№ 1300
гр. Перник, 13.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:КРИСТИНА Н. КОСТАДИНОВА
при участието на секретаря Кристина Ант. Иванова
като разгледа докладваното от КРИСТИНА Н. КОСТАДИНОВА Гражданско
дело № 20231720102365 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 415 от ГПК.
Образувано е по искова молба на „Топлофикация Перник“ АД, с ЕИК:
*********, подадена чрез процесуалния му представител – юрк. Анна
Софрониева, срещу А. С. В., с ЕГН: **********, с която се иска да бъде
признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от общо
786.65 лева, представляваща стойността на доставена и ползвана, но
незаплатена топлинна енергия, за имот – апартамент № 12, находящ се в гр.
*****, от които главница в размер на 676.38 лева за периода от 01.05.2020 г.
до 30.04.2022 г. вкл, и 110.27 лева – обезщетение за забава за периода от
09.07.2020 г. до 03.02.2023 г., както и законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението за издаване на ЗИПЗ по ч.гр.д.
№ 604/2023 г. по описа на Пернишкия РС – 20.02.2023 г. до окончателното
плащане на сумата. Претендират се и направените по делото разноски.
В исковата молба се твърди, че между страните съществува валидно
облигационно отношение, възникнало по силата на приети от държавен орган
(КЕВР) общи условия, които са публикувани по установения ред и по
отношение на които ответникът не е изразил несъгласие. Уточнява се, че в
тази връзка не е необходимо сключването на индивидуален договор с
потребителя. Твърди се, че имотът, за който е доставяна топлинната енергия,
се намира в топлоснабдена сграда – етажна собственост (СЕС), като ищецът е
изпълнил задължението си и е доставял топлинна енергия за отопление и
горещо водоснабдяване. Посочва се, че въпреки това ответникът не е
изпълнил задължението си за заплащане на дължимите суми.
1
С исковата молба са представени: копие от извлечение от сметка, копие
от вестник „Съперник” от 2008 г. с публикувани общи условия за продажба
на топлинна енергия за битови нужди, копие от заявление декларация за
откриване на партида за битови нужди, удостоверение за наследници и
нотариален акт за продажба на недвижим имот № 183, том II, дело №
868/1974 г.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК от страна на ответника по
делото, чрез назначения му особен представител – адв. В. П., е постъпил
писмен отговор, с който предявените искове се оспорват като неоснователни.
На първо място се оспорва качеството потребител на топлинна енергия на
ответника. Възразява се срещу възникването на облигационни отношения по
силата на закона и общите условия на дружеството. Поддържа се, че именно
последното следва да докаже наличието на облигационна връзка. Обръща се
внимание и че липсват доказателства ответникът да е собственик/ползвател
на топлоснабдения имот респективно ползвател на топлинна енергия в
процесния имот. Оспорват се представените с исковата молба документи –
като се твърди, че същите не доказват качеството потребител на ответника за
процесния период. В тази връзка се обръща внимание, че било представено
удостоверение за наследници, но и документ, че наследството е прието. Дори
наследството да било прието обаче липсвали доказателства, че имотът реално
се ползва и ответникът фактически живее в него. Оспорва се и представеното
заявление за откриване на партида, като се твърди, че то не доказвало реално
ползване на имота от ответника.
Твърди се, че общите условия на дружеството не били надлежно
оповестени – не били публикувани в централен и местен ежедневник, поради
което не са произвели действие. По тези съображения се твърди, че страните
не са били в облигационни отношения през процесния период.
На следващо място се оспорват претендираните по делото суми. В тази
връзка се оспорва представеният документ „извлечение от сметка“, като
доколкото същият бил съставен от дружеството, то не можел и да служи като
доказателства за неговите претенции. В тази връзка се оспорва и редовността
на воденото от ищеца счетоводство. Прави се възражение за погасяване на
част от процесните суми по давност.
