РЕШЕНИЕ №
08.11.2021
г., гр. Пазарджик
ПАЗАРДЖИШКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, ХVІ граждански състав, в открито заседание на осми октомври
две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
СЪДИЯ: МИРА МИРЧЕВА
СЕКРЕТАР: Иванка Панчева
разгледа докладваното от съдията гражданско
дело № 1118 по описа на съда за 2020 г.
Производството е образувано по иск на
„Водоснабдяване и канализационни услуги“ ЕООД – гр. Пазарджик като
правоприемник на „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД – Пазарджик срещу В.К.Д., К.Г.К.
и К.Г.Д.,***, за осъждането на ответниците като наследници на Г.К.Д. да
заплатят на ищеца сумата 355,09 лв. главница, представляваща цената на
доставена вода и канализационни услуги, и 73,48 лв. лихва за забава за времето
от 31.07.2015 г. до 29.02.2020 г. Сумата представлява стойност на В и К услуги
по фактури, издадени в периода 19.06.2015 г. – 21.01.2020 г. Претендира се и
законната лихва върху главницата, считано от предявяването на иска – 29.05.2020
г. В исковата молба се сочи, че след смъртта на титуляра на партидата, при
липса на нотариално заверено споразумение между наследниците, партида се
открива от оператора на всички наследници и те отговарят съобразно дяловете си.
Не е постъпил отговор от ответниците В. и К. Д..
К.К. не е открита на адреса си, по данни на близките си се намира в чужбина, те
отказват да получат съобщението и ѝ е назначен особен представител.
Особеният представител е подал отговор, в който се заявява, че към исковата
молба не са представени никакви доказателства дали наследниците са приели
наследството, вкл. с действия по чл. 49, ал. 2 от ЗН, и са се отказали от него
– за тази цел е предвиден чл. 51 от ЗН и по отношение на К. искът следва да се
остави без разглеждане като недопустим или да се дадат указания за изпълняване
на процедурата по чл. 51 от ГПК. По съществото на иска се прави възражение за
изтекла 3-годишна погасителна давност за част от вземането, както и възражение
за размера на дяловете в претендираните суми – ако имотът е бил съпружеска
имуществена общност на наследодателя и неговата съпруга, то ответницата К.К. би
притежавала 1/6 от него и би дължала 1/6 от начислените суми, а не 1/3.
Искът е с правна квалификация по чл. 79, ал.
1 във връзка с чл. 198о, ал. 1 от Закона за водите – претендира се заплащане на
цената на водоснабдителни и канализационни услуги, извършени от В и К оператор
на потребители.
С оглед възражението, че не е известно дали
наследството е прието и искането във връзка с чл. 51 от ЗН съдът намира, че в
случаите, когато ответникът не може да бъде открит на адреса и особеният
представител е определен поради тази причина, това производство е практически
неприложимо – по него отново би се стигнало до неоткриване на наследника на
адреса и прекратяване на производството. Единственият изход чисто практически
според този състав на съда би бил в случай на основателност на иска да се осъди
наследникът, като се счете, че наследството е прието, доколкото няма данни за
обратното, а в случай, че в бъдеще наследникът направи отказ от наследството,
това би могло да стане основание за отмяна на решението на осн. чл. 304 от ГПК
поради новонастъпило или новооткрито обстоятелство. В конкретния случай обаче
на съда му е служебно известно, че ответницата по това дело К. е била ищец по
прекратеното гр. дело 4792/2019 г. на същия съд, което има за предмет
разпределянето на ползването на същия имот, за който са начислени сумите, и в
самата искова молба се сочи, че К. и нейният брат К.Д. притежават по наследство
дялове от него. Това е достатъчно, за да се счете, че е налице действие по чл.
49, ал. 2 от ЗН, и да се счита за решен въпросът с приемането на наследството.
В хода на делото В.Д. е починала, като е оставила за наследници другите
двама ответници – нейни деца. Те са конституирани като ответници и за сумата,
претендирана срещу нея, в равни дялове.
Във връзка с възражението за погасителна давност искът е оттеглен от
ицеца само за първоначалния дял на К.К. от общо 50 лв. главница и 16,66 лв.
лихва за забава, отнасящи се за периода преди 29.05.2017 г. (три години преди
завеждането на иска).
По делото са представени
писмени доказателства, които позволяват да се заключи, че процесните количества
вода на претендираната стойност са доставени в жилището, притежавано приживе от
наследодателя Г.К.Д., на чието име се е водела и партидата и който е починал
през 2000 г. – значителен период преди предоставянето на услугите. Не са били
предприети обаче действия за откриване на партида на името на наследниците или
на евентуалния нов собственик. За евентуално наличие на такъв нов собственик (с
оглед спора по гр.д. 4792/2019 г.) обаче също няма представени доказателства от
страните по делото, поради което с оглед наличните доказателства следва да се
приеме, че такива са наследниците на Г. и В. Д..
С оглед крайния изход на делото
не е нужно да се изследва дали водоснабденият имот е бил лична собственост на Г.
Д., или съпружеска общност с В.Д., тъй като и в двата случая след смъртта и на
двамата сумите в крайна сметка се дължат от техните деца – правоприемници на всички
техни задължения – в равни дялове.
Искът, поради възражението за
давност, направено от особения представител, освен в частта, в която е
прекратено делото, следва да се отхвърли срещу К.К. още и в частта за
половината от претенцията срещу нейната майка, или за още 25 лв. главница и 8,33
лв. лихва за забава за периода преди м. май 2017 г. Така срещу К. искът е
основателен за размер общо 102,54 лв. главница и 7,83 лв. лихва, отнасящи се за
периода от м. май 2017 г. до 21.01.2020 г., както и за лихва за забава върху
главницата за същия период в размер 11,75 лв. Срещу нейния брат искът следва да
се уважи в пълния му размер от 177,55 лв. главница и 36,74 лв. лихва за целия
период, тъй като от негово име липсва възражение за изтекла погасителна давност.
При съразмерното изчисляване на
разноските следва да се вземе предвид както частта, в която искът е отхвърлен,
така и тази, в която производството е прекратено. Разноските за възнаграждение
особен представител следва да се прибавят към разноските, дължими само от К.К.,
а останалите разноски на ищеца – да се разпределят между двамата ответници
поравно.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
Осъжда ответницата К.Г.К., ЕГН **********,***
26, да заплати на ищеца „Водоснабдяване и канализационни услуги“ ЕООД – гр.
Пазарджик, ЕИК *********, сумата 102,54 лв. главница, представляваща стойността
на В и К услуги, доставени по партидата на Г.К.Д. за периода от 29.05.2017 г.
до 21.01.2020 г., заедно с 11,75 лв. лихва за забава за времето от 29.05.2017
г. до 21.01.2020 г., и законната лихва върху главницата, считано от 29.05.2020
г. до изплащането на главницата, като отхвърля иска срещу нея за сумата 25 лв.
главница и 8,33 лв. лихва за забава, отнасящи се за периода 19.06.2015 г. –
28.05.2017 г., поради погасяване по давност.
Осъжда ответника К.Г.Д., ЕГН **********,***,
да заплати на ищеца „Водоснабдяване и канализационни услуги“ ЕООД – гр.
Пазарджик, ЕИК *********, сумата 177,55 лв. главница, представляваща стойността
на В и К услуги, доставени по партидата на Г.К.Д. за периода от 19.06.2015 г.
до 21.01.2020 г., заедно с 36,74 лв. лихва за забава за времето от 19.06.2015 г.
до 21.01.2020 г., и законната лихва върху главницата, считано от 29.05.2020 г.
до изплащането на главницата.
Осъжда К.Г.К. да заплати на „Водоснабдяване
и канализационни услуги“ ЕООД – гр. Пазарджик сумата 232 лв., представляваща
разноски по настоящото дело.
Осъжда К.Г.Д. да заплати на
„Водоснабдяване и канализационни услуги“ ЕООД – гр. Пазарджик сумата 285 лв.,
представляваща разноски по настоящото дело.
Решението подлежи на обжалване
пред Пазарджишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: