№ 507
гр. Перник, 23.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, VI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на пети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:КАМЕЛИЯ Г. НЕНКОВА
при участието на секретаря Божура Г. Антонова
като разгледа докладваното от КАМЕЛИЯ Г. НЕНКОВА Административно
наказателно дело № 20241720201055 по описа за 2024 година
за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.58д и следващите от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Обжалвано е НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ №24-1158-
001556 от 18.06.2024 г., издадено от А. К. Р., на длъжност НАЧАЛНИК
ГРУПА в ОДМВР ПЕРНИК, С-Р ПЪТНА ПОЛИЦИЯ ПЕРНИК, упълномощен
с 8121 з-1632/ 02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи, с което на Д.
М. С., с ЕГН **********, адрес: *******, за нарушение на чл.20 ал. 2 от ЗДвП,
му е било наложено на основание чл.179 ал.2 пр.1. от ЗДвП - глоба в размер
на 200лв.
В жалбата си Д. М. С. депозирана против процесното наказателно
постановление, сочи че на процесната дата се е движел със съобразена
скорост, не повече от 30 км в час, и че изкачвайки се с лек наклон и завивайки
наляво, попаднал в голям трап, при което влязъл в лявата лента, за да го
избегне, но в средата на дупката, която покривала почти цялото пътно платно,
имало бордюр с приблизителни размери 30 на 70 см, като дясната гума на
колата го ударила, като дупката била около 3 метра, като не е била обозначена
или сигнализирана по какъвто и да е начин, за да я избегне. Моли да бъде
отменено атакуваното НП.
Във всички проведени по делото съдебни заседания, жалбоподателят,
се е явявал лично, като е посочвал, че няма вина за настъпилото ПТП, което е
било самокатастрофа и че сам е извикал полицията, за да се избегнат други
произшествия с автомобили в процесната дупка. В последното по делото
съдебно заседание, същият е ангажирал допълнително и снимков материал, от
деня на произшествието, приет от съда, с посочване, че макар и да не
изготвен по реда и способите на НПК, следва да се цени само дотолкова,
1
доколкото е в съответствие с останалия събран по делото доказателствен
материал. В пледоарията си пред съда, жалбоподателят, сочи, че моли съда, да
отменени атакуваното от него наказателно постановление, и допълва, че за
случая как е станал може да добави, че – „карайки по ул. „А. С.“, гр. Перник,
със скорост 30 км/час, съобразена с населеното място, първо започнах
изкачване, след това завих леко наляво, при което започна спускане, при което
бях заслепен от слънце, и минах най- ляво на пътното платно, дясната гума на
автомобила мина през голяма дупка, в която имаше бордюр, който нямаше как
да го видя. Размерите на бордюра бяха около 60 на 20-30 см, при което
дясната ми страна се удари в него, спрях и видях, че пластмасовите части на
автомобила бяха зад мен. Пластмасовите части - под калник и част от
предната маска. Моята кола е ниска и бордюра мина под автомобила.
Бордюрът го възприех при звука, когато го ударих. Слязох от автомобила и в
първия момент видях момче, което живее там. Той ми каза, че и други хора са
се ударили и веднага звъннах на тел. 112 да уведомява за случая. И направих
снимки с телефона си, докато чакам КАТ, които представих на съда в хартиен
вариант от мобилния си телефон...“. С тези доводи иска да му се отмени
наложеното наказание.
Въззиваемата страна - редовно призована, не изпраща представител
за участие в съдебното производство. Съдът, след като обсъди събраните по
делото писмени доказателства и служебно провери правилността на
обжалвания акт намира за установено следното:
По допустимостта:
Жалбата е подадена в предвидения в закона срок и от лице, имащо
правен интерес, поради което е допустима, а разгледана по същество
последната е основателна.
