№ 696
гр. Перник, 27.06.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми юни през две хиляди
двадесет и трета година в следния състав:
Председател:БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ
като разгледа докладваното от БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ Въззивно гражданско
дело № 20231700500425 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 19 от 11.01.2022 г., постановено по гр.д. № 3489/2022 г.
Районен съд - П. е отхвърлил иска по чл. 33, ал. 2 от ЗС, предявен от И. Б. Н.,
ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. П., ул. Търговска № 46, ет. 2, офис 6А
против Н. Б. С., ЕГН **********, З. Б. С., ЕГН **********, двамата с адрес:
гр. *** и А. Е. А., ЕГН **********, с адрес: гр. *** за изкупуване на 1/3
идеална част от недвижим имот, представляваща поземлен имот с площ от
359 кв. м., за който е отреден парцел XXII, в кв. 171, съставляващ поземлен
имот с идентификатор 55871.504.186 по КККР на гр. П., одобрени със заповед
№ РД-18-91/13.10.2008 г. на изпълнителния директор на АГКК, с адрес: гр.
***, при съседи: ***, ***, ***, ***, ***, ***, ***, заедно с ПЪРВИ ЕТАЖ от
построената в същия имот масивна жилищна сграда, с идентификатор *** по
КККР на гр. П., одобрени със заповед № РД-18-91/13.10.2008 г. на
изпълнителния директор на АГКК, брой етажи 4, със застроена площ:81 кв.
м., предназначение: жилищна сграда-многофамилна, състоящ се от кухня, две
стаи и сервизно помещение, както и мазе, намиращо се в северозападната част
на сградата, идентични със самостоятелен обект в сграда с идентификатор
***.1 по КККР на гр. П., одобрени със заповед № РД-18- 91/13.10.2008 г. на
изпълнителния директор на АГКК, с предназначение: жилище, апартамент, с
брой нива на обекта: 1 и площ 80 кв. м., както и самостоятелен обект в сграда
с идентификатор ***.4 по КККР на гр. П. одобрени със заповед № РД-18-
91/13.10.2008 г. на изпълнителния директор на АГКК, с предназначение: друг
вид самостоятелен обект в сграда, нива на обекта: 1, ведно с прилежащите 1/3
идеални части от общите части на сградата, които са обекти са предмет на
договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт за учредяване на
вещно право на ползване и покупко-продажба на недвижим имот № 169, том
I, рег. № 10011, дело № 142/2022 г. на нотариус рег. № 063 в регистъра на НК,
с район на действие Районен съд - П., като неоснователен. На осн. чл. 78, ал. 1
1
от ГПК в тежест на страните са възложени разноските по делото.
В законоустановения срок по чл. 259 от ГПК е депозирана въззивна
жалба от И. Б. Н. чрез адв. Д. М., с която се обжалва решението на
първоинстанционния съд като неправилно и незаконосъобразно. На първо
място са наведени твърдения, че е нарушено правото на защита на ищеца, тъй
като съдът е дал ход на делото въпреки подадена нарочна молба, с която е
възразено даване ход на делото. На следващо място намира за неправилни
съжденията от страна на съда за липса на съсобственост и допълва, че поради
нарушеното право на защита страната е лишена и от възможността да
направи възражения и доказателствени искания във връзка с представени от
ответната страна доказателства. В допълнението към въззивната жалба
депозирано от И. Б. Н. чрез адв. М. М. се излага съображение, че първата
инстанция неправилно е приела че нормата на чл.33, ал.2 от ЗС е
неприложима в конкретния казус, т.к. същата се дерогира от императива на
чл. 37 от ЗС, като според първоинстанционния съд страните са учредили
етажна собственост върху процесния имот. Счита, че районният съд е
аргументирал правните си изводи подробно, обсъждайки сключения между
страните на 22.12.1994 г. договор за доброволна делба на недвижим имот и
приемайки, че именно с него е учредена етажна собственост върху процесния
имот. Допълва, че видно от самият договор обаче, предмет на същия е
масивна триетажна жилищна сграда, от която всяка от страните получава по
един самостоятелен обект /етаж/, което обстоятелство обосновава правния
извод, че съгласно ЗУЕС с договора за доброволна делба не е учредена
етажна собственост. Навеждат се твърдения, че с процесната продажба е
накърнено правото на предпазване на съсобствениците, които са братя, от
нежелани за тях нови участници в имуществената общност. Въз основа на
изложеното се иска отмяна на първоинстанционното решение, разглеждане на
спора по същество и постановяване на ново решение, с което да бъде признат
изцяло предявеният иск. Прави се искане за присъждане на сторените по
делото разноски. С въззивната жалба не се представят и не се сочи
необходимост от събирането на нови доказателства.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от Н. Б. С., З. Б. С. и
А. Е. А. чрез пълномощника им адв. В. М., с който се оспорва въззивната
жалба като неоснователна. Твърди се, че наведените с въззивната жалба
твърдения са безпочвени и същите не намират опора нито в практиката и
закона, нито в събраните по делото доказателства. На следващо място се сочи
2
като безспорен факт, че по силата на Договор за доброволна делба от
22.12.1994 г. страните са разделили доброволно собствеността си в сградата и
са я прекратили, като всеки един от съсобствениците е станал изключителен
собственик на отделен етаж от сградата , като поземления имот е останал в
идеални части, тъй като не е упоменат в делбата, като допълва, че с този акт
на практика страните са прекратили съсобствеността помежду си и сградата е
преминала в режим на етажна собственост, тъй като са налице общи части,
които се ползват от отделните собственици. В подкрепа на изложените
съображения се цитира и съдебна практика по подобни казуси. Моли се съда
въззивната жалба да бъде оставена без уважение, а първоинстанционния акт
да бъде потвърден като правилен и законосъобразен. Прави се искане за
присъждане на сторените по делото разноски. Не се представят и не се сочи
необходимост от събирането на нови доказателства.
При извършената по реда на чл. 267, ал. 1, изр. първо ГПК служебна
проверка, съдът установява, че въззивната жалба е допустима и е съобразена с
изискванията за редовност по чл. 260 и 261 ГПК.
С въззивната жалба и отговора не е направено искане за събиране на
нови доказателства във въззивното производство по смисъла на чл. 266, ал. 2
и ал. 3 ГПК, поради което за въззивния съд не възниква задължение да се
произнесе служебно в процедурата по чл. 267 ГПК.
Доколкото във въззивната жалба и отговора не се представят и не се сочи
необходимост от събирането на нови доказателства, въззивният съд намира,
че преценката за спазване на разпоредбите на чл. 146 ГПК и правилността на
фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд относно
релевантните за спорното право факти, касае оценка по съществото на спора,
която въззивната инстанция следва да даде с решението си.
Предвид изложеното и на основание чл. 267, ал. 1 ГПК, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ДОКЛАДВА делото така, както е посочено в мотивите на
разпореждането.
УКАЗВА на страните, че мотивите на настоящото разпореждане имат
характер на окончателен доклад на жалбите и отговора по реда на чл. 268, ал.
1 от ГПК.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито заседание на 20.09.2023 г.
от 10.00 часа, за когато да се призоват страните, като им се връчи препис от
3
настоящото разпореждане.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Окръжен съд – Перник: _______________________
4