ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 176
гр. Пазарджик , 25.08.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в закрито заседание на двадесет и пети
август, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Илиана Г. Димитрова Васева
като разгледа докладваното от Илиана Г. Димитрова Васева Гражданско дело
№ 20215200100256 по описа за 2021 година
Производството е по предявен установителен иск с правно основание чл.422 от ГПК.
От ответника по иска А. В. Т., чрез неговия пълномощник адвокат Т.К. е постъпило
искане за спиране изпълнението по посочено изпълнително дело, което се твърди, че е
образувано по повод издадената срещу него заповед за незабавно изпълнение в полза на
ищеца.
Това искане следва да се приеме като такова по чл. 420,ал.2 от ГПК-за спиране
изпълнението на заповед за незабавно изпълнение,без да е необходимо да се представи
обезпечение по ал.1, като в случая е образувано исково производство за установяване на
вземанията по реда на чл.422 ГПК и компетентен да се произнесе по него е съдът, пред
който е предявен иска.
От изложението в молбата от 23.08.2021 г. може да се направи извод, че ответникът-
длъжник се позовава на две основания за спиране на изпълнението - по т.2 и пот.3 на чл.
420,ал.2 ГПК, първото от които няма как да се приеме за съществуващо, тъй твърдението за
неравноправни клаузи от договора за кредит са твърде общи и съдът няма как да провери в
това производство дали наистина такива съществуват и основават ли се на тях вземанията,
за които е издадена заповедта за незабавно изпълнение.
Другото основание - че неправилно е изчислен размера на вземанията по договора,
сключен с кредитополучателя в качеството на потребител,се извлича от възраженията за
ненастъпване на предсрочна изискуемост, поради това, че поканата /уведомлението за това
не са били връчени на длъжниците, в частност - на ответника по делото А.Т..
Тези възражения и твърдения се съдържат както в отговора на исковата молба, така и в
молбата за спиране на изпълнението, по която съдът се произнася ответникът-длъжник и въз
основа на тях той счита, че размерът на дължимата главница е само 11 000 лв., което
1
твърдял и самия ищец като просрочени задължения към момента на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение.
И действително с оглед съществуващите данни по делото настоящият състав намира,
че волеизявлението на банката-кредитор за предсрочна изискуемост на кредита не е
достигнало до адресата-длъжник в заповедното производство А. В. Т.. Връчването на Н. Т. и
нейната способност да разбира смисъла на определени правни действия и да ръководи
постъпките си не следва да бъдат обсъждани, тъй като тя не е страна в настоящото исково
производство.
Кредиторът е избрал уведомяването за предсрочната изискуемост да стане по
възлагане на ЧСИ по реда на чл.18, ал.5 от ЗЧСИ, който гласи, че частният съдебен
изпълнител може да връчва всякакви покани, съобщения и отговори във връзка с
гражданскоправни отношения, а по разпореждане на съда - съобщения и призовки по
граждански дела. В този случай, за да се прецени редовността на връчването следва да се
приложат правилата на чл.37-58 от ГПК, в частност - тези на чл.47 от ГПК.
В конкретния случай съдът счита, че не са били налице предпоставки за извършване на
връчване по отношение на А.Т. чрез залепване на уведомление по чл.47 от ГПК на адреса на
ул. К. Ч. № . От съдържанието на удостовереното от длъжностното лице, натоварено с
връчването, което е направено върху една единствена разписка, въпреки посещенията на три
адреса /постоянен, настоящ и по месторабота/не става ясно колко пъти и на кои дати е бил
посетен този адрес. /за разлика от адреса на ул. Б., за който се сочат три дати,първата от
които е в почивен ден – 06.03.2020 г. На ул.К. Ч. 20 се описва едно посещение /без дата/,
при което е проведен разговор със съпругата на адресата, без да й е връчена поканата
/уведомление за предсрочна изискуемост/, както и че лицето не се обадило, а при
„многократните посещения след това“ никой не отворил.
За това и залепването на уведомление на 27.05.2020 г. на входната врата на този адрес
не може да се приеме за извършено при наличие на всички предпоставки за редовно
връчване по реда на чл. 47 ГПК.
Що се отнася до уведомлението на другия адрес, то пък е било пуснато единствено в
пощенската кутия, без удостоверяване за залепването му на входната врата или на видно
място около нея, с което разпоредбата на чл.47, ал.1 ГПК.
След като не е изпълнена в пълнота предвидената в чл.47 от ГПК процедура за
връчване на поканата – уведомление за предсрочна изискуемост, то не би могло да се
направи извод за надлежно връчване и респ.- за достигане до длъжника да изявлението за
обявяване на задълженията по кредита изцяло за предсрочно изискуеми.
Връчването по месторабота, за което се прилагат доказателства, също не може да бъде
2
прието за редовно, поне от представените до този момент доказателства.На л. 36 /на гърба /
от делото има приложена разписка за връчване на поканата на А. В. Т. чрез друго лице – Т.
И. „касиер“, но не става ясно на кой адрес е станало това връчване и дали съвпада наистина
с адреса по месторабота на адресата към посочената дата – 10.07.2020 г. Липсва
удостоверяване от длъжностното лице кой адрес е посетило и къде е извършило това
връчване, за да се провери от съда, дали това е адреса по месторабота. Освен това спорно е
дали получилото поканата лице е сред тези, които са оправомощени да приемат редовно
връчване вместо адресата. Те са изчерпателно изброени в разпоредбата на чл. 46, ал.2 ГПК и
сред тях не попадат колеги или лица, заемащи различни длъжности в местоработата на
адресата, освен ако не са изрично натоварени за това от работодателя.
Всички тези детайли около връчването на поканата по месторабота биха могли да се
изяснят в хода на исковото производство, чрез събиране евентуално на допълнителни
доказателства, ако съдът прецени че са допустими и своевременно посочени, но при липсата
на такива за установяване на едно безспорно редовно връчване на поканата - изявление за
предсрочна изискуемост, се налага извода, че настъпването на предсрочната изискуемост не
е доказана по убедителен начин и размерът на неизпълнените задължения към момента на
издаване на заповедта за изпълнение би бил значително по- малък от претендирания от
банката-кредитор.
С това от формална страна е налице условието за спиране на изпълнението на осн. чл.
420,ал.2 т.3 ГПК, тъй като може да се приеме, че неправилно е изчислен размерът на
вземането по договор, сключен с потребител.
Съдът счита, че с акта, който е компетентен да се произнесе на осн.420, ал.5 ГПК
следва да постанови спиране на изпълнението на издадената срещу длъжника заповед на
незабавно изпълнение, тъй като такъв е смисъла на закона, а не- на конкретно изпълнително
дело. Спиране на изпълнението по чл.420 от ГПК може да се постанови дори преди да е
образувано изпълнително производство, поради което съдът не е длъжен да изследва
въпроса има ли висящо такова, пред кой съдебен изпълнители под кой номер. Поради това в
конкретния случай за уважаване на искането за спиране и приложението на чл. 420,ал.2,т.3
ГПК не е пречка непредставянето на доказателства за конкретното изпълнително дело,
сочено в молбата и връзката му със заповедта за изпълнение, чието спиране се постановява.
По изложените съображения и на осн.420, ал.2,т.3 във вр. ал.5 от ГПК Пазарджишкият
окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
Спира изпълнението на заповед за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК №
1379/26.10.2020 г., издадена от Пазарджишкия районен съд по ч. гр. д. Д 2831/2020 г.
3
Определението подлежи на обжалване пред Пловдивския апелативен съд в 1-седмичен
срок от получаване на съобщение с връчване на препис на страните, като обжалването не
спира неговото изпълнение.
Съдия при Окръжен съд – Пазарджик: _______________________
4