№ 1071
гр. Перник, 09.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на четвърти декември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Ивайло Хр. Родопски
при участието на секретаря Десислава Ст. Дрехарска
като разгледа докладваното от Ивайло Хр. Родопски Гражданско дело №
20241720103189 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 235, ал. 1 ГПК.
Образувано е по искова молба вх.№ 13240/14.06.2024 година от И. Г. А.,
ЕГН ********** и адрес: *************** чрез адвокат Б. В. от САК, съдебен
адрес: ******** срещу В. И. А., ЕГН **********, *************.
Обстоятелствата, от които произтичат претендираните права по смисъла
на чл. 146, ал. 1, т. 1 ГПК, са следните:
Ищецът твърди, че на 15.04.2024 година установил наличието на
висящо изпълнително дело № 122/2006 г., по описа на ЧСИ С. Д. за вземане,
което счита, че отдавна не дължи.
Същото произлизало от изпълнителен лист, издаден на 01.10.2001 г., въз
основа на присъда № 118 от 11.05.2001 г. по д. № 1262/2000 г. по описа на
ПРС, за което било заведено изпълнително дело № 122/2006 г. пред ЧСИ С. Д.
за събиране на сумите по листа, а именно: за 10000.00 лева, представляващи
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, последица от причинена
средна телесна повреда на 14.10.1999 г., изразяваща се в ***************,
заедно със законната лихва върху посочената сума, считано от 14.10.1999 г. до
окончателното изплащане на сумата, както и на сумата от 366.66 лева -
разноски по делото.
ИД № 122/2006 г., по описа на ЧСИ С.Д. било образувано на 29.09.2006
г. с молба с вх. № 580 / 29.09.2006 г., като след образуване на делото /молба с
вх.№ 580/29.09.2006г./ ЧСИ е изготвила съобщение до НАП с изх. №
698/23.10.2006 г. за информация по реда на чл 191 ДОПК, получено на
1
26.10.2006 г., второ съобщение до АДВ с изх. № 697/23.10.2006 г. отново за
информация по ред ана чл. 191 от ДОПК, получено на 06.11.2006 г. и е
входирано уведомление от НАП с вх. № 852/06.11.2007 г. че лицето има
задължения. Изготвена била и сметка на 10.10.2006 г., според която размера на
задължението е общо 21003.97 лева и е разпоредено на 17.10.2006 г. да се
изготви ПДИ до длъжника. Налице било и разпореждане от 06.11.2006 г. на
ЧСИ за извършване на справка в НОИ ЗА налични ТД. Постъпило е
уведомление вх. № 862/07.11.2006 г. от НАП с отразено имущество на
длъжника. Изпратено било съобщение до взискателя № 747 / 30.10.2006 г.,
получено от същия на 15.11.2006 г. и съобщение от АДВ с вх. №
947/21.11.2006 г. относно налични публични задължения на длъжника в
размер на 184.94 лева по ИД № 3403/2004 г. - РД - СФ - АДВ. ЧСИ изготвила
искане № 974/14.11.2006 г. до НАП с искане за информация за длъжника и е
входирано писмо от НАП № 1066/29.11.2006 г. че няма регистрирани ТД на
длъжника. Последвало е разпореждане на ЧСИ от 04.12.2006 г. за извършване
на опис с изготвяне на ПДИ и за извършване на справка в ОДМВР, като било
изговено съобщение до МВР № 1532/22.12.2006 г. дали лицето е напускало
страната получено на 28.12.2006 г., а отговора е с вх. №33/05.01.2007 г., че има
регистрирани данни за излизане на лицето.
ПДИ с изх. № 1949/20.12.2006 г. съдържала данни за задължението -
19602.84 лева и разпореждане за извършване на опис на движими вещи на
19.01.2007 г. от 10 - 11 ч., което е получено от трето за спора лице, но не и
длъжника на 04.01.2007 г. Входирано било и възражение от длъжника №
31/05.01.2007 г., което с разпореждане на ЧСИ от 12.01.2007 г. е оставено без
уважение, като е приложено решение 1262/2000 г. но ПОС.
ЧСИ е изготвила съобщение изх. № 122/18.01.2007 г. до взискателя, че
има възражение получено от последния на 19.01.2007 г. и е постъпиила молба
с вх. № 206/19.01.2007 г. че не е съгласен с възражението. Изпратено е
съобщение № 228/02.02.2007 г. до длъжника получено от същия на 08.02.2007
г. но не от него че ЧСИ е оставил без уважение възражението.
Налице е уведомление № 540 / 16.02.2007 г. до ДСИ относно ИД №
2782006 г. касателно постановление за прекратяване и отново е входирана
молба от взискателя от 20.09.2007 г. и е последвало разпореждане на ЧСИ от
20.09.2007 г. за налагане на възбрана върху МПС и опис с дата 02.10.2007 г. и
изготвяне на ППИ в този смисъл.
Входирано било предложение вх. № 4605/20.09.2007 г. с което е
ограничено пътуването на длъжника и получено на 21.09.2007 г., като е
получено от МВР писмо с вх. № 4247/28.09.2007 г. с искане за попълване на
съответната карта, като и е изготвено писмо от ЧСИ изх. № 5051/02.10.2007 г.
за попълване на съответната карта, постъпило е писмо от МВР №
4552/10.10.2007 г. втори екземпляр от картата на длъжника. Изготвена е ППИ
№ 4589/20.09.2007 г. до длъжника - непотърсена 15.10.2007 г. и е постъпило
писмо от ПП КАТ вх. № 6083/26.10.2007 г. с което се уведомява ЧСИ относно
МПС входирано на 30.10.2007 г. Постъпил е отговор от КАТ вх. №
5480/06.11.2007 г. че няма МПС и второ писмо от 27.11.2007 г. с което се
уведомява взискателя че длъжника няма МПС.
2
Последвало е разпореждане на ЧСИ от 10.02.2010 г. за извършване на
справки в НОИ и са изготвен и писма до НАП 720/11.02.2007 г., до НАП №
852/09.03.2010 г. и е последвало разпореждане от 09.03.2010 г. за извършване
на справки. Изготвена била сметка за задължението към 09.03.2010 г. което е в
общ размер на 26686.44 лева.
Изготвено е ЗС № 1179/09.03.2010 г. до работодател - *************
получено от последната на ********** и е върнат отговор № 1597/29.04.2010
г. че няма достатъчно средства за плащане. Изготвено е ново разпореждане от
29.04.2010 г. за изготвяне на писмо до фирмата за да се установи налично
имущество и съобщението до работодателя е № 2309/15.05.2010 г. получено
на 28.05.2010 г. и е постъпил отговор от фирмата вх. № 2402 / 23.06.2010 г. че
ТД на длъжника е прекратен. Изготвено е съобщение до НАП 5309/20.10.2010
г. за наличен ТД и е постъпило уведомление с вх. № 5082/19.11.2010 г. от
НАП, че няма ТД.
Последвало разпореждане на ЧСИ за извършване на справка за ТД от
НОИ на 31.01.2012 г., както е изготвено и искане до НАП № 724/07.02.2012 г.
относно информация за налични ТД и последното писмо постъпило по
изпълнителното дело е уведомление от НАП с вх. № 3709/27.08.2012 г. че
няма такива.
От 07.02.2012 година към момента не били извършвани никакви
действия по изпълнението, годни да спрат давността на вземанията
действия нито от ЧСИ, нито от взискателя.
Счита, че към момента правото на принудително изпълнение спрямо
вземанията отразени в изпълнителния лист описан по-горе е погасено по
давност.
При изложените твърдения се иска признаване за установено в
отношенията между страните, че в полза на ответника не съществува правото
на принудително изпълнение по изпълнителен лист, издаден на 01.10.2001 г.
по присъда № 118 от 11.05.2001 г. по д. № 1262/2000 г. на Пернишки районен
съд, за сумите, възлизащи на 10 000.00 /десет хиляди/ лева, представляващи
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, последица от причинена
средна телесна повреда на 14.10.1999 г., изразяваща се в ***************,
заедно със законната лихва върху посочената сума, считано от 14.10.1999 г.
окончателното изплащане на сумата, както и на сумата от 366.66 лева
разноски по делото, като погасено по давност.
Претендират се разноски.
Ответникът е депозирал писмен отговор в срока по чл. 131 ГПК, с
който го оспорва, като неоснователен. Счита, че ищецът е шиканирал
изпълнението, за да избегне заплащането на дължимите суми по присъдата,
поради което смята, че независимо от давността са все още дължими.
Претендира разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото
относими доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно
3
правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК и чл. 12 ГПК, намира за установено следното
от фактическа и правна страна:
Районен съд Перник е сезиран с отрицателен установителен иск, с
правно основание чл. 439, ал. 1, вр. чл. 124, ал. 1 ГПК за оспорване на
изпълнението по горепосоченото изпълнително дело, по описа на ЧСИ С. Д..
Разпоредбата на чл. 439 ГПК предоставя възможност на длъжника за защита
срещу материалната незаконосъобразност на принудителното изпълнение.
Предмет на този отрицателен установителен иск е оспорване съществуването
на изпълняемото право, въз основа на факти, непреклудирани от формираната
сила на пресъдено нещо и водещи до погасяване на възникналото и
претендирано право на взискателя или на отговорността на длъжника.
Предметът на производството по чл. 439 ГПК не е съществуването или
несъществуването на вземането, а съществуването или несъществуването на
правото на принудително изпълнение, въпреки евентуалните прекъсвания и
спирания на давността. С нарочно уредения от закона иск се парира
изпълнителната сила на съдебното изпълнително основание (и в крайна
сметка се стига до прекратяване на изпълнителния процес), което обосновава
и правния интерес от депозиране на настоящите искове.
В хипотеза на предявен отрицателен установителен иск в
доказателствена тежест на ищеца е да установи единствено правния си
интерес от търсената искова защита. В тежест на ответника е да установи че в
негова полза съществува изискуемо вземане – в конкретния случай
настъпването на такива факти и действия по процесното изпълнение, водещи
до прекъсване на давността за вземането.
В процесния случай ответникът е оспорил всички факти, пораждащи
спорното материално право, но не е установил, че по образуваното изп.д. №
122/2006 г., по описа на ЧСИ С. Д., с район на действие РС Перник по
изпълнителен лист, издаден в полза на ответника срещу ищеца по гр.д. №
1262/2000 г., по описа на ПРС, считано след 07.02.2012 година насетне са
били валидни предприемани действия по изпълнението. Напротив,
категорично се доказа, че такива не са били предприемани от тази дата към
момента, което обуславя настъпване на петгодишната погасителна давност на
правото на принудително изпълнение към датата на завеждане на иска пред
съда – 14.06.2024 година.
Ден след завеждане на настоящия иск, с постановление на ЧСИ С. Д. от
15.04.2024 година, на осн.чл.433, ал.1, т.8 от ГПК изпълнителното дело е било
прекратено, поради настъпила перемпция.
В тази насока са и мотивите на тълк.решение № 2/2023 година, на
ОСГТК на ВКС, постановено на 04.07.2024 година, където се приема, че при
изпълнителни дела, прекратени към 26.06.2015 година, срокът на новата
давност по чл. 117, ал. 1 ЗЗД следва да се брои от момента на прекратяването
им, а не от момента на последното по време предприето в хода на делото
изпълнително действие според нововъзприетото тълкуване, тъй като
4
хипотезата за фактите, означени в тълкуванията, се съобразява според
значението им в съответния тълкувателен акт, а след отмяната на ППВС №
3/18.11.1980 г., неговата висящност вече не е определяща за давността, а
прекратяването на изпълнителния процес няма отношение към прекъсването
на погасителната давност. За изпълнителния процес чл. 116, б. „б” ЗЗД не се
отнася, въпреки че погасителната давност се прекъсва от изпълнително
действие, извършено по изпълнително дело, по което е настъпила перемпция.
По разноските:
С оглед изхода на спора и на осн.чл.78, ал.1 от ГПК съдът следва да
осъди ответника да заплати на ищеца сторените по делото разноски,
съгл.надлежно и своевременно представен списък по чл.80 от ГПК, в общ
размер на сумата от 1443,86 лева, от които: 415,00 лева – платена държавна
такса по сметка на съда, 04,86 лева – банкова комисионна такса за превода,
24,00 лева – заплатена такса за препис от изп.д. № 122/2006 г., по описа на
ЧСИ С. Д. и 1000,00 лева – за платено адвокатско възнаграждение.
Доколкото след 2012 година взискателят не е поискал или предприемал
каквито и да е изпълнителни действия за оспорените вземания, същият не е
станал повод за завеждане на производството, но оспорва иска, поради което и
на осн.чл.78, ал.1 от ГПК следва да заплати на ищеца сторените от него и
описани по-горе разноски.
Воден от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от И. Г. А., ЕГН
********** срещу В. И. А., ЕГН ********** отрицателен установителен иск,
с правно основание чл.439, ал.1, вр.чл. 124, ал. 1 ГПК, че в полза на В. И. А.,
ЕГН ********** НЕ съществува изпълняемо право (право на принудително
изпълнение по изп.д. № 122/2006 г., по описа на ЧСИ С. Д., с район на
действие РС Перник) срещу И. Г. А., ЕГН ********** за следните суми: от 10
000.00 (десет хиляди) лева, представляващи обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, последица от причинена средна телесна повреда на
14.10.1999 г., изразяваща се в ***************, заедно със законната лихва
върху посочената сума, считано от 14.10.1999 г. окончателното изплащане на
сумата, както и на сумата от 366.66 лева разноски по делото, тъй като е
погасено по давност.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК В. И. А., ЕГН ********** да
заплати на И. Г. А., ЕГН ********** сумата от 1443,86 лева – разноски пред
5
РС Перник.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред
Окръжен съд Перник в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните на осн. чл. 7, ал. 2 ГПК.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
6