Решение по дело №470/2018 на Окръжен съд - Шумен

 

 

 

  Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е №278

 

град Шумен, 27.12.2018 г.

 

            Шуменския окръжен съд,  в закрито заседание на двадесет и седми декември,  две хиляди и осемнадесета година в състав:

                                                                              Председател: М.Маринов

                                                                                            Членове:1.Л.Томова                                                                                                                              

                                                                                                    2.Р.Хаджииванова     

       като разгледа докладваното от съдия Р. Хаджииванова в. гр. д. № 470 по описа за 2018 г., за да се произнесе взе предвид следното:

          Производство по чл.435 и сл. от ГПК.

          Образувано е по жалба на ЗАД”Армеец”АД-гр.С., представлявано от изпълнителните директори М.И.и В.К.-М., чрез юрисконсулт И.Й., длъжник по изп. дело №201*40400301 по описа на ЧСИ с рег. № *с район на действие ШОС, срещу действие на ЧСИ по соченото изпълнително дело – постановление от 12.11.2018г., с което възражението им за недължимост на определените разноски е оставено без уважение. Сочи, че по изпълнителното дело правната помощ на адвоката на взискателя била сведена единствено до подаване на типова молба за образуване на изпълнително дело и предписване на стандартни мерки във връзка с изпълнението на парично вземане Изпълнителното дело не се отличавало нито с фактическа, нито с правна сложност. Към момента на подаване на жалбата не били извършени други процесуални действия. Предвид това и определеният адвокатски хонорар се явявал прекомерен, съответно следвало да бъде намален и размера на таксата по т.26 от Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ. Моли атакуваното постановление да бъде отменено за горницата над 200лв. до начислените такива  420лв., поради прекомерност, съответно в тази връзка бъде преизчислен и намален, и размера на таксата по т.26 от Тарифата.

        Взискателят в дадения му срок не е депозирал възражение по жалбата.

        ЧСИ взема становище по недопустимостта на жалбата-била подадена след преклузивния едноседмичен срок по чл.436, ал.1 от ГПК.

           Жалбата е подадена в срок, от надлежна страна, против подлежащ на обжалване акт, поради което се явява допустима. В случая не се обжалва постановление за разноски от 12.10.2018г., съдържащо се в поканата за доброволно изпълнение, връчена на длъжника на 18.10.2018г., а постановление на ЧСИ от 12.11.2018г. , с което е оставено без уважение искането на длъжника да бъдат намалени разноските на взискателя за адвокатско възнаграждение, поради прекомерност и свързано с това намаляване на таксата  по чл.26 от Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ. Или предмет на съдебен контрол е преценката на  съдебния изпълнител за неоснователността на възражението  за прекомерност на вече приети разноски. Съгласно Тълкувателно решение № 3/2015 г. на ОСТГК на ВКС на РБългария, използваният в разпоредбата на чл.435, ал.2 от ГПК израз „постановление за разноски", следва да се тълкува не в

 

 

 

буквалния смисъл, а като всеки акт на съдебния изпълнител, с който той се произнася по задължението на длъжника за разноски по изпълнението. Предвид това актът на ЧСИ от 12.11.2018 г. /съобщен на длъжника на същата дата/ има характер на произнасяне по разноските, съответно подлежи на обжалване.

             Като обсъди основанията и доводите изложени от страните, както и събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна следното:                    

            Приложеното изп. дело №201********** е образувано по молба на М.Е.Д., чрез адв.П.Н.при ШАК, депозирана на 12.10.2018г., срещу ЗАД”Армеец”АД-гр.С., с приложен към нея изпълнителен лист от  11.10.2018г. по търг.д.№538/2014г. на ШОС  за сумата 10000лв.-обезщетение за претърпени, вследствие на ПТП неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху нея считано от 16.09.2011г. до окончателното й изплащане. В молбата си взискателят е посочил изпълнителен способ -  запор на вземанията на длъжника по всички банкови сметки при ЦКБ”АД-гр.С. до общия размер на дължимите суми по делото. Претендирал е  адвокатско възнаграждение в размер на 420лв., като към молбата е приложил и договор за правна защита и съдействие №00000895899, съгласно който взискателят и упълномощеният от него адвокат са уговорили възнаграждение от  420лв./изплатено в брой/  за да изготви, подпише и представи молба за образуване на изпълнително дело  за събиране на сумата по изп.лист от 11.10.2018г. по търг.д.№538/2014г. на ШОС, както и да извърши справки след образуване на делото-за връчване на ПДИ, за налагане на запор и за плащане или не в срока за доброволно изпълнение. На длъжника е връчена покана за доброволно изпълнение на 18.10.2018г., в която е посочено, че задължението по изпълнителното дело възлиза на 19 323.17лв., от които главница в размер на 10000лв. със законна лихва в размер на 7253.67лв. за периода 16.09.2011г.-29.10.2018г.-, 420лв.-разноски по изпълнителното дело, 1649.50лв. - такси по Тарифата към ЧСИ и такси и разноски по изпълнителното дело, дължими към 29.10.2018г.. На 22.10.2018г./четири дни след връчване на ПДИ/ дружеството-длъжник е  превело по сметка на ЧСИ дължимата сума. Два дни след това е депозирало и възражение за прекомерност на адвокатския хонорар в изпълнителния процес-посочило е, че на първо място такъв не бил заплатен, на второ място същият следвало да бъде намален до размера предвиден в чл.10, ал.1 от Наредба №1  от 09.07.2004г. за минималния размер на адвокатските възнаграждения –в размер на 200лв.. Правната помощ на адвоката  била сведена единствено до подаване на молба за образуване на изпълнителното дело и изготвяне/връчване на книжа. С постановление от 12.11.2018г. съдебният изпълнител е оставил без уважение възражението на длъжника за намаляване на разноските по делото, без изложени мотиви.

    Въз основа на установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните изводи: В изпълнителното производство задължението на длъжника за разноски е уредено изрично в чл.79 от ГПК. Разпоредбата на чл.78, ал.5 ГПК, предоставя възможност да се иска намаляване на разноските за адвокат на насрещната страна, поради прекомерност, съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото. Сочената норма се намира в гл. VIII "Такси и разноски" от част I "Общи правила" от ГПК. Предвид систематичното й място в процесуалния закон, разпоредбата е приложима за всички уредени в ГПК производства - исково, обезпечително и изпълнително, доколкото липсват специални разпоредби, които да дерогират приложението на уредените в част І от ГПК общи правила.

          Като съобрази конкретното изпълнително дело, съдът намира, че същото не представлява фактическа и правна сложност, тъй като единствените извършени от пълномощника действия са само  такива по  образуване на изпълнително производство / изготвена е и подадена молба до ЧСИ, с посочване на способа на изпълнението /запор на банкови сметки на длъжника/. В срока за доброволно изпълнение длъжникът е изплатил изцяло дълга и не са били предприети други съдебно-изпълнителни действия,

 

 

извършени от адвоката на взискателя, с цел удовлетворяване на паричните вземания. Извършването на такива действия не е било и уговорено, доколкото сочените в пълномощното справки нямат такъв характер.  Положеният от упълномощения адвокат труд е минималният, следователно и платеното възнаграждение подлежи на намаляване поради неговата прекомерност до сумата от 200 лв. /минимума съгласно Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения за образуване на изпълнително дело/.

        Що се касае до искането, с оглед намаляване на разноските за възнаграждението да бъде намален и размера на таксата по чл.26 от Тарифата за таксите и разноските към  ЗЧСИ, то същото следва да бъде оставено без уважение. Видно от съставената от ЧСИ сметка №**********  в размера на материалния интерес, върху който е начислена таксата по т.26 от Тарифата, не са включвани разноски на взискателя за  адвокатско възнаграждение, поради което и не е налице основание за коригирането й с оглед извършеното редуциране на възнаграждението.  

         Страните не са поискали присъждане на разноски, поради което и такива не следва да бъдат присъдени.   

    Водим от гореизложеното, съдът

                                         Р Е Ш И :

  ОТМЕНЯВА  постановление от 12.11.2018г. на ЧСИ с рег.№*по изп.д.№ №201*40400301 в частта, с която е оставено без уважение искането на длъжника ЗАД”Армеец”АД-гр.Ш.да се намали поради прекомерност направените от взискателя разноски за адвокатско възнаграждение, като вместо това постановява:

            НАМАЛЯВА на основание чл.78, ал.5 от ГПК,  размера на дължимите от ЗАД”Армеец”АД-гр.Ш.в полза на взискателя  М.  Е.Д. разноски от 420лв. на 200лв., представляващи такива за заплатено адвокатско възнаграждение по изп.д.№ . №201*40400301  по описа на ЧСИ с рег.№*         Оставя без уважение жалбата в останалата й част.

           Решението не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                       ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                                                                            2.