РЕШЕНИЕ № 65
гр.Бургас, 25.06.2019
г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, наказателно отделение,
в публично заседание на трети май през две хиляди и деветнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНИ ГАЙДУРЛИЕВ
ЧЛЕНОВЕ: АНГЕЛ ГАГАШЕВ
ГЕОРГИ ГРЪНЧЕВ
при секретаря Лена Димитрова и в присъствието
на прокурора Валентина Маджарова, като разгледа докладваното от съдията –
докладчик Ангел Гагашев ВНОХД № 186 по описа за 2019 г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството
е въззивно и се движи по реда на чл.313 и сл. от НПК.
Образувано
е по въззивна жалба на адвокат Т.И. от БАК, в качеството й на упълномощен
защитник на подсъдимата И.Г.И. с ЕГН **********, против Присъда № 10 от 15.01.2019
г., постановена по НОХД № 3052/2018 г. по описа на Районен съд – Бургас.
С обжалвания
първоинстанционен съдебен акт, подсъдимата И. била призната за виновна, че в
периода от месец октомври 2012 г. до месец февруари 2018 г. включително, в гр.
Бургас, след като била осъдена с Решение № 1558 от 09.10.2012 г. по гражданско
дело № 7033/2011г. по описа на Районен съд - гр. Бургас, влязло в сила на
09.10.2012 г., да издържа свой низходящ – детето си Д.В.Г., родена на *** г.,
чрез нейният баща и законен представител В.Г.Г., да заплаща месечна издръжка в
размер на 100.00 (сто) лева, считано от 09.10.2012 г., съзнателно не изпълнила
задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а именно: 65 (шестдесет
и пет) месечни вноски, възлизащи общо на сумата от 6500.00 (шест хиляди и
петстотин) лева, поради което и на основание чл. 183, ал.1 от НК, вр. с чл. 54
от НК, й било наложено наказание „Пробация“, включващо пробационните мерки „задължителна регистрация по настоящ адрес“ с
явяване и подписване пред пробационния служител, или определено от него
длъжностно лице, два пъти седмично за срок от 1 (една) година, както и
„задължителни периодични срещи с пробационен служител“ за срок от 1 (една)
година.
С въззивната жалба се
навеждат доводи за незаконосъобразност и необоснованост на присъдата, както и
за постановяването й при съществено нарушение на процесуалните правила. Възразява
се, че не е доказан субективният елемент от състава на престъплението, за което
И. е привлечена като подсъдима, тъй като същата е изпълнявала задължението си
за издръжка и грижи към детето си, въпреки че не е превеждала лично на бащата
по банков път определената издръжка. Иска се отмяна на обжалваната присъда и признаването
на подсъдимата за невиновна по повдигнатото й обвинение поради липса на
извършено престъпление или евентуално – поради приложимост на чл. 9 ал.2 от НК.
Алтернативно се иска определяне на наказание при условията на чл. 55 от НК или
намаляване размера на наложеното с присъдата наказание.
В съдебно заседание
пред настоящата
инстанция, представителят на Окръжна прокуратура – Бургас моли въззивният съд
да потвърди обжалваната присъда като правилна и законосъобразна. Излага доводи
против възражението на подсъдимата за липса на субективният елемент на
престъплението, а също и против искането на защитата за евентуално приложение
на чл. 9 ал.2 от НК.
В съдебно заседание
пред настоящата инстанция, непълнолетната дъщеря на подсъдимата, действаща със
съгласието на баща си и конституирана в наказателното производство като частен
обвинител, не се явява. Нейният повереник моли въззивния съд да потвърди
обжалваната присъда като правилна, законосъобразна и мотивирана, като излага
кратки доводи против наведените в жалбата възражения. Моли на частния обвинител
да му бъдат присъдени направените във въззивното производство разноски.
