№ 1372
гр. Варна , 04.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и
втори юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Деспина Г. Георгиева
Членове:Златина Ив. Кавърджикова
Иванка Д. Дрингова
при участието на секретаря Доника Здр. Христова
като разгледа докладваното от Деспина Г. Георгиева Въззивно гражданско
дело № 20213100501225 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивната жалба вх.рег.№ 260456/ 18.03.2021г от ,,Енерго-Про
продажби“АД срещу решението на Девненски РС-II № 260014/19.02.2021г по гр.д.№
568/2020г, с което е отхвърлен предявеният от дружеството иск за приемане между страните,
че Н. Г. Н. ЕГН ********** дължи на „Eнерго-Про Продажби”АД ЕИК ********* сумата от
6723,71лв, представляваща главница за незаплатена консумирана ел.енергия по фактура №
******г за периода 5.05.2017г–4.05.2018г за обект на потребление, находящ се на адрес:
****** кл.№ ****** и аб.№ ******, сумата от 392,21лв--мораторната лихва върху
главницата, считано от 11.06.2019г до 06.01.2020г, както и законната лихва върху
главницата от датата на подаване в съда на заявление по чл.410 ГПК – 4.03.2020., за които
суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№
302/2020г на РС-Девня, на осн.чл.422 ГПК ОСЪДЕНО е дружеството, на осн.чл.78 ал.1 ГПК,
да заплати на Н. Г. Н. ЕГН ********** сумата от 835,80лв. за заплатено адв.възнаграждение
в исковия процес и в заповедното производство, на осн.чл.78 ал.3 ГПК.
Счита решението за незаконосъобразно и затова моли за неговата отмяна и
постановяване на друго за отхвърлянето на иска, като излага подробни доводи за това.
Претендира се присъждането на разноските по делото.
В срока по чл.263 ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор вх.рег.№
260532/05.04.2021г от Н. Г. Н., в който оспорва въззивната жалба като неоснователна. Счита
постановеното решение за правилно и законосъобразно и моли за потвърждаването му.
Претендира присъждане на разноски за въззивното производство, вкл. и заплатено
адв. възнаграждение.
1
Производството е образувано по искова молба на „ЕНЕРГО – ПРО
ПРОДАЖБИ”АД против Н. Г. Н., като се излага, че ответникът е потребител на ел.енергия
и собственик на процесния обект на потребление от 2007г.
Извършена била на 4.05.2018г техническа проверка на измервателната система в
обекта на ответника от служители на „ЕРП Север“АД в присъствието на член от
домакинството на абоната, за което бил съставен КП, а процесният електромер бил
демонтиран и подменен с нов такъв, като старият бил изпратен за метрологична експертиза
в БИМ. При софтуерно четене се установила намеса в тарифната схема на електромера.
Съставено било становище за начисляване на ел. енергия, с което е конретизиран размерът
на оспореното вземане.
На 25.09.2019г ищецът издал фактура № ******, с която е определена цената на
реално консумираната ел.енергия, натрупана в скрит регистър за периода 5.05.2017г–
4.05.2018г, а именно 6723,71лв със срок на плащане до 10.06.2019г.
С оглед изложеното моли за уважаване за постановяване на решение, с което да бъде
признато за установено в отношенията между страните, че отв.Н. Г. Н. дължи сумата от
6723,71лв, представляваща главница за незаплатена консумирана ел.енергия по фактура,
издадена за периода 5.05.2017г–4.05.2018г за обект, находящ се на адрес: ****** и сумата от
392,21лв - мораторна лихва върху главницата, считано от 11.06.2019г до 6.01.2020г, на
осн.чл.422 вр. чл.415 ГПК.
Претендира сторените в производството разноски.
В срока по чл.131 ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, с който оспорва иска
като недопустим и неоснователен.
Твърди, че ответникът не е страна по договор с ищеца - процесната фактура не е
издадена на негово име.
Оспорва да е спазена каквато и да било процедура по извършване на проверката и да
са налице каквито и да било основания за извършване корекция на сметка - КП не бил
подписан и изготвен в присъствието на орган на МВР.
Оспорва начисленото количество ел.енергия да е било доставено, получено и реално
потребено от ответника. Същото не е било констатирано по категоричен начин, че СТИ не е
отчитало реално потребеното количество ел. енергия.
Коригирането на сметките за доставена ел.енергия само въз основа на факта на
констатирано неточно отчитане на доставяната ел. енергия противоречи на прогласения с
чл.81 ЗЗД виновен характер на договорната отговорност.
Твърди, че СТИ е собственост на ЕРП-дружество и поддържането му в изправност е
негово задължение, а не на потребителя.
Корекцията била на основа на данни, изведени по недостъпен за потребителя начин
от скрит регистър, без да е установено реално преминалото количество ел. енергия за
времето от допускане на грешката до установяването й и да е установено каква част от
2
отчетеното в скрития регистър количество ел. енергия е потребено при дневна и каква част
при нощна тарифа.
Твърди, че след отмяна на ПИКЕЕ от 2013г и за периода до влизане в сила на ПИКЕЕ
от 2019г липсва действаща нормативна уредба, която да урежда корекционните процедури и
ищецът няма право да извършва такива действия.
Така предявеният положителен установителен иск намира правното си
основание в разпоредбата на чл.422 ГПК, а кумулативно обективно съединеният с него
акцесорен иск – в чл.86 ЗЗД.
СЪДЪТ, предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства,
преценени заедно и поотделно, приема за установено от фактическа страна:
От извършена справка по електронна справка от СлВп-Девня по партида на отв.Н. Г.
Н. ЕГН ********** се установява, че същият е придобил правото на собственост върху имот
в ****** по силата на договор за дарение от 2007г, който имот е и обект на потребление на
ел.енергия с аб.№ ****** и кл. № ******.
От КП № 1104555/4.05.2018г е видно, че при контролна проверка на измервателните
системи на обекта на потребление на ищеца със същите аб.№ и кл.№ СТИ е било подменено
с ново и предоставено за експертиза на БИМ, като преди това бил поставен в индивидуална
опаковка и запечатан с пломба.
От КП № 809/08.05.2019г на БИМ ГД„МИУ” РО–Русе се установява, че при
софтуерно четене е констатирана външна намеса в тарифната схема на електромера;
наличие на преминала енергия на тарифа 15.8.3, която не е визуализирана на дисплея.
Посочено е, че СТИ съответствало на метрологичните характеристики и отговаряло на
изискванията за точност при измерване на ел. енергия.
Въз основа на констатациите от проверката и извършената техническа проверка от
„ЕРП Север”АД е изготвено становище за начисление на ел.енергия от 16.05.2019г, с което е
одобрено да се начисли допълнително количество ел. енергия за с аб.№ ******, кл.№
******, за периода от 5.05.2017г до 04.05.2018г. Посочено е, че корекцията е извършена на
основание софтуерно прочитане на паметта на СТИ, при което е установено точното
количество неотчетена ел. енергия.
Издадена е фактура № ******г с издател „Енерго- Про Продажби” АД и получател Н.
Г. Т. на стойност 6723,71лв, представляваща отчетена ел. енергия за обект с № ****** за
периода от 5.05.2017г до 4.05.2018г.
Представен по делото е протокол за монтаж/демонтаж на електромер №
******/14.09.2015г, видно от който в процесния обект е монтиран електромер с фабр.№
******, като са отбелязани нулеви показания за дневна и нощна тарифа.
Представени са още сл.писмени доказателства : справка за потреблението през
последните 12/24/36 месеца за кл.№ ******, за период м.05.2017г–м.06.2019г, извлечение за
фактури и плащания от 09.07.2020г за кл.№ ******, за период м.05.2017г–м.06.2019г, копия
от увед.писми изх.№ 52779_КП1104555_2/29.05.2019г от “Енерго.Продажби” АД до ищеца
по делото, ведно с копия от известия за доставяне.
В производството са събрани гласни доказателства чрез разпита на свид.М. С. Т.,
майка на ответника, която излага, че първоначално собственик на процесния имот на адрес
в ****** е бил нейния свекър Н. Г. Т., който е прехвърлил имота на свидетелката и съпруга
3
й, а те от своя страна прехвърлили имота на своя син – ответникът по делото. Свидетелката
излага, че нейния син първоначално живеел извън страната, от края на миналата година
обитавал процесния имот на адрес в ******. Казва, че подписала протокола, без да й бъде
обяснено, за какво бил съставен.
От заключението на в.л.Б. П. по изготвената в хода на производство СТЕ се
установява, че електромерът е преминал първоначална метрологична проверка през 2015г,
като метрологичната му годност е 6 години; СТИ е параметризиран да отчита
консумираната ел.енергия в обекта по две тарифи -нощна и дневна; при параметризирането
на СТИ е указано, количеството ел.енергия, преминало през измервателната схема на СТИ в
часовата зона от 22.00 до 06.00 часа зимен период и от 23.00 до 07.00 часа летен период, да
се записва в регистър 1.8.1, накратко нощна тарифа, и количеството ел.енергия, преминало
през измервателната схема на СТИ в часовата зона от 06.00 до до 22.00 часа зимен период и
от 07.00 до до 23.00 часа летен период да се записва в регистър 1.8.2, накратко дневна
тарифа; тези зони са определени за двутарифно отчитане на битови абонати; часовата зона
от 08.00 до 12.00 часа и от 18.00 до 21.00 часа през зимния период и часовата зона от 08.00
до 12.00 часа и от 20.00 до 21.00 часа през летния период е определена за регистър 1.8.3 или
т.н. върхова енергия, която е предназначена само за стопански абонати и то при определени
условия - ако в обекта е инсталирано оборудване с мощност повече от 100kW/. Една от
основните команди, която е записана в софтуерната програма в процесора на СТИ е, когато
през измервателната му система премине определено количество ел.енергия, то тя да се
записва в определен регистър и в същото време да се визуализира на екрана на дисплея на
СТИ; тази функция на процесора е нарушена, което означава, че е имало вмешателство в
програмата за тарифиране на СТИ; ако СТИ е настроено да записва консумираното
количество ел. енергия в регистър 1.8.3, то задължително това количество следва да се
визуализира на дисплея, за да се види в коя часова зона е потребена тази ел.енергия и да
може да се калкулира по съотв. тарифа. Математическите изчисления по извършената
корекционна процедура са аритметично точни и количество ел. енергия за доплащане е
остойностено с цени, определени от КЕВР за съотв. период.
Въз основа на установената фактическа обстановка съдът достига до следните
правни изводи:
От данните по делото се изясни, че ответникът е собственик на процесния имот на
адрес в ****** от м.12.2007г и затова, макар към датата на проверката - 4.05.2018г и на
издаване на процесната фактура - 29.05.2019г, партидата да се е водела на името на
предишния собственик на имота - Н. Г. Т., към посочените дати ищецът е встъпил в
облигационни отношения с ищцовото дружество по силата на притежаваното право на
собственост върху имота. В тази насока е и практиката на ВКС - Решение №
205/28.02.2019г по гр.д.№ 439/2018г, в което е посочено, че след прехвърлянето на
собствеността, длъжник по вземането е новият собственик на имота, като е налице законово
заместване на страната в продажбеното правоотношение с доставчика на ел.енергия.
От ч.гр.д. № 302/2020г на Девненски РС е видно, че е било образувано по заявление
от “Енерго-Про Продажби” АД-Варна за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК и
такава е била издадена срещу Н. Г. Н. ЕГН **********, на осн.чл.410 ГПК.
Исковете са предявени по реда на чл.415 ГПК от заявителя срещу длъжника в
преклузивния месечен срок от уведомяването му за подаденото възражение по реда на
чл.414 ГПК и затова са процесуално допустими, което налага произнасяне по същество.
За успешното провеждане на установителен иск с правно основание чл.422 ГПК в
тежест на ищеца е да установи чрез главно и пълно доказване дължимостта на
4
претендираната сума чрез установяване наличието на релевантните за спора факти :
успешно проведено заповедно производство по реда на чл.410 ГПК чрез издадена Заповед за
изпълнение; съществуването на твърдяното вземане по основание, размер и длъжник, в т.ч.
валидно възникнало между страните облигационно правоотношение по продажба на
ел.енергия и съществуването му в рамките на исковия период, по силата на които на
ответника е предоставено спорното количество ел.енергия през процесния период;
стойността на доставената и потребена от ответника ел.енергия; настъпилата изискуемост
както на главното вземане, така и на вземането за мораторна лихва.
В тежест на ответника е установяването на всички наведени от него
правоизключващи и правопогасяващи възражения по исковете, от които черпи благоприятни
за себе си правни последици или точното във времево и количествено отношение
изпълнение на задължението си за плащане стойността на потребената ел.енергия.
Съгласно § 1 т.41б от ЗЕ потребител на енергийни услуги е краен клиент, който
купува енергия или природен газ, и/или ползвател на преносна и/или разпределителна
мрежа за снабдяването му с енергия или природен газ, а съгл.§1 т.2а от ДР на ЗЕ се явява
краен битов клиент на дружеството за описания в ИМ обект на потребление. Последното е
уредено и в чл.2 т.1 от ОУД ПЕЕ на „Енерго-про продажби“ АД - „битов клиент“ по
смисъла на ОУ и следователно страна по всяко индивидуално правоотношение, е клиент,
който купува ел.енергия за собствени битови нужди.
Спорните въпроси са относно корекционното основание на вземането,
процедурата за установяване на неговите предпост авки.
Както разпределението на ел.енергия и експлоатацията на ЕРПМ, извършвано
от операторите–собственици на мрежите, така и снабдяването с ел.енергия, са услуги
от обществен интерес /чл.88 ал.2 и чл.94а ал.2 ЗЕ/, осъществявани от лица, на които е
издаден нарочен лиценз за това.
Ноторно известно е, че ОУ за достъп и пренос на ел.енергия през
електроразпределителната мрежа на „ЕНЕРГО-ПРО Мрежи“АД, а сега „ЕРП Север“АД
/ОУД за ДПЕЕМ/, влезли в сила на 7.09.2014г, одобрени с Решение № ОУ-05/21.07.2014г на
ДКЕВР /сега КЕВР/, са отменени с решение на ВАС № 595/17.01.2017г
Аналогично е постъпено и с ОУ за доставка и продажба на ел.енергия на „ЕНЕРГО-
ПРО Продажби“АД /ОУД за ПЕЕ/, влезли в сила на 7.09.2014г, одобрени с Решение № ОУ-
06/21.07.2014г на ДКЕВР /сега КЕВР/, които са отменени с Решение на ВАС № 798/
20.01.2017
Общото и за двата договора при общи условия е, че предмет на същите е особената
вещ ЕЛЕКТРИЧЕСКА ЕНЕРГИЯ.
Съществен елемент от съдържанието и на двата възмездни договора при ОУ е
уговарянето на ЦЕНАТА на вещта/стоката.
След като преносът и продажбата на ЕЕ се осъществяват по силата на различни
договори при публично известни общи условия /чл.98а ал.1 ЗЕ и чл.104а ЗЕ/, по които
страни са две различни дружества, с различен предмет на дейност, това предполага да се
прави разграничение и между цена за пренос и цена за продажба на ЕЕ. Това е заложено и в
ЗЕ - в чл.30 ал.1 ЗЕ, като е посочено, че на регулиране от КЕВР подлежат цените:….
т.9. по които крайните снабдители продават електрическа енергия на битови и небитови
крайни клиенти за обекти, присъединени към електроразпределителна мрежа, на ниво ниско
напрежение;
5
т.10. (изм. - ДВ, бр. 59 от 2013 г., в сила от 5.07.2013 г.) за достъп и/или за пренос през
електропреносната мрежа;…
В тази връзка КЕВР с нарочни решения определя регулираните цени на ел.енергия,
като в отделни раздели са посочени цените на „Енерго Про Продажби“ АД, по които
дружеството продава ЕЕ на битови и небитови крайни клиенти, присъединени към ЕРП
Мрежа, и отделно са посочени цените за „ЕРП Север“ АД за достъп и пренос.
За да може да бъде определена цената на ЕЕ, на първо място е необходимо да бъде
отделено определено количество от родово определената вещ ЕЕ, на което да бъде
определен паричният еквивалент. В тази връзка Законодателят, на осн.чл.21 ал.1 т.10 ЗЕ, е
делегирал правомощия на специален орган Комисията за енергийно и водно регулиране
/КЕВР/ да определи начина на измерване на количеството преминала ЕЕ и начина за
отчитането му, съгласно чл.21 ал.1 т.10 от ЗЕ. Това е с цел гарантиране равнопоставеността
на страните по коментираните договори при публично известни ОУ.
На осн.ал.2 вр.ал.1 т.6 от чл.83 от ЗЕ КЕВР приема Правила за измерване
количествата ел.енергия /ПИКЕЕ/, които по своята правна същност представляват
подзаконов нормативен акт.
С приетото с § 83 т.1 б.„г” от ЗИД ЗЕ, обн.ДВ бр.54/2012 /в сила от 17.07.2012г/
изменение на нормата на чл.98а ал.2 т.6 ЗЕ е въведено изискване Общите условия, при
които крайният снабдител продава ел.енергия, да съдържат ред за уведомяване на
клиента при извършване на корекция по сметка съгласно правилата на чл.83 ал.1 т.6
ЗЕ. Тази правна уредба налага извода, че с това изменение на ЗЕ е въведено законово
основание крайният снабдител да коригира сметката на клиента при доказано неточно
отчитане на потребената ел.енергия, ако е изпълнено задължението по чл.98а ал.2 т.6 и чл.83
ал.1 т.6 ЗЕ за предвиждане в ОУ на ДПЕЕЕМ ред за уведомяване на клиента при
извършване на корекция на сметка и на правила за измерване на количеството електрическа
енергия /ПИКЕЕ/, регламентиращи принципите на установяване случаите на неизмерена,
неправилно и/или неточно измерена ел.енергия и за извършване на корекция на сметките за
предоставената ел.енергия.
Предвидените в чл.83 ал.1 т.6 ЗЕ Правила за измерване на количеството електрическа
енергия /ПИКЕЕ/ са приети от ДКЕВР с Протокол № 147/14.10.2013г /ДВ бр.98/12.11.2013г/.
Доколкото същите са приети от ДКЕВР в изпълнение на делегирани с разпоредбите на чл.21
ал.1 ЗЕ и чл.83 ал.1 и ал.2 ЗЕ правомощия, съобразно чл.2 ал.1 вр.чл.11 и чл.12 ЗНА,
Правилата съставляват източник на правото, в качеството си на акт по прилагане на закона,
с нормативен характер. Така влизането в сила на ПИКЕЕ обосновава принципната
възможност за коригиране на сметката на абонати за минал период, но само при стриктно
спазване на предвидените в ПИКЕЕ изисквания.
По арг. от чл.5 ал.4 КРБ и чл.14 ЗНА материалноправните норми имат действие
занапред, ако друго не е изрично предвидено. Такова предвиждане, различно от
установеното обичайно действие на нормативните разпоредби за в бъдеще, не е предвидено
в ПИКЕЕ. От това следва, че правилата, установени в ПИКЕЕ са приложими за корекционни
процедури с начална дата след 16.11.2013г. Ето защо и с оглед въведения корекционен
период разпоредбите на ПИКЕЕ /обн.ДВ бр.98/12.11.2013г/ следва да се вземат предвид в
случая предвид материалния им нормативен характер.
Както е известно, приетите през 2013г ПИКЕЕ с т.3 от Протоколно решение на
ДКЕВР № 147/14.10.2013г /обн. ДВ бр.98/12.11.2013г, са отменени изцяло по силата на две
последователни решения на ВАС : с Решение № 1500/6.02.2017г 5-членен състав на ВАС по
адм.д.№ 2385/2016 (обн.ДВ 15/14.02.2017) е обезсилил в една част и отменил в друга
6
Решение № 128971.12.2015 по адм.д. № 9462/2014г на ВАС, като са отменени ПИКЕЕ,
приети по т.3 от Протоколно решение № 147/14.10.2013 на ДЕВР, обн.ДВ, бр.98/12.11.2013г,
с изключение на чл.48, чл. 49, чл.50 и чл.51 от този акт. Впоследствие, с Решение №
2315/21.02.2018г по адм.д.№ 3879/2017г на ВАС , са отменени и останалите действащи
текстове от ПИКЕЕ – тези на чл.48, чл.49, чл.50 и чл.51, което е потвърдено с Решение №
13691/8.11.2018г по адм.д.№ 4785/2018г на 5-членен състав на ВАС.
На осн.чл.195 ал.1 вр.чл.194 АПК, подзаконовият нормативен акт се смята за отменен
от деня на обнародването на съдебното решение.
В ДВ бр.35/30.04.2019г са обнародвани новите ПИКЕЕ, в сила от 2.05.2019г, които
нямат обратно действие, а имат такова само занапред.
Така към датата на съставения в настоящия случай КП от 4.05.2018г е било запазено
действието само нормите на чл.48, 49, 50 и 51 ПИКЕЕ /отм./, които посочват предпоставките
за извършване на корекция и методологията за начисляване на допълнителни суми. След
отмяната на ПИКЕЕ /отм./ в частта, регламентираща условията и редът за извършване на
корекции на сметките на абонатите при констатирано неизмерване или неточно измерване
на доставената от доставчика и потребена от абоната ел. енергия за минал период, липсва и
нормативно уредена възможност за доставчиците да начисляват ел.енергия на това
основание. Начинът, по който следва да бъде установено наличието на предпоставките,
обуславящи възможността за извършване на корекция, както и процедурата - компетентен
орган да извърши метрологичната проверка, форма, обективираща установяване на
предпоставките, и т.н. не са регламентирани в действащите към момента на проверката
ПИКЕЕ /отм./. Липсват правила кога, къде, през какъв период, в присъствието на кои лица
следва да бъдат извършени проверките, липсват и правила кой е компетентният орган да
извърши проверката, в какъв акт следва да я обективира.
При липсата на процедурни правила в ПИКЕЕ, към които препраща чл.83 ал.1 т.6 от
ЗЕ, доказването на предпоставките за служебно начисляване на допълнителни количества
ел.енергия по партидите на абонатите не би могло да бъде осъществено.
Общите правила за доказване на определени факти са неприложими, тъй като
отношенията между доставчиците и потребителите на ел. енергия се регулират от специален
закон – ЗЕ, в регулирането на които Държавата, чрез неин орган – КЕВР, има задължително
участие, каквото участие не е предвидено при приемането на общия закон. Освен това, в
общите закони не се съдържа регламентация на специалните понятия и термини, съдържащи
се в ЗЕ.
Следователно, недопустимо е само чрез общите на ГПК доказателствени средства да
бъде установяван фактът на констатираното неизмерване или неточно измерване на
доставяните до абонатите количества ел. енергия. Този извод се налага и предвид строгата
регулация и държавен контрол над енергийния сектор с цел защита на потребителите и
надзор над доставчиците на енергийни услуги.
Въз основа на изложеното съдът приема, че след 14.02.2017г не е налице
законоустановена възможност за доставчиците да извършат такива корекции.
При тази ситуация, поради съществуващата законова делегация в чл.83 ал.2 ЗЕ до
приемането на нови ПИКЕЕ, които да съответстват на тази делегация, ответното дружество
не би могло да се ползва от корекционната процедура, за която към датата на проверката са
липсвали нормативен ред за установяване на предпоставките за извършването й, както и
начинът на извършване на проверка на СТИ.
7
С оглед всичко изложено по-горе съдът намира, че представеният по делото протокол
и извършената въз основа на него корекция на сметка са съставени в нарушение на закона и
затова не биха могли валидно да установят наличието на задължение на ответника към
ищцомото дружество.
Исковите претенции се явяват неоснователни и недоказани и следва да бъдат
отхвърлени както по отношение предявения иск за заплащане на доставена на ответника
ел.енергия, така и по отношение на иска за заплащане на обезщетение за забава.
Съвпадащите крайни правни изводи на двете инстанции предпоставят потвърждаване
решението на ВРС.
По разноските.
Предвид неоснователността на жалбата и потвърждаване решението на ВРС,
присъдените от РС разноски следв да останат така, както са били определени.
За въззивната инстанция в полза на въззиваемата страна следва да бъдат присъдени
разноски за ползвана адв.защита в размер на 700лв, на осн.чл.78 ал.3 ГПК.
Направеното възражение за прекомерност на адв.възнаграж- дение съдът намира за
неоснователно предвид разпоредбата на чл.7 ал.2 т.3 от Наредба № 1(/2004 за минималния
размер на адв. възнаграждения. Според същата минимумът при цена общо за двата
предявени иска от 7115,92лв /главница и мораторна лихва/ възлиза на 686,80лв и затова
претенцията от 700лв не надвишава съществено посочения размер.
Воден от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решението на Девненски РС-II № 260014/ 19.02.2021г по гр.д.
№ 568/2020г, с което е отхвърлен предявеният от „Eнерго-Про Продажби”АД иск за
приемане за установено между страните, че Н. Г. Н. ЕГН ********** дължи на „Eнерго-Про
Продажби”АД ЕИК ********* сумата от 6723,71лв, представляваща главница за
незаплатена консумирана ел.енергия по фактура № ******г за периода
5.05.2017г–4.05.2018г за обект на потребление, находящ се на адрес: ****** кл.№ ****** и
аб.№ ******, сумата от 392,21лв--мораторната лихва върху главницата, считано от
11.06.2019г до 06.01.2020г, както и законната лихва върху главницата от датата на подаване
в съда на заявление по чл.410 ГПК – 4.03.2020., за които суми е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 302/2020г на РС-Девня, на
осн.чл.422 ГПК ОСЪДЕНО е дружеството, на осн.чл.78 ал.1 ГПК, да заплати на Н. Г. Н.
ЕГН ********** сумата от 835,80лв. за заплатено адв.възнаграждение в исковия процес и в
заповедното производство, на осн.чл.78 ал.3 ГПК.
ОСЪЖДА „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление: гр.Варна бул.„Вл.Варненчик” № 258 - сграда „Варна Тауърс–Г” да
заплати на Н. Г. Н. ЕГН ********** сумата от 700лв /седемстотин лева/ за заплатено
адв.възнаграждение, на осн.чл.78 ал.3 ГПК.
Решението може да се обжалва пред ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД с
8
касационна жалба в едномесечен срок от уведомяването на страните, арг.чл.280 ал.3 т.1
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9