Р Е Ш Е Н И Е
№ ………………../02.04.2021 г., гр.София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГК, ІV-Г въззивен състав, в публично съдебно заседание на осми
декември през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА А.
ЧЛЕНОВЕ : ЙОАНА ГЕНЖОВА
мл.с. ИРИНА СТОЕВА
при участието на секретаря Антоанета Петрова, като разгледа докладваното
от съдия Генжова в.гр.дело №17174 по описа за 2018 година, и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.
258 и сл. от ГПК.
С решение
№457357/24.07.2018г., постановено по гр.д. №75452/2016г. по описа на СРС, 65
състав, е допуснато извършването на съдебна делба между С.А.А., И.А.А., Б.Н.С.
и В. Н.А. на следния недвижим имот: поземлен имот с идентификатор 04234.6966.35
по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед
№РД-18-514/03.11.2011г. на изпълнителния директор на АГКК, с адрес гр. София,
район Панчарево, ул. „********, с площ от 663 кв.м., представляващ по предходен
план парцел XI-35, кв.15, при граници: имот с
идентификатор 04234.6966.3721, имот с идентификатор 04234.6966.33, имот с
идентификатор 04234.6966.34, имот с идентификатор 04234.6966.36 и имот с
идентификатор 04234.6966.32, заедно с построената в имота еднофамилна жилищна
сграда, с идентификатор 04234.6966.35.1, със застроена площ от 42 кв.м., на 1
етаж, при дялове: 7/36 идеална част за С.А.А., 7/36 идеална част за И.А.А.,
11/36 идеална част за Б.Н.С. и 11/36 идеална част за В. Н.А..
Постъпила е
въззивна жалба от В.Н.А. срещу първоинстанционното решение в частта, с която са
определени дяловете в съсобствеността, като е направено искане делбата да бъде
допусната при следните квоти: 6/36 идеални части за С.А.А., 6/36 идеални части
за И.А.А., 12/36 идеални части на В. Н.А. и 12/36 идеални части на Б.Н.С..
Излагат се оплаквания, че в обжалваното решение първоинстанционният съд не е
изследвал и обсъдил в цялост събраните писмени доказателства и изявленията на
страните, като по този начин е достигнал до погрешни изводи и е постановил
неправилно решение. Поддържа, че по делото са представени нотариални актове, с
които се признава правото на собственост на делбения имот на В. Н.А. и на Б.Н.С.
за по 1/3 идеална част от къщата и дворното място. При условията на
евентуалност въззивницата В. А. поддържа, че заедно с Б.С. осъществявали
фактическо владение върху процесния имот, като от самото начало формирали
намерение за своене за всяка една от тях по 1/3 идеална част от къщата и
дворното място. Излага доводи, че през всичките тези години упражнявала
фактическа власт върху имота, участвала в съответните ползи и тежести за имота,
вкл. прибиране на плодове от овошките, засаждане на зеленчуци в част от имота, заплащане
на дължимите данъци върху 1/3 идеална част от имота. Всичко това било
извършвано явно и никой не се противопоставял на тези действия. Същото се
отнасяло и до осъщественото от Б.Н.С. владение върху 1/3 идеална част от имота.
С оглед изложеното моли обжалваното решение да бъде отменено и да бъде
постановено друго, с което делбата да бъде допусната при квота за въззивницата
в размер на 1/3 идеална част.
Постъпила е
въззивна жалба и от Б.Н.С. срещу първоинстанционното решение в частта, с която
са определени квотите, при които е допусната делбата. Въззивницата поддържа, че
е собственик на 1/3 от процесния имот, а не както е приел първоинстанционния съд
на 11/36 идеални части. Поддържа, че в обжалваното решение съдът не е изследвал
и обсъдил в цялост събраните писмени доказателства и изявленията на страните,
като по този начин е достигнал до погрешни изводи и е постановил неправилно
решение. Отделно от изложеното поддържа, че от м. март 1989г. за период,
надхвърлящ 10 години лично осъществявала фактическо владение върху процесния
имот с намерение за своене на 1/3 идеална част от къщата и от дворното място.
Владението се състояло в ползване на част от къщата, ползване на част от
дворното място, включително чрез участие в ползите и тежестите на общия имот, а
именно прибиране на плодове от овошките, засаждане на зеленчуци и прибирането
им, както и заплащане на данъци върху 1/3 идеална част от имота. Същото владение
върху 1/3 идеална част осъществявала и сестра й В. А.. Поради това при
условията на евентуалност поддържа, че е придобила правото на собственост върху
1/3 идеална част от процесния имот на основание изтекла в нейна полза
придобивна давност.
В срока по
чл.263, ал.1 от ГПК не е постъпил писмен отговор от насрещните страни С.А.А. и И.А.А.,
конституирани на мястото на починалата в хода на производството ищца М.В.А. с
определение от 21.05.2018г. В съдебно заседание пред въззивния съд
пълномощникът на въззиваемите страни адв. Х.навежда доводи, че поземленият
имот, предмет на делбата, е бил собственост лична собственост само на З.М.и,
въпреки че е придобит по време на брака с Н.В., същият не е съпружеска
имуществена общност. Сградата в имота била построена по време на брака им.
Съдът, като
обсъди доводите на страните относно атакувания съдебен акт и събраните по
делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:
Въззивните жалби
са подадени в срок, от легитимирани страни, срещу подлежащ на обжалване съдебен
акт, и са процесуално допустими. Разгледани по същество, въззивните жалби са
основателни.
Съгласно
разпоредбата на чл.
269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а
по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да
приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за
интереса на някоя от страните – т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. №
1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Постановеното
решение е валидно и допустимо.
Първоинстанционният
съд е сезиран с иск за делба на съсобствен недвижим имот.
Видно от приетия
като доказателство по делото НА №104/15.11.1967г. З.М.В. е купила празно дворно
място с площ от 600 кв.м., находящо се в с. Бистрица, София, съставляващо
парцел ХХ, имот 372, кв.19 по плана на с. Бистрица. С НА за замяна на недвижим
имот №192, том XVI, дело №3012/1969г. З.М.В. е
заменила това дворно място и е придобила празно дворно място с площ от 629
кв.м., с неуредени сметки по регулация за 2 кв.м., представляващо парцел ХIХ, имот 372, кв.19 по плана на с. Бистрица, София. С
акт за узаконяване №144/28.12.1987г. е узаконена построената в този имот вилна
сграда.
С НА за дарение на недвижим имот №69, том III, дело №342/89г. от 31.01.1989г. З.М.В. – Л. е дарила
на дъщерите си Б.Н.С. и В. Н.А. по 1/12 идеална част, а на дъщеря си М.В.А.
4/12 идеални части от дворно място с площ от 627 кв.м., заедно с построената в
него сграда и подобренията в мястото, представляващо парцел ХI-35, кв.15, по плана на с. Бистрица, София.
С НА за
собственост върху недвижим имот, придобит по наследство и дарение №84, том II, дело №317/1989г. В. Н.А. е призната за собственик по
наследство и дарение на следния недвижим имот: 1/3 идеална част от дворно
място, находящо се в с. Бистрица – София, цялото от 627 кв.м. заедно със
застроената върху него на около 40 кв.м. вилна сграда, състояща се от един етаж
от две стаи, антре, тоалетна и тераса, полуетаж от две стаи, антре, килер и
тераса и мазе, състоящо се от кухня и зимнично помещение, заедно с подобренията
в дворното място, съставляващо парцел XI-35 от
кв.15 по плана на с. Бистрица – София.
С договор за
разпределение на ползването на съсобствен недвижим имот с нотариална заверка на
подписите от 31.01.1989г. е разпределено ползването на процесния имот между М.В.А.,
Б.Н.С., В. Н.А. и З.М.В. – Л..
Видно от
удостоверение за наследници на Н.К.В., същият е починал на 09.07.1976г., като е
оставил за свои наследници по закон съпругата си З.М.В. – Л. и дъщерите си Б.Н.С.
и В. Н.А..
Видно от
удостоверение за наследници на З.М.В. – Л., същата е починала на 19.12.2005г.,
като е оставила за свои наследници по закон дъщерите си М.В.А., Б.Н.С. и В. Н.А..
Във въззивното
производство е приет като писмено доказателство по делото заверен препис от акт
№3071 от 23.10.1940г. за женитба на Н.К.С. и З.М.Д.. Приети са като
доказателства по делото също така и удостоверения за идентичност на лице с
различни имена изх. №2052/27.08.2019г. и №2053/27.08.2019г., издадени от СО,
район Триадица, от които се установява, че З.М.В. – Л. и З.М.Д. по АБ
№3071/23.10.1940г. са имена на едно и също лице, както и, че Н.К.В.по АС
№869/10.07.1976г., т.280/231/47г. и Н.К.С. по АБ №3071/23.10.1940г. са имена на
едно и също лице.
Във въззивното
производство е изслушано и прието заключение на съдебно-техническа експертиза,
изготвено от вещо лице С.Г.Б., от което се установява, че съобразно изготвената
комбинирана скица парцел ХIХ 372 от кв.19
по РП на с. Бистрица от 1961г., УПИ XI 35 от
кв.15 по Рп от 1986г. и имот с идентификатор 04234.6966.35 по КК от 2011г.
отразяват един и същи имот, описан в приложените по делото нотариални актове за
замяна №192, том XVI, дело №3012/1969г. и за
дарение №69, том III, дело №342/89г. от
31.01.1989г.
От събраните по
делото доказателства се установява, че бракът между З.М.В. – Л. и Н.К.В.е
сключен на 23.10.1940г., като както процесният имот, придобит през 1969г., така
и имотът, за който същият е заменен, придобит през 1967г. от З.М.В., са
придобити по време на брака й с Н.К.В.. По обичай до уредбата на съпружеските
имуществени отношения с чл. 16
от Наредбата-закон за брака (1945 г., отм.), а след това по силата на чл. 33 (отм. - ДВ, бр. 23 от 1968 г.) от ЗЛС
(1949 г.), е действал режимът на разделност на имуществените отношения между
съпрузите както за предбрачните имущества на съпрузите, така и за техните
имуществени придобивания през време на брака. Въпреки това обаче, макар че към
1967г., когато З.М.В. е закупила имота, с който е осъществена замяна с
процесния имот през 1969г., е действал режимът на разделната общност, то
предвид нормата на чл. 103 от СК /1968/
отм. и чл. 13, ал. 1 от същия, с която е
преуреден режимът на съпружеската общност и придобитите по време на действие на чл. 33 от ЗЛС (отм.) имущества са
придобивали характер на СИО.
Поради изложеното настоящата инстанция приема,
че процесният имот е представлявал съпружеска имуществена общност, прекратена
със смъртта на съпруга през 1976г. при приложението на чл. 14, ал. 7 от СК от 1968 г. (отм.),
съгласно която при прекратяване на имуществената общност поради смърт на единия
от съпрузите се прилагат разпоредбите относно наследяването и делбата. Но
когато преживелият съпруг наследява заедно с деца на починалия съпруг, той не
получава дял от частта на починалия съпруг от общото имущество. По приложението
на разпоредбата на чл. 14, ал. 7 от СК от 1968 г. (отм.) е
налице трайна практика на ВКС в смисъл, че при нейното действие при прекратяване
на съпружеската имуществена общност поради смърт на единия от съпрузите се
прилагат разпоредбите относно наследяването и делбата, но когато преживелият
съпруг наследява заедно с деца на починалия съпруг, той не получава дял от
частта на починалия съпруг от общото имущество, респ. че е налице специална
разпоредба спрямо общото правило на чл. 9,
ал. 1 ЗН. Поради изложеното въззивният съд приема, че съобразно нормата на чл. 14, ал. 7 СК от 1968 г. (отм.), която е
действала към момента на смъртта на Н.К.В.през 1976 г., преживялата съпруга не
е получила дял от притежаваната от него 1/2 ид. част от имота и е притежавала
само останалата 1/2 ид. част от прекратената съпружеска имуществена общност, а делът
на починалия съпруг от прекратената съпружеска общност се наследява от
низходящите му В.Н.А. и Б.Н.С., които наследяват по ¼ идеална част от
имота. Съгласно НА за дарение на недвижим имот №69, том III дело №342/1989г. З.М.В. – Л. се е разпоредила с
правото си на собственост върху притежаваната от нея ½ идеална част от имота,
като е дарила на дъщерите си В.Н.А. и Б.Н.С. по 1/12 и на дъщеря си М.В.А. 4/12
идеални части от същия. Поради това всяка от страните се легитимира като
собственик на по 1/3 от процесния недвижим имот, както следва: В.Н.А. и Б.Н.С.
- на основание наследствено правоприемство от Н.К.В.и договор за дарение по НА
№69, том III дело №342/1989г., и М.В.А. –
на основание договор за дарение по НА №69, том III дело №342/1989г.
Поради изложеното въззивната инстанция
приема, че неправилно първоинстанционният съд е определил дяловете на страните
в съсобствеността, поради което в тази част решението следва да бъде отменено
на основание чл.271, ал.1 от ГПК, като неправилно и незаконосъобразно и вместо
него следва да бъде постановено друго, с което делбата на процесния имот да
бъде допусната между страните при равни дялове от по 1/3, като на
конституираните на мястото на починалата в хода на производството ищца М.В.А.
нейни наследници по закон – дъщеря С.А.А. и син И.А.А. следва да бъде
разпределен нейният дял от 1/3, съобразно правилото на чл.5, ал.1 от ЗН, а
именно по 1/6.
По изложените мотиви, Софийски градски
съд, ГО, IV-Г въззивен състав
Р Е Ш И
:
ОТМЕНЯ решение
№457357/24.07.2018г., постановено по гр.д. №75452/2016г. по описа на СРС, 65
състав, В ЧАСТТА относно дяловете, при които е допусната делбата, както следва:
7/36 идеална част за С.А.А., 7/36 идеална част за И.А.А., 11/36 идеална част за
Б.Н.С. и 11/36 идеална част за В. Н.А., като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ДОПУСКА
извършването на делбата при следните дялове: 1/6 идеална част за С.А.А., 1/6
идеална част за И.А.А., 1/3 идеална част за Б.Н.С. и 1/3 идеална част за В. Н.А..
Решението подлежи на
касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ
: 1.
2.