Р Е Ш Е Н И Е
№ 1057 06.08.2020г. гр. Бургас
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Бургаският
административен съд двадесети състав, в публично заседание на двадесет и седми юли
две хиляди и двадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХР. ХРИСТОВ
при
секретаря Ирина Ламбова, като разгледа докладваното от съдия Хр. Христов
административно дело № 657 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на
чл.145 и сл. от АПК, във връзка с чл.19б, ал.6 от Закона за водите /ЗВ/.
Административното дело е
образувано по жалба от ОБЩИНА РУЕН против Заповед № РД-09-8/13.02.2020г.,
издадена от Областен управител на област Бургас, с която е отказано приемането
на дарение на язовир с площ от 163.269 дка, представляващ имот № 000226 в
землището на с.Ябълчево, актуван с Акт за публична общинска собственост №
3085/21.10.2014г. на община Руен.
С жалбата се иска отмяна
на оспорената заповед като незаконосъобразна, тъй като отказът не е съобразен с
материалния закон,постановен е при липса на правно и фактическо основание, при
неспазване на установената форма за мотивиране на административния акт и в
противоречие с целта на закона.
В съдебно заседание жалбоподателят ОБЩИНА РУЕН се представлява от
пълномощник им адв. Д.В., която поддържа жалбата и моли за присъждане на
разноски, като прилага списък на същите. Представя и писмени бележки с допълнителни съображения
за незаконосъобразността на оспорената заповед.
Ответната страна – ОБЛАСТЕН УПРАВИТЕЛ
НА ОБЛАСТ БУРГАС се представлява от юрисконсулт М., която оспорва жалбата като
неоснователна и недоказана и моли да бъде отхвърлена. Претендира присъждане на
възнаграждение за юрисконсулт. Представя писмени бележки, с които излага допълнителни аргументи и
доводи за това, че оспорената заповед е правилна и законосъобразно издадена, в
съответствие с материалните разпоредби и целта на закона.
Заинтересованата страна ИЗПЪЛНИТЕЛЕН
ДИРЕКТОР НА ДЪРЖАВНО ПРЕДПРИЯТИЕ „УПРАВЛЕНИЕ И СТОПАНИСВАНЕ НА ЯЗОВИРИ” се
представлява от ЮРИСКОНСУЛТ Димитър Я., който оспорва жалбата и моли да бъде
отхвърлена. Не претендира разноски. Представя допълнително писмени бележки със
съображения за неоснователността на жалбата.
Заинтересованата страна МИНИСТЪР
НА ИКОНОМИКАТА не изпраща представител и
не взема отношение по жалбата.
Съдът,
като взе предвид разпоредбата на чл.168 от АПК и прецени събраните по делото доказателства,
ведно с доводите и изразените становища
прие за установено следното:
Със заявление до Министъра на икономиката вх. №
08-00-224 от 02.10.2018г. /л.70-72 от делото/ Община Руен е направила
мотивирано предложение за безвъзмездно прехвърляне в полза на държавата правото
на собственост върху 25 язовира на нейна територия, за чиято поддръжка Общината
не разполага с достатъчно финансов ресурс и специалисти, сред които и по
отношение на процесния язовир с площ от 163.269 дка, представляващ имот № 000226 в
землището на с.Ябълчево, актуван с Акт за публична общинска собственост №
3085/21.10.2014г. на община Руен. Заявлението било направено на основание
пар.33 от Закона за водите и в изпълнение на Решение № 406 на Общински съвет Руен, прието по Протокол №
38/21.09.2018г. /л.73-74/.
Във връзка подаденото заявление била
образувана преписка в Министерството на икономиката, която била изпратена в Областна
администрация Бургас с вх.№ 04-00-474/13.08.2019г. Със заповед №
РД-10-165/08.10.2019г., допълнена със заповед № РД-10-196/11.12.2019г.,
Областният управител на област Бургас назначил комисия, която да извърши
преценка дали предложените за безвъзмездно прехвърляне язовири отговарят на
определението по пар.1, т.94 от закона за водите. В резултат на извършената от
комисията проверка и проведените от нея заседания било прието решение по
Протокол от 08.01.2020г., с което било изразено становище, че процесният обект
- язовир с площ от 163.269 дка, представляващ имот № 000226 в землището на
с.Ябълчево, актуван с Акт за публична общинска собственост № 3085/21.10.2014г.
на община Руен, не представлява язовир, а част от такъв, тъй като в имота не
попадат всичките елементи на водостопанската система.
