Р Е Ш
Е Н И
Е
No 260053
гр. **** 07.05.2021
г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Районен съд- **** V граждански
състав в публично заседание на двадесет и първи юли през две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ****
при участието на секретаря ****,
като разгледа докладваното от съдия ****гражданско дело No 40 по описа на съда
за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск
с правна квалификация чл. 124, ал. 1 от ГПК, като e направено и искане по чл.
537, ал. 2 от ГПК.
Ищецът-
Държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие и
благоустройството, твърди, че е собственик по силата на Акт за частна държавна
собственост No ****/08.04.2014 г. на поземлен имот с площ от 3630 кв.м., без
построените в имота сгради, находящ се в гр. **** област София, представляващ
имот с идентификатор ****по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.
**** стар No ****, с граници на имота: имот с идентификатор ****, имот с идентификатор ****, имот с идентификатор ****. Сочи, че за същия имот има съставени и
предходни актове – ****. Излага, че с АДС No ****г. държавата е предоставила
правото на управление на магазин за селскостопанска техника на ответника ****,
гр. **** находящ се върху описания имот – държавна собственост, като със
заповед No ****на Областния управител на Софийска област е наредено да се
отпише от актовите книги за държавна собственост в полза на **** посочения
магазин с площ от **кв.м. Твърди, че с Констативен нотариален акт No **на
нотариус **, с район на действие РС- Ботевград ответникът се е легитимирал като
собственик освен на магазина, но и на част от държавния имот, а именно на терен
от 500 кв.м. от имота с идентификатор ****по КККР на гр. **** целият с площ от
3600 кв.м. Поддържа, че процесният нотариален акт е издаден въпреки влязлото в
сила и вписано в Службата по вписвания Решение No 51 от 15.03.2012 г. по гр. д.
No 678/2011 г. по описа на РС- **** с което е признато за установено по
отношение на ****, гр. **** че Държавата е собственик на процесния недвижим
имот, а именно: терен от 500 кв.м., представляващ част от урегулиран поземлен
имот, съставляващ парцел ****по плана на гр. **** целият с площ от 3600 кв.м.
Сочи, че ответникът владее без правно основание посочената част от имота на
ищеца. Моли съдът да постанови решение, с което признае за установено по
отношение на ответника, че ищецът е собственик на следния недвижим имот: част,
с площ от 500 кв.м., от недвижим имот с идентификатор ****по кадастралната
карта и кадастралните регистри на гр. **** целият с площ от 3630 кв.м., стар No
30101080, к в. 67, парцел V, с граници на имота: имот с идентификатор ****, имот с идентификатор ****, имот с идентификатор ****. Прави искане на основание чл. 537, ал.
2 от ГПК съдът да отмени Констативен нотариален акт No **на нотариус **, с
район на действие РС- Ботевград. Претендира разноски.
Ответникът- ****,
гр. Ботевград в депозирания в срока по чл. 131 от ГПК писмен отговор чрез
пълномощника си оспорва предявения иск с възражения за нередовност на исковата
молба, недопустимост на иска, а по същество – за неговата неоснователност.
Оспорва ищецът да е собственик на процесния недвижим имот на основание АДС No ****
от 08.04.2014 г. Твърди, че **** е собственик на спорната част от поземления
имот на основание валидно сключена приватизационна сделка, като праводателят му
е придобил собствеността по силата закона - чл. 17 от Закона за преобразуване и
приватизация на държавните и общински предприятия. Сочи, че с Решение No 3 от
29.11.1990 г. министърът на земеделието и хранителната промишленост е образувал
фирма ****с държавно имущество. С Решение от 16.07.1996 г. по фирмено дело No
2121/1990 г. по описа на СОС на основание чл. 17, ал. 1 от ЗППДОбП е вписано
преобразуването на ДФ ****в еднолично дружество с ограничена отговорност с
фирма ****, което поема всички активи и пасиви на ДФ “Малтехагро”. На 20.05.19**г.
