РЕШЕНИЕ
№ 238
гр. Враца 11.07.2023
г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВРАЦА,
АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на 13.06.2023 г. /тринадесети
юни две хиляди двадесет и трета година/ в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИГЛЕНА РАДЕНКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА КОЦЕВА
КРАСИМИР
ГЕОРГИЕВ
при секретаря МАРГАРИТКА
АЛИПИЕВА и с участието на прокурора
ВЕСЕЛИН ВЪТОВ, като разгледа докладваното от съдия РАДЕНКОВА КАН дело № 222 по описа на
АдмС – Враца за 2023 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 208 и сл.от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на Дирекция „Инспекция по труда“ - Враца
против Решение № 260002 от 13.02.2023 г., постановено по АНД № 467/2020 г. по
описа на Районен съд – Мездра, с което е отменено издаденото от Директора на
Дирекция „ИТ“ - Враца НП № 06-001342/09.10.2020 г. С последното, за нарушение на
чл. 415, ал. 1 от Кодекса на труда КТ), на основание чл. 416, ал. 5, вр. чл.
415, ал. 1 от КТ на „А§М Транспорт“ ЕООД гр.Мездра е наложено административно
наказание „имуществена санкция“ в размер на 1500,00 лева.
В касационната жалба са
изложени подробни съображения, че оспореното решение е неправилно,
незаконосъобразно и необосновано, постановено в нарушение на материалния закон
и на процесуалните правила, в противоречие с доказателствата и действителната
фактическа и правна обстановка. Претендира се присъждане на юрисконсултско
възнаграждение. Направено е възражение за прекомерност на претендираното от
ответника адвокатско възнаграждение.
Ответникът - „А§М Транспорт“ ЕООД гр.Мездра, редовно призован, представител не се явява.
Ангажиран е отговор за неоснователност на жалбата, съдържащ обстойни аргументи.
Участващият по делото прокурор от ОП - Враца дава заключение за неоснователност
на касационната жалба.
Административен съд-Враца, в
настоящия касационен състав, след преценка на доказателствата по делото и във
връзка с доводите на страните намира, че касационната жалба е подадена в
законоустановения 14-дневен преклузивен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК,
от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради
което същата е допустима. Разгледана
по същество е
НЕОСНОВАТЕЛНА.
Предмет на касационен контрол е Решение № 260002 от 13.02.2023 г.,
постановено по АНД № 467/2020 г. по описа на Районен съд – Мездра, с което е
отменено издаденото от Директора на Дирекция „ИТ“ - Враца НП №
06-001342/09.10.2020 г. С последното, за нарушение на чл. 415, ал. 1 от КТ, на
основание чл. 416, ал. 5, вр. чл. 415, ал. 1 от КТ на „А§М Транспорт“ ЕООД
гр.Мездра е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер
на 1500,00 лева.
За да постанови този резултат съдът е приел, че АУАН е съставен и НП
издадено от компетентни органи в кръга на предоставените им правомощия, но при
допуснато съществено нарушение, водещо до незаконосъобразност на НП. Изложил е
мотиви, че след като АНО е дал едно предписание, макар и обективирано в няколко
отделни точки, неизпълнението на предписаното – изцяло или частично, следва да
се счита за едно нарушение, а не за няколко отделни нарушения. В този смисъл,
крайният извод на съда е, че неправилно дружеството е санкционирано няколко пъти,
с отделни наказателни постановления, за неизпълнение на едно задължение - предписание на контролен орган.
По същество на спора е счел, че нарушението е извършено.
Решението е правилно по своя краен резултат, но не по
изложените в него съображения.
Възприетите за
установени факти на извършената на 07, 13 и 20.01.2020 г. проверка на „А§М Транспорт“ ЕООД,
по повод която е отправено предписание в 16 пункта с Протокол № ПР
20017731814238/20.01.2020 г., неизпълнено в срока до 27.02.2020 г., в пункт №
11; 14 и 16, следват от доказателствата по делото, но са неправилно
квалифицирани по чл. 415, ал. 1 от КТ.
Задължението за работодателя по чл. 215 от КТ,
вр. чл.
31, ал. 1 от Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина,
произтича от закона, не от предписанието в Протокол № ПР 20017731814238/20.01.2020
г., поради което е административно нарушение, но санкционирано с разпоредбата
на чл. 414, ал. 1 от КТ.
При прилагането на закона с отмененото от съда наказателно постановление
органът недопустимо, с оглед изискванията на чл. 57, ал. 1, т.
5 и 6 от ЗАНН,
е приложил спрямо описаното бездействие разпоредбата на чл. 415, ал. 1 от КТ.
Респективно е смесил отговорността по чл. 414, ал. 1
и чл. 415, ал. 1 от КТ, като е наложил санкция по чл. 415, ал. 1 от КТ.
Фактическото описание за неизпълнение на задължение от работодателя,
произтичащо от разпоредбите на чл. 215 от КТ,
вр. чл.
31, ал. 1 от Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина,
не съответства на посочената правна квалификация и приложена санкция по чл. 415, ал. 1 от КТ.
В този смисъл съдебното решение, с което съдът е отменил като краен извод
наказателното постановление за налагане на имуществена санкция по чл. 415, ал. 1 от КТ,
но за фактически извършено деяние по чл. 215
вр. чл. 414, ал. 1 от КТ,
е правилно.
На следващо място, след като в НП не е посочен от наказващия орган дължимия според него размер
на командировъчните пари, то неясна е изразената от него воля – вероятно
органът счита, че размерът е определен в Приложение № 3 като константна
величина. Този недостатък в описанието на деянието, според настоящият състав следва да се квалифицира като съществено
нарушение на процесуалните правила, изразяващо се в ограничаване правото на
защита на наказаният субект и представляващо достатъчно основание за отмяна на
НП.
Към настоящия казус приложение намират
разпоредбите на Наредбата за
служебните командировки и специализации в чужбина (НСКСЧ), която е
приета именно на основание чл. 215 от КТ
(§ 6 от ПЗР на Наредбата) и по-конкретно Раздел IV „Командировъчни пари на
персонала на сухоземни, въздухоплавателни и водни транспортни и специални
средства“ (чл. 31 – чл. 34 от Наредбата).
Последните разпоредби са специални досежно
дължимите командировъчни пари на ден за времето на изпълнение на международни
рейсове на персонала на сухоземните транспортни средства, поради което същите
дерогират общите норми по Наредбата, уреждащи различни хипотези.
Съгласно чл. 31, ал. 1 от Наредбата,
персоналът на сухоземните транспортни средства получава командировъчни пари на
ден за времето на изпълнение на международни рейсове съгласно индивидуалните
ставки, определени в Приложение № 3.
От друга страна ал. 6 на чл. 31 от
Наредбата гласи, че ръководителите на предприятия могат да определят размери на
командировъчните пари, различни от определените в Приложения № 3, 3а, 3б и 3в,
в зависимост от експлоатационни и технологични условия на работа и организация
на международните рейсове.
В случая в НП липсват данни кога и къде са
били командировани лицата, респ. какъв е размера на дължимите им
командировъчни.
Налице е неяснота,
непълнота и непрецизност в словесното описание и правна квалификация на
извършеното нарушение, което е винаги съществен порок, тъй като внася
неопределеност в обвинението, предмет на АУАН и НП и нарушава правото на защита
на твърдения извършител.
Описаната в НП
фактическата обстановка не удовлетворява изискванията за достатъчност и
съобразяване с императива за пълно отразяване на всички съставомерни признаци
на деянието. Предметът на доказване в съдебното производство не може да бъде
определян въз основа на събраните по делото доказателства, тъй като последните
имат значение единствено за обосноваността на оспорения акт.
При извършената служебна касационна проверка не се установяват основания за
отмяна на обжалвания съдебен акт. Районният съд е постановил валидно,
допустимо, обосновано и правилно като краен резултат решение. По изложените
съображения, касационната инстанция намира, че касационната жалба е
неоснователна, а оспореното решение следва да бъде оставено в сила.
При този изход на спора разноски в полза на касатора не следва да бъдат
присъждани. От страна на ответника разноски не са претендирани.
Воден от горното, на основание чл. 221, ал.
2, предл. първо от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 260002 от 13.02.2023 г., постановено по АНД № 467/2020 г. по
описа на Районен съд – Мездра.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.