в жилището на майка си.
Напуснала го по нейно желание, като взела и детето със себе си. От тогава до
сега тя се опитвала да създава проблеми като затруднява срещите с дъщеря му.
Дъщеря им имала вродено заболяване и се нуждаела от доста грижи. Въпреки това,
ищецът редовно посещавал детето си и винаги му купувал дрехи и други нужни за
израстването му неща. Ответницата живеела в жилището на майка си, там нямало
всички необходими удобства, които са нужни за нормалното израстване на детето.
Ищецът живеел в самостоятелно жилище, работел на постоянен трудов договор,
редовна смяна и получавал добро за страната ни трудово възнаграждение. Счита,
че за детето ще е много по-добре да живее с него. Можел да му осигури много
по-добри битови условия, разполагал и с достатъчно финансови възможности за да
задоволява нуждите му. Работата на редовна смяна давала възможност да отделя
нужното време за детето. Действително в момента живеел с друга жена. Тя познавала
детето и винаги, когато го вземал при себе си се отнасяла добре, помагала на
ищеца в грижите за С., нямало проблем да са двете заедно. Жената, с която
живеел обичала детето му и щяла да му помага в грижите за него. В разходите по
отглеждането на детето следвало да участва и неговата майка. Същата работела, била
в трудоспособна възраст и имала финансова възможност да заплаща издръжка за
отглеждането на дъщеря им в размер на минималния определен от закона размер,
без това да й създава финансови затруднения.
МОЛИ съда да постанови решение, с което с
което да му предостави упражняването на родителските права върху детето С.М.С.,
родена на ***г. с ЕГН ********** и да определи местоживеене на детето с негоя,
да определи на майката подходящ режим на лични контакти с детето. Да осъди
ответницата да му заплаща като на баща и законен представител месечна издръжка
в минималния предвиден в закона размер, считано от предявяване на иска –
04.07.2016г. до настъпване на законоустановена причина за изменение или
прекратяване, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска.
ОТВЕТНИЦАТА по насрещния иск го оспорва.
Твърди, че обстоятелствата, на които той се основава не отговарят на истината.
Напуснала семейното жилище в с. М., обл. С.З. заедно с дъщеря си защото не намирала
никаква подкрепа от ищеца и била подложена на тормоз от него. Подкрепа и помощ
намирала само при майка си в град К. и поради тази причина нееднократно се
прибирала да живее с детето си при нея. Ищецът я тормозел системно физически и
психически. Нееднократно й нанасял побой в пияно състояние в присъствието на
детето. Побоя след Великден 2012г. бил най-тежък. Като се прибра вкъщи пиян, М.
започнал да й иска пари от парите на детето, за да си купува цигари и алкохол и
да ходи по заведения, да пие с приятели, твърдял, че му трябват за да отиде на
работа. Тогава започнал да ответницата удря много жестоко и побоят преминал в
душене. С много молби от успяла да избяга в другата къща - пристройка при баща
му, който я спасил като ударил сина си, за да се осъзнае какво прави. Ответницата
се обадила на сестра си, която отишла с микробус, с който ищцата се прибрала в
град К.. Не отговаряло на истината
твърдението, че създавам проблеми и затруднения на ищеца да вижда или взема С..
Твърди, че сама му казвала да идва, но той не проявявал интерес тъй като живеел
с друга жена, която имала свои деца. В случаите, когато я вземал, ищецът не
обръщал внимание на детето, а поведението на жена му било укоримо, дори
нечовешко. Когато през 2015г. ищецът пожелал да вземе С. за рождения й ден на
30.10, детето споделило, че новата жена я бие и се страхува да отиде при баща
си. Ответницата потърсила ищеца по телефона за информация, но той отрекъл
подобно поведение от страна на жена си. Не отговаряло на истината твърдението
на ищеца, че редовно посещава дъщеря си и и носи подаръци и дрешки. Донесъл
едно яке и една кукла през 2015г., за разлика от баща си, който отишъл да види
внучката си за новата 2014-2015г. и занесъл подаръци и дрешки. Не отговаря на истината твърдението на ищеца
относно съгласието й за закупуване на кола. Ответницата била в болница в гр. К.
