О П
Р Е Д Е Л
Е Н И Е
Номер 616 Година, 2016 Град Бургас
Бургаският окръжен
съд…..…….……… граждански състав …………………………..
На първи юни .……............................………....
Година две хиляди и шестнадесета
в закрито заседание в
следния състав:
Председател: Радостина Калиманова
Членове: …………………………………..
Съдебни заседатели: …………………………………..
Секретар ………………………………………………………………………………..………
Прокурор
………………………………………...……………………………….…………….
като разгледа
докладваното от ……...….. Р. Калиманова …………………………….
гражданско дело № ………
356.....…. по описа за …..……. 2015…………. година.
Производството
по делото е образувано по повод исковите претенции на „Банка ДСК“ЕАД със
седалище град София и адрес ***9, представлявано от Виолина Маринова Спасова и
Доротея Николаева Николова чрез процесуалния им пълномощник със съдебен адрес *** против А.С.К. с ЕГН **********, Д.А.К.
със съгласието на своята майка и законен представител с ЕГН ********** и Г.А.К.
с ЕГН **********,*** за обявяване за недействителен по отношение на ищеца
сключения между първия ответник от една страна и втория и третия ответници от
друга страна договор за дарение, инкорпориран в нотариален акт за дарение на
недвижим имот под № 301/14.03.2012 година, акт № 168, том 1, вписан в Службата
по вписванията - град Царево към Агенцията по вписванията относно следните
недвижими имоти, а именно: ½ от поземлен имот с идентификатор
№48619.503.157, с планоснимачен номер 722, парцел стар УПИ X, площ по документи 455
кв.м., находящ се в област Бургас, община Царево, град Царево, ул.„Хан Аспарух“
№74, п.к.8260, заедно с построената в имота сграда с идентификатор
№48619.503.157.1, с предназначение - за друг вид сграда за обитаване, с площ по
документи - 81 кв.м., град Царево, ул.„Хан Аспарух“, представляваща триетажна
масивна жилищна сграда, състояща се от сутерен, първи, втори и ***, п.к.8260. Претендира
се от ищцовата страна и заплащането на направените от нея съдебно-деловодни
разноски. В подкрепа на отправените искания представя и ангажира доказателства.
Твърди
се от ищцовата страна в исковата молба, по повод на която е образувано
настоящото производство, че на 13.02.2008 година между нея и „Борд Марин“ООД в
качеството на кредитополучател е бил сключен договор за кредит - овърдрафт под
№2287, по силата на който тя предоставила на търговското дружество
инвестиционен кредит в размер до 135000 долара. Този договор е бил допълнен и
изменен със сключването на няколко последователни анекса. Съгласно договореното
между страните със сключването на анекс №2 от 12.02.2010 година, максималният
договорен размер на кредита е 350000 долара. В анекс №7 от 25.07.2012 година за
краен срок за погасяване на задълженията по кредита е определена датата
28.02.2013 година.
Към посочения
по-горе договор за кредит-овърдрафт и анексите към него са били сключени и договори
за поръчителство, като на 12.02.2010 година такъв е бил сключен между ищеца от една
страна и Дойчин Димитров Дойчев, А.С.К., Николай Георгиев Стоянов, Женя
Росенова Тодорова и Христо Василев Христов от друга страна. Съгласно т.1 от същия,
с него е било обезпечено изпълнението на задълженията на кредитополучателя „Борд
Марин“ ООД по договор за кредит-овърдрафт и всички настоящи и бъдещи анекси към
него, сключени между „Банка ДСК“ЕАД и кредитополучателя при посочени в същия негови
параметри относно размер, цел, краен срок за погасяване на кредита и годишна
лихва. С разпоредбата на т.2 от този договор за поръчителство поръчителят А.К. се
е задължил солидарно с кредитополучателя „Борд Марин“ООД, като при неизпълнение
на последния, такова дължи той при договорените условия.
На
26.11.2010 година е бил сключен договор за поръчителство между ищеца и Дойчин
Димитров Дойчев, А.С.К., Николай Георгиев Стоянов, Женя Росенова Тодорова и
Христо Василев Христов също във връзка с договора за кредит-овърдрафт от
13.02.2008 година и анексите към него. Съгласно т.1 от същия, поръчителят А.К.
се е задължил спрямо банка за изпълнение на задълженията на „Борд Марин“ООД в
качеството му на кредитополучател и „Делтамар“ЕООД - съдлъжник. Поръчителят и по този договор се е задължил да отговаря
солидарно с кредитополучателя за изпълнение на цялото му задължение за
погасяване на кредита и при всички останали условия, описани в договора за
кредит и общите условия към него.
Този договор
за поръчителство е бил допълнен и изменен с анекс №1 от 25.07.2012 година към
него. Съгласно т.1 от последния, поръчителят А.К. се е задължил спрямо
кредитора за изпълнение на задълженията на „Борд Марин“ООД по договор за кредит
- овърдрафт и анексите към него, които задължения са били подробно описани в
тази точка. В т.2 е било изрично записано, че поръчителите декларират с подписа
си, че са запознати с условията на цитирания по-горе договор за кредит-овърдрафт
и анексите към него и ги приемат безусловно.
