№ 185
гр. Варна, 13.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Анета Н. Братанова
Членове:Магдалена Кр. Недева
Георги Йовчев
при участието на секретаря Ели К. Тодорова
като разгледа докладваното от Магдалена Кр. Недева Въззивно търговско
дело № 20213001000693 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл.258 ГПК.
Образувано е по подадена въззивна жалба от „Диджител“ ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. „Република”
№ 15, сграда на Медицински център „Младост Варна“, представлявано от
управителя В. С. М., чрез адв. П.С. против решение № 309/17.09.2021г.,
постановено по т. д. № 78/2021г. по описа на Варненския окръжен съд, с
което е отхвърлена молбата на дружеството с правно основание чл.625 от ТЗ
за откриване на производство по несъстоятелност на „Лисичков“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. „Съборни” №
17, ет. 2, ап. 8, поради неплатежоспособност, в евентуалност поради
свръхзадълженост.
Въззивникът излага доводи за неправилност на обжалваното решение
като постановено в противоречие с материалния закон. Счита, че съдът
погрешно е възприел за непредставляващи търговска сделка договорите, по
силата на които страните са уредили отношенията си с цел избягване на
неоснователно обогатяване на една от тях. Твърди, че законът допуска
откриване на производство по несъстоятелност и въз основа на вземане, което
1
произтича от неоснователно обогатяване. Намира, че процесните сделки
могат да се приемат и за презупмтивни търговски сделки по аргумент от
чл.286, ал.3 от ТЗ. Инвокира подробни доводи в подкрепа на твърдения
търговски характер на договорите. Сочи за неправилен извода на съда, че
поетата от ответника солидарна отговорност за задължения на трети лица не
легитимира „Диджител“ ООД като кредитор по чл.608, ал.1 от ТЗ. Твърди, че
за преценката на търговския характер на сделките е без правно значение дали
последните се извършват по занятие. Моли за отмяна на обжалваното
решение и за постановяване на друго, по съществото на спора, с което да бъде
открито производство по несъстоятелност по отношение на „Лисичков“
ЕООД, да бъде назначен временен синдик и да бъде определан датата на
първото събрание на кредиторите. Претендира разноски за двете инстанции.
Въззиваемата страна счита жалбата за неоснователна и моли съда да я
остави без уважение, като потвърди обжалвания съдебен акт като правилен и
законосъобразен.
Съдът, за да се произнесе по съществото на въззива, прие за
установено следното :
Предявена е молба с правно основание чл.625 ТЗ.
Ищецът „Диджител“ ООД, гр.Варна претендира за откриване на
производство по несъстоятелност на „Лисичков“ ЕООД, ЕИК *********, гр.
Варна поради неплатежоспособност, а в условията на евентуалност - поради
свръхзадълженост на дружеството, с произтичащите от това правни
последици.
Страните не спорят, че ответникът и свързани с него лица са
придобили собствеността или са станали ползватели на самостоятелни обекти
в сградата на Медицински комплекс „Младост – Варна“, изградена от ищеца
„Диджител“ ООД, гр.Варна, че ползването на съответните консумативи в
самостоятелните обекти се извършва чрез съоръжения, уредби и инсталации,
собственост на „Диджител“ ООД, както и че доставчиците на комунални
услуги – електрическа енергия, водоснабдителни и телекомуникационни
услуги от цялата сграда, в това число и самостоятелния обект на длъжника и
общите части на сградата издават фактури само на името на ищеца. Не се
спори между страните, че в исковите периоди молителят е погасил паричните
задължения към
2
доставчиците.
Отношенията между страните са уредени с три споразумения, както
следва :
Със споразумение от 12.07.2016 год., ответникът „Лисичков“ ЕООД,
заедно с останалите ползватели на самостоятелни обекти в сгладата, е поел
солидарно задължение към кредитора „Диджител“ ООД за заплащане на
суми, подробно индивидуализирани в Приложение No 1, дължими за
„извършени услуги по поддръжка и стопанисване“, включващи „събиране на
дължимите суми за консумативи /ток, вода, телекомуникационни услуги и
др../ и заплащането им на съответните доставчици. Към датата на сключване
на споразумението длъжникът признава задължение в размер на 25 489,77лв.
Със споразумение от 30.10.2017 год. страните са приели, че тъй като
ползвалите в сградата нямат открити партиди и не са сключили договори със
съответните дружества за доставка на ел.енергия, вода и телекомуникационни
услуги, доставчиците отчитат общо ползваните консумативи, като издават
фактури на името на „Диджител“ ООД, което от своя страна е инсталирало за
своя сметка контролни измервателни удеди, позволяващи отчитането на
потреблението за всеки един от ползвателите на услугите. Страните са
приели, че заплатените разходи от ищеца смедва да бъдат възстановявани
ежемесечно, в срок до 45 календарни дни от издаването на фактурите.
Със споразумение от 19.08.2019 год. страните са признали непогасен
свой дълг към кредитора „Диджител“ ООД по споразумение от 30.10.2017
год. и начина на последващото му погасяване. В чл.9, ал.2 страните са
формулирани изрично, че споразумение от 30.10.2017 год. относно начина на
„възстановяване на разходите“ остава в сила.
Основният спорен по делото въпрос касае наличието на активна
матеиралноправна легитимация на молителя по искането му за откриване на
производство по несъстоятелност на ответното дружество. В тази връзка
съдът съобрази следното :
Съгласно чл. 625 от ТЗ вр. чл. 608, ал.1, т.1 ТЗ
производството по несъстоятелност се открива по молба на кредитор, който е
титуляр на изискуемо парично вземане, отнасящо се или породено от
търговска сделка.
В чл.286 ТЗ е визуализирана легалната дефиниция на понятието
3
„търговска сделка“. В ал.2 е дефинирана обективната /абсолютна/ търговска
сделка – сделките по чл. 1, ал.1 от ТЗ, независимо от качеството на лицата,
които ги сключват. В ал.1 на чл. 286 от ТЗ е дадено определение на
субективната /относителна/ търговска сделка – сключена от търговец във
връзка с упражняваното от него занятие.
Съгласно отразеното в самите процесни споразумения, вземанията по тях
произтичат от извършени услуги по поддръжка и стопанисване на сградата и
по-конкретно от поетото задължение от ползвателите да възстановят
разходите за консумативи, заплатени от ищеца. Заплащайки ползваните от
ответника услуги, за ищеца, в качеството му на собственик на съоръженията
за измерване и титуляр на общите за сградата партиди, е възникнало правото
да претендира връщане на сумите, с които се е обеднил до съответното
обогатяване на ползвателите с размера на потреблението. Волята на страните
е да се отстрани възникналото неоснователно обогатяване чрез
възстановяване на разходите на ищеца. Въз основа на това съдът намира, че
възникналите между страните отношения имат извън договорен характер и не
се субсумират под понятието „търговска сделка“. Сключването на
споразуменията не променя горния правен извод, тъй като те не пораждат
самите отношения, а уреждат вече възникналите такива във връзка със
заплащането на консумативите. Самите споразумения не обективират
отношения, отговарящи на дефиницията за абсолютна или относителна
търговска сделка. Не може да бъде споделена тезата на въззивното дружество,
че в случая молителят се легитимира като кредитор с вземане, което се отнася
до търговска сделка, тъй като представлява „вземане за възстановяване на
заплатени суми за използваните то ответника консумативи, породени от
сключена между страните сделка, във връзка с упражняваната от тях
търговска дейност“ по изложените по-горе съображения за извъндоговорния
характер на отношенията между ищеца и ответника. Не се споделя и тезата,
че извършваните от „Диджител“ ООД услуги по поддръжка и стопанисване
на сградата на Медицинския комплекс, които включват и събиране на
дължимите суми за консумативи, визирани в Споразумението от 2016г.,
представляват абсолютни търговски сделки по смисъла на чл.1 ал.1 т.13 от ТЗ
– „други услуги“, както по изложените по-горе съображения, тъй и поради
това, че по делото не се твърдят и не се доказват други някакви услуги, извън
коментираните вече по заплащане на консумативните разходи на
4
ползвателите.
Останалите изложени във въззивната жалба съображения и цитираната
съдебна практика към тях съдът намира за неотносими към настоящия спор.
Предвид на това същите не се споделят.
Въз основа на горното, съдът приема, че ищецът не разполага с вземане,
отнасящо се или произтичащо от търговска сделка.
Ищецът е кредитор с вземане, произтичащо от извъндоговорно
правоотношение и поради това не е активно материалноправно легитимиран
да претендира откриване на производство по несъстоятелност.
Предвид цялостното съвпадение на фактическите констатации и правни
изводи на двете инстанции, обжалваното решение се потвърждава като
правилно и законосъобразно.
С оглед изхода на спора пред настоящата инстанция на въззиваемото
дружество се присъждат направените от него разноски за настоящата
инстанция в размер на 1 200лв
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 309/17.09.2021г., постановено по т. д. №
78/2021г. по описа на Варненския окръжен съд.
ОСЪЖДА „Диджител“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Варна, бул. „Република” № 15, сграда на Медицински център
„Младост Варна“, представлявано от управителя В. С. М. да заплати на
„Лисичков“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
Варна, бул. „Съборни” № 17, ет. 2, ап. 8 разноски за настоящата инстанция в
размер на 1 200лв.
Решението може да се обжалва пред ВКС на РБ в едномесечен срок от
съобщаването му по реда на чл.280 ал.1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
5
2._______________________
6