по реда на ЗППДОбП между министъра на земеделието и хранителната промишленост и
“Малтехагро 96” ООД е сключен договор за покупко-продажба на 80 на сто дял от
капитала на ****, който дял съответства на 13816 броя дялове от капитала на
дружеството. Твърди, че съгласно чл. 17а ЗППДОбП процесната част от поземления
имот не е държавна собственост, защото както сградата/магазин, така и земята,
върху която са изградени (застроен терен + прилежаща площ) са били включени в
капитала му (предоставени за стопанисване и управление), а по-късно е
приключила и приватизационната процедура.
При условията
на евентуалност заявява, че **** собственик на процесната част от недвижимия
имот на основание изтекла в негова ползва придобивна давност. Сочи, че ****
започва да строи “Магазин за селскостопанска техника и дребен земеделски
инвентар” в процесния ****и след построяването му през 1995 г. е съставен АДС
No ****г., с който същият магазин е предоставен за оперативно управление на ****.
Твърди, че още по време на строежа на магазина, а и след построяването му,
ответникът е започнал да владее и терена около него с площ от 500 кв.м.
Владението е продължило повече от 10 години, предвид което ответникът е
придобил правото на собственост върху процесния имот по давност. Претендира
разноски.
Съдът, след
като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните,
намира за установено следното:
Видно от
заверено копие на Акт за частна държавна собственост No ****, съставен на 08.04.2014 г., със същия е актуван за частна
държавна собственост на основание чл. 3, т. 5, чл. 68, ал. 1 и чл. 71, ал. 1 от ЗДС във вр. с чл. 103, ал. 1 и чл. 104, ал. 1 от ППЗДС, следния недвижим имот:
Поземлен имот с идентификатор ****, с площ от 3630 кв.м., находящ се в гр. ****
без построените в имота сгради, ПИ с идентификатор ****/стар идентификатор ****/
по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. **** а по действащия
рег. план представляващ УПИ V – “За административна и търговска дейност”, ****с граници: ****, ****, ****.
Като бивш собственик на имота е посочен Държавата, като е отбелязано наличието
на съставени по-рано актове за имота – ****.06.2009 г., утвърден от Областния
управител на Софийска област.
Видно от Акт за
държавна собственост **** на ОбНС- гр. **** със същия е актуван за държавна
собственост парцел **** по плана на гр. **** а като основание за правото на
собственост на държавата е посочено, че имотът е отреден по регулац. план на
гр. Ботевград за Администр. сграда и жилищен комплекс на АПК, като имотът е
отчужден и изплатен на собствениците.
Със Заповед No ДИ-55 от 05.03.2004 г. на Областния управител на
Софийска област е наредено да се отпише от актовете за държавна собственост в
полза на ****, гр. Ботевград имот-магазин за
селскостопанска техника със застроена площ 97.00 кв.м., на един етаж, сглобяема
конструкция, построен 1994 г., находящ се в парцел ****на гр. **** актуван с АДС No ****г. на Община Ботевград.
Видно от
приложеното гр. д. No 678/2011 г. по
описа на РС- **** с Решение No 51 от 15.03.2012 г., потвърдено частично с решение No 444/06.11.2012 г. по гр. д. No 465/2012 г. на
СОС и влязло в сила на 03.01.2013 г., със същото съдът е признал за установено
по отношение на ответника в настоящото производство – ****, че Държавата
е собственик на недвижим имот, а именно: Терен от 500.00 кв.м., представляващ
част от урегулиран поземлен имот, съставляващ парцел **** по плана на
гр. **** целият с площ от 3600 кв.м., при граници: ****и от две страни улица,
като е осъдил **** да предаде владението на имота
на Държавата. Със същото решение съдът е отменил на основание чл. 537, ал. 2 от ГПК Нотариален акт за собственост върху недвижим имот ****г. на ****, нотариус No 371 по РНК, по силата на който **** е признат за собственик на недвижим имот, находящ
се в гр. **** Кооперативен пазар, а именно: Магазин за селскостопанска техника
и дребен земеделски инвентар с площ от **кв.м., с отстъпен право на строеж, при
съседи: север адм. сграда, юг- ул. “Свобода”, заедно с терен от 500 кв.м.,
представляващ част от УПИ, съставляващ парцел ****по плана на гр. Ботевград.
С Решение No 444 от 06.11.2012 г. по гр. д. No 465/2012 г. по описа на Софийски окръжен съд
решението на РС- Ботевград е потвърдено в частта, с която съдът е признал по
отношение на ****, че Държавата е собственик на
недвижим имот, а именно: Терен от 500.00 кв.м. /без построената в него сграда –
магазин за селскостопанска техника/, представляващ част от урегулиран поземлен
имот, съставляващ парцел **** по плана на гр. **** целият с
площ от 3600 кв.м., и е осъдил ответника да предаде на ищеца владението върху
описания имот на основание чл. 108 от ЗС, както и в частта, с която съдът е
отменил на основание чл. 537, ал. 2 от ГПК нотариален акт за собственост върху
недвижим имот ****г. на нотариус с рег. No 371 с район на действие БРС в частта, с която ****, гр. Ботевград е признато за собственик на терен
от 500 кв.м., представляващ част от УПИ **** по плана на гр. Ботевград. Със същото решение въззивният съд е отменил
решението на РС- Ботевград в частта, с която съдът е отменил на основание чл. 537, ал. 2 от ГПК посочения
нотариален акт за собственост върху недвижим имот в частта, с която ****, гр. Ботевград е признато за собственик на Магазин
за селскостопанска техника и дребен земеделски инвентар с площ от **кв.м., находящ
се в УПИ **** по плана на гр. Ботевград.
Видно от
заверено копие на Констативен нотариален акт за собственост на недвижим имот ** с район на действие РС-**** съставен на 29.05.2019
г., на основание чл. 587, ал. 1 от ГПК със същия ****, гр. Ботевград е признато за собственик на следния недвижим имот: ЧАСТ от
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор ****, с площ от 500 кв.м., трайно предназначение на
територията: Урбанизирана, начин на трайно ползване: За друг обществен обект, комплекс,
стар идентификатор: ****, номер по предходен план: ****, съседи на поземления имот: ****, **** и ****, ведно със Сграда –
Магазин за селскостопанска техника и дребен земеделски инвентар с идентификатор ****.12, със застроена площ от 176 кв.м., с
предназначение: Сграда за търговия, ведно с отстъпеното право на строеж върху
поземления имоти. Като документ, установяващ правото на собственост, е посочен Акт
**по РНК, с район на действие РС- Ботевград.
От страна на ответника са
представени и приети по делото и писмени доказателства във връзка с твърденията
му, че е придобил правото на собственост на спорната част от поземления имот на
основание валидно сключена приватизационна сделка, като съгласно чл. 17а
ЗППДОбП както сградата/магазин, така и земята, върху която са изградени
(застроен терен + прилежаща площ), са били включени в капитала му (предоставени
за стопанисване и управление), а по-късно е приключила и приватизационната
процедура (с Решение No 3 от 29.11.1990 г. министърът на земеделието и
хранителната промишленост е образувал фирма ****с държавно имущество; с Решение
от 16.07.1996 г. по фирмено дело No 2121/1990 г. по описа на СОС на основание
чл. 17, ал. 1 от ЗППДОбП е вписано преобразуването на ДФ ****в еднолично
дружество с ограничена отговорност с фирма ****, което поема всички активи и
пасиви на ДФ “Малтехагро”; на 20.05.19**г. по реда на ЗППДОбП между министъра
на земеделието и хранителната промишленост и “Малтехагро 96” ООД е сключен
договор за покупко-продажба на 80 на сто дял от капитала на ****). Съдът не
обсъжда същите, тъй като така заявените правоизключващи възражения на ответника
са обхванати от преклудиращото действие на силата на пресъдено нещо на Решение No 51 от 15.03.2012
г. по гр. д. No 678/2011 г. по
описа на РС- **** влязло в сила на
03.01.2013 г., с което съдът е признал за установено по отношение на ответника
в настоящото производство – ****, че Държавата е собственик на
недвижим имот, а именно: Терен от 500.00 кв.м., представляващ част от
урегулиран поземлен имот, съставляващ парцел **** по плана на
гр. **** целият с площ от 3600 кв.м. (при безспорност в настоящото
производство, че парцел **** по плана на гр. Ботевград по действащите КККР на гр. Ботевград
представлява имоти с идентификатор ****).
По делото са събрани гласни
доказателства чрез разпит на свидетеля Куна Гълъбова, от които се установява,
че магазинът на ****е построен в периода 1994 г. –
1995 г., като от тогава ползват и терен около магазина с площ от около 500
кв.м., без някой да им е оспорвал или прекъсвал владението.
При така установената фактическа
обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Искът по чл.
124, ал. 1 от ГПК е средство за защита на едно право или правоотношение, или
възстановяване на нарушено право, чрез установяване на съществуването му,
когато същото е оспорено от друго лице. Правният интерес от установителния иск
за собственост е налице, когато са изразени действия, които сериозно засягат
правата на владеещия собственик. В случая изложените в исковата молба твърдения
на ищеца, че ответникът се легитимира за собственик на имота с нотариален акт, съставен
след влизане в сила на решението по иск за собственост между страните, обуславя
и правния му интерес от предявяване на установителния иск.
По същество съдът намира така предявения иск за основателен.
Предпоставки
за уважаването на иска за собственост по чл. 124, ал. 1 от ГПК са положителното
установяване, че ищецът е собственик на имота и че ответникът оспорва това му
право. Предмет на иска, а оттук и на доказване, е правото на собственост на
ищеца, като негова е доказателствената тежест да установи това свое право.
В настоящото производство безспорно се установява, че с влязло в сила
решение No 51 от
15.03.2012 г. по гр. д. No 678/2011 г. по описа на РС- Ботевград е уважен ревандикационният
иск на ищеца срещу ответника по настоящото дело за процесния недвижим имот, а
именно ЧАСТ от
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор ****, с площ от 500 кв.м., и индивидуализиран с влязлото в
сила решение като Терен от 500.00
кв.м. /без построената в него сграда – магазин за селскостопанска техника/,
представляващ част от урегулиран поземлен имот, съставляващ парцел **** по
плана на гр. Ботевград. Влязлото в сила решение установява със сила на пресъдено
нещо, че ищецът е собственик на имота и неговата собственост не може да бъде
оспорвана въз основа на факти, които са се осъществили към датата на
приключване на устните състезания на съдебната инстанция, след което решението
е влязло в сила. Преклудиращото действие на силата на пресъдено нещо се
изразява в невъзможността съществуването на правото да се оспорва въз основа на
факти, които са възникнали преди този момент. По приключилото дело ответникът
следва да изчерпи всичките си оспорвания против основанията, на които ищецът
основава вещното си право, съответно да заяви своите придобивни основания,
които изключват тези на ищеца. Незаявените твърдения, доводи и възражения се
преклудират. В случая такова се явява правоизключващото възражение на ответника
за придобиване правото на собственост от негова страна на основание чл. 17а ЗППДОбП - че процесната
част от поземления имот е била включена в капитала му (предоставен за
стопанисване и управление), а по-късно е приключила и приватизационната
процедура. Предвид това и съдът не може да обсъжда посоченото възражение и да
преразглежда спора на това основание, тъй като последното е обхванато от
преклудиращото действие на влязлото в сила решение по гр. д. No 678/2011 г. по
описа на РС- Ботевград. Следва да се посочи, че това възражение е било заявено от ответника и
обсъдено от съда и в производството по гр. д. No 678/2011 г. по описа на РС- **** като същото
е било отхвърлено като неоснователно в мотивите на решенията на
първоинстанционния и на въззивния съд.
В тази връзка следва
да се посочи, че не може да се приеме доводът на ответника за липса на сила на
пресъдено нещо относно правния спор, поради това, че частта от имота, за който
е признато за установено, че е собственост на ищеца, не е установено да е
идентична с частта от имота, за който е съставен констативния нотариален акт за
собственост на ответника. В решението на съда и в документа за собственост на
ответника процесният недвижим имот е индивидуализиран по идентичен начин,
поради което и посоченото възражение се явява несъстоятелно.
Неоснователно се явява и възражението на ответника,
заявено при условията на евентуалност, за придобиване на процесния имот по
давност. Ответникът претендира придобиване правото на собственост на основание
осъществено давностно владение в периода от 1994 г., когато **** започнало да
строи “Магазин за селскостопанска техника и дребен земеделски инвентар” в
процесния ****и след построяването му през 1995 г. е съставен АДС No ****г., с
който същият магазин е предоставен за оперативно управление на ****, като още
по време на строежа на магазина, а и след построяването му, ответникът е
започнал да владее и терена около него с площ от 500 кв.м., като владението е
продължило повече от 10 години. По изложените по-горе съображения, преклудирано
се явява и възражението на ответника за придобиване от негова страна на правото
на собственост на основание давностно владение, започнало от построяване на
сградата му в имота през 1994 г. и продължило повече от 10 години. Придобивна
давност, евентуално текла или изтекла преди предявяване на иска по гр. д. No
678/2011 г. по описа на РС- Ботевград не може да бъде взета предвид и обсъждана
в настоящото производство поради преклудиращото действие на силата на пресъдено
нещо на решението по това дело.
Ответникът не би могъл да придобие правото на
собственост на процесния имот на основание давностно владение, започнало да
тече след влизане в сила на решението по иска за собственост между страните, а
именно след 03.01.2013 г. С предявяване на иска за собственост и на основание
чл. 84 от ЗС във вр. чл. 116, б. “б” от ЗЗД давността се прекъсва, като съгласно
чл. 115, ал. 1, б. “ж” давност не тече докато трае съдебният процес. С
разпоредбата на § 1 ЗР на ЗД на ЗС /ДВ, бр. 46/2006 г./, е установен мораториум
за придобиване по давност на имоти - частна държавна или общинска собственост -
давността е спряна за срок от 7 месеца,
считано от 31.05.2006 г., а впоследствие, с последващи изменения на закона
/изм. – ДВ., бр. 105 от 2006 г., изм. - ДВ, бр. 113 от 2007 г., в сила от
31.12.2007 г., изм. - ДВ, бр. 105 от 2011 г., в сила от 31.12.2011 г., изм. и
доп. - ДВ, бр. 107 от 2014 г., в сила от 31.12.2014 г., изм. - ДВ, бр. 7, в
сила от 31.12.2017 г., доп. - ДВ, бр. 18 от 2020 г./, този срок е продължен до
31.12.2022 г. включително. При това спирането на давността практически прави
невъзможно придобиването на държавен или общински имот чрез давностно владение
по чл. 79, ал. 1 от ЗС. Затова и ответникът, в качеството на недобросъвестен владелец
на имот, частна държавна собственост, не би могъл да придобие собствеността на
основание придобивна давност. Спрямо него не са налице предпоставките на чл.
79, ал. 1 от ЗС. Поради това не е налице соченото от ответника придобивно
основание на право му на собственост върху процесния имот.
Предвид всичко
изложено съдът намира, че искът с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК за
признаване правото на собственост на ищеца е основателен и следва да бъде
уважен.
По искането по чл. 537, ал. 2 от ГПК.
С атакувания Констативен нотариален акт за собственост на недвижим имот- No **на нотариус **– с No 319 по РНК, с район на действие РС- **** на
оснивание чл. 587, ал. 1 от ГПК ответникът е признат за собственик на следния
недвижим имот: Част от поземлен имот с идентификатор ****по кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр. **** с адрес: гр. **** София област, с площ от
500 кв.м., трайно предназначение на територията: Урбанизирана, начин на трайно
ползване – За друг обществен обект, комплекс, стар идентификатор: ****, със
съседи на поземления имот: ****, **** и ****,
ведно със Сграда /Магазин/ за селскостопанска техника и дребни земеделски
инвентари с идентификатор ****.12, със застроена площ от 176 кв.м., с
предназначение: Сграда за търговия, ведно с отстъпеното право на строеж върху
поземления имот.
Съгласно чл.
537, ал. 2 от ГПК при уважаване на иск за собственост срещу
лице, в полза на което е издаден констативен нотариален акт за собственост на
имота, то нотариалният акт се отменя или изменя. Отмяната или изменението на
нотариалния акт за констатиране правото на собственост се явява предвидена в закона последица от уважаване на
иска, поради което се постановява от съда, дори без да има направено искане за
това от страната. В случая издаденият в полза на ответника Констативен нотариален акт No **на
нотариус **, с район на действие РС- **** следва
да бъде отменен в частта му относно процесния недвижим имот - Част от поземлен имот с
идентификатор ****по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. **** с
адрес: гр. **** София област, с площ от 500 кв.м., доколкото по делото се установи, че същият не е негов собственик.
С оглед изхода
на спора и направеното искане от страна на ищцата за заплащане на направените
по делото разноски, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да й
заплати такива в размер на 677.52 лв., от които 377.52 лв. за държавна такса за
предявяване на иска /дължима държавна такса/, и 300.00 лв. за юрисконсултско
възнаграждение.
Воден от
горното, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК по отношение на ****, с ЕИК **, със
седалище и адрес на управление: гр. **** бул. **, представлявано от управителя **,
че Държавата,
представлявана от Министъра на регионалното развитие и благоустройството, е собственик на
следния недвижим имот: Част от поземлен имот с идентификатор ****по кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр. **** одобрени със Заповед No РД-18- 49/14.10.2011
г. на изпълнителния директор на АГКК, с площ от 500 кв.м., кaто целият имот е с
площ от 3630 кв.м., стар No ****, с граници на имота: имот с идентификатор ****, имот с идентификатор ****, имот с
идентификатор ****, и за която част от имота в ползва на **** е издаден Констативен нотариален акт за собственост на
недвижим имот No **на нотариус **, с район на действие РС- Ботевград.
ОТМЕНЯ на основание чл. 537, ал. 2 от ГПК Нотариален акт за собственост на недвижим имот-
констативен No **на нотариус **– с No 319
по РНК, с район на действие РС- **** в частта му, с която ****, с ЕИК ** е признато за
собственик на следния недвижим имот: Част от поземлен имот с идентификатор ****по
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. **** с адрес: гр. ****
София област, с площ от 500 кв.м., трайно предназначение на територията:
Урбанизирана, начин на трайно ползване: За друг обществен обект, комплекс, стар
идентификатор: ****, номер по предходен план: ****, съседи на поземления имот: ****, **** и ****.
ОСЪЖДА ****, с ЕИК **, със
седалище и адрес на управление: гр. **** бул. **, представлявано от управителя **, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК да заплати на Държавата, представлявана от Министъра на регионалното развитие и
благоустройството, сумата от 677.52
лв. /шестстотин седемдесет и седем лева и петдесет и две стотинки/ за направените
разноски по делото.
Решението
може да се обжалва пред Софийски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването
му.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: