Присъда по дело №371/2024 на Районен съд - Девня

М О Т И В И
към присъдата по НОХД N 371/2024 г. по описа на РС - Девня,
четвърти състав

Възведен е обвинителен акт от РП – Варна срещу М. А. С., ЕГН:
********** за това, че през месец март 2021 г. в гр. Девня, обл. Варна в
условията на продължавано престъпление, чрез използване на МПС марка и
модел „Ф****“ с peг. № В ******** ТС и техническо средство - ключ, отнел
чужди движими вещи - 1 бр. телевизор марка „SANG“, 1бр. акумулаторен
винтоверт марка „MANNESMANN”, 1 бр. винтоверт марка „МАК1ТА” , 1 бр.
виброшлайф марка “MEISTER GRAFT”, 1 бр. мотопед марка „Джилера“ и 1
бр. метална порта с две плътни крила, всичко на обща стойност 1 767 лева от
владението на И. Й. Д., без негово съгласие с намерение противозаконно да ги
присвои - престъпление по чл. 195 ал. 1 т. 4 вр. чл. 194 ал. 1 вр. чл. 26 ал. 1 от
НК.
По искане на подсъдимия и неговия защитник съдебното следствие е
проведено по реда на глава двадесет и седма от НПК - в хипотезата на чл. 372
т.2 от НПК, като в хода му подс. С. признава изцяло фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт и заявява, че е съгласен да не се
събират доказателства за тези факти. Съгласие за това дава и неговия
защитник – адв. А. В..
Участващия в делото прокурор поддържа обвинението, като счита
същото за безспорно доказано въз основа на направените от подсъдимия
самопризнания и доказателствата, събрани в хода на досъдебното
производство, които напълно ги подкрепят. Моли да му бъде наложена
наказание в минималния предвиден в закона размер, а именно една година,
което да бъде редуцирано с 1/3 и изтърпяването му да бъде отложено с
изпитателен срок от три години.
Защитникът на подсъдимия, при проведеното съкратено съдебно
следствие и направено признание за всички факти по обвинението, също
намира обвинението за доказано. Споделя доводите на прокурора по
отношение на следващото се наказание.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът
приема за установена следната фактическа обстановка:
Подс. М. А. С. живеел в гр. Девня, обл. Варна със семейството си.
Свид. И. Д. /починал на 07.08.2022 г./ също живеел в гр. Девня и бил
1

пенсионер. В дома си той ползвал телевизор марка „SANG“. До блока, в който
живеел, свид. Д. притежавал дворно място с постройка, в която държал
различни инструменти. В дворното място имало и мотопед марка „Джилера“ и
метална порта с две плътни крила. Мотопедът бил в движение, но не бил
регистриран.
На неустановен ден през месец март 2021 г. подс. С. помагал на свид.
Д., като му цепил дърва в дворното място, които след това пренесъл до
апартамента му. Докато бил в дома му той видял телевизора марка „SANG“ и
веднага взел решение да го открадне. Още същия ден, възползвайки се от
осигурения му достъп до апартамента на пострадалия, както и от това, че той
бил възрастен и трудно подвижен, подсъдимият успял незабелязано да изнесе
телевизора от дома му. По същия начин, този ден той взел от постройката в
дворното място и 1 бр. акумулаторен винтоверт марка „MANNESMANN”, 1
бр. винтоверт марка „МАК1ТА” и 1 бр. виброшлайф марка “MEISTER
GRAET”. Всички вещи подс. С. отнесъл в дома си, където ги укрил.
Докато бил в дворното място на пострадалия, подс. С. успял да
огледа добре намиращите се там вещи. На следващия ден той решил да отиде
отново в дворното място на свид. Д., за да вземе от там и металната порта с
две плътни крила. Тъй като портите били тежки, подсъдимият се срещнал със
свид. Г. Г.ев и го помолил да му помогне да вземе едни метални порти от
дворното място на свид. Д., като му казал, че собственика им му ги подарил.
Свид. Г.ев се съгласил да помогне и двамата отишли до дворното място на
пострадалия, което било заключено. Когато свид. Г.ев разбрал, че за вземат
портата трябва да прескочат оградата, се отказал да влезе и си тръгнал.
Няколко дни по – късно – на неустановена дата през месец март 2021
г. подсъдимият успял да се сдобие с връзката с ключове на свид. Д. и веднага
след това се срещнал със свид. Н. И., като му обяснил, че помагал от свид. Д. и
той, за да му се отплати, му разрешил да вземе метална порта. Подс. С.
помолил свид. И. да превози металната порта до пункт за изкупуване на
метали, като свид. И. първоначално отказал, но след това се съгласил. Подс. С.
веднага се свързал отново със свид. Г.ев, като му казал, че този път свид. Д. му
е дал ключове и може да вземат металната порта. Двамата отишли до дома на
свид. И., който ги превозил с товарния си автомобил „Ф********“ с per. № В
******* ТС до дворното място на свид. Д.. Свид. И. спрял преди дворното
място, като подсъдимият и свид. Г.ев слезли от автомобила и отишли до там
пеша. С помощта на ключ, който бил на връзката подсъдимият отключил
катинара, с който била заключена портата на дворното място и двамата със
свид. Г.ев влезли вътре. От там те изнесли метална порта с две плътни крила и
я отнесли до автомобила на свид. И., с който я откарали до пункт за вторични
суровини, където я продали.
2

