РЕШЕНИЕ
№ 2493
гр. Пловдив, 06.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на седми юни през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Анна Д. Дъбова
при участието на секретаря Петя Г. Карабиберова
като разгледа докладваното от Анна Д. Дъбова Гражданско дело №
20215330112241 по описа за 2021 година
Производството е образувано по предявен от П. М. К. против
Националното бюро за правна помощ отрицателен установителен иск с
правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, за приемане за установено, че П. М. К.
не дължи на Националното бюро за правна помощ сумата от сумата от 100 лв.
по изпълнителен лист от 19.05.2016 г., издаден по н.ч.х.д. № 339/2014 г. на
Районен съд – Карлово, в полза на Националното бюро за правна помощ,
представляваща разноски, за принудителното събиране на които е образувано
***** г. по описа на ***** Р. Р., рег. ** и район на действие Окръжен съд –
Пловдив, поради погасяването й по давност.
С Определение № 6047/10.08.2021 г. производството по делото е
прекратено на основание чл. 130 ГПК против ответника Национална агенция
за приходите.
С Определение № 8634/22.19.2021 г. производството по делото е
прекратено по отношение на предявения иск от П. М. К. - в качеството му на
ЕТ „Бул Тим – П.К.“, ЕИК *****.
В исковата молба се твърди, че в полза на Националното бюро за
правна помощ е издаден изпълнителен лист от 19.05.2016 г., издаден по
н.ч.х.д. № 339/2014 г. на Районен съд – Карлово за сумата от 100 лв.,
представляваща разноски за правна помощ. На основание така издадения
изпълнителен лист и по молба на Националната агенция за приходите било
образувано ***** г. по описа на ***** Р. Р., рег. ** и район на действие
1
Окръжен съд – Пловдив. Сочи, че изпълнителното производство е образувано
против ищеца в качеството ми на физическо лице и в качеството му на ЕТ
„Бул Тим – П.К.“, въпреки че изпълнителният лист бил издаден единствено
против него в качеството му на физическо лице. Твърди, че процесното
задължение е възникнало на 08.04.2016 г., на която дата е влязла в сила
постановената присъда и давностният срок е изтекъл на 08.04.2021 г., а
поканата за доброволно изпълнение е изпратена до ищеца едва на 30.06.2021
г. По така изложените съображения моли за уважаване на предявения иск.
Ответникът Националното бюро за правна помощ е депозирал в
законоустановения за това срок по чл. 131, ал. 1 ГПК отговор на исковата
молба, в който се излагат съображения за недопустимост на предявения
против него иск, доколкото на основание чл. 27 б ЗПП правомощието за
събиране на процесното вземане принадлежи на Националната агенция за
приходите и от неговото поведение зависи дали да предприеме действия за
събиране на вземането. Счита исковата претенция за недопустима и предвид
липсата на правен интерес за ищеца от предявяване на установителен иск, тъй
като по изпълнителното производство е заплатена сумата от 380, 42 лв., за
която сума изпълнителното производство е прекратено по силата на закона на
основание чл. 433, ал. 1, т. 1 ГПК. При условията на евентуалност излага
твърдения за неоснователност на предявения иск, като счита, че вземането не
е погасено по давност. Твърди, че давността е прекъсната с издаването на
изпълнителния лист и с образуване на изпълнителното производство, както и
с предприетите по него изпълнителни действия. Позовава се на Закона за
мерките и действията по време на извънредното положение, като твърди, че
давностният срок е спрял да тече за периода от 13.03.2020 г. до 21.05.2020 г.
По така изложените съображения се моли за прекратяване на производството,
респ. – за отхвърляне на предявените искове. Претендира присъждане на
сторените в производството съдебно-деловодни разноски. С уточнителна
молба, депозирана в изпълнение на указанията на съда, ищецът твърди, че
изпълнителното производство не следва да се счита прекратено по силата на
закона, а сумата от 380, 42 лв. не е преведена от съдебния изпълнител в полза
на взискателя, поради което счита исковата претенция за допустима. В срок
ответникът е депозирал становище по депозираната искова молба, с което
поддържа искането си за прекратяване на производството по делото, поради
неговата недопустимост.
Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
Районен съд – Пловдив е сезиран с отрицателен установителен иск с
правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК.
Съдът намира, че производството по делото е допустимо образувано по
следните съображения:
2
Исковата претенция е предявена против надлежна страна, в който
смисъл съдът се е произнесъл с Определение № 6047/10.08.2021 г.,
постановено по делото.