Оспорва се и реалното доставяне на топлинна енергия през процесния
период до процесния имот. Поддържа се, че нямало доказателства как е
извършван отчетът на радиаторите в апартамента като нямало доказателства и
дали въобще радиатори били налични в жилището.
С тези аргументи се иска претенциите да бъдат отхвърлени.
В хода на производството от страна на ищцовото дружество са
представени – електронна извадка в табличен вид през процесния период, в
която са отразени показанията на топломер и водомер в абонатната станция,
електронна извадка в табличен вид с температурен график, ОУ на ищеца,
публикувани в централен и местен ежедневник, електронна извадка в
табличен вид по компоненти, свидетелства за проверка на средство за
измерване, както и протоколи за монтаж и демонтаж.
2
В хода на производството е извършена и комплексна съдебна технико
икономическа експертиза /КСТИЕ/.
В съдебно заседание, проведено на 20.11.2023 г., процесуалният
представител на ищеца изразява писмено становище за уважаване на
исковете.
Ответникът се представлява от назначения му особен представител адв.
П., който изразява становище за отхвърляне на исковете по съображенията,
подробно изложени в отговора на исковата молба.
Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните,
приема за установено от фактическа страна следното:
От ищцовото дружество е депозирано заявление за издаване на заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу ответника за
вземания, които са предмет на настоящото производство. В тази връзка по
подаденото заявление районният съд е издал заповед № 322/20.02.2023 г. по
ч.гр.д. № 604/2023 г. по описа на РС Перник. Последната е връчена на
длъжника по реда на чл. 47, ал. 1 от ГПК.
По делото е представено извлечение от в-к. „Съперник“ от 29.04.2008 г.
и извлечение от в-к. „Новинар” от 30.04.2008 г., от които е видно, че общите
условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от 2008 г. на
„Топлофикация Перник“ ЕАД са публикувани в един местен и в един
централен ежедневник.
От представено по делото копие от договор за покупко продажба на
недвижим имот от 01.08.1974 г. се установява, че на 01.08.1974 г. лицето
Иванка А.ова Алексиева е придобило собствеността върху имот – апартамент
№ 12, в гр. Перник, ул. Раковски, бл. 1, вх. А. С доклада по делото приет за
окончателен без възражения от страните, съдът е приел за безспорно и
ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че ул. Раковски в гр. Перник по
сега действащия административен план е с име ул. Отец Паисий в гр. Перник.
На следващо място по делото е представено удостоверение за
наследници на лицето Иванка А.ова Алексиева, от което се установява, че
същата е починала на 06.06.2012 г. като е оставила един наследник – сина си
А. С. В. – ответник по делото.
На последно място от копие от заявление декларация за откриване на
партида се установява, че на 15.01.2014 г. ответникът А. С. В. е поискал на
негово име да бъде открита партида при ответното дружество за имот с адрес:
апартамент № 12, находящ се в гр. *****. Като приложения към молбата са
представени обсъдените по-горе удостоверение за наследници и нотариален
акт.
Видно от справка от Национална база данни „Население“ ответникът А.
С. В. е с постоянен адрес: гр. *****, ап. 12 – от 2000 г. Отново от 2000 г. обаче
лицето има вписан и настоящ адрес – в Германия.
По делото е изготвена и приета комплексна съдебна технико
икономическа експертиза. От същата в техническата й част се установява, че
3
процесният имот се намира в топлоснабдена сграда, където е въведена
улугата „дялово разпределение” – с подписването на договор № 84/12.12.2010
г. /между фирмата за дялово разпределение и етажната собственост/. Налице
е и договор между ищцовото дружество и фирмата за дялово разпределение,
считано от 30.11.2011 г. – договор № 97, както и договор с „Директ” ЕООД
под № 76/01.09.2017 г. По отношение на годността на измервателните уреди
вещото лице посочва, че през процесния период топломерът е преминал
задължителните метрологични проверки и съответства на одобрения тип,
годен да се използва за търговски измерване, а показанията му могат да се
счетат за достоверни. Годността на уредите се установява и от представените
свидетелства за проверка и протоколи за монтаж и демонтаж. Отразено е, че
количеството на топлинна енергия за СЕС е определено правилно, съгласно
методиката. Изпълнено е изискването на Наредбата за разпределение на
нетното количество потребена топлинна енергия между собствениците на
имоти в СЕС, а от направената проверка не е констатирана разлика между
нетната енергия и енергията за разпределение по имоти в СЕС. Посочва се, че
начислените суми са коректни и пресметнати съгласно нормативно
утвърдената методика, прогнозно определените текущи разходи на топлинна
енергия и съответно начислените суми са приведени към реално отчетените с
изравнителните сметки за съответните периоди. От експертизата се
установява, че главницата на задълженията за процесния период е в размер на
676.38 лева, което кореспондира с исковата претенция. На последно място от
заключението е видно, че изравнителните сметки са изготвяни ежегодно, след
проведени отчети за потреблението на топлинна енергия в сградата като
преизчислените суми са отразени в индивидуалните сметки по имоти.
Съгласно изготвена към заключението таблица № 2 начислената на ищеца
сума /главница/ е за следните компоненти: топлоенергия за отопление на
имот, топлоенергия за битово горещо водоснабдяване и вноска дялово
разпределение /по 1.58 лева месечно за процесния период/. Не са начислявани
суми за сградна инсталация. Отразено е в експертизата, че в имота има едно
единствено отоплително тяло без индивидуален измервателен уред – т.нар.
щранг лира, разположен в банята /в другите помещения уредите са с
дистанционен отчет и нулеви показания/, за което начисленията са направени
по изчислителен път, доколкото същото не разполага с ИРУ. На последно
място, видно от таблиците към заключението, значителна част от процесната
главница представлява стойност за т.нар. щранг лира.
От експертизата в икономическата й част се установява, че през
процесния период от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г. стойността на доставената
топлинна енергия за имота е в размер на 676.38 лева. Установява се и че
размерът на обезщетението за забава, начислено върху главницата за
претендирания период от 09.07.2020 г. до 03.02.2023 г. / в експертизата е
допусната техническа грешка относно крайната дата/ е в размер на 110.27
лева и е съобразена с общите условия на дружеството, регламентиращи
падежа на периодичните плащания. Въведени и съобразени при получаване
на тези стойности са извършените в периода изравнителни сметки. На
последно място от експертното заключение се установява и че
4
счетоводството на ищеца е водено редовно, досежно задълженията на
ответника и че последният не е извършил плащания за топлинна енергия
относно процесния период. Плащания от ответника не са извършвани.
Изготвената експертиза следва да бъде кредитирана, доколкото
експертните изследвания са задълбочени, подробни и компетентно
извършени, а по делото липсват и данни за евентуална заинтересованост на
вещите лица от изхода на производството. Освен това същите са работили въз
основа на документи, представени им от ищеца и фирмата за дялово
разпределение, т. е. въз основа на всички предвидени по закон документи,
съставяни във връзка с доставката, ползването и заплащането на потребена
топлинна енергия. Съответните данни за абонатната станция и имота са
представени от ищеца и пред съда, като за разчитането им съдът се основава
на приетата експертиза.
Така установената фактическа обстановка налага следните изводи
от правна страна:
Исковете са с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от
ЗЗД вр. с чл. 150, ал. 1 от Закона за енергетиката вр. с чл. 124, ал. 1 вр. с чл.
415 от ГПК – за установяване вземането на ищеца към ответника за доставена
топлинна енергия, за посочения по-горе имот, за което е издадена заповед №
322/20.02.2023 г. по ч.гр.д. № 604/2023 г. на Пернишкия РС за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК.
Издадената заповед за изпълнение е връчена на длъжника, чрез
залепване на уведомление по чл. 47, ал. 1 от ГПК. Това е наложило даване на
указания за предявяване на иск в хипотезата на чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК. В
тази връзка предявеният установителен иск е допустим като целта му е
издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК
да влезе в сила след установяване съществуването на вземането по съдебен
ред в исково производство. Исковата молба е подадена в срока по чл. 415, ал.
4 от ГПК.
В тежест на ищеца е да установи, че между страните по делото е налице
облигационна връзка за продажба на топлоенергия, както и че същият е
изпълнил задължението си за реално доставяне на топлинна енергия
съответно и нейната стойност.
Съгласно чл. 150, ал. 1 от Закона за енергетиката (ЗЕ) продажбата на
топлинна енергия на потребители за битови нужди, в това число и за общите
части в сградите етажна собственост, се осъществява при публично известни
общи условия, изготвени от дружеството и одобрени от Комисията за
енергийно и водно регулиране (КЕВР). В това отношение, облигационната
връзка между топлопреносното дружество и потребителя възниква по силата
на закона, от момента на възникване качеството потребител. Последното е
определено в чл. 153, ал.1 от ЗЕ, като съгласно тази разпоредба потребител на
топлинна енергия е всеки собственик и титуляр на вещно право на ползване в
сграда-етажна собственост, присъединен към абонатната станция или към
нейното самостоятелно отклонение. Отношенията между потребителя и
топлофикационното дружество възникват по силата на закона от момента, в
5
който за определено лице възникне качеството на клиент на топлинна
енергия. В тази връзка не е необходимо сключване на индивидуален договор с
потребителя.
Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 2/17.05.2018 г. по тълк.д. №
2/2017 г. на ОСГК на ВКС собственикът респективно ползвателят няма да
отговарят за сумите за потребена топлинна енергия само в случай, че имотът
се ползва от трето лице на договорно основание и между последното и
топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна
енергия за битови нужди за същия имот, през процесния период.
От така цитираната нормативна уредба и представените и налични по
делото писмени доказателства / копия от вестник „Съперник” от 2008 г. и от
в-к. „Новинар“ с публикувани общи условия за продажба на топлинна
енергия за битови нужди, копие от нотариален акт за покупко продажба на
държавен недвижим имот, удостоверение за наследници и копие от заявление
декларация за откриване на партида, подписано от ответника/ следва извод, че
ответникът има качеството на потребител на топлинна енергия, доколкото е
изключителен собственик на процесния имот, като между него и
„Топлофикация-Перник“ АД е налице валидно облигационно отношение.
Последното е възникнало по изричните разпоредби на ЗЕ и се урежда от тях и
действащите общи условия, приети от дружеството и одобрени от КЕВР.
По тези съображения доводите за липса на облигационни отношения с
дружеството следва да се приемат за неоснователни, доколкото по делото се
установи, че ответникът е изключителен собственик на топлоснабдения имот
през процесния период, като срещу ангажираните от топлопреносното
дружество доказателства в тази връзка не бяха въведени никакви възражения.
В тази връзка обаче следва да се отбележи, че по делото е представена
молба заявление от 15.01.2014 г., с която ответникът е поискал в ответното
дружество да бъде открита партида за заплащане на топлинна енергия за
процесния имот, съставлява предложение за сключване на договор по
смисъла на чл. 13 от ЗЗД. Поради това с факта на откриване на партидата и
извършването на доставка на топлинна енергия ищцовото дружество е приело
направеното предложение за сключване на договор за доставка на топлинна
енергия. Следователно са налице доказателства, че облигационната връзка
между страните по делото е възникнала много преди началото на исковия
период и няма доказателства, а и конкретни твърдения същата да е
прекратявана. Не може да не се вземе предвид и обстоятелството, че
ответникът по иска е регистриран с постоянен адрес, съвпадащ с този на
топлоснабдения имот, което е видно от приложените справки от НБД
„Население“ по заповедното и по исковото производство. Такава регистрация
се извършва по заявяване на лицето, съгласно действащата към момента на
това заявяване редакция на чл. 92 от Закона за гражданската регистрация –
05.11.2000 г. В тази връзка към посочената дата ответникът е признал, че
ползва имота и до настоящия момент не е подавал заявление за промяна на
тази регистрация. По тези съображения бланкетното оспорване на молбата за
откриване на партида, не е достатъчно да разколебае извода за наличието на
облигационна връзка между страните /в съответствие с горните изводи е и
6
трайната съдебна практика – напр. Решение № 51/17.02.2020 г. по в.гр.д. №
850/2019 г. по описа на Пернишкия ОС/.
Неоснователни са и доводите, че дяловото разпределение не е
извършено законосъобразно. Посоченият извод следва от обстоятелството, че
видно от изготвеното експертно заключение между ищцовото дружество и
фирмата за дялово разпределение е налице валиден договор за услугата
„дялово разпределение“. От експертното изследване е видно и че сумите за
топлинна енергия са начислявани правилно съгласно утвърдената методика, а
монтираните измервателни уреди са били в изправност в процесния период.
Неоснователен е и доводът, че сумите за „вноска дялово разпределение”
не са заявени като самостоятелен иск, поради което и претенцията следва да
бъде отхвърлена в тази част. Елементите и съответно отделните суми, от
които е формирано общото вземане за топлинна енергия (за отопление на
имот и на общите части, отдадена от сградна инсталация и битово горещо
водоснабдяване), включително и цената за услугата дялово разпределение,
видно от редица разпоредби на ЗЕ се включват в родовото понятие „топлинна
енергия". В тази връзка и при подаване на заявлението по реда на чл.
410 от ГПК и при предявяване на исковата молба ищцовото дружество е
посочило една и съща сума като главница, в която са включени посочените
по-горе компоненти /така Решение № 64 от 24.02.2020 г. по в. гр. д. № 834
/ 2019 г. на III състав на Окръжен съд - Перник /.
В допълнение и предвид възражението за недоказано ползване на имота
следва да се отбележи и че с Решение от 05.12.2019 г. по съединени дела
С‑708/17 и С‑725/17 във връзка с отправени преюдициални запитвания съдът
на ЕС постанови, че национална правна уредба, която предвижда, че
собствениците на апартамент в сграда — етажна собственост, присъединена
към система за централно отопление, са длъжни да участват в разходите за
топлинна енергия за общите части на сградата и за сградната инсталация,
въпреки че индивидуално не са поръчвали доставката на отопление и не го
използват в своя апартамент, не противоречи на общностното право.
На следващо място съгласно общите условия потребителят е длъжен да
заплаща месечните дължими суми за доставяната топлинна енергия в 30 -
дневен срок, след изтичане на периода, за който се отнасят. В тази връзка,
както се отбеляза и по-горе, дружеството следва да установи и размера на
претендираната сума. Съобразно така разпределената доказателствена тежест
по делото се изслуша заключение на вещо лице, въз основа на което съдът
прие за установено, че стойността на потребената топлинна енергия за
периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г. вкл. е 676.38 лева. Последната видно
от експертите изследвания е правилно изчислена и липсва плащане на същата
от страна на ответника.
Разпоредбата на чл. 86, ал. 1 от ЗЗД предвижда, че при неизпълнение
на парично задължение длъжникът дължи обезщетение за забава в размер на
законната лихва от деня на забавата. Съгласно чл. 34, ал. 1 от общите условия
за продажба на топлинна енергия за битови нужди, клиентите са длъжни да
заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 30 – дневен срок
7
след изтичане на периода, за който се отнасят. Следователно вземането за
цената за потребена енергия за текущия месец става изискуемо от първо
число на втория месец следващ отчетния. В тази връзка и като съобрази
заключението на комплексната експертиза, както и падежните дати на
съответните месечни вземания от процесния период, размерите на дължимите
месечни вземания и размера на законната лихва, настоящият състав намира,
че обезщетението за забава е в размер на 110.27 лева, считано от 09.07.2020 г.
до 03.02.2023 г. вкл.
Възражение за погасяване по давност на посочените суми за главница и
обезщетение за забава е въведено с отговора на исковата молба. Предвид
разпоредбата на чл. 111, б. „в” ЗЗД и задължителната съдебна практика,
обективирана в Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г. по тълк.д. №
3/2011г. на ОСГТК на ВКС, съгласно които процесните вземания са погасяват
с изтичане на тригодишна давност, с оглед датата на подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение – 20.02.2023 г. и началото на процесния
период – 01.05.2020 г. такава давност не е изтекла по отношение на нито едно
от претендираните вземания.
По така изложените доводи настоящият състав намира исковите
претенция за основателни и доказани, поради което същите следва да бъдат
уважени в пълен размер.
По исканията за разноски на страните:
Съгласно т. 12 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. №
4/2013 г. на ОСГТК на ВКС съдът, който разглежда иска по чл. 422 респ. чл.
415, ал. 1 от ГПК, следва да се произнесе по дължимостта на разноските,
направени в заповедното производство като съобразно изхода на спора
разпредели отговорността за разноски, както в исковото, така и в заповедното
производство.
Искане за разноски е направила само ищцовата страна:
По разноските в производството по ч.гр.д. № 604/2023 г. по описа на РС
Перник /заповедно производство/:
В това производство ищцовото дружество заявлител претендира
разноски в размер на общо 75 лева, от които 25 лева държавна такса и 50 лева
юрисконсултско възнаграждение. С оглед изхода на делото тези разноски
следва да бъдат присъдени изцяло.
Искането за разноски на ответника длъжник е неоснователно.
По разноските в производството по гр.д. № 2365/2023 г. по описа на РС
Перник /исково производство/:
В това производство ищцовото дружество претендира разноски в
размер на 25 лева държавна такса, 430 лева – възнаграждение за вещи лица,
100 лева – юрисконсултско възнаграждение и 400 лева разноски за особен
представител, съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК. Видно от
представените по делото платежни документи претендирани разноски са
действително извършени. В тази връзка и на ищеца следва да бъде присъден
размер на сумата от 955 лева.
8
Ответната страна се представлява от особен представител, чието
възнаграждение е уредено в чл. 47, ал. 6 от ГПК.
Водим от горното, Пернишкият районен съд:
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че А. С. В., с ЕГН: ********** и
адрес: гр. Перник, гр. *****, ап. 12, ДЪЛЖИ на „Топлофикация Перник“ АД,
с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, кв.
Мошино, ТЕЦ „Република“, сумата от общо 786.65 лева, представляваща
стойността на доставена и ползвана, но незаплатена топлинна енергия, за
имот – апартамент № 12, находящ се в гр. *****, от които главница в размер
на 676.38 лева за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г. вкл, и 110.27 лева
– обезщетение за забава за периода от 09.07.2020 г. до 03.02.2023 г., както и
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на ЗИПЗ по ч.гр.д. № 604/2023 г. по описа на
Пернишкия РС – 20.02.2023 г. до окончателното плащане на сумата , за които
вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
от ГПК по ч.гр.д. № 604/2023 г. по описа на Пернишкия РС.
ОСЪЖДА А. С. В., с ЕГН: ********** и адрес: гр. Перник, гр. *****,
ап. 12 ДА ЗАПЛАТИ на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на „Топлофикация
Перник“ АД, с ЕИК: ********* сумата от общо 75 лева, представляваща
разноски в производството по ч.гр.д. № 604/2023 г. по описа на Пернишкия
РС и сумата от общо 955 лева, представляваща разноски в настоящото
исково производство по гр.д. № 2365/2023 г. на Пернишкия РС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
СЛЕД влизане на решението в сила на решението, изисканото ч. гр. д.
№ 604 по описа за 2023 г. на Пернишки районен съд да бъде върнато на
съответния състав, като към него се приложи и препис от влязлото в сила
решение по настоящето дело.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
9