и направила аборт в деня, когато я накарал да изтегли възстановените пари от
операцията на С.. Тези пари били преведени по сметката на вуйчото на
ответницата и след като ги изтеглила, М. ги взел и купил кола по свой избор и
на свое име. Ответницата била категорично против, той като ищецът нямал
шофьорска книжка и имал множество нарушения по ЗДвП. Вярно било, че жителите на М. събирали пари,
за да им помагат за С., но парите не били използвани за нея, а ищецът си купил
мотор, който управлявал без да има съответното свидетелство за правоуправление.
Не отговаряло на истината твърдението на ищеца, че може да осигури по-добри
условия за живот и да задоволи нуждите на С., тъй като тя посещавала
специализирано учебно заведение според нейните потребности на 5 км от град К.,
в съседния гр. С., като всяка сутрин идвал специализиран превоз да я вземе от
вкъщи и вечер я връщал, а в с. М. и в близост до него няма такова учебно
заведение. Най-близкото такова било в гр. К. на 30 км. Не отговаряло на
истината твърдението на ответника, че през месец януари тази година С. е била
при него в с. М.. След като получил нейната исковата молба по настоящото дело, ищецът
отправил заплахи на 09.03.2016г. сутринта по телефона с думите: „Какво правиш,
какви се тези неща, защо си подала молбата в съда, какви са тези призовки, внимавай,
че ще ти се случи нещо лошо. След това затворил телефона, без ответницата да може
да каже нищо. Тъй като се уплашила за живота и здравето си, и за тези на дъщеря
си и майка си, подала жалба в Районна Прокуратура К. с вх. № 281000-3376/2016г.,
по която била извършена предварителна проверка. Вследствие на проверката били
предприети превантивни мерки на основание чл. 65 ал.2 от ЗМВР. Предвид
гореизложеното счита, че ищецът няма необходимия родителски капацитет, осъждан
е за престъпления, няма необходимите битови условия, не може да задоволи
адекватно нуждата от специализирано учебно заведение. Не на последно място
привързаността на С. към ответницата и евентуалното й преместване, нямало да й
повлияе добре.
МОЛИ съда да постанови решение, с което да
отхвърли предявения насрещен иск като неоснователен.
От събраните по делото доказателства съдът
прие за установено от фактическа страна следното:
Не се спори и се установява от
представеното удостоверение за раждане, че детето С. е родено на ***г., а
негови родители са страните в процеса. Постоянния адрес на майката е посоченият
в исковата молба, видно от представения препис от лична карта. Установява се от
представената служебна бележка, че майката за периода от м. август 2015г. до м.
януари 2016г. е получила брутно трудово възнаграждение в размер на 1941.15 лева
месечно или следно месечно по 323.53 лева. Отделно е получила обезщетение за
временна неработоспособност в размер на 78.99 лева общо за два месеца. От
представения трудов договор се установява, че майката работи по трудово
правоотношение на длъжността шивач с уговорено месечно брутно трудово
възнаграждение в размер на 380 лева. Не се спори и се установява от
представените два броя епикризи и социална оценка, че детето С. има вродено
заболяване с диагноза: ******************, претърпяло е две оперативни
интервенции, като в представената социална оценка се сочи, че на детето е
освидетелствано от ТЕЛК и на същото е определено 100% вид и степен на увреждане
с необходимост от чужда помощ за срок до 01.01.2017г. От представените по делото
фактури за възстановяване на средства от операциите се установява, че за
лечението на С. са били възстановени средства в общ размер на 3440.00 лева. От представения трудов договор
се установява, че бащата работи по трудово правоотношение като общ работник с
договорено БТВ в размер на 765.00 лева месечно. За 9 месеца през периода от м.
юни 2015г. до м. февруари 2015г. бащата е получил общо БТВ в размер на
6 872.60 лева или средно месечно по 763.62 лева, нетното му възнаграждение
за същия период е в размер на 5 388.11 лева или средно месечно в размер на
598.68 лева. Представено е писмо от РУ на МВР К., адресирано до майката, с
което същата е уведомена, че спрямо бащата са предприети марки по чл. 65, ал.2
от ЗМВР. Представена е служебна бележка от ОДЗ „П.С.“ град С., от която се
установява, че С. редовно посещава детското заведение и през месец януари
2016г. е отсъствало три дни – на 04, 05 и 06.01.2016г. Представена е служебна
бележка от К.С.У. град С., от която се установява, че С. ползва социална услуга
в Д.Ц.Д.У – С., въз основа на издадено направление за ползване на социални
услуги. През месец януари 2016г. детето е отсъствало през периода 04.-07 януари
и на 21.01.2016г.
