№ 49440
гр. София, 20.04.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 47 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:М. В. Б.А НОНЧЕВА
като разгледа докладваното от М. В. Б.А НОНЧЕВА Гражданско дело №
20231110103421 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
С Разпореждане № 27265 от 28.02.2023 г. исковата молба по делото е оставена
без движение, а на ищеца са дадени указания за отстраняване на констатираните от
съда нередовности. В предоставения на ищцовата страна срок е постъпила уточняваща
молба с вх. № 66545 от 10.03.2023 г., с която, обаче, е отстранена само част от
допуснатите нередовности, което налага даването на повторни указания.
Ищецът следва да съобрази, че са налице противоречия между фактическите
твърдения, заявени от него в исковата молба, и тези, изложени в уточняваща молба от
10.03.2023 г. На първо място, в исковата молба се твърди, че процесната вещ имала
явен недостатък (вж. абз. последен на л. 4 от делото), а в уточняващата молба – че
недостатъкът бил скрит (вж. абз. 8 от стр. 2 и абз. 2 от стр. 4 на молбата), като нито в
исковата молба, нито в уточняващата я молба е направено конкретно, фактическо
описание на недостатъка. На следващо място – в уточняваща молба страната
поддържа, както че ответникът не бил спазил техническите правила за безопасност и не
поддържал процесния шезлонг с необходимата грижа за безопасното му употреба, така
и че претърпените вреди били резултат от специфичните качества на вещта, а не от
допуснати нарушения на правилата за безопасност. Въз основа на изложеното в
уточняващата молба ищецът е заявил, че поддържа и двете основания за настъпване на
претърпените от него вреди – като резултат от действие/бездействие на длъжностни
лица на ответника и като резултат от свойствата на самата вещ при употребата ѝ.
Действително,
При проверка по реда на чл. 129 и чл. 130 ГПК съдът намира, че подадената искова
молба следва да бъде оставена без движение, като на ищеца бъдат дадени указания за
отстраняване на допуснати в нея нередовности. Същите се изразяват в неяснота
относно обстоятелствата, на които се основават претенциите на ищеца за присъждане
на обезщетение за имуществени и неимуществени вреди. В исковата молба са
1
релевирани твърдения, че процесните вреди са причинени както от вещ с недостатък,
така и в резултат на виновното поведение на дадено лице, изразяващо се в неполагане
на дължимата грижа за обезопасяване на вещта. Необходимо е, в тази връзка, страната
да изложи конкретни фактически твърдения в какво се изразява недостатъкът на
процесната вещ, скрит или явен е бил той, съответно – в какво се изразяват действията,
които е следвало да бъдат предприети по обезопасяването на вещта и от кого. Ищецът
следва и изрично да посочи при каква поредност съдът да разгледа така предявените
искове, доколкото заявените с исковата молба две основания (за виновно бездействие
на определено лице по смисъла на чл. 49 ЗЗД и за настъпване на вреди от вещ по
смисъла на чл. 50 ЗЗД) по своето естество представляват самостоятелни искове.
Действително, както сочи и ищецът, съгласно Постановление № 17/1963 г. на
Пленума на ВС на Република България, е допустимо отговорността за вреди от вещ се
дължи на две основания – чл. 50 и чл. 45, ал. 1 ЗЗД, когато вредите са настъпили в
резултат едновременно и на вещта, и на виновното поведение на дадено лице. За да
бъде, обаче, съдът надлежно сезиран с такъв искът, ищецът следва да е изложил
конкретни твърдения, обосноваващи едновременното причиняване на вредите и на
двете основания. В разглеждания казус ищцовата страна не е релевирала такива,
напротив – поддържа взаимно противоречащи си твърдения, от които не може да се
изведе действителното основание на предявената искова претенция. В случай че
фактите по казуса не сочат отговорност едновременно на двете основания по чл. 50 и
по чл. 45, съответно – чл. 49 ЗЗД, ищецът разполага с възможност да ги заяви
самостоятелно под формата на обективно евентуално съединяване на искове (указания
в какъвто смисъл са дадени на страната с Разпореждане № 27265 от 28.02.2023 г.).
Кумулативното разглеждане на двете самостоятелни претенции на посочените
основания, обаче, е недопустимо, поради взаимно изключващите се фактически
твърдения, релевантни за всяка една от претенциите. Поради изложеното е необходимо
на страната да бъдат дадени повторни указания в тази връзка.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
УКАЗВА на ищеца в едноседмичен срок от получаване на препис от
настоящото разпореждане да отстрани в цялост допуснатите нередовности в
подадената искова молба, като:
посочи изрично основанието, въз основа на което претендира обезщетяване на
причинените му имуществени и неимуществени вреди – виновно бездействие на
2
определено лице по смисъла на чл. 49 ЗЗД или настъпване на вреди от вещ по
смисъла на чл. 50 ЗЗД, или и двете едновременно;
релевира конкретни, ясни и непротиворечиви твърдения, обосноваващи
наличието на заявеното основание, въз основа на което претендира
обезщетяване на причинените му имуществени и неимуществени вреди, като
съобрази изложеното в обстоятелствената част на разпореждането,
в случай че поддържа така заявените основания в условията на
евентуалност – да посочи изрично в каква поредност да бъдат разгледани от
съда, т. е. кой от исковете е предявен като главен и кой – като евентуален;
заяви изрично имала ли е недостатък процесната вещ към датата на настъпване
на увреждането, в какво конкретно се изразява твърденият недостатък на
процесната вещ, скрит или явен е бил той, както и какви действия е следвало
да бъдат предприети за обезопасяването на вещта, в случай че се твърди явен
недостатък;
да изпълни в цялост указанията, дадени с Разпореждане № 27265 от
28.02.20023 г., относно допустимостта на предявения иск в зависимост от
заявеното основание и твърденията относно наличието на недостатък и неговия
вид (при твърдения за скрит недостатък и заявено основание по чл. 49 ЗЗД – да
релевира фактически твърдения, обосноваващи допустимостта на претенция с
правно основание чл. 49 ЗЗД; при твърдения за явен недостатък – да релевира
фактически твърдения за допустимостта на претенция с правно основание чл.
50 ЗЗД).
При неизпълнение на указанията в срок исковата молба ще бъде върната, а
образуваното въз основа на нея производство – прекратено.
Препис от разпореждането да се изпрати на ищеца на посочения в исковата
молба съдебен адрес.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3