РЕШЕНИЕ
№
Ямбол, 53/13.4.2023г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Ямбол - I състав , в съдебно заседание на тринадесети март
две хиляди и двадесет и трета година в състав:
|
Съдия: |
ДИМИТРИНКА СТАМАТОВА |
При секретар КРАСИМИРА ЮРУКОВА като разгледа
докладваното от съдия ДИМИТРИНКА СТАМАТОВА по административно дело № 336 / 2022
Производството по делото е по реда на чл. 104, ал. 1, вр. чл. 121, ал. 1, т. 3 от ЗДСл.
Образувано е след отмяна с Решение № 11976 от 21.12.2022 г. по адм. д. № 5417/2022 г. по описа на ВАС на Решение № 57 от
31.03.2022 г. по адм. д. № 316/2021 г. по описа на
ЯАС и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на компетентния първоинстанционен съд.
Предмет на съдебното производство по адм. д. №
316/2021 г. е предявен от М.Н.Д. иск против Областна дирекция „Земеделие“ –
Ямбол за заплащане на обезщетение за времето от 02.07.2020 г. до 02.01.2021 г.,
през което е останала без работа поради незаконосъобразното прекратяване на
служебното правоотношение със Заповед №
ЧР-**-* от 01.07.2020 г. на Директора на ОД „Земеделие“ – Ямбол, в размер на 4
732 лева, и обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 2020 г. и 2021
г. в размер на 1 578 лева, или общо 6 310 лева, ведно със законната лихва от
датата на влизане в сила на съдебния акт, с който уволнението е признато за
незаконно – 26.11.2021 г., до окончателно изплащане на сумата. С молба вх. №
295 от 06.02.2023 г. по настоящото производство процесуалният представител на
ищцата прави уточнение, че доколкото оспорването и отмяната на Решение № 57 от
31.03.2022 г. по адм. д. № 316/2021 г. по описа на
ЯАС е само в частта на претенцията за обезщетение по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл и
предвид признанието от ответника на иска за сумата от 3 160 лева, то
производството по новообразуваното въз основа на отменителното
решение на ВАС по адм. д. № 336/2022 г. следва да
продължи само за разликата от 1 572 лева.
В съдебно заседание ищцата своевременно и редовно призована, участва лично,
като поддържа писмената молба от 06.02.2023 г., която е съобразена изцяло с
дадените от Върховния съд указания. Редовно упълномощеният процесуален
представител адвокат Н.И. моли съдът да уважи предявения иск като основателен и
доказан, като счита, че възнаграждението на ищцата, въз основа на което да се
изчисли следващото се обезщетение, следва да бъде определено в посочения в
назначената по делото допълнителна съдебно-счетоводна експертиза размер, като
се вземе предвид не средният размер за конкретната длъжност, а средният размер
на служителите в Областната дирекция, по съображения, че ищцата още през 2017
г. е била съкратена и при първото си възстановяване съгласно закона е следвало
възнаграждението да бъде актуализирано, но това не е сторено. Счита, че
основата, която трябва да се вземе предвид, е именно посочената средна работна
заплата за лица работещи в ОД „Земеделие“. Претендират се разноски по списък.
Ответната страна Областна дирекция „Земеделие“ – Ямбол се представлява в
процеса от Главен юрисконсулт Е.К., която оспорва иска по чл. 104, ал. 1 от
ЗДСл с твърдения, че същият към настоящия момент е изцяло неоснователен, поради
което иска да бъде отхвърлен. Сочи, че по време на процеса е заплатено
дължимото обезщетение за 6 месеца, след като е приспадната сумата от 1 580
лева; заплатени са и обезщетенията по чл. 106 от същия закон общо в размер на 2
844 лева. Оспорва иска по чл. 51, ал. 2 от ЗДСл като изцяло неоснователен към
настоящия момент поради извършено плащане на дължимото обезщетение. По
отношение претенцията, касаеща допълнителния платен
годишен отпуск по чл. 50, ал. 2 от ЗДСл., същата счита за неоснователна, като
твърди, че частта за дните, които се определят на основание чл. 50, ал. 2, се
ползват при полагане на допълнителен труд, какъвто ищцата не е полагала.