От фактическа страна:
На жалбоподателя е бил съставен Акт за установяване на
административно нарушение № GA1218991, от 30.05.2024 г. от св. М. Р. З., на
длъжност младши автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР-
Перник, за това, че както следва: че на 30.05.2024 г. в 16:20 часа, в ГР.ПЕРНИК
на ул.А. С., като Водач на товарен автомобил, СИТРОЕН Ц 3, ******, при
обстоятелства: ГРАД ПЕРНИК, ПО УЛИЦА "А. С." С ПОСОКА НА
ДВИЖЕНИЕ ОТ УЛИЦА "НИКИФОР ПАНКЕВ" КЪМ УЛИЦА "ЧЕРНО
МОРЕ УПРАВЛЯВА ТОВАРЕН АВТОМОБИЛ СИТРОЕН Ц3, С
РЕГИСТРАЦИОНЕН НОМЕР ******* СОБСТВЕБОСТ НА" **** ****“, С
БУЛСТАТ НОМЕР ****, КАТО ПРЕД ЧАСТЕН ДОМ НОМЕР 32 СЕ ДВИЖИ
СЪС СКОРОСТ НЕСЪОБРАЗЕНА С РЕЛЕФА НА МЕСТНОСТТА
(ИЗПЪКНАЛА ВЕРТИКАЛНА КРИВА С ЛЯВ ЗАВОЙ) ПОПОДА В
НЕСИГНАЛИЗИРАНО И ОБЕЗОПАСЕНО ПРЕПЯТСТВИЕ НА ПЪТЯ
(НАРУШЕНА Е ЦЕЛОСТТА НА ПЪТНОТО ПОКРИТИЕ, КАТО ИМА И
БЕТОНЕН БОРДЮР), С КОЕТО РЕАЛИЗИРА ПТП. ВОДАЧЪТ Е САМ В
АВТОМОБИЛА. Водачът е изпробван за употреба на алкохол с техническо
средство Дрегер 7510 с фабр номер ARPM-0414, като уреда отчита 0 промила
алкохол., като е вменено, че същият е извършил нарушение на чл.20, ал.2
ЗДВП /“ВОДАЧЪТ НЕ ИЗБИРА СКОРОСТТА НА ДВИЖЕНИЕ СЪОБРАЗНО
АТМОСФ. УСЛОВИЯ, РЕЛЕФА, УСЛОВИЯТА НА
ВИДИМОСТ,ИНТЕЗИВН.НА ДВИЖЕНИЕ И ДР.ОБСТОЯТЕЛСТВА. ЗА ДА
СПРАТ ПРЕД ПРЕДВИДИМО ПРЕПЯТСТВИЕ ИЛИ СЪЗДАДЕНА
ОПАСНОСТ ЗА ДВИЖЕНИЕТО.ПТП.“/.
2
Актът е бил съставен на място и лицето го е разписало, като в срока
по чл .44 ЗАНН, допълнителни възражения не са били депозирани.
При изцяло и дословно възприета от акта фактическа обстановка,
АНО е издал атакуваното НП№ 24-1158-001556 от 18.06.2024 г., издадено от
А. К. Р., на длъжност НАЧАЛНИК ГРУПА в ОДМВР ПЕРНИК, С-Р ПЪТНА
ПОЛИЦИЯ ПЕРНИК, упълномощен с 8121 з-1632/ 02.12.2021 г. на Министъра
на вътрешните работи, с което на Д. М. С., с ЕГН **********, адрес: *******,
за нарушение на чл.20 ал. 2 от ЗДвП, му е било наложено на основание чл.179
ал.2 пр.1. от ЗДвП - глоба в размер на 200лв.
По делото в хода на съдебното следствие, с оглед изясняване на
фактическата обстановка по делото, съдът е събрал допълнително гласни
доказателства, както и писмени такива, като е разпитал актосъставителя и
свидетеля по акта, които са били изпратени на място, след подадения от
жалбоподателя сигнал на тел 112, за възникналото ПТП, за което също е
приобщен и диск от тел 112. Видно от разпитите на двамата полицейски
служители, то се установява, че процесния ден са били на работа, като
автопатрул, като ОДЧ ги е изпратил в процесния участък, заради сигнал за
самокатастрофирал автомобил, и на място същите са установили
жалбоподателят, който е бил сам, и е обяснил какво според него се е случило,
същите са видели бордюра, но са счели, че водачът е нарушил разпоредбата на
чл. 20, ал.2 ЗДВП, поради което и са пристъпили към съставянето на акт / св.
З.-„...На 30.05.2024 г. дневна смяна бях с колегата Р. Т. като автопатраул.
Бяхме изпратени от дежурния за възникнало ПТП в кв. Църква, улиците не
помня, но съм ги описал в акта. На място установихме автомобил, който
образно казано представляваше „баничарка“, който се е ударил в бетонен
бордюр намиращ се в средата на пътното платно. Там на място беше
бюрдюра. На мен ми изглеждаше неравност, не дупка, а като коловоз от
камион минал през черен път. Пътят не беше черен, а асфалтиран път, но
имаше като вдлъбнатина, неравност на асфалтирания път и на средата
имаше поставен бордюр от тротоарите. Не знам защо е поставен на
средата на пътното платно. Вдлъбнатината беше дълбока някъде около 30-
ина сантиметра. Самото пътно платно е двупосочно, значи е около 6 метра.
Но може да се заобиколи, защото аз минах по същия път и го заобиколих,
така че видиш ли го, ти не може да не го виждаш пред тебе, го заобикаляш.
Аз минах по същия път и с оглед терена, защото е изнанагорно и на най-
високата част имаше кръстовище с друга улица и веднага започва спускане.
След спускането се намираше това препятствие на пътя – бордюра.... Той се
е ударил с колата в този бордюр челно, обкрачил го е, даже беше отместил
бордюра. Имаше материални щети отпред по челната част, предполагам и
отдолу по шасито, които не мога да видя. Водачът беше сам в автомобила.
Обясни ми, че не е видял бордюра, но няма как нормален човек да види
бордюра и да се удари в него. В светлата част на денонощието е, нито е
мъгла, нито е дъжд, суха пътна настилка. Затова така прецених и го
написах, че вината за тази катастрофа е скоростта, че не се е съобразил с
каква скорост кара. Това е жилищна зона там. Затова предположих, че е
била висока скоростта. На място направихме и снимки...“, и св. Т.-
„..Спомням си случая. Водачът /сочи жалбоподателя в съдебна зала/ на
посочения в акта автомобил беше попаднал в несигнализирана и необозначена
дупка на пътното платно, която беше образувана, според нас, под
въздействието на преминаването на тежкотоварна техника, т.е. разрушен
асфалт. Действително имаше си пътна настилка. Дълбочината на
3
пропадане беше по спомени поне около 30 см дупка. Мисля, че около 30 см
беше пропаднала пътната настилка. Водачът беше със служебен автомобил
на някаква фирма. Първо самото място на местопроизшествието е като
възвишение и той по принцип няма и видимост, когато идва от неговата
страна на посока на движение. Но, ако се движи реално със съобразена
скорост, няма да се допусне такова произшествие, както ние съответно ние
идвахме оттам и не се блъснахме в дупката, след като отидохме на сигнала.
Сигнала дойде от дежурния, който ни изпрати на местопроизшествието.
Като сигнала е бил подаден от водача на автомобила. Затова сме писали, че
водачът не се съобразява със състоянието на пътя и пътната настилка, и с
релефа на местността. Това става в гр. Перник по ул. „А. С.“ с посока на
движение ул. „Никифор Панкев“, като това са последната уличка преди
еднофамилните къщи горе на кв. Църква. Така се води товарен автомобил,
защото се използва за транспорт на части. Това си е дупка в платното. Ако е
имало бордюр, то е бил за попълване на дупката, но не си спомням...“/.
Показанията и на двамата полицейски служители, съдът намира за правдиви,
обективи и пресъздаващи ситуацията, така както същите са я възприели,
пристигайки на място. Същите се явяват съответни и на допълнителни
изисканите от съда писмени доказателства, постъпили и приети по делото, в
това число и протокол за ПТП №1773601/30.05.2024 г. на СПП при ОДМВР-
Перник, находящ се на страница 25 от делото, както и постъпилото по делото
писмо с рег. № 22319/08.10.2024 г. от сектор „Пътна полиция“, подписано от Г.
В. - началник на СПП при ОДМВР-Перник, с което приложено изпращат
доказателства относно ПТП, документирано с протокол за ПТП
№1773601/30.05.2024 г. на СПП при ОДМВР-Перник, ведно със заверено
копие на протокол за ПТП №1773601/30.05.2024 г. на СПП при ОДМВР-
Перник-1 лист и фотоснимки /към протокол за ПТП №1773601/30.05.2024 г./ -
3 броя, находящи се от страница 24 до стр. 28 от делото. По делото в
последното по делото съдебно заседание, съдът е докладвал и приел и писмо,
с рег. № 25859/18.11.2024 г. от Дирекция „Национална система 112“, Районен
център 112 - София, подписано от Началник РЦ 112 София - М. Б., с което
информират съда за постъпило обаждане на 30.05.2024 г. относно
самокатастрофирал автомобил с рег. № ******, от телефон с номер
********** 16:19 ч. от лице, представило се като г-н С., като предоставят
данните, с които разполагат - 1 /един/ брой звукозапис и електронни картони
на инцидента, ведно с приложения към писмото 1 брой CD, като е извършил и
оглед на ВД, в присъствието на жалбоподателя, който е потвърдил, че именно
той е подал сигнала и това е неговият глас, както и е било възпроизведено
съдържанието на сигнала, като съдът е приел и 6 бр. цветни снимки,
направени от жалбоподателя непосредствено след инцидента.
По доказателствата:
Съдът възприе гореизложената фактическа обстановка за установена
по несъмнен начин, предвид приетите писмени доказателства по делото, както
и допълнително събраните по делото писмени и гласни такива, посредством
разпита на горепосочените свидетели, като следва да се посочи, че между
събраните доказателствени източници не се наблюдават съществени
противоречия.
От правна страна:
Съдът намира, че първо следва да посочи, че както акта, така и НП са
издадени от компетентни лица, в рамките и кръга на техните правомощия и в
4
сроковете по чл. 34 от ЗАНН. Извън това обаче, Съдът констатира, че в хода на
проведеното административнонаказателно производство е допуснато
нарушение на материалния закон и на процесуалните правила, водещо до
отмяната на НП, като отделно от това нарушението остана и недоказано, като
съображенията са следните: При извършване на служебна проверка за
законосъобразност, съобразявайки и доводите в жалбата, допълнени от от
жалбоподателя в съдебните прения и по време на делото, като съдът намира,
че последният правдиво се опитва да обрисува фактическата обстановка и
своята трактовка на същата, и да способства да установяване на фактите по
делото, поради което и приема, че процесуалното му поведение е изрядно,
като в изразеното от него като версия за случилото се и описаното и в жалбата
и в съдебно заседание пред съда, като фактология не се отличава съществено
и от заявеното от полицейските служители, като обаче различни са изводите,
до които последните са стигнали относно инцидента, а именно полицейските
служители, виждайки процесния бордюр и самокатастрофилия автомобил, са
счели че лицето не се е движело със съобразена скорост и не е могло да
избегне препятствието като е можело да го види, като жалбоподателят твърди,
че се е движел с 30 км в час, като описва и завоя и наклона и как не е могъл да
възприеме бордюра, който е голям, поставен в дупка в асфалта и е
самокатастрофирал, като същият е бил повече от три метра, при положение,
че както и полицейските служители заявяват, то пътното платно е било 6
метра, като не се сочи имало ли е други автомобили, като не се спори и че
жалбоподателят, видно от записа по делото, сам е подал сигнал на 112, да
дойдат до обезопасят участъка, като е опасен и може да възникне ПТП, както
е станало с него, като последният е бил тествал и за употребата на алкохол и
пробата му е била отрицателна. В този смисъл и представения протокол да
ПТП и снимки към него, съответни и на представените снимки от страна на
жалбоподателя, много ясно онагледяват наистина големите размери на
процесния бордюр, и начина по който същият е бил поставен на средата на
пътното платно, като е обемал огромна част от пътя, и щетите по автомобила
на жалбоподателя, който се е натъкнал на бордюра.
В този смисъл, следва да се посочи, че съгласно диспозицията на
вменената за нарушена норма на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП- „Водачите на пътни
превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се
съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със
състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с
характера и интензивността на движението, с конкретните условия на
видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо
препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на
необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението...“. В
случая на жалбоподателя е вменено, че – „...на 30.05.2024 г. в 16:20 часа, в
ГР.ПЕРНИК на ул.А. С., като Водач на товарен автомобил, СИТРОЕН Ц 3,
******, при обстоятелства: ГРАД ПЕРНИК, ПО УЛИЦА "А. С." С ПОСОКА
НА ДВИЖЕНИЕ ОТ УЛИЦА "НИКИФОР ПАНКЕВ" КЪМ УЛИЦА "ЧЕРНО
МОРЕ УПРАВЛЯВА ТОВАРЕН АВТОМОБИЛ СИТРОЕН Ц3, С
РЕГИСТРАЦИОНЕН НОМЕР ******* СОБСТВЕБОСТ НА" **** ****“, С
БУЛСТАТ НОМЕР ****, КАТО ПРЕД ЧАСТЕН ДОМ НОМЕР 32 СЕ ДВИЖИ
СЪС СКОРОСТ НЕСЪОБРАЗЕНА С РЕЛЕФА НА МЕСТНОСТТА
(ИЗПЪКНАЛА ВЕРТИКАЛНА КРИВА С ЛЯВ ЗАВОЙ) ПОПОДА В
НЕСИГНАЛИЗИРАНО И ОБЕЗОПАСЕНО ПРЕПЯТСТВИЕ НА ПЪТЯ
(НАРУШЕНА Е ЦЕЛОСТТА НА ПЪТНОТО ПОКРИТИЕ, КАТО ИМА И
5
БЕТОНЕН БОРДЮР), С КОЕТО РЕАЛИЗИРА ПТП. ВОДАЧЪТ Е САМ В
АВТОМОБИЛА..“ тоест че се движи първо с несъобразена скорост, което
последният оспорва и второ че попада в НЕСИГНАЛИЗИРАНО И
ОБЕЗОПАСЕНО ПРЕПЯТСТВИЕ НА ПЪТЯ (НАРУШЕНА Е ЦЕЛОСТТА НА
ПЪТНОТО ПОКРИТИЕ, КАТО ИМА И БЕТОНЕН БОРДЮР. Тук прави
впечатление, че е посочено, че препятствието е обезопасено, което е в
абсолютен разрез със събраните по делото доказателства, като въобще не
може да се приеме, че поставянето на огромен бордюр в дупка, е надлежно
обезопасяване на участъка, а напротив, допълнително води до предпоставки за
ПТР, още повече че безспорно се установява по делото, че е имало дупка и
тоест целостта на асфалта е била нарушена. Отделно от това чл. 20, ал.2 ЗДВП
говори за –„... с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние
да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да
намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне
опасност за движението...“, това препятствие не се доказва да е видимо, а
напротив, видно от участъка, така както е описан, след завоя, това
препятствие се открива очевидно пред погледа на водача внезапно, и предвид
огромните му размери, е трудно да се избегне, макар и както сочат
полицейските служители, те да са могли да го заобиколят, и затова да са
решили, че скоростта е била несъобразена, обстоятелство, което също остава
недоказано по делото. Тези обстоятелства също водят и до наличие на
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, ограничили
правото на защита на наказания, водещи до незаконосъобразност на
обжалваното наказателно постановление.Срещу жалбоподателя е образувано
производство за това, че е нарушил предписанието в нормата чл. 20, ал. 2 от
ЗДвП, задължаваща водачите на пътни превозни средства при движението си
да изберат скорост, съобразена с факторите, влияещи спрямо пътната
обстановка и безопасността на движението. Вменено му е, че се е движил със
скорост, несъобразена с -РЕЛЕФА НА МЕСТНОСТТА (ИЗПЪКНАЛА
ВЕРТИКАЛНА КРИВА С ЛЯВ ЗАВОЙ) ПОПАДА В НЕСИГНАЛИЗИРАНО
И ОБЕЗОПАСЕНО ПРЕПЯТСТВИЕ НА ПЪТЯ (НАРУШЕНА Е ЦЕЛОСТТА
НА ПЪТНОТО ПОКРИТИЕ, КАТО ИМА И БЕТОНЕН БОРДЮР), С КОЕТО
РЕАЛИЗИРА ПТП. В същото време, както в акта, така и в наказателното
постановление е посочено, че нарушителят при избиране скоростта на
движение не е съобразил и множеството посочени обстоятелства., за да
може да спре пред предвидимо според актосъставителя препятствие, което по
делото безспорно се доказа, че нито е предвидимо, нито е обезопасено, както
и че не се доказва водачът да е управлявал с несъобразена скорост, при
положение, че твърди да е управлявал с не повече от до 30 км в час, което е
правдиво заявено от него, предвид завоя и наклона на участъка, които се
установиха. Още повече, че едва ли лице, което се е движело с несъобразена
скорост, само ще се обади на тел 112, за да сигнализира са ПТПТО и
опасността на участъка и бордюра, за да дойде полицията и да санкционира
него самия, като подобно поведение, е и алогично, тоест изначално водачът е
имал съзнание, че е направил зависещото от него, за да не попадне
автомобилът му в препятствието, което и не е могъл да избегне, предвид
късното възприемане на опасността, предвид наклона и завоя, а не скоростта,
и размера на бордюра, при положение, че видно от снимките, се касае за
неголям като габарити автомобил, който директно се е ударил в бордюра. Така
освен недоказано, нарушението е и непрецизно квалифицирано, видно от
дотук цитираната диспозиция на предписанието в разпоредбата на чл. 20, ал.
6
2 от ЗДвП, като е и непълно и неясно, тъй като макар формално да е
акцентирано на един от множеството изброени фактори, който
жалбоподателят не е съобразил при избиране скоростта на движение, не е
посочено каква всъщност е била интензивността на движението, за да е
възможна проверка на правилността на формираното заключение, че
неблагоприятното действие на този именно фактор, пренебрегнат ли е от
водача, какъв е бил релефа точно и прочие, което има отношение към
вмененото обвинение на водача при избиране скоростта му на движение, и
за установяване на пряка причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП.