В съдебно заседание, подсъдимата,
редовно призован, се явява. Не се признава за виновна. Твърди, че бащата не се
грижи за дъщеря им, а всички пари, с които последната разполага, както и дрехите
и другите необходими неща за училище, са били дадени изцяло от нея. Заявява, че
е била наясно за задължението си да превежда по банков път дължимата месечна
издръжка, но не го е правила, защото тези пари нямало да стигнат по никакъв
начин до дъщеря й.
Упълномощеният от
подсъдимата защитник поддържа въззивната жалба срещу първоинстанционния съдебен
акт, тъй като го намира за немотивиран, незаконосъобразен и неправилен.
Изразява несъгласие с упрека, че подсъдимата е бездействала. Твърди, че И. е
участвала активно в отглеждането на детето, отзовавала се е на всяка негова
необходимост, включително и чрез закупуване на лекарства за лечение и за
поддържаща терапия, като стойността им значително е надхвърляла размера на присъдената
издръжка. Защитникът твърди, че няма установен от закона ред за плащане на
издръжката, затова въпреки съдебното решение, трябва да се приеме, че двамата
родители са установили свое правило, което е важало в рамките на шест години, а
именно – да бъде предоставяна издръжката по начина, по който подсъдимата го е
правила, за което свидетелствали липсата на забележки и искания от страна на
бащата, както и на липсата на образувано изпълнително производство. Защитникът
моли въззивния съд да отмени изцяло присъдата и да оправдае подсъдимата поради несъставомерност
на деянието от обективна и субективна страна. Алтернативно, моли за приложение
на чл. 55 от НК при определяне на вида и размера на наказанието, което ще се
наложи на подсъдимата.
Бургаският окръжен съд,
в качеството си на въззивна инстанция, след като се запозна с изложеното във
въззивната жалба, като изслуша явилите се в с.з. страни, като обсъди
изтъкнатите от тях доводи и съображения, като прецени наличния по делото доказателствен
материал и като извърши цялостна проверка относно правилността на атакувания
съдебен акт по реда на чл.313 и чл.314 ал.1 от НПК, изведе следните фактически
и правни изводи:
Въззивната жалба, с която
е сезиран настоящият съд, се явява процесуално допустима, доколкото е предявена
в законоустановения срок от страна, имаща правен интерес и процесуално право да
иска проверка на съдебен акт, подлежащ на въззивен контрол по реда на глава ХХІ
от НПК. Разгледана по същество, въззивната жалба се явява неоснователна.
По делото са събрани в
необходимия обем и по съответния процесуален ред, всички възможни доказателства
и доказателствени средства, нужни за изясняване на фактическата обстановка по
конкретния правен спор и за неговото правилно решаване.
Настоящият въззивен
състав, предвид правомощията си извърши собствена проверка и анализ на наличния
по делото доказателствен материал, и прие за установена следната фактическа
обстановка:
Подсъдимата И.Г.И. е
родена на *** ***, ***, ***, ***, ***, ***,
***.
През 2003 г., от
съвместното съжителство на семейни начала на подсъдимата И.Г.И. със свидетеля В.Г.Г.
им се родила дъщеря – Д.В.Г., род. на *** г. (л. 16 от ДП). По-късно, отново по
време на съвместното им съжителство, подсъдимата родила и втората си дъщеря,
която обаче не била припозната от свидетеля Георгиев. Малко след това, И. и
Георгиев се разделили.
От 2011 г. подсъдимата
заживяла на семейни начала със свидетеля
Й.П. И. не работела, но се грижела за децата си – за общото им с П. дете
и за дъщеря й, не припозната от Г.. Свидетелят П.работел като международен
шофьор и осигурявал средствата за издръжка на подсъдимата, като й давал пари на ръка, а
също и предоставил дебитна карта, за да разполага със средствата от
възнаграждението му, които неговият работодател превеждал по картова сметка.
През 2012 година подсъдимата И. и свидетеля В.Г.
