Р Е Ш
Е Н И Е
гр.Ловеч,
...............2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд - Ловеч граждански състав,
в публично заседание на двадесет и първи февруари две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЕВДА ДОЙНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВАНИЧКА КОНСТАНТИНОВА
ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА
При секретаря Цветомира Баева,
като изслуша докладваното от председателя в.гр.д.№ 35 по описа за
Производството е по реда на чл.258
и сл. от ГПК.
С Решение №365 от 16.10.2019г.
постановено по гр.д.№584 по описа за 2018г. Районен съд – Троян е отхвърлил като неоснователен и недоказан
предявения от П.В.С., ЕГН **********, адрес: ***, чрез адв.Б.Д. ***, със
съдебен адрес:*** офис * против „Ю.Б.” АД гр. С., ЕИК *******, седалище и
адрес: гр. С., район В., ул. „О.П.” № ***, отрицателен установителен иск с
правно основание чл. 124 ал. 1 от ГПК, а именно, че ищцата не дължи сумата от
сумата от 2 000 лева по Договор за кредит, сключен между страните на 14.05.2008 г., предявен
като частичен от 79 390.96 швейцарски франка, поради изтеклата погасителна
давност.
Въззивна жалба
против постановеното решение е подадена от П.В.С., ЕГН **********, чрез адв.Б.Д. ***, в която
твърди, че изводът който е направил първоинстанционният съд относно датата на
настъпване на предсрочната изискуемост е в нарушение на правилата на чл.190 във
връзка с чл.161 от ГПК, тъй като от страна на ответника не са представени
относимите писмени доказателства – разписка за доставяне на съобщение и договор
за цесия сключен от ответника с „Б.Р.С.”АД през
Възразява, че в
нарушение на чл.236, ал.2, предл. първо от ГПК съдът не е изложил мотиви по
направеното възражение, че „Б.Р.С.”АД няма право да извършва действия по
договора за кредит или да го променя /да го обявява за предсрочно изискуем/,
което е законно право само на банката,
предоставено с чл.60 от ЗКИ. Твърди, че това право не може да се цедира, тъй
като няма договорен характер.
Въззивникът твърди,
че съобщението от 24.09.2012 г. за обявяване на предсрочната изискуемост на
всички вземания по процесния договор за кредит безспорно е достигнало до
ищцата, след като тя го представя като доказателство по делото. Съдържанието,
авторството и датата на съобщението не са оспорени своевременно от ответника,
няма представени доказателства, които да пораждат съмнение в тях или да ги
опровергават.
Моли да се отмени
обжалваното решение и да се постанови друго, с което да се уважи предявения
отрицателен установителен иск.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК от „Ю.Б.” АД, ЕИК *******, чрез Адвокатско дружество „М. и Р.”,
представлявано от адв.Д.М., със съдебен адрес:***, офис 9 е постъпил отговор на
въззивната жалба.
Моли същата да се
отхвърли като недопустима, а разгледана по същество, като неоснователна и се
потвърди изцяло първоинстанционното решение.
Относно
недопустимостта на жалбата въззиваемият сочи, че с въззивната жалба е направено
искане да бъде признато за установено, че ищецът не дължи плащане на „всички
задължения по процесния договор за кредит”, които искания не са заявени пред
първоинстанционния съд. Пред Районен съд – Троян е предявен отрицателен
установителен иск за сума в размер на 2 000.00 лева, но не и за сумите от
81 137 швейцарски франка и 752.17 лева, за които не се дължи произнасяне.
Недопустима е така
също исковата претенция, както и въззивната жалба на още едно самостоятелно
основание: В хода на производството е установено, че от страна на „Ю.Б.”АД
никога не е претендирана сума от 2 000.00 лева, която да е погасена по
давност, при което не е имало основание за завеждане на иска. Сочи, че от
страна банката, изрично поради изтичане на
предвидената в чл.110 от ЗЗД петгодишна давност по отношение на сумата
2 012.36 швейцарски франка – главница за периода от 28.05.2012 г. до
27.07.2015 г., не е претендирана.
По съществото на
жалбата твърди, че същата е неоснователна, тъй като от събраните по делото
доказателства съдът правилно е приел фактическата обстановка, при което
отхвърлил предявения иск, като неоснователен и недоказан.
В съдебно заседание страните не
се явяват, не се представляват.
От въззивника, чрез адв.Б.Д. е
постъпило становище по същество, с което поддържа твърденията си, че съгласно
писмо от 24.09.2012 г. е настъпила предсрочна изискуемост на кредита, както и
че по силата на чл.19, ал.2 от договора за кредит, след като от страна на
ищцата не са издължени три или повече вноски през юли
Недопустимо със становището /с
характер на писмена защита/ за първи път са наведени възражения в насока, че
съдът не е обсъдил нищожността на представените анекси към договора за кредит сключени
между ищцата и цесионера „Б.Р.С.”АД, но по делото такива доказателства няма
приложени, не са твърдени, поради което не следва да бъдат обсъждани в
настоящето производство.
С писмения отговор /с характер на
писмен бележки/ въззиваемият оспорва жалбата, като недопустима и като
неоснователна.
Окръжен съд - Ловеч като
прецени направените в жалбата
оплаквания, доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за
установено следното:
Въззивната жалба е подадена в
срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради
което като допустима следва да бъде разгледана по същество.
Съдът като
прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за
установено следното:
Производството по делото е
образувано по искова молба на П.В.С.,
ЕГН ********** против „Ю.Б.” АД, ЕИК ******* с искане по реда на чл.124, ал.1
от ГПК да се признае за установено по отношение на ответника, че вземанията по
Договор за кредит за покупка на недвижим имот HL35328 от 14.05.2008 г. и
обезпечен с договорна ипотека, за която е съставен Нотариален акт вписан в
Служба по вписванията при Районен съд – Троян с Акт № 168, том І, дело №
1137/2008 г., са погасени по давност до размер на 2 000.00 лева, с
твърдението, че с писмо от 24.09.2012 г. е настъпила пълната
изискуемост на вземането, което е погасено към датата на предявяване на
исковата молба.
С молба с вх.№1677 от 20.03.2019
г. и с молба с вх.№2203 от 16.04.2019 г. от страна на ищеца се иска съдът да
признае за установено, че „...не дължи плащане на всички задължения по Договор
за кредит за покупка на недвижим имот HL35328 от 14.05.2008 г. в общ размер на 81 237.00 швейцарски франка и 752.17
лева, изцяло погасени по давност към 24.09.2017 г...”, като иска е предявен
като частичен до размер от 2 000.00 лева.
С отговорът на
исковата молба „Ю.Б.” АД възразява, че на 24.09.2012 г. няма обявена предсрочна
изискуемост на вземането, тъй като процесния кредит към тази дата е бил цедиран
на „Б.Р.С.”АД, който като кредитор на вземането е имал право да обявява кредита
за предсрочно изискуем. Така също липсват доказателства, че представеното
уведомление е достигнало до длъжника. Кредитът е цедиран обратно на „Ю.Б.” АД и
банката от своя страна надлежно е уведомила длъжника чрез ЧСИ В. П., рег. №879
с район на действие – ОС - Ловеч на 28.05.2018 година.
С вх.№5090 от
16.09.2019 г. „Ю.Б.” АД допълва своите доводи за отхвърляне на исковата претенция,
като сочи, че са предявили осъдителен иск срещу
П.В.С., по който повод пред Окръжен съд – Ловеч е образувано т.д.№ 55 по
описа за
Видно
от представените доказателства между П.В. и „Ю. И Е. Д. Б.”АД на 14.05.2008 г. е
сключен Договор за кредит за покупка на недвижим имот HL35328, който е
обезпечен с договорна ипотека, за която е съставен Нотариален акт вписан в
Служба по вписванията при Районен съд – Троян с Акт № 168, том І, дело №
1137/2008 година. Съгласно чл.1 на ищцата в качеството на
кредитополучател е предоставен кредит в размер на 59 850 швейцарски франка,
с краен срок 372 месеца, считано от датата на усвояване на кредита. Съгласно
чл.6 ищцата се задължава да погасява задължението си на месечни вноски,
включващи главници и лихви, съгласно приложени погасителен план, което
погасяване се извършва във валута, в която кредита е разрешен и усвоен - във
швейцарски франка. До м. юни
Ищцата е основавала своето твърдение за
настъпила погасителна давност на приложено към исковата молба писмо носещо дата
24.09.2012г. подписано от адв.С. Ч., като пълномощник на „Ю. И Е. Д. Б.”АД, с
което същата се уведомява, че е в просрочие по Договор
за кредит HL*****, поради което обявява цялото задължение по него за предсрочно изискуемо
към 24.09.2012 година. По делото не са представени доказателства за получаване
на същото.
От ищцата
са приложени и уведомление за прехвърляне на вземания, с които е уведомена, че
на 30.06.2008 г. между „Българска
пощенска банка”АД и „Б.Р.С.” АД е
сключен договор за цесия, по силата на който вземането е прехвърлено, както и
уведомление, че от 25.10.2017 г. вземанията на „Б.Р.С.” АД по договора за
кредит са прехвърлени обратно на „Ю.Б.” АД.
С
покана от „Ю.Б.”АД ищцата е уведомена, че на основание чл.19 от договора обявява
кредита за изцяло предсрочно изискуем.
От
ответника са представени разписки за връчената от „Ю.Б.”АД покана и уведомление
за прехвърляне на вземанията на „Б.Р.С.” АД обратно на „Ю.Б.” АД с дата
25.08.2018 година.
С
оглед на така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
Съгласно
разпоредбата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта му – в обжалваната част. По останалите въпроси
съдът е ограничен от посоченото в жалбата.
Предявен
е отрицателен установителен иск с правно
основание чл.124, ал.1 от ГПК във връзка с чл.110 от ЗЗД – иск за установяване
недължимост на вземане по договор за банков кредит, което вземане е прехвърляно
с договори за цесия, като се твърди, че вземането изцяло е погасено по размер,
но искът е частично предявен за сумата от 2 000.00 лева.
При
така предявения иск, в тежест на ответника е да докаже, че е проявил активност
за събиране на вземането си, като е предприемал своевременни действия,
прекъсвал/спирал е теченето на давността или че ищецът се е отказал от
изтеклата в негова полза погасителна давност.
Ищецът
следва да докаже правен интерес от предявения установителен иск, както и че е
изтекъл определен период от време между две последователни действия на
ответника по събиране на вземанията по договора за кредит, определен период от
време между изискуемостта на задълженията и предявяване на иска, тъй като се
касае за положителни факти, на които той основава твърденията си, че не дължи
част от вземането, поради погасяването му по давност.
Настоящата
инстанция намира, че Районен съд – Троян правилно е възприел фактическата
обстановка по делото в съответствие със събраните по делото доказателства, при
което решението е обосновано.
Съдът
намира за неоснователно първото оплакване във въззивната жалба, че от страна на
ответника не са представени
доказателства относно връчване на писмо с дата 24.09.2012 г. въпреки неговото
задължение да пази документите касаещи
сключения договор за кредит. Това твърдение е невярно, тъй като ищцата не е
правила доказателствени искания в тази насока – по реда на чл.190 от ГПК и при
непредставяне на документа съдът да извърши преценка по реда на чл.161 от ГПК.
Напротив, едва с писмените бележки по
съществото на спора се сочи, че след като страната представя съобщението от 24.09.2012 г., то безспорно е достигнало
до нея, но това твърдение без надлежни доказателства не може да бъде възприето за установено, за да е прието, че считана от
24.09.2012 г. е започнала да тече
приложимата 5-годишна погасителна давност.
Ищецът
е основавал претенцията си на настъпила погасителна давност, като по отношение на
главницата следва да е доказано, че вземането е погасено с общата 5 годишна давност. В случая се касае за вземане
по договор за банков кредит, който не представлява „периодично плащане”,
въпреки че страните са се съгласили погасяването на задължението да се извършва
на вноски. При сключения договор вземането на кредитора е „неделимо”.
Вземанията за лихви за забава се погасяват с кратката 3-годишна давност
съгласно чл.111 от ЗЗД.
Като
довод за настъпила погасителна давност на вземането въззивникът се позовава и
на договореното в чл.19, ал.2 от договора за кредит: „При неиздължаване на три
или повече последователни месечни погасителни вноски изцяло или частично, целия
остатък по кредита се превръща в предсрочно и изцяло изискуем, считано от
датата на падежа на последната вноска” или твърди, че е настъпила автоматична
предсрочна изискуемост и не е било необходимо каквото и да било изявление на
страните или още през м.юли
След
като съдът приема, че не е установено обявяване на кредита за предсрочно
изискуем и не е налице съответно уведомяване на длъжника от страна на кредитора,
не е налице и погасяване на цялата претенция поради изтекла погасителна
давност.
При
направените изводи, по-скоро за пълнота на изложението, съдът следва да
отговори и на въпросът за приложението на чл.99, ал.3 от ЗЗД - предишния
кредитор е длъжен да съобщи на длъжника прехвърлянето. Съгласно ал.4 от същия
член прехвърлянето има действие спрямо длъжника от деня, когато то е съобщено
на последния от предишния кредитор.
В
задължителната съдебна практика се приема, че прехвърлянето има действие спрямо
длъжника от деня, когато то му е съобщено от предишния кредитор, като
съобщението направено от цесионера няма такова действие. Това разрешение обаче
касае случаите, когато съобщението е извършено от новия кредитор от негово име.
В случай, че цесионерът действа в
качеството на пълномощник на цедента и именно в това му качество уведоми
длъжника за прехвърлянето на вземането, следва да се приеме, че уведомяването е
извършено от самия цедент, които действия съгласно чл.36, ал.2 от ЗЗД възникват
направо за представлявания /в този смисъл Решение №123 от 24.06.2009 г. на ВКС
по т.д.№12/2009 г., ІІ т.о./. При формираната нова практика на ВКС – с Решение №204
от 25.01.2018 г. на ВКС по т.д.№2230/2016г. І т.о. е прието, че след цедиране
на вземане титуляр е цесионера, поради което той в качеството на кредитор е
легитимиран да иска изпълнение на вземането на падежа и при липса на такова да
лиши длъжника преимуществено от срока, когато същия е уговорен в полза на
длъжника при наличие на предпоставките посочени в договора за обявяване на
предсрочна изискуемост.
При
изложеното възраженията на ответника относно настъпването на предсрочна
изискуемост, след като не е спазено специалното право на банката, съгласно
чл.60 от ЗКИ, не се споделят от настоящата инстанция.
Извън
направените с въззивната жалба възражения следва да бъде посочено и че исковата
претенция е предявена като частичен иск до размер на сумата от 2 000.00
лева. Съгласно Тълкувателно решение №4 от 29.04.2015 г. на ВКС по
т.д.№4/2014г., съдът не може да присъди
левовата равностойност на сума уговорена в чуждестранна валута. След
отмяната на чл.10, ал.1 от ЗЗД /ДВ, бр.83/1999г./ няма забрана за уговаряне,
претендиране и присъждане на парични суми в чужда валута.Паричните суми
уговорени в чужда валута се дължат и съответно присъждат от съда в съответната
валута. В случая самия ищец твърди, че по процесния договор за кредит
задълженията са му в общ размер на 81 237.00 швейцарски франка и 752.17 лева.
След като изводите на настоящата инстанция
съвпадат с тези на районния съд, обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
От страна на въззиваемия с
отговора на въззивната жалба и с писмените бележки са претендирани разноски, но
по делото не е приложен Списък по чл.80 от ГПК или доказателства за договорени,
при което такива не се присъждат.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
Решение №365 от
16.10.2019г. постановено по гр.д.№584 по описа за 2018г. на Районен съд – Троян.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: