Р
Е Ш Е
Н И Е
№…………………
гр. Карлово, 07.05.2021
година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Карловски районен съд трети граждански състав
на девети април две
хиляди двадесет и първа година
в публично
заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДАРИНА ПОПОВА
Секретар: К. ШАХЪНСКА
като разгледа
докладваното от съдията
гражданско дело №
749 по описа за 2020 година
и за да се произнесе, взе предвид:
ПРОИЗВОДСТВОТО е по иск с правно основание член
124, ал. 1 от ГПК във връзка с във вр. с чл. 240 от ЗЗД, чл. 99 от ЗЗД, чл. 79,
ал.1 и чл. 86 от ЗЗД, разглеждано по реда на чл. 422 от ГПК.
Ищецът „А.З.С.Н.В.“ ЕАД, чрез процесуалния
си представител твърди, че на 17.01.2018 г. бил подписан Индивидуален договор
за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) към Рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания (цесия) от 20.12.2016г., сключен между „У.К.Ф.“ ЕАД,
ЕИК *******и „А.з.с.н.в.“ ЕАД с ЕИК *******, по силата на което вземането на „У.К.Ф.“
ЕАД срещу Б.А.С., произтичащо от договор за стоков кредит № *******от 28.11.2016
г. било прехвърлено в собственост н. „А.з.с.н.в.“ ЕАД, ведно с всички
привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви, такси,
комисионни и други разноски на дружеството - кредитор. Общите условия на „У.К.Ф.“
ЕАД съдържали изрична клауза, която урежда правото на кредитора да прехвърли
вземането си в полза на трети лица. Приложение № 1 към Индивидуален договор за
продажба и прехвърляне на вземания от 21.02.2018 г. било представено само с
данните на длъжника Б.А.С., тъй като данните на останалите длъжници били
защитени съгласно Закона за защита на личните данни (чл. 2, ал. 2, т. 2, 3, 5,
във вр. с чл. 23, ал. 1, 2, 3, във вр. с чл. 26, ал. 2 от ЗЗЛД). Съгласно
договора за цесия от 20.12.2016 г. „А.з.с.н.в.“ ЕАД в качеството си на цесионер
се задължила от името на цедента и за своя сметка да изпраща уведомления за
извършената цесия до длъжниците. Ищцовото дружество имало изрично пълномощно от
цедента „У.К.Ф.“ ЕАД за уведомяване на длъжниците по реда на чл.99, ал.З от ЗЗД. В изпълнение на изискванията на закона до ответника било изпратено по реда
на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД уведомление за извършената цесия от страна на „У.К.Ф.“
ЕАД с изх. № УПЦ-П-УКФ/*******от 29.01.2018 г., с известие за доставяне чрез Б.П.
ЕАД на посочения в договора за кредит адрес на длъжника. Писмото се е върнало в
цялост с отбелязване върху обратната разписка „Непотърсена пратка“. Представя и
моли съда да приеме копие от уведомлението за извършената цесия от страна на „У.К.Ф.“
ЕАД чрез „А.з.с.н.в.“ ЕАД с изх. № УПЦ-П-УКФ/*******от 29.01.2018 г., което да
връчи на ответника ведно с исковата молба и приложенията към нея, в случай че
последният оспори действията във връзка с уведомяването му за станалата
продажба на вземания. Позовава се на постановените от ВКС на основание чл. 290
и 291 от ГПК Решение № 3/16.04.14 г. по т. д. № 1711/2013 г. на І т. о. и
Решение № 123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/09 год. на II т. о., съгласно които
ако към исковата молба по иск на цесионера, е приложено уведомление на цедента
до длъжника за извършената цесия, същото уведомление, достигнало до длъжника с
връчване на препис от исковата молба, съставлява надлежно съобщаване за
цесията, съгласно чл. 99 ал. 3 пр. І-во от ЗЗД, прехвърлянето на вземането
поражда действие за длъжника, на основание чл. 99 ал. 4 ЗЗД и същото следва да
бъде съобразено от съда, като факт от значение за спорното право. На 28.11.2016
г. Б.А.С., в качеството на кредитополучател, сключил договор за стоков кредит №
*******с „У.К.Ф.“ ЕАД, при спазване на разпоредбите на Закона за потребителския
кредит и на основание общите условия, при които „У.К.Ф.“ ЕАД предоставя стокови
кредити. Цитираните общи условия били неразделна част от договора за кредит. С
факта на подписването на договора, кредитополучателят удостоверил, че му е
предоставен целият обем преддоговорна и договорна информация от страна на
банката, получил е екземпляр от общите ѝ условия, запознат е с тях и безусловно ги
приема. Съгласно разпоредбите на общите условия към договора за стоков кредит,
когато дружество „У.К.Ф.“ ЕАД отпускало стоков кредит, същият се отпускал за
цената на стоката, закупена от потребителя в търговски обект. В този случай
сумата по кредита се превеждала от кредитодателя директно към съответния
търговец, от който кредитополучателят закупувал стоката, като кредитът се
считал усвоен от потребителя на датата на заверяването на сметката на
съответния търговец със сумата на отпуснатия кредит. Така, при условията на договора
за стоков кредит, кредиторът предоставил на кредитополучателя кредит в размер
на 1294.00 лева, при който отпусната сума била преведена по банковата сметка на
търговеца на 30.11.2016 г. Съгласно договора за кредит и фактура № ********от
28.11.2016 г. на стойност 1294.00 лева, издадена от Л.69 ЕООД, кредитът бил
използван за закупуване на мебели за обзавеждане. Съгласно сключения договор
страните постигнали съгласие, че главницата или общия размер на кредита е 1402.70
лева, който представлява сбор от следните компоненти: чиста стойност на кредита
1294.00 лева и застрахователна премия 108.70 лева, която кредитополучателят се
задължил да заплати на кредитора на 15 броя равни части, които били включени в
размера на всяка отделна месечна погасителна вноска. Подписвайки договора за
кредит, кредитополучателят се задължил да ползва отпуснатата в кредит сума и да
я върне ведно с начислените лихви и разноски, в сроковете и при условията,
указани в договора, на вноски, чиито брой, размер и падежи били посочени в
погасителен план, който се съдържал в договора за кредит. Посоченият в
погасителния план размер на всяка месечна погасителна вноска включвал съответна
част от главницата на отпуснатия кредит, лихвата върху нея към момента на
предоставяне на кредита и съответна част от застрахователна премия. В
погасителния план били посочени и падежът на изискуемост и погасяване на всяка
една от вноските. Съгласно клаузите на сключения договор, усвоената парична
сума по кредита за срока на действие на договора се олихвявала с
възнаградителна лихва, месечния размер на която бил фиксиран за целия срок на
договора и която се начислявала от датата на покупката на стоката от търговския
обект, като страните договорили годишен лихвен процент в размер на 30,00%.
Така, подписвайки договора за кредит, страните постигнали съгласие
възнаградителната лихва за срока на договора да бъде в общ размер на 296.65 лева.
Общата сума, която кредитополучателят се задължил да върне при сключване на
договора за кредит била в размер на 1699.35 лева, която съгласно клаузите на
договора за кредит била платима на 15 броя анюитетни месечни погасителни
вноски, всяка в размер на 113.29 лева, като първата погасителна вноска била
дължима на 21.12.2016 г., а последната била с падеж на 21.02.2018 г., съгласно
погасителен план, съдържащ се в договора за кредит, в който бил посочен падежът
на всяка отделна погасителна вноска. Крайният срок за издължаване на всички
задължения по кредита бил на 21.02.2018 г. (дата на последна погасителна
вноска, съгласно погасителен план), предвид което по отношение на вземанията по
договора за кредит не била обявявана предсрочна изискуемост. Съгласно
разпоредбите на приложимите към договора за кредит общи условия, при забава в
плащанията на дължимите от кредитополучателя суми, същият дължал на кредитодателя,
освен всички просрочени и неизплатени месечни суми, и обезщетение за забава в
размер на годишната законна лихва, разделена на 360 дни, за всеки ден на
забава, изчислена върху просрочената дължима главница. На посоченото основание,
на длъжника било начислено обезщетение за забава върху дължимите суми в общ
размер на 207.28 лева за периода от 21.06.2017 г. до датата на подаване на
заявлението в съда. Кредитополучателят не заплатил изцяло дължимия паричен заем
към Дружеството. Сумата, която била погасена до момента, била в размер на 684.90
лева, с която били погасени, както следва: възнаградителна лихва: 180.73 лева,
главница: 499.66 лева и лихва за забава 4.51 лева.
МОЛИ съда да постанови решение, с което да
признае за установено, че Б.А.С. с ЕГН **********, постоянен адрес: *** дължи н.
„А.З.С.Н.В.” ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***,
офис-сграда Л., *****, със законен представител Д.Б.Б. – ****: сумата от 903.04
лв. (деветстотин и три лева и четири стотинки), представляваща главница по 9
броя неплатени погасителни месечни вноски за периода от 21.06.2017 г. до
21.02.2018 г.; сумата 112.46 лв. (сто и дванадесет лева и четиридесет и шест
стотинки), представляваща възнаградителна лихва за периода от 21.06.2017 г. до
21.02.2018 г.; сумата 202.77 лв. (двеста и два лева и седемдесет и седем
стотинки), представляваща обезщетение за забава за периода от 21.10.2018 г. до
датата на подаване на заявлението в съда – 05.12.2019 г., ВЕДНО със законната
лихва върху главницата, считано от подаване на заявление по чл. 410 от ГПК –
09.12.2019 г. до окончателното плащане, за които суми е била издадена Заповед №
1023 от 13.12.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по
ЧГрД № 1913/2019 г. по описа на КрлРС. Претендира за разноските в исковото и
заповедното производство.
Ответникът Б.А.С., чрез назначения от съда
особен представител, оспорва иска като неоснователен. От приложените по делото
доказателства било видно, че кредитополучателят започнал добросъвестно да
изплаща своите задължения, като внесъл сума за погасяване в размер на 684.90 лева.
Впоследствие се появили непреодолими проблеми, които възпрепятствали ритъма на
издължаване. Ответникът не бил уведомяван за просрочванията на дължимите
плащания от кредитора. Освен това той не бил уведомен за извършената цесия.
Съгласно разпоредбата на чл. 99, ал.4 от ЗЗД прехвърлянето имало действие
спрямо третите лица и спрямо длъжника от деня, когато то бъде съобщено на
последния от предишния кредитор. Заявлението за издаване на заповед било
подадено от частния правоприемник по договора за цесия - А.з.с.н.в. Същият
обаче не представил доказателства, че длъжникът е уведомен за извършената
цесия. Не споделя наведения в исковата молба довод, че длъжникът можел да
възразява за липса на уведомяване само, ако едновременно с това твърдял, че
вече е изпълнил на стария кредитор. Твърдяло се в исковата молба, че бил правен
опит за уведомяване на ответника за извършената цесия. Разпоредбата на чл. 99,
ал. 3 ЗЗД била категорична и не визирала само опит за уведомяване. Законът не
поставял специални изисквания за начина, по който длъжникът следвало да е
уведомен и именно затова счита, че не била изпълнена разпоредбата на чл. 99,
ал. 3 ЗЗД. Нямало данни ответникът да е търсен на посочения от него в договора
за паричен заем настоящ адрес.
От събраните по делото доказателства, отделно и в тяхната съвкупност,
съдът намира за установено от фактическа страна следното:
С договор за стоков кредит № *******от
28.11.2016 г., дружество „У.К.Ф.“ ЕАД в качеството си на кредитор, предоставило
на ответника както кредитополучател сумата от 1 294 лева, която сума
представлява цената на закупена стока от кредитополучателя, като страните се
уговорили, че договорената сума по кредита се превежда от кредитора директно
към търговеца съгласно чл.5, ал.1, пр. І-во от общите условия. Уговорен бил общ
размер на кредита 1402.70 лева, включващ цена на стоката 1294.00 лева и
застрахователна премия 108.70 лева. Договорена е възнаградителна лихва в размер
на 30% годишно и ГПХ в размер на 34.49% годишно. Общата дължима сума посочена в
договора възлиза на 1699.35 лева. Кредитополучателят се задължил да заплати на кредитора
договорената сума на 15 броя равни месечни вноски, всяка в размер на 113.29
лева. В договора е включен и погасителния план, като първото месечно плащане е
уговорено на 21.12.2016 г., а последната вноска - на 21.02.2018 г. С подписване
на договора ответникът се съгласил да погасява задълженията си. Не се спори и
се установява от представената фактура № ********от 28.11.2016 г., че
кредиторът е заплатил на търговеца дължимата цена на стоката в размер на 1294
лева. По делото е представен индивидуален договор за продажба и прехвърляне на
вземания (цесия) от 17.01.2018 г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне
на вземания (цесия) от 20.12.2016г., сключен между „У.К.Ф.“ ЕАД, ЕИК *******и „А.з.с.н.в.“
ЕАД с ЕИК *******, по силата на което вземането на „У.К.Ф.“ ЕАД срещу Б.А.С.,
произтичащо от договор за стоков кредит № *******от 28.11.2016 г. е прехвърлено
в собственост н. „А.з.с.н.в.“ ЕАД, ведно с всички привилегии, обезпечения и
принадлежности, включително и всички лихви, такси, комисионни и други разноски
на дружеството – кредитор, установено с представеното приложение № 1 към договора
за цесия. По делото е представено писмено потвърждение за извършена цесия на
вземания спрямо дължници, посочени в приложение № 1 от 17.01.2018 г., включващо
и задължението на ответника. По делото е представено пълномощно от страна на „У.К.Ф.“
ЕАД от 17.01.2018 г., с което на ищцовото дружество са делегирани пълномощия да
уведомява от името на „„У.К.Ф.“ ЕАД всички длъжници, вземанията срещу които са
прехвърлени с договор за цесия от 17.01.2018 г., включително с правата ищецът
да преупълномощава трети лица да извършат такова уведомяване. Представено е с
исковата молба уведомление за цесия изх. № УПЦ-П-УКФ/*******от 29.01.2018 г.,
съдържащо данни за сключения договор за цесия. Уведомлението е изпратено от
кредитора „У.К.Ф.“ ЕАД чрез пълномощник
– ищеца. Представено е известие за доставяне на същото уведомление, адресирано
до ответника и изпратено на адреса, който същият е посочил при сключване на
договора, като писмото е върнато с отметка „непотърсено“.
От неоспореното заключение на вещото лице
по приетата съдебно-счетоводна експертиза се установява, следното: 1.
Ответникът е изпаднал в забава на 21.06.2017 г. 2. Съгласно преводно нареждане
за кредитен превод У.К.Ф.Е АД нарежда на 30.11.2016 г 1294.00 лева на Л.69“
ЕООД, т.е. кредитът е усвоен на 30.11.2016 г. 3. Непогасената главница по
процесния договор за периода от 21.06.2017 г. до 21.02.2018 г. е в общ размер
на 903.04 лева. 4. Дължимата договорна лихва по процесния договор, изчислена за
периода от 21.06.2017 г. до 21.02.2018 г. е в общ размер на 115.92 лева. 5. Лихвата
за забава върху дължимата главница и договорна лихва, вследствие на забавено
плащане по процесния договор, изчислена за периода от 21.06.2017 г. до датата
на подаване на заявлението за издаване на ЗИ и ИЛ в съда (05.12.2019 г.) е в
общ размер на 219.34 лева.
Ищецът е подал заявление за издаване на
заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК. По образуваното ЧГрД №
1913/2019 г. е била издадена заповед за изпълнение за претендираните в
настоящия процес суми, като заповедта е била връчена на длъжника по реда на чл.
47, ал.5 от ГПК.
Въз основа на така установената и възприета фактическа обстановка, съдът
изграждайки вътрешното си убеждение, прави следните изводи от правна страна:
Неоснователен се явява доводът на
ответника, че за същият се явява ненадлежно уведомен за извършената цесия,
поради което искът по чл. 422, ал.1 от ГПК се явява неоснователен. В решение №
1 от 01.02.2017 г. по т. д. № 3228/2015 г. на II т.о. ВКС е прието,
че при частно правоприемство на заявителя на основание договор за цесия,
настъпило след издаване на заповедта, цесионерът, който няма качеството банка,
не е легитимиран да води иска по чл. 422, ал.1 ГПК. Даденото разрешение обаче е
приложимо само при издадени заповеди за незабавно изпълнение на основание чл.
417, т.2 ГПК, както е било по цитираното дело на ВКС. Само при заповед за незабавно
изпълнение по чл. 417, т.2 ГПК качеството банка е определящо за легитимацията
на ищеца, доколкото именно това му качество му дава възможност да води
производството при по-благоприятния ред на чл. 417 ГПК, вместо по общия ред -
чл. 410 ГПК. В случаите на издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
липсват изисквания относно наличие на специално качество на субекта, поради
което и даденото от ВКС разрешение е неприложимо към настоящия процес. Пак
съгласно константната практика на ВКС уведомлението за извършената цесия може
да се извърши и с връчване на препис от исковата молба и съдът следва да го
цени по реда на чл. 235, ал.3 от ГПК като новонастъпил факт, точно какъвто е и
настоящият случай. Така решение 114 от 07.09.2016 г. по т. д. 362/2015 г.
на II т.о., ВКС, решение № 3 от 16.04.2014 г. по т. д. № 1711/2013
г., I т. о., ВКС. Възражението за ненадлежно уведомяване би било основателно
само в случаите окато длъжникът възрази и че е изпълнил задължението си в полза
на предишния кредитор, тъй като до връчване на препис на исковата молба същият
не е бил наясно, че има нов кредитор. В настоящия случай такова възражение не
се прави от ответника, а с връчване на уведомленията за извършената цесия, към
настоящия момент е известен за това, че вземането е прехвърлено в полза на
цесионера – ищец в процеса. Отделно от това, на ответника е бил направен опит
да бъде връчено уведомление за извършената цесия на адреса, който сам е посочил
при сключване на договора, като първото писмо е изпратено преди подаване на заявлението
по чл. 410 от ГПК.
За да се уважи иск с правно основание чл.
240, ал.1 ЗЗД следва да са налице следните материалноправни предпоставки
(юридически факти), а именно: 1. валидно сключен договор за заем; 2. предаване
на заемната сума от заемодателя на заемателя; 3. настъпил падеж за
връщане на заемната сума от заемателя на заемодателя; 4. липса на плащане от
страна на заемодателя. В конкретния случай всички изисквания са налице.
Установено е по делото, че падежът на последната погасителна вноска е настъпил
на 21.02.2018 г. съгласно уговорения между страните погасителен план, т.е.
цялото непогасено задължение е станало изискуемо и ликвидно с настъпване на
падежа на последната погасителна вноска. Размерът на задълженията по договора е
установен и с неоспорената експертиза, поради което исковете следва да се
уважат изцяло, както са претендирани, доколкото вещото лице е установило
по-голям размер на задължението за възнаградителна лихва от претендирания такъв
Съгласно разпоредбата на чл. 86 от ЗЗД
длъжникът дължи обезщетение за забавено плащане от деня на забавата, а тогава,
когато няма определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава от момента
на поканата - чл. 84 ал. 2 от ЗЗД. В настоящия случай вземането на ищеца
произтича от договор за паричен заем, като обезщетението за забавено плащане се
претендира от датата, на която ответникът е изпаднал в забава – 21.06.2017 г.,
която не е оспорена в процеса и установена от неоспореното заключение на вещото
лице. Размерът, който е претендира в процесае по-малък от установения такъв,
поради което искът следва да се уважи в пълен размер.