С постановеното по делото определение съдът е приел, че с
разпоредбата на чл. 3, ал. 7, т. 8 от Закона за Националната агенция за
приходите е установено, че Националната агенция за приходите събира
частните държавни вземания, чието събиране със закон е определено да се
извършва от агенцията. С разпоредбата на чл. 27 б от Закона за правната
помощ разноските за правна помощ по чл. 27, ал. 3 и по чл. 27а са частни
държавни вземания и се събират от Националната агенция за приходите въз
основа на издаден от съда изпълнителен лист. Следователно и по силата на
така цитираните норми е установено, че вземанията, присъдени в полза на
Националното бюро за правна помощ, се събират от страна на Националната
агенция за приходите, която в случая има качеството на процесуален
субституент на взискателя в изпълнителното производство, като носител на
вземането продължава да е Националното бюро за правна помощ, в чиято
полза е издадено изпълнителното основание.
На Националната агенция за приходите и при условията на процесуална
суброгация са делегирани от закона правомощията да събере вземането на
Националното бюро за правна помощ. Агенцията не претендира в
изпълнителното производство собствени права, а действа, като оправомощено
от закона лице да събира частни държавни вземания по изпълнителни
листове. Липсва правен интерес от отрицателен установителен иск срещу
Националната агенция за приходите, тъй като дори при успешно проведен
този иск, няма да е установена недължимост срещу надлежна страна -
взискателя носител на материалното право, какъвто се явява единствено
Националното бюро за правна помощ.
В този смисъл е практиката на Върховния касационен съд,
обективирана в Определение № 732 от 10.12.2009 г. по ч. т. д. № 832/2009 г.,
ТК, ІІ т. о. на ВКС.
От приложеното по делото изп.д. № ***** по описа на ***** Р. Р. с рег.
** и район на действие Окръжен съд – Пловдив се установява, че последното
е образувано по молба от 21.04.2021 г. на Националната агенция за приходите
против П. М. К. за принудително събиране на сумата от 100 лв.,
представляваща разноски в полза на държавата по сметка на Националното
бюро за правна помощ, за което е издаден в полза на Националното бюро за
правна помощ изпълнителен лист № 150/19.05.2016 г. по н.ч.х.д. № 339/2014
г. по описа на Районен съд – Карлово.
Изпълнителното производство е образувано по молба на взискателя от
3
23.04.2021 г. с разпореждане на съдебния изпълнител от 27.05.2021 г., с което
са начислени такси и са приети разноски на взискателя
В хода на изпълнителното производство са наложени запори върху
банковите сметки на длъжника – ищец, открити при „Обединена българска
банка“ АД и „Централна кооперативна банка“ АД. С писмо от 12.07.2021 г.
„Обединена българска банка“ АД е уведомила съдебния изпълнител, ча
запорът е приет, като на 08.07.2021 г. по сметката на съдебния изпълнител е
преведена сумата от 21 лв. С писмо от 12.07.2021 г. „Централна кооперативна
банка“ АД е уведомила съдебния изпълнител, че на 06.07.2021 г. по
посочената в запорното съобщение банкова сметка е преведена сумата от 359,
42 лв.
С писмо до „Централна кооперативна банка“ АД, получено на
19.07.2021 г., частният изпълнител е уведомил третото задължено лице по
запора, че до окончателното изплащане на дълга по изпълнителното дело
остава дължима сумата от 46, 08 лв., от които остатък към взискателя и
дължими такси и разноски по ТТРЗЧСИ.
С Постановление от 18.10.2021 г. съдебният изпълнител е спрял
изпълнителното производство на основание наложена обезпечителна мярка,
постановена по настоящото производство.
По изпълнителното производство не са налице данни за начина на
разпределяне на постъпилите по запорните съобщения суми за погасяване на
задълженията на длъжника към взискателя и към съдебния изпълнител за
начислени такси и разноски. Не е налице отбелязване върху изпълнителният
лист за разпределение на сумите и погасяване на задължението. В хода на
производството по делото съдът е разпределил надлежно доказателствената
тежест между страните, като е допуснал служебно изготвяне на съдебно-
счетоводна експертиза, която да изясни горепосочените обстоятелства, при
депозит, вносим от ответника, тъй като доказателствената тежест за
установяване на възраженията, релевирани в отговора на исковата молба е
негова. С молба, депозирана преди второто по делото съдебно заседание
ответникът е уведомил съда, че счита за ненеобходимо за правилното
изясняване на правния спор изслушването на съдебно-счетоводна експертиза,
като депозит за изготвяне на последната не е внесен, поради което с
протоколно определение от 07.06.2022 г. определението на съда за допускане
4
на съдебно-счетоводна експертиза е отменено на основание чл. 253 ГПК.
В този смисъл и доколкото не са налице данни за разпределение на
постъпилите по приложения изпълнителен способ суми в полза на взискателя,
а последните се намират по сметката на съдебния изпълнител, за ищецът е
налице правен интерес от предявяване на установителен иск по реда на чл.
124, ал. 1 ГПК, като не може да се установи, че последният разполага със
защита по реда на чл. 55, ал. 1 ЗЗД. В този смисъл производството по делото е
допустимо образувано.
Със задължителните за съдилищата разяснения, дадени с т. 10 от
Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2013 г. на
ОСГТК на ВКС е прието, че прекъсва давността предприемането на кое да е
изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ
(независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е
предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане на
взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ) - насочването на изпълнението чрез
налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането
на вземане за събиране или вместо плащане, извършване на опис и оценка на
вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н.
до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети
задължени лица. Прието е, че не са изпълнителни действия и не прекъсват
давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на
покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние
на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и
др., назначаването на експертиза за определяне непогасения остатък от дълга,
извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила
разпределение и др. Посочено е, че при изпълнителния процес давността се
прекъсва многократно – с предприемането на всеки отделен изпълнителен
способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо
съответния способ. Искането да бъде приложен определен изпълнителен
способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го
приложи, но по изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с
предприемането на всяко действие за принудително изпълнение. Прието е, че
нова давност започва да тече с предприемането на всяко действие за
принудително изпълнение. На следващо място в мотивите на решението е
уточнено, че ищецът няма нужда да поддържа висящността на исковия
процес, но трябва да поддържа със свои действия висящността на
изпълнителния процес като внася съответните такси и разноски за
извършването на изпълнителните действия, изграждащи посочения от него
изпълнителен способ (извършване на опис и оценка, предаване на описаното
имущество на пазач, отваряне на помещения и изнасяне на 24 вещите на
длъжника и др.), както и като иска повтаряне на неуспешните изпълнителни
действия и прилагането на нови изпълнителни способи.
5
Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 3 НПК, когато подсъдимият бъде
признат за виновен, съдът го осъжда да заплати разноските по делото,
включително адвокатското възнаграждение и другите разноски за служебно
назначения защитник. По силата на разпоредбата на чл. 27б от ЗПП
разноските за правна помощ, които лицата възстановяват на НБПП в
определените от закон случаи (в настоящия казус по силата на нормата на чл.
189, ал. 3 НПК), представляват частни държавни вземания и се събират от
Националната агенция за приходите. С оглед гореизложеното процесното
вземане в размер на 100 лв. за възнаграждение за правна помощ представлява
частно държавно вземане в полза на Националното бюро за правна помощ.
От представения по делото изпълнителен лист се установява, че
последният е издаден на основание влязла в сила присъда, с който в полза на
ответника са присъдени разноски, представляващи частно държавно вземане,
което се погасява с изтичане на общата – петгодишна давност на основание
чл. 110 ЗЗД. Давността започва да тече от датата на влизане в сила на
постановената присъда, с която ищецът е осъден да заплати разноски. В
случая в изпълнителният лист е отбелязано, че присъдата е влязла в сила на
08.04.2016 г., от който момент е започнала да тече общата петгодишна
погасителна давност за вземането за разноски, което се събира по реда на
Гражданския процесуален кодекс.
Давността за вземането е спряла да тече за периода от 13.03.2020 г. до
20.05.2020 г., тъй като съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 2 от Закона за
мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с
решение на народното събрание от 13 март 2020 г. и за преодоляване на
последиците след отмяната на извънредното положение, за срока от
13.03.2020 г. до отмяната на извънредното положение спират да текат
давностните срокове, с изтичането на които се погасяват или придобиват
права от частноправните субекти. Посочената разпоредба следва да намери
приложение и по отношение на държавата, при тълкуването и в духа на
закона и с оглед правната норма на § 29 от същия закон, в която например е
предвидено спиране на давностните срокове и за публичните държавни
вземания, както и на редица други срокове, предвидени в ДОПК. Т.е. налага
се извода, че разумът на закона не е бил насочен от спирането на течението на
давността да бъдат изключени частните държавни вземания, каквото вземане
е процесното.
Извънредното положение в страната е обявено на 13.03.2020 г. с
6
Решение за обявяване на извънредно положение, прието от 44-то Народно
събрание на 13.03.2020 г., продължено до 13.05.2020 г. с Решение за
удължаване на срока на обявеното извънредно положение, прието от 44-то
Народно събрание на 03.04.2020 г.
Съгласно същият закон спрелите срокове започват да текат 7 дни след
обнародване на изменението на закона от 14.05.2020 г., а именно считано от
21.05.2020 г., тоест за 69 дни давността е спряла да тече.
Давността за вземането не е прекъсната с издаването на изпълнителен
лист за сумата, предмет на образуваното изпълнително производство, а едва с
молбата за образуване на изпълнителното производство, в който смисъл
съдът не възприема доводите на ответника, изложени в отговора на исковата
молба.
Предвид гореизложеното съдът счита, че нормата на чл. 3, ал. 1, т. 2
ЗМДВИП е приложима към процесното вземане, като за периода от
13.03.2020 г. до 20.05.2020 г. давността не е текла. Поради това петгодишният
давностен срок следва да се удължи с период от 69 дни и към 23.04.2021 г. -
датата на молбата за образуване на изпълнителното производство, същият не
е изтекъл. Давностният срок, продължен с периода, в който в страната е
обявено извънредно положение, е изтекъл на 18.06.2021 г., но последният е
прекъснат на 23.04.2021 г. с молбата на Националната агенция за приходите
за образуване на изпълнителното производство. Това е така, тъй като в
молбата на взискателя е посочен конкретният изпълнителен способ, който да
бъде приложен от съдебния изпълнител, а именно запор по отношение на
банковите сметки на длъжника, като последното представлява позоваване на
конкретен изпълнителен способ, който съдебният изпълнител е длъжен да
предприеме и което искане води до прекъсване на погасителната давност за
вземането. В този смисъл е практиката на Върховния касационен съд,
постановена след приемане на цитираното тълкувателно решение,
обективирана в Решение № 42/26.02.2016 г. по гр.д. № 1812/2015 г., ГК, II т.о.
на ВКС.
Искането на кредитора за прилагане на определен изпълнителен
способ само по себе си е достатъчно за прекъсване на давността,
независимо дали действия по реализирането му са предприети от ЧСИ. В този
смисъл е и трайната практика на различните състави на Пловдивски окръжен
7
съд - решение № 32 от 09.01.2017 г. по гр. д. № 24/2017 г. на VI състав на
Окръжен съд – Пловдив, решение № 423 от 27.03.2018 г. по в. гр. д. №
647/2018 г. на IX състав на Окръжен съд – Пловдив, решение № 1034 от
31.07.2017 г. по гр. д. № 1148/2017 г. на VIII състав на Окръжен съд –
Пловдив, решение № 1565 от 07.12.2017 г. по гр. д. № 2461/2017 г. на VII
състав на Окръжен съд – Пловдив, решение № 514 от 16.04.2018 г. по в. гр. д.
№ 387/2018 г. на XIV състав на Окръжен съд – Пловдив.
В цитираната практика по безпротиворечив начин се приема, че за
нуждите на преценката дали изпълнителното производство е прекратено на
основание чл. 433, ал.1, т.8 ГПК и дали вземането на кредитора е погасено по
давност е без значение дали искането от взискателя за предприемане на
определен изпълнителен способ е последвано от извършването на валидни
изпълнителни действия, както и дали те са били успешни. От значение е
кредиторовата пасивност, респективно активност. В случай на процесуална
активност на кредитора, ако той е поддържал висящността на изпълнителния
процес с регулярни искания за прилагане на нови изпълнителни способи, той
не следва да бъде санкциониран с прекратяване на производството и с
обявяване на вземането му за погасено по давност, поради евентуално
бездействие на съдебния изпълнител или безуспешност на посочения
изпълнителен способ.
Предвид изложеното предявеният установителен иск следва да бъде
отхвърлен, като в полза на ответника и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК се
следват разноски, като ответникът претендира и разноски за юрисконсултско
възнаграждение. В производството по делото ответникът е осъществявал
процесуални действия чрез председателя на Националното бюро за правна
помощ, в който смисъл не е бил представляван от юрисконсулт и не следва да
се присъжда възнаграждение на основание чл. 78, ал. 8 ГПК.
Съдът намира, че не следва в полза на ответника да бъдат присъдени
сумите за заплатена такса по сметка на съдебния изпълнител от 24 лв., тъй
като последната не представлява разноски, които подлежат на присъждане по
реда на Гражданския процесуален кодекс.
Така мотивиран, Пловдивският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от П. М. К., ЕГН **********, със съдебен
8
адрес гр. П., ул. ***** – адв. А., против Националното бюро за правна помощ,
с адрес гр. София, ул. „Развигор“ № 1, отрицателен установителен иск с
правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, за приемане за установено, че П. М. К.
не дължи на Националното бюро за правна помощ сумата от сумата от 100 лв.
по изпълнителен лист от 19.05.2016 г., издаден по н.ч.х.д. № 339/2014 г. на
Районен съд – Карлово, в полза на Националното бюро за правна помощ,
представляваща разноски, за принудителното събиране на които е образувано
***** г. по описа на ***** Р. Р., рег. ** и район на действие Окръжен съд –
Пловдив, поради погасяването й по давност.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен
съд - Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: ________/п/_______________
9