Р
Е Ш Е
Н И Е
№
260487 17.02.2021 година град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, XVIII
състав, в публично заседание на десети февруари две
хиляди двадесет и първа година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ СТОЯНОВ
при
участието на секретаря Радка Цекова,
като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 5613 описа на съда за 2020
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правна квалификация по чл. 410 ал. 1, т. 2 и т. 3 КЗ.
Ищецът
„Дженерали Застраховане” АД, ЕИК: *********, със седалище
и адрес на управление: град София, бул. „Княз Ал. Дондуков” № 68, е предявил
против Община Пловдив, ЕИК: *********, гр. Пловдив, пл. „С. Стамболов” № 1, представлявана от к. З. Д., иск за осъждане на ответника да заплати
сумата от 551,90 лева- главница, представляваща изплатено обезщетение въз
основа на застраховка „ Каско на МПС” за причинени на лек автомобил Мерцедес
С500 4 Матик, с рег. № *** вреди, настъпили в резултат на настъпило на 12.12.2019 г. в гр. П., ул.
О. № * ПТП, при което автомобилът
попаднал в необезопасена и необозначена дупка, ведно със законната лихва върху
главницата от датата на подаване на исковата молба- 26.05.2020 г. до изплащане
на вземането.
В исковата молба е посочено, че на 12.12.2019 г. в гр. П., ул. О. № *, е
настъпило ПТП, при което лек автомобил Мерцедес С500 4 Матик, с рег. № ***, собственост на И.И.
М.- А. и управляван от Д.Й.П., попаднал в необезопасена и необозначена дупка,
находяща се на пътното платно, като в резултат на лек автомобил са причинени
вреди. Собственикът на увредения автомобил имал сключен договор с ищеца за
застраховка „ Каско на МПС ”, обективирана в
полица № *****. По повод настъпилото ПТП е заведена ликвидационна преписка по щета №
*****, като вредите били оценени на 551,90 лв. С преводно нареждане от
17,12,2019 г. сумата била изплатена на собственика на увредения автомобил.
Претендират се и разноските в производството.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът, чрез пълномощника си, е депозирал
писмен отговор, с който не признава предявения иск. Прави възражение за
съпричиняване. Претендира разноски.
ПЛОВДИВСКИ
РАЙОНЕН СЪД, след като прецени събраните по
делото доказателства по реда на чл. 235,
ал. 2 вр. чл. 12 ГПК, намира следното:
От представения по делото писмени доказателства се установява, че по повод настъпилото застрахователно събитие при
застрахователя е била образувана преписка по щета № *****/12,12,2019 г., в хода
на която е извършен опис- заключение за вреди на процесния автомобил. С
ликвидационен акт № ****/13,13,2019 г. е определено за изплащане обезщетение в
размер на 551,90 лв.. Тази сума е определена за плащане
на собственика на процесния автомобил – И.И. М. А.. Сумата от 551,90 лв. е заплатена от ищеца на И.И.
М. А. на 17.12.2019 г. по банков път с преводно нареждане. Стойността
на материалните щети, разпределени за нови части и труд по ремонта, се
установяват също от САТЕ.
По
делото е прието заключение на автотехническа експертиза, според което стойността на авточастите и авторемонтните операции, необходими за пълното
възстановяване на процесния автомобил съобразно с годините му на експлоатация,
в следствие на нанесените му от ПТП увреди, като се има предвид средните
пазарни цени, така че отремонтираното МПС да стане технически годно, безопасно,
сигурно и възможна негова експлоатация възлиза на 750,07 лв. Между механизма на
ПТП и щетите по автомобила има пряка причинно- следствена връзка.
Установява се от представената застрахователна полица № ***** от 02,07,2019 г., че между ищеца и
собственика на лек автомобил Мерцедес, с рег. № *** –И.И. М. А. е
сключена автомобилна застраховка “Каско на МПС ” на процесния автомобил за срок
от 02.07.2019 г. до 02.07.2020 г., застрахователната премия по който договор е
разсрочена на четири вноски.
От заключението на съдебно-счетоводна експертиза, което настоящата съдебна
инстанция кредитира изцяло като обективно и компетентно дадено, се установява,
че договорените застрахователни вноски, разсрочена на четири вноски, по
застрахователна полица № ***** от
02,07,2019 г. са изплатени изцяло.
Разпитан е като свидетел в. на л.а. Д.Й.П.
, от който се установява, че както е карал автомобил през месец декември 2019
г. по ул. О., на завоя, който е на излизане от гробищата, е попаднал в дупка. В резултат, на което задна дясна гума се е цепнала,
а джантата се е ударила. Обозначение на пътното платно за наличието на
препятствия е нямало.
Съдът кредитира изцяло свидетелските показания на П., като ги
намира са последователни, житейски логични и непротиворечащи на останалия
доказателствен материал.
При
така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира
следното:
От събраните по делото гласни доказателства, който съдът кредитира изцяло,
както и заключението на САТЕ, което съдът изцяло възприема като компетентно и
обосновано, съдът приема за установен факта на настъпване на ПТП-
то при описаните в исковата молба обстоятелства и констатираните повреди по
автомобила, които безпротиворечиво се установяват и от събраните по
делото писмени доказателства. Несъмнено
се установи и причинно-следствената връзка между повредите и настъпилото
произшествие, както и техния размер.