В резултат на проведеното
административно производство и на основание изразеното от комисията становище,
Областният управител на област Бургас издал оспорената Заповед № РД-09-8/13.02.2020г.,
с която е отказано приемането на дарение на язовир с площ от 163.269 дка,
представляващ имот № 000226 в землището на с.Ябълчево, актуван с Акт за
публична общинска собственост № 3085/21.10.2014г. на община Руен.
Заповедта била връчена на представител
на Община Руен с известие по пощата на 17.02.2020г. Община Руен подала жалба
срещу заповедта до Административен съд – Бургас, чрез административния орган с
вх.„№ 08-00-293/02.03.2020г.
В рамките на съдебното
производство по делото беше възложена и изготвена комплексна съдебно-техническа
експертиза, заключението по която беше изготвено от вещи лица инж.В.Б.С. и инж.Д.С.С.,
като същото е прието по делото.
Според заключението на вещите
лица процесният водоем, заемащ територията на имот 000226 в землището на
с.Ябълчево, не покрива характеристиките на язовир, тъй като представлява само
част от язовирното хранилище. Останалата част от водохранилището се намира в
имот 000213 в землището на с.Зайчар, а язовирната стена, въздушния откос,
преливника, изпускателите и другите съоръжения се намират в трети имот – 000225
по КВД на с.Ябълчево. Посочено е, че имот 000213 е частна собственост на „Боран
09“ ЕООД.
При така изяснена фактическа
обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима,
като подадена в срока по чл.19б, ал.6 от Закона за водите, от надлежна страна,
имаща право и интерес от обжалването. Разгледана по същество същата се явява неоснователна поради
следните съображения:
Предмет на оспорване в настоящото
съдебно производство е Заповед № РД-09-8/13.02.2020г., издадена от Областен
управител на област Бургас, с която е отказано приемането на дарение на язовир
с площ от 163.269 дка, представляващ имот № 000226 в землището на с.Ябълчево,
актуван с Акт за публична общинска собственост № 3085/21.10.2014г. на община
Руен.
Оспореният административен акт е
издаден от компетентен административен орган – областния управител на област
Бургас, в кръга на неговите правомощия,
съобразно чл.19б, ал.5 от Закона за водите, в съответната писмена форма,
съдържащ необходимите реквизити, което го прави валиден.
Съгласно чл.168 АПК във връзка с чл.142 АПК, съдът
проверява законосъобразността на оспорения акт към момента на издаването му на
всички основания по чл.146 АПК, без да се ограничава само с тези посочени от
оспорващия.
Съгласно пар.33 от ЗИД на Закона за водите (Доп. – ДВ, бр.61 от 2019г., в сила от 7.07.2018г.) в тримесечен срок от влизането в
сила на този закон кметовете на общини внасят в Министерството на икономиката
мотивирано предложение за промяна на собствеността на язовирите – публична
общинска собственост при наличие на взето решение от съответния общински съвет
за прехвърляне собствеността безвъзмездно на държавата. Според чл.19б. от Закона за водите
(Нов – ДВ, бр.61 от 2019г.
в сила от 2.08.2019г.) (1) Областният управител се произнася със заповед за
приемане или отказ от дарението в едномесечен срок от получаването на решението
на общинския съвет с приложените към него документи и уведомява кмета на
общината, изпълнителния директор на Държавно предприятие "Управление и
стопанисване на язовири" и министъра на икономиката.
(2) Прехвърлянето на
собствеността се извършва чрез договор за дарение, сключен между кмета на
общината, чиято собственост е язовирът, и областния управител. Договорът между
областния управител и кмета на общината се сключва в 14-дневен срок от
уведомяването по ал.1. Препис от вписания договор се предоставя на
изпълнителния директор на Държавно предприятие "Управление и стопанисване
на язовири".
(3) За язовир,
безвъзмездно прехвърлен на държавата, областният управител съставя акт за
публична държавна собственост с предоставени права за управление на Държавно
предприятие "Управление и стопанисване на язовири".
(4) След вписване на
акта областният управител предоставя преписи съгласно чл.70, ал.1 от Закона за държавната собственост.
(5) Областният
управител отказва със заповед да приеме дарението и връща предложението и
придружаващата го преписка на съответната община, когато:
1. заявеният за
прехвърляне от общината воден обект не е язовир по § 1, ал.1, т.94 от допълнителните разпоредби, или
2. предложението се
отнася за язовир, отдаден на концесия, или
3. липсва акт за
общинска собственост.
Анализирайки
нормативната уредба става ясно, че областният управител отказва да приеме
дарението и връща предложението само при наличие на няколко предпоставки,
изброени в ал.5 т.1-3 на чл.19б. Следователно в
противен случай няма право да откаже да приеме дарението. В конкретния
случай областният управител е мотивирал отказа си с разпоредбата на чл.196б,
ал.5, т.1, от Закона за водите, а именно че предлаганият за прехвърляне имот
няма характеристиките на язовир, съгласно определението по пар.1, т.94 от ДР на
Закона за водите. Изложени са аргументи, че това е така защото язовирът попада
в землището на с.Ябълчево, имот № 000226 и в землището на с.Зайчар, имот
000213, като първият е собственост на община Руен, а вторият на търговско
дружество „Боран
Спорът в случая се свежда до това дали имот № 000226 представлява язовир по
смисъла на §1, ал.1, т.94 от ДР към ЗВ. Съгласно цитираната разпоредба язовир е
водностопанска система, включваща водния обект, язовирната стена, съоръженията
и събирателните деривации, както и земята, върху която са изградени. Доколкото язовирът е определен като
водностопанска „система“, т.е. множество обекти и връзки между тях, разглеждани
като едно цяло, то липсата на някой от посочените елементи препятства
възможността даден обект да бъде определен като язовир. В този смисъл е и
становището на вещите лица.
Видно от даденото определение в закона земята, върху която са разположени
язовирната стена, съоръженията, както и самият воден обект, представлява
отделен елемент от системата, т.е. от цялото. В чл.19а и сл. от ЗВ е уредено
безвъзмездното прехвърляне на право на собственост от страна на общината на
държавата върху „язовир“, т.е. цяла водностопанска система, а не част от нея.
Съгласно чл.30, ал.1 от ЗВ придобиването на правото на собственост върху
водните обекти и водностопанските системи и съоръжения се извършва чрез правна
сделка за земята, в която са разположени, или по наследство. За да бъде
прехвърлено правото на собственост върху язовира е необходимо да се прехвърли
земята, върху която е изградена цялата водностопанска система. Последното е и в
синхрон с принципа заложен в чл.7, т.4 от ЗВ, който предвижда упражняването на
правото на собственост да се осъществява по начин, който да не нарушава
технологичното единство на водностопанската система.
Процесният имот, собственост на община
Руен (№ 000226) представлява земя, която обхваща част от самия воден обект или
така нареченото водохранилище, а останалата част от водния обект, както и
техническите съоръжения на язовира са разпределени в други имоти, в това число
частна собственост – имот 000213. Следователно имотът, предмет на дарението,
отделен от цялото, не притежава всички характеристики на язовир, посочени в §1,
ал.1, т.94 от ДР към ЗВ, т.е. същият не представлява язовир по смисъла на
закона. С оглед на изложеното жалбата се явява неоснователна и следва да бъде
отхвърлена.
Предвид
изложеното съдът намира, че оспореният административен акт е издаден от
компетентен орган, в рамките на правомощията му, при липса на съществени
нарушения на административно-производствените правила, в съответствие с материално
разпоредби и целта на закона, поради което жалбата против него се явява
неоснователна и не следва да бъде уважавана.
При този изход на делото искането
на представителя на ответника за присъждане на направените по делото разноски
за възнаграждение на юрисконсулт се явява основателно, съгласно разпоредбата на
чл.143 от АПК и чл.78, ал.8 от ГПК във връзка с чл.144 от АПК и следва да бъде
уважено. Съобразно чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, във вр.
с чл.37, ал.1 от Закона за правната помощ и с оглед фактическата и правна
сложност на делото, размерът на възнаграждението им следва да е 100.00 лева.
Основателно се явява и искането на ответника за присъждане на направените от
него разноски за възнаграждение на вещите лица.
Водим от горното и на основание
чл.172, ал.2 от АПК, Бургаският административен съд, двадесети състав
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на ОБЩИНА РУЕН против
Заповед № РД-09-8/13.02.2020г., издадена от Областен управител на област
Бургас, с която е отказано приемането на дарение на язовир с площ от 163.269
дка, представляващ имот № 000226 в землището на с.Ябълчево, актуван с Акт за
публична общинска собственост № 3085/21.10.2014г. на община Руен.
ОСЪЖДА ОБЩИНА РУЕН да заплати на ОБЛАСТНА АДМИНИСТРАЦИЯ БУРГАС
направените по делото разноски за възнаграждение на юрисконсулт и на вещо лице,
общо в размер на 525.00 /петстотин двадесет и пет/ лв.
Решението подлежи на обжалване с
касационна жалба пред ВАС на РБ в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
СЪДИЯ: