№ 51186
гр. София, 17.12.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в закрито заседание на
седемнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА Гражданско
дело № 20241110147260 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 140 ГПК.
Образувано е по искова молба на В. П. П., с която срещу "В. са предявени искове
по чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК, вр. чл. 10а, ал. 2, чл. 11 и чл. 19, ал. 4 ЗПК за
прогласяване нищожността на договор за паричен заем Standart_30 №
6003637/30.01.2024 г., сключен за предоставяне в заем на сумата 2100 лева, при
посочени в договора ГЛП 40,32 % и ГПР 49,49 %., евентуално по чл. 26, ал. 1, пр. 1,
вр. ал. 4 ЗЗД, вр. чл. 146, ал. 1 ЗЗП за прогласяване нищожността на клаузите на чл. 1,
ал. 2 и ал. 3, чл. 4, чл. 8, ал. 4 и ал. 5 от договор за паричен заем Standart_30 №
6003637/30.01.2024 г., сключен между страните.
Ищцата твърди, че е сключила с ответника процесния договор за кредит, по
силата на който в заем е била предоставена посочената сума, която се е задължила
да върне заедно с възнаградителна лихва. С договора твърди да е било установено
задължение за кредитополучателя да представи обезпечение по кредита, като при
неизпълнение на същото съгласно клауза в съответния договор е била предвидена
дължимостта на неустойка. Сочи, че в договора било уговорено, че заемополучателят
добороволно ползва услуга „експресно разглеждане на документи за одобрение на
паричен заем“, таксата за която се включва в размера на погасителните вноски. В чл.
8, ал. 4 и ал. 5 от договора, били предвидени допълнителни задължения, в случай на
забава на заемополучателя. Твърди да е заплатила в полза на ответника сума в размер
на 1050 лева при главница в размер на 2100 лева и срок на действие на договора от 15
месеца. Развива подробни съображения за нищожност на договора поради
противоречието му с императивни материалноправни разпоредби на закона – чл. 10,
чл. 11 и чл. 19, ал. 4 и ал. 5 ЗПК с оглед неправилно посочения в договорите размер на
ГПР, в който не е била включена неустойката за неосигуряване на обезпечение по
съответния договор, разходите, свързани с услугата „експресно разглеждане на
документи за одобрение“, както и допълнителни възнаграждения за заемодателя,
предвидени в чл. 8, ал. 4 и ал. 5 от договора. Поддържа, че клаузите, касаещи
заплащането на допълнителни такси и неустойка /чл. 1, ал. 2 и ал. 3, чл. 4, чл. 8, ал. 4 и
ал. 5 от договора/, са нищожни, тъй като не са уговорени индивидуално. В обобщение
на подробните аргументи, изложени в подкрепа на застъпената с исковата молба
позиция, са заявени искания съдът да уважи претенциите, както и да присъди разноски
1
в полза на ищцата. Заявява доказателствени искания за приемане на представените
към исковата молба документи като доказателства, както и за допускане на съдебно-
счетоводна експертиза с формулирани от ищцата в исковата молби задачи.
Постъпил е в срок отговор на исковата молба, с която ответникът оспорва
предявените искове. Счита, че исковата молба е нередовна, което препятствало
правото на защита на ответника. Намира, че не било ясно съединяването на
претенциите. Твърди липса на правен интерес. Отрича при сключването на договора и
със същия да са нарушени императивни норми на закона. Счита, че в договора е
посочен размера на ГПР и то в съответствие с изискванията на ЗПК. Поддържа, че към
момента на сключване на договора процесната неустойка не е била дължима, с оглед
което и същата не следва да се включва в ГПР. Развива съображения относно
функциите на неустойката, като счита, че с оглед обезщетителния характер на
вземането, същата по дефиниция не се включва в ГПР. Оспорва клаузата да има
неравноправен характер, като счита, че кредитополучателят е можел да прецени
икономическите последици от сключването на договора, в т. ч. и тези относно
дължимата неустойка. Излага подробни доводи в подкрепа на становището си, че
клаузата, установяваща такса за експресно разглеждане не е нищожна, като твърди, че
същата се дължала след възникване на заемното правоотношение, оспорва да е налице
заобикаляне на закона. Разяснява, че на ищцата е била предоставена услуга, за която тя
доброволно се е съгласила да заплати съответното възнаграждение. Изложени са
съображения относно липсата на противоречие с добрите нрави на клаузата за
възнаградителна лихва. Оспорва клаузите по чл. 8, ал. 4 и ал. 5 от договора да са
нищожни. Възразява срещу доказателственото искане на ищцата за допускане на
ССчЕ. Възразява срещу разноските на ищеца и срещу искането да бъде присъдено
възнаграждение по чл. 38 ЗАдв., като излага съображения, че ищцата не е материално
затруднено лице. Заявява искане за задължаване на ищцата да представи СЕФ, връчен
при сключването на договора. Моли за отхвърляне на исковете и претендира
разноски.
Съдът не споделя оплакванията на ответника за нередовност на исковата молба и
за недопустимост на същата. Следва да се подчертае, че съдът не е обвързан от начина,
по който са заявени евентуалните претенции за нищожност, т.е. не е налице
нередовност на исковата молба, което да затруднява организирането на защитата на
ответника, дори и ищецът изобщо да не е посочил кое основание е евентуално, респ.
поредността им.
За да бъдат уважени предявените искове в тежест на ищцата е да докаже, че
договорът, сключен с ответника, е нищожен на заявените с исковата молба основания,
а именно поради нарушение на императивни норми на закона, в т. ч. и че има
неравноправен характер.
В тежест на ответника е да докаже основателността на възраженията си, че при
сключването на договора са били спазени особените изисквания на ЗПК, както и че на
потребителя при сключването на договора е предоставена ясна и коректна
информация, за да бъде в състояние последният да прецени икономическите
последици от сключването на договора.
На ответника следва да се обърне внимание, че към настоящия момент нито
ищцата, нито процесуалният представител са заявили искане за присъждане на
възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 ЗАдв.
Следва да се приемат представените от страните писмени документи.
Следва да бъде уважено искането на ответника за задължаване на ищцата да
представи по делото СЕФ, доколкото това искане е свързано с обстоятелства, които са
възложени за установяване в тежест на ответника.
2
Искането на ответника за извършване на справка от съда е необосновано и
неотносимо, поради което следва да се остави без уважение.
Не е необходимо изслушване на заключение на съдебно-счетоводна експертиза в
производството.
Страните следва да се приканят към сключване на спогодба или друг начин за
доброволно решаване на спора, а делото да се насрочи за разглеждане в открито
съдебно заседание.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИКАНВА страните към сключване на спогодба за уреждане на правния спор,
предмет на делото.
Разяснява на страните, че при постигане на съдебна спогодба дължимата
държавна такса е в половин размер, а при своевременно постигане на споразумение за
доброволно уреждане на спора ще спестят процесуални усилия и разноски.
УКАЗВА на страните, че за постигане на съдебна спогодба следва да се явят
лично в съдебно заседание или да упълномощят свой процесуален представител, който
от тяхно име да постигне спогодба, за което следва да представят по делото изрично
пълномощно.
ОБЯВЯВА на страните проект за доклад на делото съобразно обстоятелствената
част на определението, като им указва, че в срок най-късно в първото открито съдебно
заседание могат да вземат становище по изготвения проект за доклад и разпределената
със същия доказателствена тежест, както и да релевират съответни доказателсвени
искания, в противен случай губят възможността да направят това по-късно освен в
случаите на чл. 147 ГПК.
ПРИЕМА като писмени доказателства представените от ищцата с исковата молба
и представените от ответника с отговора документи.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 190 ГПК ищцата в срок до първото съдебно
заседание да представи предоставения при сключването на договора СЕФ. УКАЗВА
на страната, че непредставянето на документа, за който съдът я е задължил в
производството, ще се цени по реда на чл. 161 ГПК.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ останалите искания на страните, заявени с исковата
молба и с отговора.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 13.02.2025 г.
от 09:40 ч., за когато да се призоват страните.
Препис от определението да се връчи на страните, ведно с призовките им за
съдебното заседание, като на ищеца, чрез процесуалния му представител да се връчи
препис от отговора на ИМ и приложението.
Книжата до ответника ДА СЕ ВРЪЧВАТ занапред само чрез ССЕВ, с оглед
заявеното с отговора на исковата молба.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3