По делото е установено по безспорен начин от приложената застрахователна
полица, че към 12.12.2019 г. е било налице валидно застрахователно
правоотношение между ищеца и собственика на процесния лек автомобил, по силата
на което ищецът е заплатил застрахователно обезщетение.
По силата на валидно сключена имуществена застраховка „Каско на МПС” ищецът е изплатил
обезщетение за настъпилите щети, с което на основание чл. 410, ал. 1 КЗ е
встъпил в правата на застрахования срещу причинителя на вредите и за него е
възникнало регресното право да претендира възстановяване на платеното.
Според разпоредбата на чл. 410, ал.1, т. 2 от Кодекса за
застраховането, с плащането на застрахователно обезщетение застрахователят
встъпва в правата на застрахования до размера на платеното обезщетение и
обичайните разноски, направени за негово определяне, срещу възложителя за
възложената от него на трето лице работа, при или по повод на която са
възникнали вреди по чл. 49 ЗЗД или срещу собственика
на вещта и лицето, което е било длъжно да упражнява надзор върху вещта,
причинила вреди на застрахования по чл. 50 от Закона за задълженията и
договорите- чл. 410, ал. 1, т. 3 КЗ.
По
делото се установи, че причината за увреждането е било попадането на МПС- то в
необезопасена и необозначена дупка на пътното платно. Улицата, в която е
станало ПТП- то, се намира в населено място и не е част от републиканската
пътна мрежа, а представлява местен път по смисъла чл. 3 ал. 3 от ЗП и като
такъв е публична собственост на община Пловдив (чл. 8 ал. 3 от ЗП). Ремонтът и
поддръжката на общинските пътища се осъществяват от общините (чл. 31 ал. 1 от
ЗП), като лицата, които ги стопанисват, трябва да ги поддържат в изправно
състояние, да сигнализират за препятствията по него и да ги отстраняват във
възможно най- кратък срок (чл. 167 ал. 1 от ЗДв.П). Установената дупка по
пътното платно представлява „препятствие на пътя” по смисъла на параграф 1 т.
19 от ППЗДв.П, тъй като нарушава целостта на пътното покритие и създава
опасност на движението. Доколкото същата не е била обезопасена с нарочен пътен
знак пред нея, който да указва на водачите да я заобиколят, за да продължат
движението си (аргумент от чл. 52 ал. 1 от ППЗДв.П), ответникът не е изпълнил
вменено му по закон задължение, от което е настъпила вредата. Именно оттук се
налага изводът, че след като за поддръжката и ремонта на пътя е отговорен
собственика му- в случая ответната община, която с бездействието на своите
служители, натоварени със задължението да сигнализират препятствията по пътя и
да ги отстраняват, за да обезпечават безопасността на движението, следва да се ангажирана отговорността на ответника.
Налице
са били предпоставките за изплащане на застрахователно обезщетение с оглед
валидно сключената имуществена застраховка. С изплащане на застрахователното
обезщетение ищецът е встъпил в правата на кредитора (застрахования) срещу
причинителя на вредата (ответника), в която връзка предявеният иск по чл. 410, ал. 1, т. 2 и т. 3 КЗ следва да бъде уважен в размера на
платеното- 551,90 лева, ведно със законната лихва от датата
на подаване на исковата молба в съда- 26.05.2020 г.
Досежно възражението на ответника за съприничяване на вредоносния резултат
от страна на водача на лекия автомобил, съдът счита, че не са налице предпоставките на чл.51 ал.2 от ЗЗД - за
намаляване на размера на обезщетението, тъй като не се установи по делото,
водачът на л.а. Д.Й.П. да е допринесъл за настъпването на вредите.
По
отношение на разноските:
С
оглед изхода на делото, на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК на ищеца се дължат
направените по делото разноски в пълния им направен размер. Такива надлежно се
претендират, като са налице и доказателства, че те са реално заплатени. В тях
се включват внесената държавна такса в размер на 50
лева, депозити за вещи лице-
290 лв., 15 лв. – депозит за
свидетел
и юрисконсултско възнаграждение в размер от 100 лв. на
основание чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. с чл. 37 ЗПП, вр. с чл. 25, ал. 1 от Наредба
за заплащане на правната помощ, тъй като делото е с ниска фактическа и правна
сложност.
Поради
изложеното, съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА Община Пловдив, ЕИК: *********,
гр. Пловдив, пл. „С. Стамболов” № 1, представлявана от к.
З. Д., да
заплати на „Дженерали
Застраховане” АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: град
София, бул. „Княз Ал. Дондуков” № 68, сумата в размер на 551,90 лева- главница, представляваща изплатено застрахователно
обезщетение по застраховка „Каско на МПС” за причинени на лек автомобил Мерцедес
С500 4 Матик, с рег. № *** вреди от пътно-
транспортно произшествие, настъпило на
12.12.2019 г. в гр. П., на ул. „О.” № * , поради попадане на лекия автомобил в
необезопасена и необозначена дупка, ведно със законната лихва върху главницата,
начиная от 26.05.2020 г. до изплащане на вземането.
ОСЪЖДА Община Пловдив, ЕИК: *********,
гр. Пловдив, пл. „С. Стамболов” № 1, представлявана от к.
З. Д., да
заплати на „Дженерали
Застраховане” АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: град
София, бул. „Княз Ал. Дондуков” № 68, направените по делото разноски в размер на 455 лева, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
СЪДИЯ : /п/
Вярно с оригинала!
РЦ