Р Е Ш Е Н
И Е
№24/14.1.2022г.
Гр. Пазарджик
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПАЗАРДЖИК, X
състав, в открито съдебно заседание на петнадесети декември две хиляди и
двадесета и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мариана Шотева
ЧЛЕНОВЕ: 1. Николай Ингилизов
2. Красимир Лесенски
при секретар Янка
Вукева
и с участието на
прокурор Стефан Янев,
като разгледа
докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ КАНД № 1153 по описа на съда за 2021 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава Дванадесета
от Административнопроцесуалния кодекс във връзка с чл. 63, ал. 1, пр. второ от
Закона за административните нарушения и наказания.
Делото
е образувано по касационна жалба на Регионална дирекция по горите - Пазарджик
против Решение № 555 от 29.08.2021 г., постановено по АНД
№ 587/2021 г. по описа на Районен съд - Пазарджик. С обжалваното решение е
отменено Наказателно постановление № 56 от 05.04.2021 г., издадено от директора
на Регионална дирекция по горите - Пазарджик, с което на П.С.В., с ЕГН **********, с адрес: *** за нарушение
на чл. 84, ал. 1, предл. 2от Закона за лова и опазване на дивеча, на основание чл.
84, ал. 1, чл. 94, ал. 1, чл. 95, ал. 1, 96, ал. 1 от същия закон, е наложена
глоба в размер на 100 лв., лишаване от право на ловуване за срок от 3 години и
му е отнета ловна карабина АТА arms
калибър 308 win
с № TD218-18800102.
С
жалбата се излагат доводи за нарушение на материалноправните разпоредби при
постановяване на обжалваното решение. Моли се то да бъде отменено, като бъде
потвърдено наказателното постановление. Жалбата се поддържа и в писмено
становище, подадено от директора на регионалната дирекция преди проведеното
съдебно заседание.
Ответникът
- П.С.В., с ЕГН ********** - оспорва жалбата чрез процесуалния си представител
в проведеното открито съдебно заседание. Излага доводи за законосъобразността
на обжалваното решение и моли същото да бъде оставено в сила.
Прокурорът
дава заключение за основателност на жалбата, предлага касационният съд да го
остави в сила.
Административен
съд- Пазарджик, в качеството си на касационна инстанция, като взе предвид
доказателствата по делото, наведените в жалбата доводи и като съобрази
разпоредбата на чл. 218, ал. 1 и 2 АПК, приема следното:
Касационната
жалба е подадена от надлежна страна, в законоустановения срок и срещу подлежащ
на касационно обжалване съдебен акт, при което е ДОПУСТИМА. Разгледана по същество е
НЕОСНОВАТЕЛНА.
С
обжалваното решение № 555 от 29.08.2021 г., постановено по АНД № 587/2021 г. по
описа на Районен съд-Пазарджик е отменено НП № 56/05.04.2021 г., издадено от
директора на РДГ-Пазарджик, с което на ответника по касационната жалба на
основание чл. 84, ал. 1, предл.2 от Закона за лова и опазване на дивеча му е
наложено административно наказание"глоба" в размер на 100.00/сто/лева,
за нарушение на чл. 84, ал. 1, предл.2 от същия закон и на основание чл. 94,
ал. 1 от ЗЛОД е лишен от право да ловува за срок от три години, като на
основание чл. 95, ал. 1 от ЗОЛД са отнети в полза на Държавата вещите,
послужили за извършване на нарушението: ловна карабина АТА arms калибър 308 win
с № TD218-18800102, с редовно заверен билет за лов за 2021г., но без писмено
разрешително за лов, без да е убил или уловил дивеч.
Настоящият
състав напълно споделя установената от районния съд фактическа обстановка и
изведените въз основа на нея правни изводи за незаконосъобразност на оспореното
наказателно постановление.
Обжалваното
решение е правилно и не са налице релевираните в касационната жалба отменителни
основания.
РС
Пазарджик е осъществил цялостен контрол на оспореното НП, в съответствие с
разпоредбата на чл. 314 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН, като е тълкувал и приложил
правилно материалния закон и не е налице твърдяното от касатора отменително
основание по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК, във вр. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.
Правилно
въззивният съд е приел, че са налице съществени процесуални нарушения при
издаването на НП. На първо място съгласно оспореното НП изпълнителното деяние
се изразява в "ловуване без писмено разрешително". Приложената
санкционна разпоредба в случая на чл. 84, ал. 1 от ЗЛОД сочи, че "който
ловува, без да притежава редовно заверен билет за лов или с билет за лов, но
без писмено разрешително за лов, или ловува извън определените в разрешителното
места, без да е убил или уловил дивеч, се наказва с глоба от 50 до 400 лв.
Анализът на цитираната разпоредба налага извода, че за да е съставомерно
деянието на наказаното лице като административно нарушение по чл. 84, ал. 1 от
ЗЛОД, същият е следва да ловува без да притежава разрешително за лов. В случая,
районният съд правилно е установил, че това е спорният момент в казуса, от
който зависи и изхода на делото, т.е.
дали при така установените безспорно факти, ответникът е „ловувал“ и е извършил
вмененото му нарушение. Правилно отговорът на РС Пазарджик е отрицателен. Вярно
е, че наказаното лице се е намирало извън населено място, носейки със себе си
ловно оръжие без калъф и че не е имал издадено разрешително за лов на датата на
която се е намирал на инкримираното място. Формално съгласно разпоредбата на
чл. 43, ал. 3, т. 1 от ЗЛОД „ловуване“ представлява престой или движение на
лица извън населените места с извадено от калъф и сглобено ловно оръжие,
независимо дали е заредено или не. Съгласно посочената норма, за да бъде
съставомерно нарушението, ловното оръжие трябва да е било сглобено. Правилно
въззивният съд е приел, че носеното от наказаното лице оръжие не е било
сглобено и това обстоятелство се установява безспорно от показанията на
полицейските служители, както и от писменото доказателство. От посочените
доказателства става ясно, че носената ловна карабина е била без затвор.
Несъмнено е, че затворът е част от ловното оръжие без което то не може да
функционира и по този начин губи и смисъла на оръжие. Несъмнено е и това, че
законът използвайки понятието „сглобено“ ловно оръжие означава всичките му
части да са съединени и налице, за да съставлява „ловно оръжие“. При това
положение РС Пазарджик е приел, че
липсват безспорни доказателства, че ответникът е носел „сглобено“ ловно оръжие
и, че извършеното не консумира състав на нарушение по чл. 84, ал. 1, пр. 2 от
ЗЛОД, и като е издал процесното НП, АНО неправилно и необосновано е ангажирал
административнонаказателната отговорност на П.С.В., което пък основание за
неговата отмяна.
На
следващо място АНО не е изложил никакви мотиви защо налага наказание над
предвидения в закона минимум и при положение, че нарушението е за първи път.
Посочено е само декларативно, че са преценени предвидените в чл. 27 ЗАНН предпоставки.
Подобно декларативно твърдение без изложени конкретни мотиви, съдебната
практика трайно приравнява на липса на мотиви въобще. Особено в случая, когато
е наложена санкция над предвидения минимум, наказаното лице и съответно дори и
съдът, са поставени в позиция да гадаят защо се налага именно този размер на
санкцията. Подобна липса на мотиви съществено затруднява правото на защита на
наказаното лице и се явява процесуално нарушение само по себе си достатъчно за
отмяна на атакуваното НП като незаконосъобразно.
На
следващо място, дори и да се приеме, че наказаното лице е осъществило от
обективна и субективна страна състава на административното нарушение по ЗОЛД,
настоящият съдебен състав намира, че наказващият орган не е изпълнил
задължението си, визирано в чл. 28 от ЗАНН, а последният е следвало да намери
приложение. Съгласно ТР № 1/2007 г. на ВКС преценката на
административно-наказващия орган за маловажност на случая по чл. 28 от ЗАНН се
прави за законосъобразност и подлежи на съдебен контрол. Когато съдът
констатира, че са налице предпоставките на чл. 28 от ЗАНН, но наказващият орган
не го е приложил, това е основание за отмяна на НП, поради издаването му в
противоречие със закона. Наказващият орган не е обсъдил подробно в НП дали са
налице предпоставките на чл. 28 от ЗАНН, с което е нарушил чл. 53, ал. 1 от ЗАНН. Липсват каквито и да е мотиви в тази насока. Отново е налице само
декларативно посочване, че не са налице предпоставките на чл. 28 ЗАНН. Според
настоящия състав на съда извършеното нарушение, макар и формално да осъществява
признаците на предвиденото в ЗОЛД нарушение, поради своята малозначителност e с
явно незначителна степен на обществена опасност. Легалната дефиниция на
понятието "маловажен случай" се съдържа в чл. 93, т. 9 от Наказателния
кодекс, чиито разпоредби, съгласно чл. 11 от ЗАНН, се прилагат субсидиарно по
въпросите за отговорността. Според чл. 93, т. 9 от НК, маловажен случай е този,
при който извършеното деяние, с оглед липсата или незначителността на вредните
последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска
степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от
съответния вид. А според чл. 28, б. "а" от ЗАНН, за маловажни случаи
на административни нарушения наказващият орган може да не наложи наказание,
като предупреди нарушителя устно или писмено, че при повторно извършване на
нарушението ще му бъде наложено административно наказание. Преценката за
маловажност следва да се прави на база фактическите данни по конкретния казус -
вида на нарушението, начина на извършването му, на вредните последици, степента
на обществена опасност, личността на дееца, моралната укоримост на извършеното
и т. н., като се отчитат същността и целите на административнонаказателната
отговорност. С оглед горните критерии и съобразявайки фактическите данни по
конкретния казус, съдът счита, че в настоящия случай са налице повечето от
предпоставките на чл. 93, т. 9 от НК, във вр. с чл. 11 от ЗАНН, да се определи
извършеното административно нарушение за маловажно. Извършеното, макар и
формално да осъществява признаците на предвиденото в ЗП нарушение, поради
своята малозначителност е с явно незначителна степен на обществена опасност. С
оглед на съвкупната преценка на всички обстоятелствата по извършване на настоящото
нарушение, причините и обстоятелствата, при които е било извършено то, липсата
на причинени каквито и да е вреди, както и другите смекчаващите обстоятелства,
а именно, че нарушението е извършено за първи път, съдът счита, че извършеното
деяние се характеризира с явно незначителна обществена опасност и представлява
маловажен случай. При това положение административнонаказващият орган е
следвало да не налага наказание. Наложената санкция - глоба в размер на 100 лв.
(без да е ясно и защо не е наложена в минимума) е несправедливо наказание с
оглед конкретните обстоятелства по извършване на самото нарушение. Затова и
съдът намира, че с оглед цялостната преценка на обстоятелствата по конкретното
деяние, както и смекчаващите вината обстоятелства, в случая, дори и да не беше
налице съществено процесуално нарушение и жалбоподателят да е осъществил
състава на деянието, то следва да намери приложение разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. Като не е съобразил това административнонаказващият орган е постановил
незаконосъобразна санкция несъответстваща на тежестта на нарушението.
При
осъществения служебен контрол по реда на 218, ал. 2 от АПК, вр. с чл. 63, ал. 1
от ЗАНН, касационният състав приема, че обжалваното решение е валидно,
допустимо и постановено в съответствие с материалния закон и следва да остане в
сила.
С
оглед гореизложеното Административен съд, гр. Пазарджик
РЕШИ:
Оставя в сила Решение №
555 от 29.08.2021 г., постановено по АНД № 587/2021 г. по описа на Районен съд
- Пазарджик.
Решението е
окончателно.
Председател: /П/
Членове: 1. /П/
2. /П/