Съдът е приел социални доклади, изготвени
от ДСП К. и ДСП К.. От проучването на ДСП К. се установява, че за детето се
полагат адекватни грижи от страна на неговата майка и баба по майчина линия.
Задоволяват се нуждите му от храна, облекло, социални контакти, медицинско
обслужване и здравни грижи. От
проучването на ДСП К. се установява, че бащата разполага с необходимите жилищни
условя за отглеждане на дете. И двете дирекции са стигнали до извода са
изострени отношения между родителите на С. и липса на сътрудничество. Съдът не
обсъжда посочените в доклада сведения, дадени от родителите, тъй като същите са
предмет на установяване в процеса във връзка със спора за родителски права.
Във връзка с предявения иск, съдът е
допуснал свидетели на ищеца по първоначалния иск.
В показанията си свидетелката А., майка на
ищцата сочи, че родителите заживели заедно през 2009г. на семейни начала в дома
на ответника (първоначален). С. се родила на ***г. веднъж двамата се разделили
на 26.09.2011г. за няколко месеца. Окончателната им раздяла била през 2012г.
Причина станал тежък побой, който ответникът нанесъл на дъщеря й. Ищцата се
обадила на роднините си и сестра й, едно със съсед отишла в М. за да вземат К.,
заедно с багажа й. Бащата идвал да взема С. много рядко. Последният случай бил
през есента на 2015г. Не изпращал дрешки
и не полагал грижи за детето. Бащата на ответника помагал със средства и
дрешки. Ответникът купил на С. зимно яке
за рождения й ден, а баща му не отделял средства всеки месец, давал малки суми
като посещавал детето. Дядото идвал да види детето по два-три пъти, когато имал
възможност. Х. не възпрепятствала отношенията между С. и М., пускала С. при
него, той вземал детето, но много рядко. Най-дългият престой при него бил за
3-4 дни. През лятото не я вземал. С. имала заболяване - спина бифида,
заболяване на гръбначния стълб, но можела да се обслужва.Свидетелката мислела,
че има някакъв специален учител, но не била добре запозната. Детето имало по-специални
потребности и трябвало да посещава център за деца с увреждания. Нуждаело се от
рехабилитатор, имало специалисти, които работят с нея. Рехабилитацията била
много важна. Ищцата работела като шивачка, с работно време от 8 до 17 ч. Детето
посещавало детска градина, не боледувало много често. Сестра на ищцата й
помагала за отглеждането на детето С.. Двете сестри живеели със свидетелката и
с децата си. В дома живеели ищцата със С., сестра й със своето дете –
шестгодишно и свидетелката.
В показанията си свидетелката Д., сестра на
ищцата сочи, че много пъти ищцата я молила да й помага, когато живеела заедно с
М..*** да помага за детето. Двамата се разделили преди 4 години. Детето през
това време живеело при майка си и баба си. Живеели трите с майка й, сестра и с
децата им. В началото отношенията между М. и Х. били много добри. Впоследствие
сестра й няколко пъти звъняла с молба да й помогнат са се прибере, защото била
в лошо състояние. По лицето била синя, имала синини по тялото. Стигнало се до
там, че последния път свидетелката се сбила с ответника – това станало, когато
прибрала сестра си за последен път от М.. Сестра й и преди този случай се прибирала,
свидетелката не искала да я пуска да се връща в М.. Свидетелката и ищцата работели, а майка им –
не, те двете си я гледали. Двете деца посещавали детска градина, а когато
сестрите се прибирали, ако били по-изморени, бабата полагала грижи за децата.
Тя ги водела на детска градина, хранела ги и ги къпела. Двете деца излизали да
си играят. За М. знаела, че живее с баща си и с някаква жена. Доколкото знаела,
нямал други близки роднини освен баща си. През тези 4 години откакто С. ***, ответникът
все обещавал, че ще дойде. Вземал детето за по един-два дни, но това ставало
рядко, а ако се разболеела, връщал го обратно. През 2016г не вземал детето,
обещал веднъж, но не дошъл. Детето го чакало, а той казал, че му е изскочила
някаква работа. Х. не пречела на ответника да взема детето. Бащата на ответника
идвал да вижда внучката си, носел храна и дрешки. Детето било със специални
нужди във връзка със заболяването си, изисквала се рехабилитация и да се
внимава при самото контактуване с нея, трябвало да се пази.
Във връзка с предявения иск, съдът е
допуснал свидетели на ответника по първоначалния иск.
В показанията си свидетелката Михалева,
леля на ответника сочи, че посещавала дома на страните, когато заживели заедно.
Тогава М. се грижел за детето, вечер той го къпел, той готвел. Свидетелката
ходела там и заварвала детето в кошчето, завито се едно одеяло, а компютърът
работел. Това ставало през деня, докато М. бил на работа. През това време Х.
хранела детето. М. много обичал дъщеря си и искал да се грижи за нея. Идвал да
я взема и детето стояло по няколко дни при него. Свидетелката не знаела колко
често ответникът е вземал детето след раздялата с майката. Купил, яке, дрехи и
други неща. Бащата на М. идвал да вижда С. и споделял, че за нея се грижи баба
й, а майка й никога не била вкъщи. Жената, с която живеел ответника се грижела
за С., когато детето било в М.. Била много добра, чистела, полагала грижи за С..
Жената имала две деца и те живеели с в един дом. Домът на ответника бил много
поддържан и чист. В момента в селото нямало лекар и аптека. С. била много
лъчезарно дете, играела си с другите деца. Свидетелката била наясно, че има
вродено заболяване, дори помагала при операцията, да е в С.З., а не в П.. С. се
чувствала добре в дома на баща си, и другите деца боледували, но пак живеели в
селото, независимо, че нямало лекар и аптека. Лекар имало в съседно села, което
се намирало на 5 км от М.. М. разчитал на помощта на баща си.
В показанията си свидетелят М. сочи, че когато
М. и Х. живеели заедно, според него М. полагал повече грижи за детето. Пътувал, прибирал се от работа, къпел детето
и започвал да готви. Няколко пъти се
случвало това. След като се разделили, знаел, че ответника иска да взема
детето. Многократно свидетелят идвал с него в К. и ответникът вземал С. за една
седмица, за по 3-4 дни. После пак заедно я връщали в К.. Ответникът полагал
нормални грижи за С., има желание и време да го прави. Имало случай двамата със
свидетеля да се уговорят в петък да вземат детето, а после пътуването се отложило,
защото майката и детето щели да бъдат на гости. Домът на М. изглеждал добре,
хигиената била перфектна. Жената, с която М. живеел сега, имала добро отношение
към С.. Грижела се за нея, развеждала я, купува й неща от магазина. Свидетелят
знаел за специалните нужди на С., предполагал, че в П.Б., има такова
специализирано заведение. Градът се намирал на около 18 км от М..
Съдът изслуша на родителите на детето С.М.С.
на основание чл. 59 ал. 6 от ГПК.
Х.Г.Д.
заявява, че в началото се нуждаела от помощ заради заболяването на С..
При самото раждане разбрала за това заболяване. Трябвало й много помощ, за да
си стъпи на краката. Това, че не гледала
детето и не го къпела, не било вярно, помолила бащата за помощ. Х. смята, че
добре се грижи за детето си. В момента ремонтирали дома си, оборудвали детска
стая. В К. имало център за спешна помощ, На детето предстояли две нови
операции, които да се извършат в болница в П.. С. имала нужда от постоянни
грижи, още носела еднократна пелена. Посещавала логопед, който се занимавал с
нея. Имала си рехабилитатор, който се занимавал с раздвижването на детето.
Сутрин около 07:00 часа идвало бусче да я вземе, карало я в Центъра за деца с
увреждания в С., ако не били хората от центъра, детето й нямало да проходи.
Много се грижели за С., вдигнали я на крака. Когато отишли да проведат
изследване – ядрено-магнитен резонанс, лекарят не повярвал, че детето е
проходило. Миналата година бащата взел детето за три дни и го върнал болно. Не
можел да купи лекарства и да я лекува. Майката не получавала никакви средства
от бащата – не получавала, нито морална, нито физическа подкрепа. Майката не
знаела каква е хигиената на двете деца, които живеели в дома на бащата, но
имало оплаквания, че са с въшки. Дъщеря й посещавала детска градина П.С.. През
2015-2016 г. учителите не съобщавали за опаразитени деца. Един път върнали С..