Намира, че претендираната лихва за периода от влизане в сила на съдебното
решение, с което уволнението е признато за незаконосъобразно, до датата на
прекратяване на трудовия договор на ищцата като Директор на ОДЗ - Ямбол (иск по
чл. 86 от ЗЗД), не следва да се присъжда, тъй като ищцата не е направила отвод
по чл. 33 от АПК и не може да черпи права от неправомерното си поведение - през
този период е заемала длъжността „Директор“ на ОДЗ - Ямбол и в този смисъл е
била единственият компетентен орган, който има право да разпореди плащането, но
тези действия не са предприети. В представени по делото в срок писмени бележки
се излагат подробни съображения по съществото на спора. Претендират се разноски
по списък.
ЯАС, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, ведно с доводите и изразените становища, прие за установено
следното от фактическа страна:
По делото не се спори, че ищцата М.Д. е заемала длъжността „М.е.“ в
Дирекция „Административно-правна, финансово-стопанска дейност и човешки
ресурси“ в Областна дирекция „Земеделие“ – Ямбол, както и че със Заповед №
РД-**-****-*** от 13.10.2017 г., на основание чл. 108, ал. 1, вр. чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл, служебното правоотношение е било прекратено поради
съкращаване на длъжността. Посочената заповед е отменена като незаконосъобразна
с Решение № 268 от 26.11.2019 г. по адм. д. №
278/2019 г. по описа на ЯАС въз основа на подадена от Д. жалба. Така
постановеният съдебен акт е оставен в сила с Решение № 7774 от 18.06.2020 г. по
адм. д. № 841/2020 г. по описа на ВАС.
Оспорващата Д. се явила на 30.06.2020 г. в законово определения 14 –дневен
срок в ОД „Земеделие“ – Ямбол и изразила желанието си да бъде възстановена на
работа, като със Заповед № ТД-ЧР-**-** от 30.06.2020 г. на Директора на ОД
„Земеделие“ – Ямбол, връчена на Д. на 01.07.2020 г., в изпълнение на влязлото в
сила съдебно решение същата е възстановена на процесната длъжност. Със Заповед №
ЧР-**-*0 от 01.07.2020 г. издадена от Директора на Областна дирекция
„Земеделие“ -Ямбол, на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 и чл. 108, ал. 1 от ЗДСл,
считано от 02.07.2020 г., служебното правоотношение на М.Н.Д. на длъжност
„младши експерт в Дирекция „Административно-правна,
финансово-стопанска дейност и човешки ресурси“, ранг V младши в Областна
дирекция „Земеделие“-Ямбол, отново е прекратено. В заповедта е посочено, че на
служителя следва да се изплати обезщетение за
неспазено предизвестие по чл. 106, ал. 4 от ЗДСл в размер на основната заплата
за неспазения едномесечен срок на предизвестието. С Решение № 83 от
26.04.2021 г. по адм. д. № 177/2020 г. по описа на
ЯАС Заповед № ЧР-**-*0/01.07.2020 г. също е отменена като незаконосъобразна, а
това решение на ЯАС е оставено в сила с Решение № 12127 от 26.11.2021 г. по адм. д. № 6860/2021 г. по описа на ВАС. Влязлото в сила
решение на ЯАС е изпратено на ОД „Земеделие“ – Ямбол с Писмо изх. № 987 от
01.12.2021 г. и съответно получено на същата дата, като със Заявление вх. № ЧР
-14-71 от 09.12.2021 г. Д. е изявила желание за заемане на длъжността, на която
е възстановена. За прецизност следва да се посочи, че към 01.12.2021 г., видно
от наличната по делото справка, Д. е била назначена на длъжността „Директор на
ОД „Земеделие“ – Ямбол“, която длъжност е изпълнявала до 26.01.2022 г.
включително.
С молба вх. № 1499 от 16.06.2021 г. на адвокат И. -
пълномощник на М.Н.Д. е поискано допълване на Решение № 83/26.04.2021 г. по адм. д. № 177/2020 г. на Административен съд - Ямбол в
частта за присъждане на дължимото обезщетение във връзка с незаконосъобразния
индивидуален съдебен акт. Съдът се произнесъл по молбата с Определение № 325 от 28.06.2021 г., като отхвърлил направеното искане.
Съдебният акт е отменен с Решение № 12127 от 26.11.2021 г. по адм. д. № 6860/2021 г. по описа на ВАС и делото е върнато на същия съд за произнасяне по предявеното
искане в жалба вх. № 1393/20.07.2020 г. от М. Д. за присъждане на обезщетение
за времето през, което не е била на служба поради прекратяване на служебното
правоотношение със Заповед № ЧР-**-* от 01.07.2020 г. на Директора на ОД
„Земеделие“ - Ямбол по реда на чл. 122, ал. 1, т. 3 от ЗДСл. Налице е
произнасяне с Решение № 57 от 31.03.2022 г. по адм.
д. № 316/2021 г. по описа на ЯАС, с което състав на съда е осъдил ОДЗ–Ямбол да заплати на М.Н.Д. обезщетение по чл. 104, ал.
1 от ЗДСл в размер на 4 732 лева, както и обезщетение по чл. 61, ал. 2 от ЗДСл
в размер на 897,75 лева, ведно със законната лихва върху двете присъдени суми,
считано от датата на влизане в сила на съдебния акт, с който уволнението е
признато за незаконно – 26.11.2021 г., до окончателното изплащане на сумите.
Съдът е отхвърлил като неоснователен искът по чл. 61, ал. 2 от ЗДСл до
предявения размер от 1 578 лева. В полза на ищцата са присъдени и разноски в
размер на 210,97 лева, а в полза на представляващия я по делото адвокат И. е
присъдено адвокатско възнаграждение в размер на 611,48 лева.
Така постановеният съдебен акт е отменен с Решение №
11976 от 21.12.2022 г. по адм. д. № 5417/2022 г. по
описа на ВАС и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на
компетентния първоинстанционен съд, въз основа на
което е образувано настоящото съдебно производство. Според дадените с отменителния съдебен акт указания на касационната инстанция
при новото разглеждане на делото съдът, използвайки необходимите доказателствени средства включително възлагане на
експертиза, трябва да установи релевантния за спора факт относно размера на
основната заплата на ищцата към момента на признаването на уволнението за
незаконно, след което при извършен анализ на доказателствения материал по
делото в неговата съвкупност, да се произнесе по заявените искови претенции.
По делото е приета цялата административна преписка, като са приложени и
копие от адм. д. № 278/2019 г. по описа на ЯАС, както
и адм. д. № 177/2020 г., адм.
д. № 316/2021 г. по описа на ЯАС в оригинал, ведно с адм.
д. № 6860/2021 г. и адм. д. № 5417/2022 г. по описа на ВАС. Назначена и
изслушана е допълнителна съдебно-счетоводна експертиза, при която вещото лице е
дало заключение относно размера на дължимото на ищцата Д. обезщетение, като е
взело предвид осреднената стойност на възнаграждението за същата длъжност в
Областна дирекция „Земеделие“, гр. Силистра, (равняваща се на сумата от 896,67
лева), поради наличието на разлика във възнаграждението за длъжността „М.е.“ в
дирекцията съобразно образователната степен и придобития ранг. При изчисляване
на следващия се размер на обезщетението вещото лице е съобразило и изплатеното
до момента възнаграждение на ищцата и е определило и разликата, която се
получава в брутен и нетен размер. Заключението по назначената допълнителна
съдебно-счетоводна експертиза, ведно с направените при изслушването му в
открито съдебно заседание, проведено на 13.03.2023 г. уточнения и допълнения, е
прието като обективно, всестранно и пълно.
При горната фактическа установеност съдът прави следните правни изводи:
В настоящото производство са предявени два обективно съединени иска: 1. по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл в размер на 4 732 лева, ведно със
законната лихва от датата на влизане в сила на отменения административен акт –
26.11.2021 г. до окончателно изплащане на сумата; 2. по
чл. 106, ал. 1, т. 2, вр.
чл. 61, ал. 2 и 3 от ЗДСл в размер на 1 578 лева
обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 2020 г. и 2021 г., ведно
със законната лихва. С молба вх. № 295 от 06.02.2023 г. процесуалният
представител на ищцата прави уточнение, че доколкото оспорването и отмяната на
Решение № 57 от 31.03.2022 г. по адм. д. № 316/2021
г. по описа на ЯАС е само в частта на претенцията за обезщетение по чл. 104,
ал. 1 от ЗДСл и предвид признанието от ответника на иска за сумата от 3 160
лева, то производството по новообразуваното въз основа на отменителното
решение на ВАС по адм. д. № 336/2022 г., следва да
продължи само за разликата от 1 572 лева.
Съдът намира така описаните искове за допустими, като
предявени от лице с правен интерес, а разгледани по същество за частично
основателни по следните съображения.
В разпоредбата на чл. 104, ал. 1 от ЗДСл се съдържат материалноправните
предпоставки за дължимостта на обезщетението при
признато незаконно уволнение, началният момент за възникване на задължението,
периода, за който е дължимо и базата, от която следва да бъде определен
размерът на обезщетението. По аргумент от същата норма органът по назначението
дължи обезщетение за незаконно уволнение на държавния служител, чиято изискуемост
възниква след отмяна на уволнението от съда, в размер на основната му заплата,
определена към момента на признаването на уволнението за незаконно или на
неявяването му да заеме службата, за цялото време, през което не заема държавна
служба, но не за повече от 6 месеца. Когато е бил назначен на друга държавна
служба с по-ниска заплата или е получавал възнаграждение за друга работа в
по-нисък размер, той има право на разликата в заплатите или на разликата между
заплатата и възнаграждението, изчислени въз основа на основната заплата,
съответно основното възнаграждение. Разпоредбата е
императивна и по категоричен начин сочи коя заплата се ползва за база при
изчисляване размера на обезщетението.
Както вече бе посочено по-горе, за определяне конкретния размер на
дължимото обезщетение по делото е назначена допълнителна съдебно-счетоводна
експертиза съобразно дадените от касационната инстанция указания след
постановяване на отменителния акт. Съдът кредитира
изцяло заключението на вещото лице по така назначената допълнителна експертиза
във варианта на изчисленията в брутния размер на обезщетението без приспадане
на 10 % данък по ЗДДФЛ, тъй като данък върху обезщетенията не се дължи.
За да изготви заключението си, вещото лице е направило
справка в счетоводството на Областни дирекции „Земеделие“ гр. Сливен, гр.
Бургас и гр. Силистра, въз основа на което установило, че към месец ноември
2021 г., включително и към датата на признаване за незаконно на уволнението на М.Н.Д.
- 26.11.2021 г., само в Областна дирекция „Земеделие“ - Силистра съществува
длъжност „М.е.“ в Дирекция „Административно-правна, финансово-стопанска дейност
и човешки ресурси“. От представеното за целите на експертизата Поименно разписание
на длъжностите на ОД „Земеделие“ - Силистра, актуално към 26.11.2021 г., дадено
в табличен вид в писменото заключение на експерта, е видно, че в дирекцията са
разкрити три длъжности „М.е.“ с определени към посочената дата съответни
трудови възнаграждения, както следва: в размер на 891 лева за „М.е.“ по
служебно правоотношение от длъжностно ниво 7 от КДА/КДД, с изискване за
образователна степен магистър и ранг IV младши; в размер на 908 лева за „М.е.“ по служебно
правоотношение от длъжностно ниво 7 от КДА/КДД, с изискване за образователна
степен бакалавър и ранг V младши; в размер на 891
лева за „М.е.“ по служебно правоотношение от длъжностно ниво 7 от КДА/КДД, с
изискване за образователна степен магистър и ранг V младши, чиято средна
стойност вещото лице е изчислило на 896,67 лева. Въз основа на така
определената средна стойност е изчислен размерът на следващото се обезщетение
съобразно правилата на чл. 104, ал. 1 от ЗДСл, като получената стойност от
896,67 лева, съставляваща размера на основната заплата към момента на
признаване на уволнението за незаконно по смисъла на цитираната норма, е
умножен по броя на месеците, за които се дължи обезщетението – шест месеца, в
резултат на което получена сумата от 5 380,02 лева бруто. От така изчисленото
обезщетение вещото лице е приспаднало сумата от 1 580 лева – начислено и
изплатено обезщетение по чл. 106, ал. 2 от ЗДСл за месеците юли 2020 г. и
август 2020 г., в резултат на което е получило краен размер на следващото се обезщетение
по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл от 3 800,02 лева бруто.
По отношение на претендираното
обезщетение по чл. 61 от ЗДСл съдът съобрази следното:
Според изчисленията на експертизата при първото
разглеждане на делото обезщетението за неизползван платен годишен отпуск по чл.
61 от ЗДСл на М.Н.Д., дължимо от ОД „Земеделие“ - Ямбол следва да се изчисли
така: за 2020 г. - от 02.07.2020 г. до 31.12.2020 г. - 10 дни; за 2021 г. - от
01.01.2021 г. до 31.05.2021 г. - 8 дни, или общо 18
дни, и е в размер на бруто 646,36 лева при индивидуален размер на основната
заплата от 790 лева. При изслушване на вещото лице в о.с.з. на 16.03.2022 г.
същото посочва, че след изготвяне на писменото заключение по експертизата са му
предоставени два броя заповеди, от които се установява, че за 2020 г. на всички
служители е определен допълнителен платен годишен отпуск в размер на 10 дни, а
за 2021 г. този размер е диференциран от 3 до 8 дни; вещото лице е изчислило
вариант, в който е взело минимума, при което за платен годишен отпуск за 2020
г. се полагат 15 дни, а за 2021 г. – 10 дни, или общо 25 дни. При този начин на
изчисление и определено при първоначалното разглеждане на делото среднодневно възнаграждение от 35,91 лева при индивидуален
размер на основната заплата от 790 лева, размерът на обезщетението за
неизползван платен годишен отпуск по чл. 61 от ЗДСл се равнява на 897,75 лева.
При повторното разглеждане на делото обаче вещото лице е определило
индивидуален размер на основната заплата от 896,67 лева, съставляващ осреднения
размер на основните месечни възнаграждения за длъжността „М.е.“ в ОДЗ -
Силистра. При това положение и с оглед дадената от вещото лице формула за
изчисление на среднодневно възнаграждение при
първоначалното разглеждане на делото (размер на основната заплата, разделен на
22 работни дни за м. ноември 2021 г., умножен по броя на полагащите се дни
платен годишен отпуск), то действителният размер на следващото се обезщетение
на ищцата по чл. 61 от ЗДСл следва да се изчисли така: определената основна
заплата от 896,67 лева е необходимо да се раздели на 22 работни дни, при което
се получава сумата от 40,76 лева, представляваща среднодневното
възнаграждение, което след умножаване по броя на дните неизползван платен
годишен отпуск – 25, дава сумата от 1 019 лева – това именно в случая е
действителният размер на следващото се обезщетение по чл. 61 от ЗДСл.
С оглед изложеното до тук съдът намира, че общият
размер на обезщетението по двата предявени иска съставлява сборът на
изчислените обезщетения, а именно: обезщетение по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл в
размер на 5 380,02 лева и обезщетение по чл. 61 от ЗДСл в размер на 1 019 лева,
или общо 6 399,02 лева. От така определеният общ размер на следващото се
обезщетение по двата иска обаче следва да бъдат приспаднати начислените и
изплатени на ищцата суми в размер на 1 580 лева - обезщетение по чл. 106, ал. 2
от ЗДСл за месеците юли и август 2020 г. и в размер на 3 459,46 лева –
обезщетение по чл. 61 и по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл. Това е така, тъй като от представения
в хода на съдебното производство по настоящото дело Фиш № 1/03.2023 г. (л. 235)
се установява, че на ищцата Д. са начислени обезщетение по чл. 61 от ЗДСл в
размер на 683,84 лева и обезщетение по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл в размер на 4 740
лева; от така начислените суми е приспадната сумата от 1 580 лева за платено
обезщетение по чл. 106, ал. 2 от ЗДСл и след приспадане на данък ДДФЛ от 384,38
лева е определена сума за изплащане в размер на 3 459,46 лева, надлежно внесена
по сметка на ищцата на 16.03.2022 г., видно от приложеният на л. 236 от
кориците на делото Дневен отчет-извлечение за дата 17.03.2022 г. С други думи
като обезщетения по двата предявени иска към настоящия момент на ищцата е
изплатена обща сума от 5 039,46 лева, от които 4 424 лева, представляващи
обезщетение по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл и 615.46, съставляващи обезщетение по чл.
61 от ЗДСл. При изчислен общ размер на обезщетенията по двата иска от 6399,02
лева, на ищцата се следва разликата между дължимия общ размер и изплатените до
момента суми, равняваща се на общо 1 359,56 лева, от които 956.02 лева
обезщетение по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл и 403.54 лева – обезщетение по чл. 61 от
ЗДСл.
С оглед изхода на спора ищцата има право на разноски. Същите са
своевременно поискани и в тежест на ответника следва да се възложат направените
от ищцата разноски производствата по адм. д. №
316/2021 г. и по адм. д. № 336/2022 г. по описа на
ЯАС, както и в производството по адм. д. № 5417/2022
г. по описа на ВАС, за което съдът дължи произнасяне съобразно разпоредбата на
чл. 226, ал. 3 от АПК, в доказания размер от 263,87 лева, включващ платена
държавна такса за образуване на първоинстанционното
производство, заплатен депозит за вещо лице и заплатена държавна такса за
администриране на касационната жалба, ведно с таксите за банков превод. На
основание чл. 38, ал. 1, т. 3 от Закона за адвокатурата и съобразно
представения по делото Договор за правна помощ и съдействие за оказана
безплатна правна помощ на процесуалния представител на ищцата адвокат Н.И.
следва да се присъдят разноски за адвокатски хонорар за предоставена безплатна
помощ в производствата по адм. д. № 316/2021 г. и по адм. д. № 336/2022 г. по описа на ЯАС, както и в
производството по адм. д. № 5417/2022 г. по описа на
ВАС в размер на 2 745,50 лева.
Водим от горното, ЯАС, първи административен състав
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Областна дирекция „Земеделие“ – Ямбол да заплати на М.Н.Д. обезщетение по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл в размер на 956.02
лева (деветстотин петдесет и шест лева и 02 стотинки), ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от датата на влизане в сила на съдебния акт, с
който уволнението е признато за незаконно – 26.11.2021 г., до окончателно
изплащане на сумата, като за разликата от този размер до размера от 4 732 лева,
отхвърля предявеният иск като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА Областна дирекция „Земеделие“ – Ямбол, да заплати на М.Н.Д. обезщетение по чл. 61, ал. 1 от ЗДСл в
размер на 403.54 (четиристотин и три лева и 54 стотинки), ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от датата на влизане в сила на
съдебния акт, с който уволнението е признато за незаконно – 26.11.2021 г., до
окончателно изплащане на сумата, като за разликата от този размер до размера от
1 578 лева, отхвърля предявеният иск като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА Областна дирекция „Земеделие“ – Ямбол да заплати на М.Н.Д. направените по делото разноски в размер
на 263,87 (двеста шестдесет и три лева и осемдесет и седем стотинки).
ОСЪЖДА Областна дирекция „Земеделие“ – Ямбол да заплати на адвокат Н.И.И. с
адрес на упражняване на дейността: гр. София, ул. „Г.“ № **, процесуален
представител на М.Н.Д. по адм. дело № 316/2021 г. и
по адм. д. № 336/2022 г. по описа на ЯАС, както и по адм. д. № 5417/2022 г. по описа на ВАС, адвокатско
възнаграждение в размер на 2 745,50 (две хиляди седемстотин четиридесет и
пет лева и петдесет стотинки).
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС на РБ в 14–дневен
срок от съобщаването му на страните.
|
Съдия: |
/п/ не се
чете |
|