Р Е Ш
Е Н И Е
гр.Кюстендил, 30.07.2020г.
В И М
Е Т О Н А Н А Р О Д А
Кюстендилският районен съд, в открито съдебно заседание
на втори юли две хиляди и двадесета година, в състав :
Районен съдия: Светослав Петров
при секретаря Юлиана Стоянова,
като разгледа докладваното от съдията АНД №
1631 по описа на съда за 2019г., за да се произнесе, взе предвид:
Делото е образувано по жалба от Д.Й.С. с ЕГН **********, с адрес *** против
наказателно постановление № 30-0000557/24.10.2019г., издадено от началника на
Областен отдел ”АА”-гр.Кюстендил, с което на жалбоподателя на основание чл.93,
ал.1, т.1 ЗАП за нарушение на чл.31, ал.1, т.2 от Наредба №34 от 1999г. на МТ
за таксиметров превоз на пътници е наложено административно наказание “глоба” в
размер на 2 000 лева и на основание чл.93, ал.1, т.1 ЗАП за нарушение на чл.45,
т.1 от същата наредба е наложено административно наказание “глоба” в размер на
2 000 лева. Иска се отмяна на
наказателното постановление, като се сочат допуснати нарушения на процесуалните
правила и недоказаност на
нарушенията. Твърди се неправилно прилагане на материалния закон.
Наказващият орган не е взел присъствено участие в съдебното
производство, но в придружаващото жалбата писмо, е изразил становище за
неоснователност на същата.
Районен съд-гр.Кюстендил, след като се запозна с доказателствата по
делото и прецени същите поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено
следното:
На 02.10.2019г. около 01:20ч. в гр.Кюстендил в района на кръстовището
на ул. „6-ти септември“ и ул. „Петър Берон“ жалбоподателят управлявал лек
таксиметров автомобил „Рено Талия“ с рег.№***,
собственост на „Елит такси“ ООД. Автомобилът бил снабден със всички отличителни
знаци за таксиметров такъв и с него се извършвал превоз на клиент – свид. Р.В..
Автомобилът бил спрян за проверка от полицейските служители, а впоследствие
били уведомени служители на ОО”АА”, гр.Кюстендил – свидетелите Г. и Б..
Установено било, водачът не притежава удостоверение „Водач на лек таксиметров
автомобил“ към момента на нарушението и е представил разрешение №
00052/28.12.2017г. на Община Кюстендил за извършване на таксиметров превоз на
пътници валидно до 31.12.2018г.
Съставен бил АУАН, в който са отразени посочените констатации. Прието
е, че са нарушени чл.31, ал.1, т.2 и чл.45, т.1 от Наредба №34 от 1999г. на МТ
за таксиметров превоз на пътници. Актът е предявен и връчен по надлежния ред.
Въз основа на акта е издадено обжалваното НП. В него е възпроизведена
фактическа обстановка, идентична с тази по акта. Приети за извършени са две
нарушения, на които е дадена аналогична правна квалификация на тази от АУАН,
като санкцията за всяко едно е наложена на основание чл.93, ал.1, т.1 ЗАП.
Наказателното постановление е връчено на 01.11.2019г.
Горната фактическа обстановка безпротиворечиво се установява от
събраните по делото доказателства, а именно: документите, съдържащи се в
административнонаказателната преписка, показанията на свидетелите Я., В., Г. и Б..
Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срок срещу подлежащ на
атакуване акт и от лице, което има право на такава.
Разгледана по същество, жалбата е частично основателна макар и не на
посочените в нея доводи. Съображенията за това са следните:
Актът за установяване на административно нарушение е съставен от лице,
притежаващо правомощия в тази посока по смисъла на ЗАП. Наказателното постановление
е издадено от компетентен орган, съобразно разпоредбата на чл.92, ал.2 ЗАП.
Актът за установяване на административно нарушение и наказателното
постановление притежават необходимите реквизити, сочени в чл.42 и чл.57 ЗАНН.
Спазени са изискванията за предявяване на АУАН и връчване на същия, както и
връчване на НП. Нарушителят не е бил лишен от възможността да направи
възражения по акта.
Установи се, че при посочените в НП условия, жалбоподателят е
управлявал посочения таксиметров автомобил. Безспорно е също така, че
същият не притежавал удостоверение
„Водач на лек таксиметров автомобил“.
При така установената фактическа обстановка, както в акта, така и в НП,
деянието на жалбоподателя неправилно е квалифицирано като нарушение на чл.31,
ал.1, т.2 от Наредба №34 от 1999г. за таксиметров превоз на пътници.
Съгласно посочените разпоредби, при управление на таксиметров автомобил
водачът е длъжен да носи удостоверение „Водач на лек таксиметров
автомобил“. За да може да стори това обаче водачът следва да притежава
посочените документи.
Според чл.18, т.5 от посочената наредбата, притежаването на въпросното
удостоверение е самостоятелно изискване към водачите като условие за тяхната
правоспособност.
Следователно, липсата (не притежаването изобщо) на удостоверение „Водач
на лек таксиметров автомобил“ е нарушение на
чл.18, т.5 от Наредбата. Това е била коректната правна квалификация на
извършеното от жалбоподателя.
Съгласно
чл. 45, т. 1 от Наредба № 34 от 1999 г. за таксиметров
превоз на пътници е предвидено задължение за водачите на леки
таксиметрови автомобили да извършват таксиметров превоз на пътници само ако
притежават разрешение за извършване на такъв за територията на общината. Наредбата
не прави разлика между нередовни документи и такива с изтекла валидност, а
задължава водачите на таксиметрови автомобили единствено да притежават валидни
такива.
Санкционната
разпоредба на чл.
93, ал. 1, т. 1 от ЗАвП отново не прави разликата, а предвижда наказание за
онези водачи на моторно превозно средство, които извършват обществен превоз или
превоз за собствена сметка на пътници без документи, които се изискват от подзаконовите
нормативни актове по прилагането му, какъвто документ безспорно е
разрешителното. По отношение размера на наложената глобата наказващият орган се
е съобразил със фиксирания размер от 2000 лева посочен в чл.
93, ал. 1, т. 1 от ЗАвП.
В
настоящия казус е безспорно установено, че Д.С.. не е притежавал
валидно разрешение и в този смисъл правилно е била ангажирана административно
наказателната му отговорност. В обстоятелствените части на АУАН и НП е намерил
отражение факта, че въззивникът е притежавал разрешително с изтекъл срок на
валидност, като изрично е вписан периода на действие на предоставеното такова
на проверяващите и в този смисъл не възниква затруднение да се разберат
фактите, вменени във вина на въззивника в конкретния казус.
Съдът
намери, че правилно от страна на наказващия орган не е била приложена
хипотезата на чл.
28 от ЗАНН, тъй като конкретния случай не показва занижена степен на
обществена опасност в сравнение с обичайните случаи от този вид и в този смисъл
правилно е било прието, че С. следва да бъде
санкционирано за извършеното административно нарушение.
Като взе
предвид гореизложеното, съдът намери, че следва да отмени НП в частта по т.1
като незаконосъобразно и да потвърди наказателното постановление в частта на
т.2, като правилно и законосъобразно.
Воден от горното и на основание чл.63, ал.1 ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №
30-0000557/24.10.2019г., издадено от началника на Областен отдел
”АА”-гр.Кюстендил, в частта по т.2, с което на Д.Й.С. с ЕГН **********, с адрес
*** на основание чл.93, ал.1, т.1 ЗАП е наложено административно наказание
“глоба” в размер на 2 000 лева за нарушение на чл.45, т.1 от Наредба №34 от
1999г. на МТ.
ОТМЕНЯ наказателно постановление №
30-0000557/24.10.2019г., издадено от началника на Областен отдел ”АА”-гр.Кюстендил,
в частта по т.1, с което на Д.Й.С. с ЕГН **********, с адрес *** на основание
чл.93, ал.1, т.1 ЗАП е наложено административно наказание “глоба” в размер на 2
000 лева за нарушение на чл.31, ал.1, т.2 от Наредба №34 от 1999г. на МТ.
Решението подлежи на обжалване с касационна
жалба пред Административен съд – гр.Кюстендил в 14-дневен срок от съобщаването
му.
Районен съдия: