Мотиви към присъда по НОХД № 1859/2020 г. по описа на Русенски районен
съд, X н.с.
Русенска районна прокуратура е обвинила В.М.А. ***
извършване на престъпление по чл.209 ал.1 от НК, за това, че през периода
17.03.2012 г. до месец декември 2018 г., в гр.Русе, с цел да набави за себе си
имотна облага, в условията на посредствено извършителство,
чрез невиновно действащия В. ***, възбудил и поддържал заблуждение у Л.В.С. ***,
че е организирана охрана на жилището й в с.Червена вода, обл.Русе,
местност „Птицекомбинат“, бл.2, вх.1, ет.1 от „Шанс 166“ ООД, като с това
причинил на Л.В.С. имотна вреда- парична сума в размер на 3280 лева.
Прокурорът
поддържа повдигнатото обвинение.
Подсъдимият дава
обяснения, като твърди, че не е извършил престъпление.
След преценка на
събраните доказателства, съдът приема за установени следните фактически
обстоятелства:
Подсъдимият В.М.А.
е български гражданин, роден на *** ***, със средно образование, женен,
неосъждан, не работи.
От 2005 г. до
07.12.2017 г. поде.А. работел в дружеството „Шанс 166“ ООД гр.Русе.Към
посоченият период съдружник във фирмата бил баща му, който починал няколко месеца
преди напускането на В.А..Св.Н.Д. също бил съдружник и управител в посоченото
ЮЛ.Бащата на подсъдимия- М. А., бил ангажиран с дейността по охрана на
извънградските имоти, като самият подсъдим работел под негово ръководство като
техник и касиер /в определен период/.
Към 2012 г.
лицето Л.В.С. живеело извън страната.Същата била собственик на апартамент в
с.Червена вода, местност „Птицекомбинат“, бл.2, ет.1, ап.1.Поради дългото си
отсъствие, С. помолила племенника си- св.В.В. да
намери фирма с цел охрана на жилището й.Св.В. избрал дружеството „Шанс 166“ ООД
като единствено, което предлагало към този период такава услуга за имоти извън
гр.Русе, и така се стигнало до посещение в офиса на същото.На място там св.В.
се срещнал с подсъдимия, когото не познавал и заварил случайно. Подсъдимият
като служител изпълнявал трудовите си функции и след
коментиране на търсената услуга и оглед на място, на 17.03.2012 г. бил сключен
договор между В.С.В. в качеството му на възложител и „Шанс 166“ ООД,
представлявано от Н.Г.Д., в качеството на „изпълнител“, за монтаж на СОТ и
организиране на охрана на апартамент, намиращ се в гр.Русе, местност
„Птицекомбинат“, бл.2.Договорът бил безсрочен с месечна такса, равняваща се на
левовата равностойност на 20 евро без ДДС. На посочената дата, 17.03.2012 г.
подсъдимият и св.В. посетили имота на Л.С., до който племенникът й имал достъп
и В.А. монтирал необходимата техника, включително датчици, изпробвал действието
на звуковото устройство на място, като след това саморъчно попълнил и подписал
в два екземпляра всички документи, вкл. протокол № 1.Бланките за документите
били типови за охранителната фирма и с предварително положен печат. От датата
на сключване на договора, св.В. започнал да заплаща договорената цена за
услугата, като фактически това ставало без да посещава офиса, а при уговорени
срещи с подсъдимия и срещу вноските си получавал квитанция.Някои от вноските
били правени от сина на С.- П.И..За периода от 2012 г. до 2019 г. св.В. на
няколко пъти осигурявал достъп до имота на леля си с цел подмяна на датчици,
която била извършвана от подсъдимия А..
Няма данни-
счетоводни или други документи, как са отчитани постъпвалите при заплащането на
услугата парични суми, като подсъдимият твърди, че ги предавал на баща си-
съдружник в „Шанс 166“ ООД.След неговата смърт, поде.А. напуснал фирмата на
07.12.2017 г. след разногласия с останалите съдружници.Независимо,
че не бил вече служител на охранителното дружество, А. продължил да приема от
св.В. суми за охраната на имота на леля му, тъй като имал неуредени финансови
отношения с бившите си работодатели.
В началото на
2019 г. Л.С. се завърнала в България и решила да посети офис на „Шанс 166“ ООД,
за да заплати дължими такси за охрана на имота си.При това посещение С. била
уведомена от служител на дружеството, че жилището не е вписано като обект на охрана
и липсва документация за предоставяна услуга.Към този период св.Д. бил
управител на охранителната фирма и възложил проверка на място, която била
извършена от св.К.М.- техник.Последният установил, че е монтирана СОТ система,
но предавателят й не бил програмиран и свързан с компютър в офиса на
охранителната фирма, тъй като акумулаторът бил изтощен.В същото време, от 2019
г. изцяло била променена техническата система в „Шанс 166“ ООД, като била
инсталирана нова техника, включително компютърна и създаден
нов архив.Във връзка с така установеното, съдружниците
решили, че за управляваното от него дружество са настъпили щети поради липса на
отчетност на средства, и Йордан Дойчинов /също съдружник/ сигнализирал
прокуратурата, която започнала разследване.В хода на същото не е установено на
база на наличен фирмен архив, счетоводни документи и със способите на
експертизата, какви са липсите за търговеца- в парични средства и материални
активи, по повод на претенцията за ощетяване от страна на подсъдимия.Самият
подсъдим В.А. твърди пред съда, че в последните 3 месеца от работата си в
дружеството, след смъртта на баща си- бивш управител, бил ощетяван финансово,
като реално трудово възнаграждение не му било изплащане във връзка със спорове
с останалите съдружници.Понастоящем са налице данни,
че Л.С. и П.И. трайно са се установили да живеят извън РБългария,
като няма данни за настоящите им адреси.П.И. никога не е разпитван като
свидетел по делото.
Съдът намира, че
така приетите фактически обстоятелства се доказват от обясненията на
подсъдимия, от показанията на свидетелите В.В., Н.Д.,
К.М., И.И., Х.И. и В.М.. Фактически, всички посочени,
с изкл. на св.В., имат връзка с дружеството „Шанс 166“ ООД- управител и
служители към инкриминирания период и по- късен такъв.
Съдът дава вяра
изцяло на обясненията на подсъдимия, дадени на съдебното
следствие.Последователно и логически поде.А. разказва за работата си във
фирмата, отношенията със съдружниците на баща си,
сключения договор за охрана на имота на Л.С. и дейностите, които извършил по
повод на тази услуга.Подсъдимият признава също така, че поради претенции за
парични суми сам решил да направи прихващане на дължимо възнаграждение, който
факт го уличава в неправомерни действия по повод на трудовите му и търговски
правоотношения с дружеството- работодател, и въпреки това се признава.Относно
всички съществени обстоятелства, имащи отношение към предмета на делото,
обясненията на подсъдимия се потвърждават и от показанията на св.В.В., а именно- начин на сключване на договора, извършени
дейности във връзка с него, заплатени суми, начин и периоди на плащане.В много
голяма степен обясненията кореспондират и с показанията на св.Д..Действително,
последно посочените гласни доказателства са вътрешно противоречиви в отделни
свои части, но съдът намира, че с проведеният допълнителен разпит в съществена
степен противоречията са преодолени.Така, реално св.Д. признава, че подсъдимият
като син на един от съдружниците във фирмата, работел
в „Шанс 166“ ООД за почти целия инкриминиран период.Признава се също, че
основната дейност на В.А. била тясно свързана с функциите на управление на баща
му, който отговарял именно за извънградските имоти с поставена СОТ.Признава се
правото на подсъдимия да подписва договори с клиентите /видно от допълнителния
разпит на Д./, както и факта, че спорният имот е бил технически оборудван. В
много голяма част от показанията на св.Д. за съжаление не се съдържат конкретни
данни, свързани с отчетността на дейността, с финансовите параметри,
резултатите от провеждани ревизии и точното изпълнение на трудовите функции от
различните служители във фирмата. По делото така и не са предоставени
документи, представляващи точен документален архив на счетоводството и
охраняваните обекти е обозначено документално оборудване, възложители на
услугите, реализиране на охраната, вкл.- случаи на инциденти и реакции,
профилактика на техниката и отстраняване на технически проблеми, добита
печалба, установени липси.Поради изминал продължителен период от време и поради
обстоятелството, че св.Д. признава, че никога не е бил директно натоварен с
охранителната дейност на градските и крайградски обекти, същият изпада в
противоречие с част от останалите свидетели и служители относно съществени
факти, като например този дали в апартамента на С. е бил инсталиран предавател,
в който аспект показанията му се опровергават от св.Кр.М.-
техник.Последният при възложена проверка в имота лично установил наличието на
такъв, но липса на програмиране /видно от показанията пред съда/ и липса на
захранване поради изчерпване на акумулатор. Не само в тази си част, но и
анализирани изцяло, показанията на К.М. следва да бъдат напълно
кредитирани.Същите са логични и се намират във фактическа последователност с
показанията на И.И., Х.И. и В.М..Всяко от тези лица,
съобразно служебните си функции в дружеството и периода- техническа или
охранителна, в който същите са осъществявани, добросъвестно излага пред съда
известните му обстоятелства.
Обсъдените
гласни доказателства се потвърждават и от приложените по делото писмени
доказателства и доказателствени средства- договор от 17.03.2012
г. /л.22 от дос.пр./, протокол към договор от
17.03.2012 г., трудов договор от 08.12.2005 г., заповед за прекратяване на
трудов договор, справка от търговски регистър, длъжностна характеристика,
протокол за доброволно предаване, квитанции, комплексна експертиза, справка за
съдимост, биографична справка, декларация за семейно положение и имотно
състояние, писмо от „Шанс 166“ ООД със справка относно служители на
дружеството, разчетно- платежни ведомости, трудов
договор от 09.10.2003 г., длъжностна характеристика, 2 бр. тетрадки- саморъчно
водени, графици за охранителни смени и обекти.
Съвкупният
анализ налага следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:
В
хода на делото не са събрани доказателства поде.В.М.А. да е осъществил от обективна
и субективна страна деянието, за
което е предаден на съд, а именно- измама по
чл.209 ал.1 от НК, за това, че през периода 17.03.2012 г. до месец декември
2018 г., в гр.Русе, с цел да набави за себе си имотна облага, в условията на
посредствено извършителство, чрез невиновно
действащия В. ***, възбудил и поддържал заблуждение у Л.В.С. ***, че е
организирана охрана на жилището й в с.Червена вода, обл.Русе,
местност „Птицекомбинат“, бл.2, вх.1, ет.1 от „Шанс 166“ ООД, като с това
причинил на Л.В.С. имотна вреда- парична сума в размер на 3280 лева.
Установен по
безспорен начин факт е, че охраната на жилището на лицето Л.В.С. *** е била
организирана и то от подсъдимия в качеството му на служител на дружеството
„Шанс 166“ ООД .Това е станало през 2012 г. със сключването на договор между
дружеството и св.В.В.- племенник на С., с полагането
на охранителна техника и надлежното удостоверяване на това с протокол.Техника е
установена в имота на последващ етап от служител на
фирмата, като няма категорични доказателства относно дефинирането на обекта
/сторено ли е наистина, къде- в гр.Русе или с.Тетово/, доколкото липсва архив
относно дейността.В тази връзка, от друга страна, са налице признания за пълно
преинсталиране на информацията по техническата охрана понастоящем, което не
позволява и възстановяване на данни.
На следващо
място, прокурорът приема, че конкретно е налице продължено престъпление,
осъществено в период от около 6 години, който извод не съответства нито на
събраните доказателства, нито на правните принципи.На база на събраните
материали безспорно се налага извод, че в началото на инкриминирания период,
подсъдимият е осъществил всички действия, обезпечаващи съответната
услуга.Предвид това, няма как да се приеме, че е налице престъпно поведение към
17.03.2012 г.Още по- малко- че то е било трайно в годините, доколкото не може
да се установи отклонение от правомерните действия поне до периода, в който
поде.А. напуснал фирмата в края на 2017 г. след смъртта на баща си- един от съдружниците, комуто бил пряко подчинен по признание на св.Д.
пред съда.След този период, очевидно е налице спор от гражданско- правен или
търговски характер между няколко субекта със съответни взаимни претенции-
подсъдимият и съдружниците на баща му /или част от
тях, отново по признание на Д./.Престъплението по чл.209 ал.1 от НК се
осъществява с действие, а за продълженото престъпление е характерно
изпълнението му или само чрез бездействие, или реализиране на изпълнително
деяние чрез действие и бездействие.Подсъдимият няма как да осъществи измама
чрез
посредствен
извършител с бездействие.
Определеният
като посредник в престъпната деятелност В.В. всъщност
следва да бъде разглеждан като пострадал според застъпваната от прокурора
теза.Това е така, защото фактически В. е заплащал сумите и ако у някого е
формирана мотивация към конкретни действия, то това е този свидетел, а не С..Всички
събрани доказателства сочат, че В. сам, на база собствени решения и оценка се
свързал с дружеството „Шанс 166“ ООД, инициирал посещение в офиса и така
установил контакт с подсъдимия.Твърденията му за това решение са ясни и
логични- само това дружество предлагало охрана на извънградски обекти към този
момент. Л.С. като негова родственица нямала никакво отношение към взетото
конкретно решение да ползва услугите именно на тази фирма за охрана на имота й,
което се установява именно от показанията на В..Няма доказателства той, като
наказателно отговорен посредствен извършител да е изпълнявал някакви точни
указания на поде.В.А., свързани с мотивирането на Л.С. към имуществено
разпореждане и то с цел ощетяване.
Предвид
изложеното, съдът намира, че престъпление не е извършено от поде.В.А. нито от
обективна, нито от субективна страна, и той следва да бъде оправдан изцяло по
обвинението по чл.209 ал.1 от НК.
Мотивиран така съдът
постанови присъдата си.