Родителят М.С.М. заявява, че обича дъщеря
си. При него имало добри условия за нейното израстване. Направил ремонт на
детска стая, спалня, хол, правели баня в момента. Няма лекарив селото, но имал
възможност да я закара на лекар, ако се наложи. В момента нямал автомобил, но
имал приятел, който помагал при нужда. Бащата работел в розоварна. Оставал със С. по една седмица. От 4 години
живеел с друга жена. Грижил се за С. и без помощта на баща си, който бил на 64
г., пенсионер. Преди два месеца минал да види малката, била сложена на един
стол в спалнята. Детето било със сополи, нямало къде да легне. От раздялата не
е осигурявал средства за издръжка на дъщеря си.
Други доказателства от значение по делото
не са представени.
При така установената фактическа
обстановка, съдът приема за установено от правна страна следното:
От доказателствата по делото, преценени
поотделно и в тяхната съвкупност се налага изводът, че детето трябва да живее
при майка си, съответно родителските права да се предоставят на нея. За да
достигне до този извод съдът оценява фактическото положение до предявяване на
иска: С. от четири години постоянно живее в град К., имала е спорадични
контакти с баща си за по няколко дни. Твърденията му, че за тези периоди полага
добри грижи за детето се потвърждават от неоспорените свидетелски показания, но
според съда са крайно недостатъчни за да се направи извод за създадена сериозна
емоционална привързаност между баща и дете. За формиране на решението си, съдът
отчита специалните нужди на С., установените грижи по задоволяването им във
връзка с вроденото заболяване, както и факта, че от страна на майката и на
нейния роднински кръг се полагат адекватни грижи за детето. По-добрите битови
условия при бащата и по-високият му доход не могат да вземат превес над
положеното от майката във връзка със специалните нужди на детето. При
постановяване на решението си, съдът отчита и характерите на двамата родители и
взаимоотношенията, които са формирали, установени посредством гласните
доказателства и социалните доклади. Така, според съда безспорно е установено,
че по време на съжителството си и след раждането на детето, родителите обтегнати
отношения, което наложило майката да напуска общия дом (поне веднъж преди
окончателната раздяла) и да се прибира при роднините си в град К.. Домакинските
качества на родителите не са от съществено значение при определяне на кого от
тях следва да се предоставят родителските права. Те биха имали значение при
сериозна липса на такива, щото би се навредило на детето. Такива данни в
настоящото производство не са налични. Твърденията за полагани грижи – къпане и
готвена от страна на бащата съдът пирема като естествено негово задължение при
наличие на бебе в дома, а и самите свидетели сочат, че през деня грижите са се
полагали от майката на детето. Според настоящата съдебна инстанция, грижите за
дома и детето следва да бъдат съвместно поемани. Отделно, съдът отчита данните за
проявено домашно насилие от страна на бащата, установени с показанията на св. Д.
и признати от него при социалните работници.
Изхождайки от изключителния интерес на
детето, съдът направи горните изводи и следва да постанови детето да живее със
своята майка и да предостави упражняването на родителските права на нея.
На ответника следва да бъде дадена
възможност да поддържа режим на лични отношения с детето си, за да не се
прекъсва биологичната връзка, както и емоционалната и социалната такива между родител
и дете. По принцип, контактите с родителя, на когото не са предоставени
родителските права за упражняване са необходими за нормалното психическо и
физическо развитие на детето. Ответникът (по първоначалния иск) не е направил
конкретно искане какъв да бъде режима му на лични отношения с детето, поради
което съдът намира, че следва да определи наложилият се като обичаен режим
както следва: всяка първа и трета събота и неделя от месеца с преспиване, от
10:00 часа в съботния ден до 17:00 часа в неделния ден и един месец през
лятото, който да не съвпада с годишния отпуск на майката.
Относно издръжката на детето: установено е
в процеса, че бащата получава БТВ, което е повече от два пъти в сравнение с
получаваното от майката. Всеки от родителите следва да поеме своя дял от
издръжката на С., като с оглед специалните й нужди, съдът намира претенцията на
ищцата са осъждане на ответника да заплаща на детето си издръжка в размер на
130 лева за справедлив, отговарящ както на възможностите му, така и на необходимостта
на детето от средства за издръжка. Не се твърди и не е доказано някой от
родителите да е задължен за издръжка към други ненавършили пълнолетие деца,
двамата са в трудоспособна възраст, работят по трудови правоотношения, нямат
разходи за наем. При това положение родителите могат да отделят за детето си
средства в размер на 230 лева, то които по-големият дял от 130 лева следва да
се поеме от бащата, а разликата остава за майката, която полага
непосредствените грижи за С..
Издръжка за
минало време може да се търси най-много за една година преди завеждане на иска,
както е и настоящия случай.
По делото се
събраха категорични доказателства, от които се установи, че ответникът не е
осигурявал издръжка на детето през процесния период – една година преди
предявяване на иска. В тази връзка са приетите свидетелски показания и
обясненията му, дадени при изслушването по реда на чл. 59, ал. 6 от СК. Това
обстоятелство навежда до извода, че бащата не е полагал грижи за детето и не е
осигурявал необходимото с оглед нуждите му. Доказателства ответникът да е
заплащал издръжка не се ангажирани. Предвид изложеното, съдът приема, че през
исковия период ответникът не е изпълнявал задължението си за издръжка на
ненавършило пълнолетие дете. Ето защо съдът счита за основателно искането на ищеца
за издръжка за периода от една година назад, преди предявяване на исковата
молба и го уважава в пълния прентендиран размер от 130 лева месечно, като
отчита липсата на съществено изменение във възрастта на детето и нуждите му
през тази година, които да предполагат и определяне на издръжка в по-малък
размер.
С оглед уважаване на иска и на основание
член 78, ал. 1 от ГПК, съдът следва да присъди на ищеца направените по делото
разноски в размер на 30 лева за заплатена държавна такса и 400 лева за
адвокатско възнаграждение.
На основание член 78, ал. 6 от ГПК, съдът
следва да се осъди ответника да заплати, държавна такса по сметка на КРС върху
определената издръжка в размер на 249.60 лева.
Мотивиран от изложеното, съдът
Р Е
Ш И:
ПРЕДОСТАВЯ
упражняването на родителските права спрямо малолетното дете С.М.С. с ЕГН **********, родено от
съвместното съжителство между Х.Г.Д. с ЕГН ********** *** и М.С.М. с ЕГН ********** ***, на майката Х.Г.Д. с
ЕГН **********,
като детето ще живее при нея по постоянен адрес ***.
ОПРЕДЕЛЯ режим
за осъществяване на лични отношения между бащата М.С.М. с ЕГН ********** и детето С.М.С. с ЕГН ********** както следва: всяка първа и трета
събота и неделя от месеца с преспиване, от 10:00 часа в съботния ден до 17:00
часа в неделния ден и един месец през лятото, който да не съвпада с годишния
отпуск на майката.
ОСЪЖДА, на
основание член 143, ал. 2 от СК, М.С.М. с ЕГН ********** *** да заплаща на
детето С.М.С. с ЕГН **********
–
като малолетно, чрез неговата майка и законен представител Х.Г.Д. с ЕГН **********,*** издръжка в
размер на 130.00 (сто и тридесет) лева месечно, считано от предявяване на иска
– 19.02.2016г. до настъпване на законоустановена причина за нейното изменение
или прекратяване, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска.
ОСЪЖДА, на
основание член 149 от СК, М.С.М. с ЕГН ********** *** да заплати на детето С.М.С. с ЕГН ********** – като
малолетно, чрез неговата майка и законен представител Х.Г.Д. с ЕГН **********,*** издръжка за
минало време – за периода от 19.02.2016г. до предявяване на иска –
19.02.2016г., в размер на 130.00 (сто и тридесет) лева месечно.
ДОПУСКА
предварително изпълнение на решението в частта му относно издръжката.
ОСЪЖДА М.С.М. с ЕГН ********** *** да заплати на
Х.Г.Д. с ЕГН **********
*** направените
по делото разноски в размер на 430.00 (четиристотин и тридесет) лева.
ОСЪЖДА М.С.М. с ЕГН ********** *** да заплати в
полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на КРС държавна такса в размер
на 249.60 лева.
РЕШЕНИЕТО може
да се обжалва от страните в двуседмичен срок от връчването му, пред П.ски
окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
АГ.