ОТНОСНО разноските:
Предвид изхода на делото, на основание чл.
78 ал. 1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноските
в настоящото производство. Съгласно т. 12 от ТР № 4/18.06.2014г. на ВКС,
ОСГТК, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл.422, респ. чл.415,
ал.1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в
заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели
отговорността за разноските, както в исковото, така и в заповедното
производство. В мотивната част на тълкувателното решение е указано, че съдът по
установителния иск следва да се произнесе с осъдителен диспозитив и за
разноските, сторени в заповедното производство, тъй като с подаване на
възражение от длъжника изпълнителната сила на заповедта за изпълнение в частта
й относно разноските отпада.
Следва да се осъди ответника да заплати на
ищеца направените в исковото производство разноски в размер на 370.37 лева за
заплатени възнаграждения на особен представител и вещо лице. Съдът определя
възнаграждение на юрисконсулт в исковото производство в размер на 100 лева, на
основание чл. 78, ал.8 от ГПК във вр. с чл. 37 ЗПП и чл. 25 от наредбата за
заплащането на правната помощ. Така, общият размер на разноските в исковото
производство възлиза на 470.37 лева. Следва да се осъди ответника да заплати на
ищеца направените разноски по ЧГрД № 1913/2019 г. в размер на 75.00 лева.
Тъй като при образуване на производството
държавната такса по исковото производство е останала несъбрана, следва да се
осъди ответника да заплати по сметка на КрлРС държавна такса в размер на 125
лева.
Мотивиран от
изложеното съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА за установено на основание чл. 124, ал.1 от ГПК във вр. с
чл. 240, ал.1 от ЗЗД и чл. 79, ал.1 от ЗЗД, че Б.А.С. с ЕГН **********, постоянен адрес: *** дължи
н. „А.З.С.Н.В.” ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***,
офис-сграда Л., *****, със законен представител Д.Б.Б. – ****: сумата от 903.04
лв. (деветстотин и три лева и четири стотинки), представляваща главница по 9
броя неплатени погасителни месечни вноски за периода от 21.06.2017 г. до
21.02.2018 г.; сумата 112.46 лв. (сто и дванадесет лева и четиридесет и шест
стотинки), представляваща възнаградителна лихва за периода от 21.06.2017 г. до
21.02.2018 г.; сумата 202.77 лв. (двеста и два лева и седемдесет и седем
стотинки), представляваща обезщетение за забава за периода от 21.10.2018 г. до
датата на подаване на заявлението в съда – 05.12.2019 г., ВЕДНО със законната
лихва върху главницата, считано от подаване на заявление по чл. 410 от ГПК –
09.12.2019 г. до окончателното плащане, за които суми е била издадена Заповед №
1023 от 13.12.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по
ЧГрД № 1913/2019 г. по описа на КрлРС.
ОСЪЖДА Б.А.С. с ЕГН **********,
постоянен адрес: *** да заплати н. „А.З.С.Н.В.“
ЕАД, ЕИК ******* със седалище и адрес на управление:***, офис-сграда Л., *****,
представлявано от Д.Б.Б. – ****, сумата 470.37 лева (четиристотин и седемдесет лева
тридесет и седем стотинки), представляваща разноски в исковото производство
и сумата от 75.00 (седемдесет и пет) лева, представляваща разноски по ЧГрД № 1913/2019
г. по описа на КрлРС.
ОСЪЖДА Б.А.С. с ЕГН **********,
постоянен адрес: *** да заплати в полза
на бюджета на съдебната власт, по сметка на КрлРС държавна такса в исковото
производство в размер на 125 (сто двадесет и пет) лева.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Окръжен съд Пловдив в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
К.Ш.