На следващия ден, на неустановена дата през месец март 2021 г.,
късно вечерта, подс. С. отново отишъл в дворното място на свид. Д., което
отключил отново с ключ. Този път взел от там мотопеда марка „Джилера“,
който избутал до дома на свид. А. Х., където му го продал за сумата от 30 лева.
След това свид. Х. разглобил напълно мотопеда.
След разкрИ.е на кражбите, с протокол за доброволно предаване
подс. С. предал - телевизор марка „SANG“, 1 бр. акумулаторен винтоверт
марка „MANNESMANN”, 1 бр. винтоверт марка „МАК1ТА”, 1 бр.
виброшлайф марка “MEISTER GRAFT”, като в протокола собственоръчно
записал, че ги е откраднал от И..
С протокол за доброволно предаване свид. Х. предал части за
мотопед, като в протокола записал, че е закупил от М..
Всички доброволно предадени вещи били върнати на собственика, за
което бил съставен приемо-предавателен протокол.
В хода на досъдебното производство за определяне стойността на
инкриминираните вещи е била назначена съдебно - оценителна експертиза,
кредитирана от съда като компетентно и безпристрастно изготвена, чието
заключение сочи общата пазарна цена на отнетите вещи в размер на 1 767
лева.
Гореописаните фактически обстоятелства съдът приема за
установени, позовавайки се на направените самопризнания от подсъдимия и
на доказателствата, събрани в хода на досъдебното производство, които
напълно ги подкрепят. Налице е както фактическа, така и логическа връзка
между самопризнанията, направени от подсъдимия и доказателствата,
събрани в хода на досъдебното производство, водеща недвусмислено до
извода, че деянието е осъществено от подсъдимия по начина, описан в
обвинителния акт. Ето защо и с оглед на установената в хода съкратеното
съдебно следствие фактическа обстановка и при отчитане на заложеното в чл.
373 ал. 3 от НПК, съдът прие за доказано по безспорен и несъмнен начин, че
подс. С. е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъплението “кражба”, извършена при условията на продължавано
престъпление по смисъла на НК, описано в обвинителния акт, за което е
предаден на съд. Затова и съдът го призна за виновен по възведеното
обвинение за престъпление по чл. 195 ал. 1 т. 4 вр. чл. 26 ал. 1 от НК.
Извършвайки кражбата подсъдимият е действал в условията на
продължавано престъпление по смисъла на чл. 26 ал. 1 от НК, тъй като е
извършил повече от две деяния, които осъществяват поотделно различни
състави на едно и също престъпление. Деянията са извършени през
непродължителен период от време, при една и съща обстановка и при
3

еднородност на вината, при което последващото се явява от обективната и
субективната страна продължение на предшестващото.
От субективна страна е налице пряк умисъл в извършеното от
подсъдимия. Той е съзнавал добре наказуемостта и запретеността на
действията си, предвиждал е настъпването на общественоопасните последици
и ги е желаел и пряко ги е целял.
Квалификацията на извършеното деяние по чл. 195 ал. 1 т. 4 от НК се
обуславя от обстоятелството, че при едно от деянията, за да проникне в дома
на пострадалия, заключен с катинар, подсъдимият е използвал оригинален
ключ, с който се е снабдил по неустановен в хода на разследването начин.
Една от отнетите вещи, поради обема й, той е пренесъл с помощта на МПС –
лек автомобил, собственост на друго лице, което не е знаело, че вещта е
крадена.
Причините за извършване на престъплението съдът отдава на
липсата на трудови навици у него, в стремежа му да се облагодетелства по
лесен, нетрудов начин.
При определяне размера на наказанието, съдът прецени степента на
обществената опасност на извършеното от подсъдимия деяние, която
определи като висока не само предвид високата санкция, визирана в закона за
такова престъпление, но и предвид механизма на неговото извършване –
множество деяния, извършени през непродължителен период от време, в
рамките на един месец, при които са отнети множество вещи от един и същи
собственик, чрез използване на техническо средство и МПС.
Като смекчаващо отговорността на подсъдимия обстоятелство съдът
отчете чистото му съдебно минало към момента на извършване на деянието.
Самопризнания в хода на досъдебното производство и съдействие на
органите на разследването от страна на подсъдимия съдът не констатира,
доколкото вещите са върнати на собственика им едва след разкрИ.е на
деянията, при което елемента на доброволност липсва.
Като взе предвид и сравнително ниската парична равностойност на
отнетите вещи, оценени от в. л. по пазарни цени към момента на извършване
на деянието, факта, че повечето от тях са възстановени на собственика и
младата възраст на подсъдимия, съдът определи наказанието му в минимален
размер, а именно една година.
На основание императивната разпоредба на чл. 373 ал. 2 от НПК вр.
чл. 58 а ал. 1 от НК така определеното наказание намали с 1/3, като наложи на
подсъдимият да изтърпи наказание в размер на осем месеца лишаване от
свобода.
Предвид наличието на основания за приложението на чл. 66 ал.1 от
4

НК съдът отложи неговото изтърпяване с изпитателен срок три години,
приемайки, че за превъзпитаването на подсъдимия и постигане целите на
наказанието не е необходимо изолирането му от обществото. Въпреки
високата степен на обществена опасност на извършеното деяние, данните за
личността на подсъдимия не очертават формирани престъпни навици, въпреки
игнорирането на установения правопорядък. Прилагайки разпоредбата на чл.
66 НК, регламентираща обсъждания институт, съдът отдаде преимуществено
значение на личната превенция, без да пренебрегва генералните възпитателни
и предупредителни правни последици на наказателната санкция.
Съдът намира, че така определеното наказание е достатъчно по
размер и ще изпълни и целите предвидени в чл. 36 от НК да поправи и
превъзпита осъденият към спазване законите и добрите нрави, да се
въздейства предупредително върху него и да му се отнеме възможността да
върши други престъпления както и да се въздейства възпитателно и
предупредително върху другите членове на обществото.
При този изход на делото съдът осъди подсъдимия да заплати
полагащите му се съгласно чл. 189 ал. 3 от НПК разноски по делото.
При тези доводи и съображения съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
5

Номер на акта:	7
Дата:	12 май 2025 г. (в сила от 28 май 2025 г.)
Съдия:	Даниела Христова Вълева

Дело:	20243120200371
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	15 октомври 2024 г.

Присъда по дело №371/2024 на Районен съд - Девня

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите