Р Е Ш Е Н И Е
№818
гр. Русе, 07.05.2013
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Русенски районен
съд IV граждански
състав
в публично
заседание на осми април през две хиляди и тринадесета година в състав :
Председател
: Виржиния Караджова
при секретаря В.Ж.
в присъствието
на прокурора …………………………….
като разгледа
докладваното от съдията гражданско дело
№ 9771 по
описа за
Производството е по реда на § 62 ал.4
от ППЗСПЗЗ във вр. с чл.145 и сл. от АПК.
Жалбоподателите В.Г.К., Т.Г.Т. и Н.С.Ш.
обжалват Заповед № 2812/ 25.07.2003 г. на Кмета на Община-Русе, с която е
утвърдена оценката на предоставената за ползване на А.Р.М. земеделска земя,
находяща се в землището на гр.Русе, за която на същия е признато право да
придобие собствеността по реда на § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ.Излагат се доводи за
незаконосъобразност на административния акт, поради допуснати нарушения на
материалния и процесуалния закон.Претендира се неговата отмяна, връщане
преписката на административния орган със задължителни указания по тълкуването и
прилагането на закона.Търсят се разноски за производството.
Ответникът по жалбата-Кметът на
Община-Русе излага съображения за недопустимост на жалбата и за
законосъобразност на атакуваната заповед.Претендират се разноски по делото.
Конституираните в производството в
качеството на заинтересовани лица-наследниците на лицето А.Р.М.-Д.Л.М. и Р.А.Р.,
считат жалбата за неоснователна.Наведени са доводи, че претенцията е погасена
по давност и за липса на правен интерес за жалбоподателите да атакуват
процесната заповед, тъй като с имота вече е извършено разпореждане.
След преценка на събраните по
делото доказателства, съдът приема за установено следното:
На 03.06.1992 г. наследодателят
на заинтересованите лица-А.Р.М. е депозирал молба до Община-Русе с искане да
закупи предоставената му земеделска земя, находяща се в землището на гр.Русе с
площ от 0,500 кв.м, отстъпена му по реда на ПМС № 11/
А.Р.М. е починал на 20.08.1998
г.Негови наследници по закон са преживяла съпруга и син-Д.Л.М. и Р.А.Р. (У-ние
за наследници № 004019/ 01.11.2004 г., издадено от Община-Русе).
Със Заповед № 1238/ 17.04.2003 г., издадена от Кмета на община-Русе, на
наследодателя на заинтересованите лица било признато правото да придобие
собствеността върху процесната земеделска земя.Към него индивидуализацията на
имота е парцел 782, находящ се в землището на кв.Долапите, гр.Русе, кадастрален
район 501 в м.”Люляците”, при граници: на изток-път, на запад-ПИ 781, на
север-ПИ 780 и на юг.път.Със същия административен акт е направен отказ на
бившия собственик В.И.Ш. да възстанови
собствеността си върху 2 дка земеделска земя, попадаща под разпоредбите
на §4а, 4б, 4в и 4з от ПЗР на ЗСПЗЗ.Заповедта е връчена на наследниците на Д.
Радкова М. на 25.10.2004 г.
Определената цена на имота е внесена на 02.11.2004 г.На 09.11.2004 г.
наследниците на А.Р.М. са продали процесната нива на трето за спора лице.
С Решение № 43/ 26.03.1993 г. на ОСЗГ-Русе на наследниците на В.И.Ш.
е отказано възстановяване в съществуващи (възстановими) стари реални граници
върху нива от 6 дка в м.“Караорман”, тъй като имотът попада в терен по §4 от
ПЗР на ППЗСПЗЗ.Посочено е, че лицата подлежат на обезщетяване.
С обжалваната в настоящото
производство Заповед № 2812/25.07.2003г.,
издадена от Кмета на Община-Русе на основание §62 ал.4 от ПЗР на ППЗСПЗЗ е
утвърдена оценка на предоставената за ползване земеделска земя на А.Р.М..В
административният акт е отразено, че към него момент Заповед № 1238/21.04.2003
г. е влязла в законна сила.
Представено е У-ние за наследници
№ 007070/ 14.11.2011 г., издадено от Община-Русе.видно от него, жалбоподателите
са наследници на бившия собственик на гореописаната земеделска земя–В.И.Ш., б.ж.
на гр.Русе, починала през
От представената административна
преписка се установява, че Заповед № 1238/17.04.2003 г., издадена на основание
§ 62 ал.3 от ППЗСПЗЗ, е връчена само на единия наследник на бившия собственик-М.Н.Н.
на 09.02.2004 г.Към него момент обаче
наследници на В.И.Ш. са били и лицата П.О.Ш., В. С.С. и Н.С.Ш..
Представени са доказателства, че
спорната заповед е връчена на жалбоподателите на 19.11.2012 г.
При тази фактическа обстановка ,
съдът прави следните правни изводи :
Жалбата е подадена в
законоустановения срок от лица, адресати на административния акт, предвид което
е допустима.В този смисъл неоснователни са доводите на заинтересованите лица,
че претенцията е погасена по давност.Ирелевантно за спора е и обстоятелството,
че към настоящия момент имотът е собственост на трето за спора лице.
Разгледана по същество, жалбата
се явява основателна.
С §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ
се прекратява правото на ползване върху земеделските земи, предоставени на
граждани по силата на актове на Президиума на Народното събрание, на ДС и на МС.В §4а - 4к
са уредени взаимоотношенията между ползвателите и бившите собственици на
земеделски земи, заявили правата си в срок, като е дадена възможност на първите от тях да придобият собствеността върху ползвания
имот при определени от закона условия и в установените в него срокове.Уредена е и хипотеза имотът да се възстанови на собствениците, ако
ползвателите не упражнят правата си в това време.На последните е дадено право да получат заплащане на направените подобрения
в имота от собствениците с признато, но
невъзстановено право, след което имотът се възстановява на същите.В тази връзка законодателят е предоставил на кметовете
на общини административни правомощия да уредят посочените взаимоотношения след подадено заявление от
правоимащите лица, като е даден приоритет на ползвателите.Процедурата по
придобиване право на собственост върху земеделски имоти, предоставени за лично
ползване, е сложен фактически състав, който преминава през няколко етапа.
Започва с признаване правото на ползвателите по реда на §62
от ПМС №456/1997г. за ИДППЗСПЗЗ да придобият собствеността върху предоставените им за
ползване имоти и извършване на оценка на имотите. Всеки от описаните етапи
завършва с отделен административен акт, който подлежи на обжалване и
самостоятелен съдебен контрол за законосъобразност, преценена към датата на
издаването му и който придобива стабилност след
влизането му в сила.
В процесния случай атакуваната заповед е издадена от
компетентния орган–Кмета на Община-Русе, съгласно разпоредбата на §62, ал.4 от ПЗР към ПМС № 456/1997 г. за ИДППЗСПЗЗ.Не е допуснато нарушение на
процесуалните правила-заинтересованата страна е уведомена за производството,
като й е осигурена възможността да сочи и представи доказателства и прави
възражения, съгласно чл.26 от АПК.Спазена е разпоредбата на чл.59 АПК по
отношение формата на акта-заповедта е мотивирана с фактически и правни
основания.Посочено е, че индивидуалният административен акт се издава на
основание §62 ал.4 ППЗСПЗЗ и след
влизане в сила на Заповед №1238/17.04.2003 г. за
признаване правото да се придобие собственост от ползвателя А.Р.М..Данните по делото обаче навеждат на извод, че последният акт не е надлежно
връчен на всички наследници на бившия собственик, които
са били лишени от процесуалната възможност да я обжалват.Поради това към
момента на издаване на последващия
индивидуален административен акт, заповедта по ал.3 не е била влязла в законна сила.Следователно материално-правната предпоставка, с
която нормата на §62 ал.4 от ППЗСПЗЗ свързва издаването на
заповед за утвърждаване на оценка, не е била налице към 25.07.2003 г., поради което съдът намира, че
оспореният административен акт е постановен без правно основание, в
противоречие с изискванията на материалния закон.Жалбата следва да се уважи. Атакуваният
индивидуален административен акт трябва да бъде отменен.Делото следва да се
върне като преписка на кмета на Община Русе със задължително указание за
връчване на заповедта по § 62 ал.3 от ПЗР на ПМС № 456/1997г. за ИДППЗСПЗЗ,
като от датата на съобщаването следва да тече срокът за оспорване на този акт.Едва
след влизането му в сила, административният орган следва да издаде заповед за
утвърждаване на оценка по реда на ал.4 от горепосочената разпоредба. В този
смисъл е и константната съдебна практика /Р №3138/10.03.2010г. на ВАС по
адм.д.№9750/2009г./.
Извън изложеното, съдът намира за
основателни изложените оплаквания от жалбоподателите за нарушаване от страна на
административния орган на принципите за бързина и равенство в процеса.Остават
недоказани твърденията на Община-Русе за виновно поведение от страна на
наследниците на В.И.Ш., че оспорваната заповед им е връчена с девет години
закъснение.
С оглед изхода на спора и на
основание чл.143 от АПК, ответникът следва да заплати на тримата жалбоподатели
направените по делото разноски в размер на 200лв.Липсва основание тази стойност
да бъде намалена по реда на чл.78 ал.5 от ГПК.
По изложените съображения и на
основание чл.172 ал.2 пр.5-то от АПК, съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ Заповед № 2812/25.07.2003 г. на Кмета
на Община-Русе, с която по молба на А.Р.М. на основание § 62, ал.4 от ПЗР на ППЗСПЗЗ се одобрява оценката за
земеделска земя в м.”Люляците”, землището на кв.Долапите, гр.Русе, поземлен
имот №782.
ВРЪЩА делото като преписка на Кмета на Община-Русе за
ново произнасяне съобразно дадените указания в мотивите на настоящото решение.
ОСЪЖДА Кмета на
Община-Русе да заплати на В.Г.К., ЕГН **********, Т.Г.Т., ЕГН **********, и Н.С.Ш., ЕГН **********, със съдебен адрес:***, чрез адв.П.Х. ***00
лв.-разноски по делото.
Решението може да се обжалва пред
Административен съд-Русе в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ : /п/