решили окончателно да уредят упражняването на родителските права върху Д.,
която до тогава принципно живеела в дома на баща си. И. и Г. изготвили споразумение
с правно основание чл. 127 от СК, с което двамата уреждали отношенията си по
повод Д. и го представили в съда. Споразумението било одобрено с влязло в сила
на 09.10.2012 г. съдебно решение № 1558 от 09.10.2012 г. по гр. дело №
7033/2011г. по описа на Районен съд – Бургас (л. л. 22-23 от ДП), според което родителските
права по отношение на Д. били предоставени за упражняване на свидетеля В.Г., а
подсъдимата И. била осъдена да заплаща месечна издръжка в размер на 100.00 лева
на дъщеря си Д., чрез нейния баща и законен представител, платима до пето число
на съответния месец.
На 29.02.2012 г., докато делото било все висящо
пред съда, свид. Д.Г. постъпила в МБАЛ „Света Марина“ ЕАД – Варна с диагноза „Остра
лимфобластна левкемия“ (л. л. 17-18 от ДП). Свидетелят П. осигурил 3500 лева за
лечението на момичето, които били платени чрез подсъдимата И.. По време на
лечението и на поддържащата терапия, за Д. се грижели нейния баща – свидетелят
В.Г.Г., нейната баба – свидетелката Д.Г., както и подсъдимата И., която подпомагала
финансово дъщеря си, използвайки доходите на св. П..
Подсъдимата И. и дъщеря
й Д. поддържали добри отношения. Детето прекарвало често почивните дни при
майка си и получавало от нея, когато поиска, различни суми – от по 10, 20, 30,
40, 50 лева, а за рожден ден – по 100 лева. Подсъдимата понякога й купувала
дрехи и други вещи. Парите били осигурявани от св. П., който се доверявал
изцяло на И., за това кога и колко пари трябва да се дадат на Д..
Въпреки това, от датата
на влизане в сила на съдебното решение – 09.12.2012 г. до месец февруари 2018
г. подсъдимата въобще не плащала на св. Г., като баща и законен представител на
Д., присъдената месечна издръжка за детето. Общият брой на неплатените месечни
вноски за издръжка са шестдесет и пет, а общият размер на неплатеното задължение
е 6500 лева.
Фактическата обстановка,
възприета от настоящия въззивен съдебен състав, по същество и по отношение на
съществените и относими към предмета на делото обстоятелства, напълно
кореспондира с наличните по делото доказателствени материали и се припокрива с
фактическата обстановка, описана в мотивите към проверяваната присъда.
Събраните в хода на проведеното от първоинстанционния съд съдебно следствие писмени
и гласни доказателства и доказателствени средства, по несъмнен и категоричен
начин обосновават, приетите за установени и изложени в мотивите към присъдата,
фактически констатации. Следователно,
не може да се приеме за основателно възражението на защитата на подсъдимия за
необоснованост на обжалваната присъда на районният съд.
Гореописаната
фактическа обстановка се потвърждава напълно от събраните в хода на
производството доказателства, в т.ч. показанията на разпитаните пред
първоинстанционния съд свидетели Д.Г., В.Г.Г., Д.Г., Й.П.П. и Б.П.П., съдебно
решение №1558/09.10.2012 г. по гр. дело № 7033/2011г. по описа на РС-Бургас,
удостоверение за раждане на детето Д.В.Г., епикриза, експертно решение на ТЕЛК,
както и от останалите писмени доказателства по делото, приобщени към
доказателствения материал чрез прочитането им по реда на чл. 283 от НПК.
Предвид правилно
изяснената фактическа обстановка, обоснован и законосъобразен се явява правният
извод на първостепенният съд, че с неизпълнението на задължението си да изплаща
ежемесечно издръжка на своята низходяща – на дъщеря си Д.В.Г., род. на *** г.,
в размер на повече от две месечни вноски, за периода от 09.12.2012 г. до месец
февруари 2018 г. включително, а именно шестдесет и пет месечни вноски, всяка от
които по 100.00 лева, равняващи се общо на сумата от 6500.00 лева, платими на
бащата и законният представител на детето – св. В.Г.Г., макар да е била длъжна
да стори това по силата на съдебно решение № 1558 от 09.10.2012 г. по гр. дело
№ 7033/2011 г. по описа на Районен съд – Бургас, подсъдимата И.И. е осъществила
от обективна и субективна страна престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК.
Следва да се приеме за
безспорно установена обвинителната теза, че в рамките на инкриминираният период
– от 09.12.2012 г. до месец февруари 2018 г. включително, подсъдимата не е
плащала на свидетеля Г., като баща и законен представител на общата им дъщеря Д.,
определената й в съдебно решение парична издръжка в размер на 100 лева месечно.
Този факт се потвърждава от събраните по делото писмени и гласни доказателства
и доказателствени средства и не се оспорва от подсъдимата. Същевременно, И.
възразява, че липсва престъпление, тъй като през посоченият период от време,
макар да не е давала издръжката лично на Г., фактически е издържала дъщеря си Д.,
като лично й е давала пари, купувала й е дрехи, учебници и други вещи,
необходими за ежедневието, осигурила е значителна парична сума за лечение и
прочие. Тези си действия, подсъдимата обяснява със страховете й, че Г. ще
пропие издръжката и няма да се грижи за дъщеря им.
Настоящият въззивен
състав, подобно на първоинстанционният съд, намира за неоснователни възраженията
на подсъдимата И. за несъставомерност на инкриминираното й деяние
От обективна страна, престъплението
по чл. 183, ал. 1 от НК засяга обществените отношения, свързани с правилното
изпълнение на алиментните задължения на родителите в рамките на семейството и осигуряването
на ежедневните нужди на децата. До навършване на пълнолетие, децата ex lege са
неработоспособни и не са самостоятелно дееспособни, затова родителите са длъжни
да издържат т.е. да осигуряват средства и да задоволяват ежедневните нужди на своите
ненавършилите пълнолетие деца, независимо дали са функционално работоспособни и
дали могат да се издържат от имуществото си (арг. чл. 125 ал.1 и чл. 143 ал.2
от СК). Тъй като задължението за издръжка цели да задоволи ежедневните нужди на
лицата, които са неработоспособни и не могат да се издържат от имуществата си,
тя трябва да се доставя периодично, за да се избегне неблагоприятната последица
на едно продължително забавяне на издръжката, при което нуждаещият се би
останал без средства, които да задоволяват нуждите му. Ето защо законът
посочва, че издръжката следва да се плаща ежемесечно и понеже издръжката ще
задоволява бъдещи нужди, целесъобразно е това изплащане трябва да става в началото
на месеца (арг. чл. 146 ал.1 от СК, вж. в този смисъл и О-9-77 І н.о.). Прекратяването
на брака, респ. фактическата раздяла между родителите, не освобождава родителя
от това задължение (арг. чл.59 от СК).
Предвид това, изпълнителното
деяние на престъплението по чл. 183 ал.1 от НК се изразява в неизпълнение (обективно
осъществявано като съзнателно бездействие) на влязло в сила решение за плащане
на издръжка. За съставомерността на такова бездействие е необходимо да се
установи, че то се отнася до две или повече месечни вноски. Престъплението по
чл. 183 ал. 1 от НК е типично продължено престъпление, чието изпълнително
деяние се осъществява трайно и непрекъснато чрез бездействие, докато не
настъпят обстоятелства, които го прекратяват, независимо дали са настъпили
поради волята или не на дееца (вж. в този смисъл и Р-361-08 ІІІ н.о.). Престъплението
е и формално, на простото извършване т.е. за съставомерността на
инкриминираното деяние не е необходимо да се установи настъпването на някакви
общественоопасни последици.
С оглед посочените
по-горе законови изисквания, не може да се приеме за извинително бездействието
на подсъдимата И.. Съгласно цитираното съдебно решение, тя е била задължена да
плаща ежемесечно издръжка на дъщеря си Д. в размер на 100 лева, като плащането
е следвало да се осъществява до пето число на съответния месец, а сумата е
трябвало да бъде предавана на св. Г. като родител, на когото подсъдимата
доброволно се е съгласила да му бъдат предоставени за упражняване родителските
права. Макар и безспорно доказани, твърденията на И., че е давала всеки месец
на Д. пари и е купувала дрехи, учебници и други вещи, необходими за
ежедневието, не могат да обосноват отпадане на наказателната й отговорност,
поради няколко причини. Плащането на парични суми за лечение на детето
представлява изпълнение на родителски дълг и с него не може да се претендира
изпълнение на задължение за ежемесечна издръжка. Безспорно е, че подсъдимата е
предоставяла на дъщеря си месечно различни суми, но те са били давани само при
поискване от детето, не винаги са покривали по размер цялата дължима издръжка и
не винаги са били давани ежемесечно. Както бе посочено по-горе, целта на
издръжката е не само да се задоволяват моментните нужди на лицата, които не са
работоспособни, но и да се гарантира предвидимост и сигурност, че тези лица
могат да задоволят и бъдещите си нужди. Затова издръжката е винаги конкретна
сума, винаги се плаща ежемесечно и принципно в началото на съответния месец.
Това, подсъдимата не е сторила.
Съгласно разпоредбата
на чл. 3 от Закона за лицата и семейството, лицата, които не са навършили
14-годишна възраст, са малолетни, като вместо тях и от тяхно име правни
действия извършват техните законни представители - родители или настойници. Ето
защо, доколкото децата не могат сами да извършват правно валидни сделки,
дължимата им издръжка следва да се плаща на родителя, на когото са предоставени
за упражняване родителските права. Следователно, плащайки на дъщеря си Д.
парични суми в различен размер, под предлог, че баща й ще пропие издръжката,
ако я дава на него (което твърдение остана недоказано в рамките на
наказателното производство) подсъдимата И. не е изпълнила задължението си за
ежемесечно заплащане на издръжка в размер на 100 лева, платимо на св. Георгиев,
като баща и законен представител на Д..
Неоснователно е
възражението на защитата не несъставомерност на инкриминираното бездействие на
подсъдимата, поради липса на пряк умисъл. Съгласно Р-47-2012 ІІІ н.о. на ВКС с
докладчик съдията П., „… за ангажиране на наказателната отговорност на
извършителя е изискуемо инкриминираното неизпълнение на алименти (неплащане на
издръжка на съпруг, низходящ, възходящ, брат или сестра) да е съзнателно.
Авторът на неправомерното деяние трябва да е изградил представи за наличието на
съответното задължение за плащане на издръжка и за това за какъв период от
време не е внесъл дължимите суми, като преследва настъпването на
общественоопасните последици или допуска (примирява се) с престъпния резултат
(изпадането в забава). Последното индицира на субективните измерения на
инкриминираното поведение по чл. 183, ал. 1 от НК, за доказването на които е
необходимо установяване на обективна възможност за изпълнение на задълженията и
липса на пречки от непреодолим характер, препятстващи заплащането на
издръжка.“. В контекста на изложеното, несъмнено е формирането на представа у И.,
че дължи ежемесечна на издръжка на дъщеря си Д. в размер на 100 лева, която
трябва да плаща на св. Г.като баща и законен представител на дъщеря й, тъй като
подсъдимата е страна по делото, приключило със съдебно решение, окончателно
уреждащо въпроса с издръжката на детето. Предвид признанието на И., че е
плащала пари на Д., но не й на баща й - св. Г., следва да се приеме, че
подсъдимата е формирала у себе си представа, както за факта на неплащане на
дължимата издръжка, така и за продължителността на периода на това й
бездействие. Въпреки това, И. не преустановила престъпното си бездействие. Следователно,
може да се приеме, че подсъдимата е съзнавала общественоопасния характер на
деянието си, предвиждала е общественоопасните му последици и е целяла
настъпването му. Твърдението, че подсъдимата нарочно не плащала на свидетеля Г.
месечната издръжка за дъщеря им, защото се страхувала, че ще я пропие, не само
не извинява И., но и свидетелства за преследваната с деянието й цел. В тази
връзка следва да се посочи, че за реализиране на състава на чл. 183, ал. 1 от НК
са без значение поведението и финансовите възможности на родителя, комуто са
възложени родителските права (вж. в този смисъл Р-188-2011 ІІІ н.о.).
От гледна точка на
субективния елемент от състава на чл. 183 ал.1 от НК следва де се посочи също,
че съгласно нормата на чл. 143 ал. 2 от СК, родителите са длъжни да дават
издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, независимо дали са
трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. В конкретният
случай, подсъдимата е физически и психически здрава, в трудоспособна възраст и
макар да не работи, е била финансово осигурена от св. П. – следователно, тя е
бил в обективна възможност да осигури необходимите парични средства и да
изплаща издръжката. Липсват доказателства тя да е била освободена от
задължението да доставя издръжка на детето си и е следвало да се съобрази с
влязлото в сила съдебно решение на гражданския съд. Възражението на
подсъдимата, че са имали друга уговорка със свидетеля, не е доказано, но и
принципно е неизвинително – евентуална предварителна уговорка да не се плаща
издръжка не е основание за отпадане на наказателната отговорност (вж. отново Р-188-2011
ІІІ н.о.). Тук следва да се припомни
отново обстоятелството, че размерът на месечната издръжка, дължима на малолетното
й дете Д., е бил определен при взаимното съгласие и на двамата родители т.е.
подсъдимата е преценила финансовите си възможности.
С атакуваната присъда,
първоинстанционният съд е наложил на подсъдимата И. наказание „Пробация“,
включващо пробационните мерки „задължителна регистрация по настоящ адрес“ с
явяване и подписване пред пробационния служител, или определено от него
длъжностно лице, два пъти седмично за срок от 1 (една) година, както и
„задължителни периодични срещи с пробационен служител“ за срок от 1 (една)
година. Решението на първостепенният съд да определели конкретният вид и
размера на наказанието, съдът намира за обосновано, законосъобразно и правилно.
Приложимостта на чл. 54 от НК е логична предвид липсата на многобройни или
изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства. При определяне вида и
размера на наказанието първостепенният съд се е съобразил и с обществената
опасност на деянието и на подсъдимата, като правилно я е преценил като ***, а и
предвид безспорно установения факт, че въпреки неплащането на издръжката
ежемесечно на св. Г., И. безспорно е полагала грижи за своята дъщеря и не е
била дезинтересирана от нейното възпитание. Същевременно, не може да бъде
пренебрегнат дългия период, през който подсъдимата е бездействала, както и
сравнително значителната по размер неплатена издръжка. Ето защо, претенциите на
защитата за прилагане на чл. 55 от НК не могат да се приемат за основателни. Правилно
районният съд е преценил като справедливо наказание, по-лекото наказание
„пробация“, алтернативно посочено в разпоредбата на чл. 183 ал.1 от НК. Видът
на това наказание, определените от съда конкретни пробационни мерки, както и
тяхната продължителност налагат извода за справедливост на наказанието,
наложено на подсъдимата И., доколкото същото, предвид нейните добри
характеристични данни, ще доведе до постигане целите на генералната и най-вече
на специалната превенция.
По реда на служебната
проверка и с оглед на правомощията си, определени в закона, настоящият въззивен
съдебен състав прецени и процесуалната законосъобразност на проверявания
съдебен акт. Не се установи в някой от стадиите на това наказателно
производство да са били допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, които да са довели до ограничаване или накърняване на правото на
защита на подсъдимия, както и на процесуалните права на страните в
производството въобще.
Тъй като при
извършената цялостна въззивна проверка относно правилността на съдебния акт не
се установиха основания за изменение или отмяна на същия, присъдата следва да
бъде потвърдена.
Ръководен от изложеното
и на основание чл. 334 т.6 и чл. 338 от НПК, Бургаски окръжен съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА изцяло
присъда № 10 от 15.01.2019 г. на Районен съд – Бургас, постановена по НОХД № 3052/2018
г. по описа на същия съд.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.