№ 6997
гр. София, 17.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично
заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:П. Люб. Сантиров
Членове:Ивета Антонова
Йоана Кр. Кацарска
при участието на секретаря Елеонора Анг. Георгиева
като разгледа докладваното от Йоана Кр. Кацарска Въззивно гражданско дело
№ 20241100502450 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 и следв. ГПК.
С Решение № 679 от 12.01.2024 г., постановено по гр. д. № 2297/2022 г. по описа на
Софийски районен съд, 68-и състав, на основание чл. 34, ал. 1 ЗС е допусната съдебна делба
между съсобствениците: 1) Р. П. А., ЕГН **********; 2) П. И. А., ЕГН **********; 3) А. П.
А., ЕГН **********; 4) Ц. А. Г., ЕГН ********** и 5) Д. Х. Г.а, ЕГН **********, на следния
обект:
недвижим имот, представляващ апартамент № 71, с идентификатор
68134.4356.379.4.8, находящ се в гр. София, ж.к. ****, състоящ се от две стаи, дневна, кухня
и обслужващи помещения, със застроена площ от 88,01 кв.м, при съседи по документ за
собственост: изток – зЕ. площ; запад – улица, север – стълбище, юг – разделна стена с вход
Д, отгоре – апартамент № 74 на Андонов, отдолу – апартамент № 68 на К., а по скица: на
същия етаж – самостоятелен обект с идентификатор 68134.4356.379.4.7, под обекта –
самостоятелен обект с идентификатор 68134.4356.379.4.5, над обекта – самостоятелен обект
с идентификатор 68134.4356.379.4.5.11, заедно с принадлежащото избено помещение № 13 с
площ от 7,41 кв.м., при съседи по документ за собственост: изток – зЕ. площ, запад –
коридор, север – коридор, юг – мазе на апартамент № 68 на К., заедно с 0,927 ид.ч. от
общите части на жилищна многофамилна сграда с идентификатор 68134.4356.379.4 и от
правото на строеж върху мястото, представляващо поземлен имот с идентификатор
68134.4356.379,
при следните квоти: за Р. П. А. – 1/18 идеална част от правото на собственост върху
имота; за П. И. А. – 1/18 идеална част от правото на собственост върху имота; за А. П. А. –
1/18 идеална част от правото на собственост върху имота; за Ц. А. Г. – 3/18 идеални части от
правото на собственост върху имота и в общ дял при условията на съпружеска имуществена
общност за Ц. А. Г. и Д. Х. Г.а – 12/18 идеални части от правото на собственост върху имота.
Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от Ц. А. Г. и Д. Х. Г.а.
Въззивниците навеждат оплаквания за неправилност на първоинстанционното решение
поради нарушение на процесуалните правила, регламентиращи процеса по установяване на
1
релевантните факти и оценка на събрания доказателствен материал. Твърдят, че СРС
неправилно е приел за недоказано упражняването на фактическа власт от страна на
ответниците върху процесния имот поради липса на писмени доказателства, установяващи
този факт, както и неправилно не е зачел свидетелските показания по делото. Поддържат, че
съдът неправилно не е кредитирал показанията на свидетелката Л. Г.а, като твърдят, че
същите не могат да бъдат игнорирани само защото изхождат от близък роднина на
ответниците. Молят първоинстанционното решение да бъде отменено като неправилно и да
се постанови съдебен акт, с който да се отхвърли предявеният иск като неоснователен.
Претендират разноски.
Въззиваемите ищци – Р. П. А., П. И. А. и А. П. А., в законоустановения срок, чрез
адв. М. К., са подали писмен отговор на въззивната жалба, с който оспорват същата по
подробно изложени аргументи. Твърдят, че при постановяване на решението
първоинстанционният съд е извършил задълбочена преценка на събраните по делото
доказателства. Сочат, че показанията на изслушаните в първоинстанционното производство
свидетели са противоречиви и взаимно изключващи се. Поддържат, че е неоснователно
възражението за придобивна давност за 1/6 идеални части от правото на собственост, тъй
като видно от Договора за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и
гледане от 27.10.2021 г. Ц. Г. се явявал владелец на своята част и държател на идеалните
части на другите съсобственици. Молят съда да потвърди решението на СРС и претендират
разноски.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259 ГПК, от легитимирани лица – страни
в процеса, като е платена дължимата държавна такса за въззивно обжалване, поради което
въззивната жалба е допустима.
Софийският градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства по
свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК, във връзка с наведените във въззивната жалба
пороци на атакувания съдебен акт, приема следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта в обжалваната част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият състав намира, че първоинстанционното решение е валидно и
допустимо. По доводите за неправилност намира следното:
Настоящата съдебна инстанция напълно споделя фактическите и правни изводи на
първоинстанционния съд и по силата на чл. 272 ГПК препраща към мотивите на СРС, като
по този начин те стават част от правните съждения на настоящия съдебен акт. По конкретно
наведените оплаквания във въззивната жалба съдът намира следното:
За да допусне до делба процесният недвижим имот при определените за съделителите
квоти, първоинстанционният съд е приел за неоснователно възражението на ответниците за
изтекла в тяхна полза придобивна давност за 1/6 идеални части върху правото на
собственост.
Основание за придобиване на правото на собственост по чл. 79, ал. 1 ЗС е изтичането
на 10-годишен срок на необезпокоявано, трайно и явно владение на имота. Владението е
фактическо състояние, като съгласно дефиницията му по чл. 69 ЗС то е упражняване на
фактическа власт върху вещ, която владелецът държи като своя лично или чрез другиго.
Основните признаци на владението са обективен и субективен. Обективният признак е
характеристиката на владението като фактическо упражняване на власт спрямо конкретна
вещ, а субективният признак е характеристика на субективното поведение на владелеца – да
държи вещта като своя. Да се държи вещта като своя е равнозначно да се държи вещта от
владелец със съзнанието, че той е собственик – титуляр на вещното право.
Когато имотът е съсобствен и някой от съсобствениците ползва съсобствената вещ, то
той е владелец на собствената си част и държател на идеалните части на останалите
съсобственици. За да придобие частите на останалите съсобственици, е необходимо да
демонстрира, че е отблъснал намеР.ето за своене на другите съсобственици и е започнал да
свои техните части за себе си. За да придобие по давност правото на собственост върху
чуждите идеални части, съсобственикът, който не е техен владелец, следва да превърне с
едностранни действия държането им във владение и тези действия да са доведени до
2
знанието на останалите съсобственици.
Ако се позовава на придобивна давност за чуждата идеална част, този съсобственик
при спор за собственост, придобита на основание чл. 79 ЗС, следва да докаже при условията
на пълно и главно доказване, че е извършил действия, с които е обективирал спрямо
останалите съсобственици намеР.ето да владее техните идеални части във не за тях, а за себе
си, т.е че е превърнал държането на техните идеални части във владение за себе си.
Сънаследникът, превръщайки се от държател на частите на останалите съсобственици във
владелец на целия имот, следва да демонстрира тази промяна в намеР.ето си пред
останалите съсобственици, така че да отблъсне техните претенции върху имота.
Съгласно показанията на свидетелите Л. Г.а и М. П., ответниците живеят в процесния
имот, считано от 70-те – 80-те години, след сключването им на брак през 1981 г. Съдебният
състав кредитира така дадените показания,намирайки ги за логични и последователни, както
и съответстващи на удостовеР.ето за сключен граждански брак, видно от който ответниците
са съпрузи от 1981 г. Касателно възраженията на ищците в отговора на въззивната жалба, че
същите са противоречиви и взаимноизключващи се, тъй като противоречат на заявеното в
отговора на исковата молба, следва да бъде посочено, че съдът е длъжен да прецени
способността на всеки свидетел обективно и точно да възприеме фактите, да съхрани
впечатленията си и да ги изложи добросъвестно пред съда, като съобрази при какви
обстоятелства свидетелят е узнал за съответния факт. В тази връзка при преценка на
достоверността на свидетелските показания следва да се изследва съответствието им с
действителността, а не съответствието им с изложените в исковата молба, респ. писмения
отговор фактически твърдения. При това съдебният състав кредитира така дадените от
свидетелите Г.а и П. показания в частта, в която заявяват, че ответниците живеят в
процесния имот след сключването им на граждански брак, което като период обхваща и
твърдения периода, за който твърдят, че в полза на ответниците а изтекла 10-годишната
придобивна давност, а именно 2002 г. – 2012 г. Предвид тези съображения, настоящият
състав намира за установено, че ответниците са упражнявали фактическа власт върху
процесния имот, поради което обективният елемент от владението се явява доказан.
При извод за наличие на обективния елемент от владението, следва да бъде обсъдено
дали у ответниците е съществувало намеР.е за своене на недвижимия имот.
Според показанията на свидетелката Л. Г.а (майка на ответника Ц. Г. и баба на А. А. и
Р. А.), преценени при условията на чл. 172 ГПК, Ц. и Д. живеели в апартамента, като А. не е
имала достъп до имота и не е притежавала ключове. Заявява, че А. не е искала нищо от
процесния апартамент, като е заявявала „нейната част да отиде при брат й“.
Свидетелката М. П. заявява, че Д. и Ц. живеят в апартамента от 1980 г., като
единствено те имали ключ за процесния имот, те го поддържали и правели ремонти.
Заявява, че А. не е имала претенции към имот.
Приети са и писмени доказателства – 5 броя приходни квитанции за извършени
плащания от Ц. Г. през периода 14.10.2021 г. до 21.03.2022 г. на данъци и такси за процесния
имот.
При съвкупната преценка на събраните по делото доказателства не би могло да се
направи извод за промяна на намеР.ето на въззивника Ц. Г. да е имал поведение, чрез което
по ясен и недвусмислен начин да е манифестирал, че започва да упражнява фактическата
власт върху притежаваните от А. А. идеални части като владелец по смисъла на чл. 68, ал. 1
ЗС. Като съсобственици на имота А. А. (респ. след смъртта й и нейните наследници – ищци
по делото) и Ц. Г. имат правото да ползват самостоятелно цялата вещ по силата на чл. 31, ал.
1 ЗС, като само по себе си обстоятелството, че съсобственикът Ц. Г. не е упражнявал
фактическа власт върху имота съвместно с А. А., респ. с нейните наследници, не може да
обоснове извод, че А. А., а след смъртта й – нейните наследници, са престанали да бъдат
собственици на съсобствената им идеална част от имота за сметка на придобиването й от Ц.
Г. и неговата съпруга – ответницата Д. Г.а, в условията на съпружеска имуществена общност.
По делото не са събрани доказателства, а и от разпита на свидетелите не се
установява ответниците да са имали изискуемото от закона по чл. 68, ал. 1 ЗС субективно
отношение към имота и съответно да са го довели до знанието на А. А., респ. нейните
3
наследници – ищци по делото, както и не се установява съвладението на ищците да е било
отблъснато от ответниците чрез явни действия. Упражняването на фактическа власт върху
имота след смъртта на наследодателя и плащането на данъци за две последователни години,
не е достатъчно да обоснове извод за промяна в намеР.ето и завладяване наследствената част
на друг наследник. Обстоятелството, че не е притежавала ключове от имота не може да
обоснове извод за осъществяване на спорните елементи от приложимия фактически състав
на чл. 79, ал. 1 ЗС, тъй като само по себе си непритежаването на ключове не може да доведе
до извод за отблъскване на владението.
По отношение на твърденията, че А. А. не е имала претенции за този имот, следва да
бъде посочено, че данни за тези изявления се извличат от разпитите на свидетелите П. и Г.а.
В тази връзка следва да се посочи, че предаването на фактическата власт при съгласие на
сънаследниците не предполага специална форма каквато обективното материално право
предвижда за разпоредителните действия с правото на собственост, но доказването на
твърдения в тази насока е допустимо с помощта на всички доказателствени средства, като
събраните доказателства следва да се ценят в рамките на събрания по делото доказателствен
материал. В настоящия случай от изслушването на показанията на свидетелите П. и Г.а не се
установява към кого са адресирани тези изявления и към кой момент са били направени. Не
са събрани доказателства, от които да се установи, че е налице хипотеза на предварително
разпределено владение между съсобствениците на отделните идеални части върху
процесния имот, че изявленията на А. А. са били адресирани до Ц. Г., а отделно от това те не
съдържат и данни към кой момент са били направени с оглед началото на срока по чл. 79 ЗС,
тъй като от момента на установяване на владението на съсобственика, комуто е предадено
владението върху имота, започва началото на течението на срока по чл. 79 ЗС.
Настоящият състав достига до същите правни изводи, възприети от СРС по
отношение на неоснователността на възражението за придобивна давност и доколкото други
оплаквания не са наведени във въззивната жалба, в това число и по отношение на квотите на
съделителите, и при съобразяване на разпоредбата на чл. 269, ал. 1 ГПК, обжалваното
решение следва да бъде изцяло потвърдено.
По разноските:
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, вр. чл. 273 ГПК право на
разноски имат въззиваемите ищци. Видно от приложения по делото списък на разноските по
чл. 80 ГПК и доказателствата по делото е, че ищците са направили разноски в общ размер на
1800 лева за адвокатско възнаграждение, които са платени в брой при подписването на
договора за правна защита и съдействие. При липсата на възражение за прекомерност,
претенцията за разноски следва да се уважи в пълен размер.
С оглед на правилата, установени в разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК,
въззивното решение подлежи на касационно обжалване.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 679 от 12.01.2024 г., постановено по гр. д. № 2297/2022
г. по описа на Софийски районен съд, 68-и състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3, вр. чл. 273 ГПК Ц. А. Г., ЕГН ********** и Д.
Х. Г.а, ЕГН ********** да заплатят на Р. П. А., ЕГН **********, П. И. А., ЕГН **********
и А. П. А., ЕГН ********** сумата от 1,800 лева – разноски за производството пред
Софийски градски съд.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния
касационен съд по правилата на чл. 280 ГПК в едномесечен срок от връчване на
препис на страните.
Председател: _______________________
4
Членове:
1._______________________
2._______________________
5