Неясно е и вменено ли е на жалбоподателя пренебрегване и на останалите
фактори по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП - атмосферни условия, релеф, условия на
видимост и други обстоятелства, предвид допълнителното позоваване на тях в
акта и в наказателното постановление, и по какъв начин те е следвало да
повлияят при избора на скорост в конкретните условия.
Описанието на нарушението е неясно и по друга причина –
преплетени са задължения на водачите на превозни средства, регламентирани
не само в двете хипотези на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, но и в чл. 20, ал. 1 от ЗДвП,
предвид констатацията за загуба на контрол над МПС. Разпоредбата на чл. 20,
ал. 1 от ЗДвП въвежда задължението управляваното превозно средство да
бъде непрестанно контролирано от водача /да следи непрекъснато пътната
обстановка, движението на автомобила по пътя и да не отклонява вниманието
си/, чието несъблюдаване осъществява самостоятелно състав на нарушение,
който няма връзка с поддържания режим на скоростта. Несъобразената с
пътната обстановка скорост е относима към нарушението по чл. 20, ал. 2 от
ЗДвП, като наред със скоростта тук релевантна е и несвоевременната реакция
на водача на възникнала опасност. В чл. 20, ал. 2, изр. 1 ЗДвП се урежда
"предвидимата опасност", при която има обективни затруднения в пътната
обстановка /от рода на неизчерпателно изброените в текста фактори/,
които са видими за шофьора и които той следва да съобрази при избиране на
скоростта на движение, така че да отговори на изискването за безопасност,
като в случая препятствието нито е предвидимо, нито видимо.. В чл. 20, ал. 2,
изр. 2 ЗДвП е уредена "непредвидимата опасност", въвеждаща задължение
водачите на намалят скоростта или да спрат, когато възникне опасност за
движението. В тази случай опасността възниква неочаквано и внезапно като
за водачите се въвежда задължение да се движат с такава скорост, че да могат
и в такава ситуация да я избегнат.В конкретния случай при описанието на
нарушението АНО не е направил прецизно разграничение между законовите
предписания, произтичащи от горните норми, обединил е всички тях под
нормата на чл. 20, ал. 2 ЗДвП, с което е допуснал процесуална
незаконосъобразност.
Тези недостатъци, допуснати и в акта, и в наказателното
постановление нарушават правото на защита на жалбоподателя, тъй като
ограничават възможността му да узнае всички факти, на които се гради
обвинението срещу него, а оттук и адекватно да организира защитата си.
В контекста на събраните доказателства, наказателното
постановление се явява и необосновано.
Следва да се посочи, че управлението с несъобразена скорост не е
факт, от който се правят съответни изводи, а е предмет на изясняване и
доказване. Отделно от това, дори да са събрани убедителни доказателства за
това, че избраната от жалбоподателя скорост е била несъобразена с
7
конкретните условия на движение, отговорността му може да се ангажира
само при установена пряка причинна връзка с настъпилото произшествие.
Доказателства, че скоростта, с която е управлявал автомобила е допринесла за
настъпването на процесното пътно-транспортно произшествие по делото
напълно отсъстват.
Изложеното мотивира заключение, че вмененото на жалбоподателя
административно нарушение не е доказано по несъмнен начин, което има за
последица отмяна. на обжалвания акт като незаконосъобразен и необоснован,
издаден в нарушение на закона.
Предвид изложеното процесното НП се явява незаконосъобразно и
следва да бъде отменено.
По разноските:
По делото жалбоподателят не е претендирал присъждане на
разноски, поради което и съдът не следва да се произнася в посочения смисъл.
Мотивира от изложеното и на основание чл. 63 ал.3, т.1 и т.2, вр.
Ал.2, т.1 вр.ал.1, вр.чл.58д, т.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ №24-1158-001556
от 18.06.2024 г., издадено от А. К. Р., на длъжност НАЧАЛНИК ГРУПА в
ОДМВР ПЕРНИК, С-Р ПЪТНА ПОЛИЦИЯ ПЕРНИК , упълномощен с 8121 з-
1632/ 02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи, с което на Д. М. С., с
ЕГН **********, адрес: ****, за нарушение на чл.20 ал. 2 от ЗДвП, му е било
наложено на основание чл.179 ал.2 пр.1. от ЗДвП - глоба в размер на 200лв.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд Перник в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните по реда на глава дванадесета от АПК.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
8