Към 19.11.2012 година е било допуснато
неизпълнение на задълженията за заплащане на дължими суми по договора за кредит
и анекса към него. Поради това, с нотариална покана ищецът уведомил
кредитополучателя „Борд Марин“ ООД, съдлъжника „Делтамар“ЕООД
и поръчителите по кредита Дойчин Дойчев, А.К., Николай Стоянов, Женя Тодорова и
Христо Христов за намерението да упражни правото си да превърне кредита в
предсрочно изискуем, като е предоставил на длъжниците срок за доброволно
изпълнение за заплащане на дължимите просрочени суми. Поканата е била връчена
на кредитополучателя, съдлъжника и поръчителите по
кредита, но в посочения срок не е постъпило плащане по кредитната експозиция. В
резултат на неизпълнението на задълженията по договора за кредит и анексите към
него и след изтичане на срока за доброволно изпълнение, на 07.12.2012 година
всички суми по кредитната експозиция са били обявени за предсрочно изискуеми. Ищецът
по образуваното по негова молба частно гражданско дело №472/2013 година се
снабдил със заповед за незабавно изпълнение от 24.01.2013 година и изпълнителен
лист от 28.01.2013 година против „Борд Марин“ООД, „Делтамар“ЕООД,
Дойчин Дойчев, А.К., Николай Стоянов, Женя Тодорова и Христо Христов. Тези лица
са били осъдени да му заплатят солидарно посочените в заповедта и изпълнителния
лист суми за главници, лихви и разноски, дължими от тях по силата на договора
за кредит-овърдрафт и анексите към него. Въз основа на същия е било образувано изпълнително
дело, но и към настоящия момент задълженията по разглеждания по-горе договор не
са погасени.
На
14.03.2012 година А.К. е дарил свои собствени недвижими имоти, описани
изчерпателно в съставения за сключената сделка нотариален акт на своите
низходящи Д.К.и Г.К.. Твърди се от ищеца, че направеното дарение след сключването
на договорите за поръчителство, разгледани по-горе и договора за
кредит-овърдрафт, от който произтича вземането на банката представлява такова действие
на длъжника А.К., което го уврежда като кредитор. Тъй като сделката е
безвъзмездна, извършеното разпореждане обективно предполага намаляване на
активите на длъжника А.К.. Обстоятелството, че атакувания в настоящото
производство договор за дарение е сключен между лица, които са съответно
възходящ и низходящи роднини налага извода, че в случая е налице установената в
разпоредбата на чл.135 ал.2 предложение 2-ро от ЗЗД презумпция за знание за
увреждането на кредитора.
Ищецът
счита, че са налице предпоставките, предвидени в чл.135 от ЗЗД. Сочи в тази
връзка, че безспорно кредиторът по договора за поръчителство, обезпечаващо
договор за кредит е титуляр на парично вземане по отношение на поръчителя - ответник.
Отговорността на поръчителя представлява лично задължение към кредитора, тъй
като той отговаря по самостоятелно правоотношение и плаща свой дълг, а не чужд,
независимо от наличието на идентичност с главното вземане. Поради това именно
ищецът има качеството на кредитор по смисъла на чл.135 от ЗЗД спрямо ответника А.К.,
произтичащо от сключения договор за поръчителство, което води до извода за
налична негова материалноправна легитимация за предявяване на настоящите
претенции.
Ответникът
А.С.К., на когото съдът е изпратил препис от исковата молба и доказателствата
към нея в срока, указан от закона и от съда е депозирал по делото писмен
отговор, с което е изразил становище по така предявената против него искова
претенция. Същата е оспорена изцяло, като са наведени доводи за нейната
неоснователност. Изтъква се в тази насока на първо място, че той не е длъжник
на ищеца. Видно от двата договора за поръчителство и анекса към втория, той само
е поръчител по договор за кредит-овърдрафт и анексите към него. Съгласно
задължителната за съдилищата практика на ВКС, формирана по реда на чл.290 от ГПК,
искът по чл.135 ЗЗД е неприложим по отношение действията на поръчителя. Обстоятелството,
че предмет на предявения отменителен иск са действия,
извършени не от длъжника по договор за банков кредит, а от поръчител е напълно
достатъчно, за да се приеме, че този иск е неоснователен, без да е необходимо
да се издирва наличието на останалите предпоставки по чл.135 ЗЗД.
Твърди
се на следващо място, че той не е имал никакво намерение да уврежда ищеца, а
единствено и само да извърша акт на дарение. Към датата на извършване на атакуваната
сделка - 14.03.2012 година, кредит-овърдрафтът е бил обслужван редовно от
дружеството „Борд Марин“ООД. Плащанията по кредита са спрели едва към края на
месец август 2012 година. Причините за изпадане на дружеството-длъжник в
неплатежоспособност са чисто форсмажорни обстоятелства, съпътстващи корабния
бизнес. Основната дейност на „Борд Марин“ООД е корабоплаване, като основния
източник на приход е менажирането на два моторни
кораба, закупени от британски дружества също с кредит от банката. Поради обективно
независещи от ответника причини единият от корабите бил арестуван от
пристанищните власти, което довело до блокиране дейността на дружеството.
Другият кораб, поради изтекъл срок на документи и извършване на ремонт, също е следвало
да преустанови дейността си. От това явства, че спирането на дейността на двата
основни актива на кредитополучателя и длъжник по договорите за кредит „Борд
Марин“ООД е довело до блокиране дейността на дружеството и спиране на
плащанията.
Ответникът
Г.А.К. в съответствие с предвидената в чл.367 и следващите от ГПК възможност за
това също е депозирал отговор на исковата молба, по повод на която е образувано
настоящото производство. Също изразява становище за неоснователност на иска,
поради което и отправя искане като такъв същият да бъде отхвърлен.
Оспорени
са от него твърденията по искова молба, че ищецът има качеството на кредитор по
отношение на А.К., както и че процесната атакувана по делото сделка е била сключена
след възникване на вземането му, поради което е налице увреждане на интересите му
и са налице, предвид всичко това, предпоставките на чл.135 от ЗЗД. Изтъква се,
че прехвърлителят А.К. няма качеството на длъжник на
банката. Тези доводи са пояснени, като е посочено, че със сключване на договора
за поръчителство от 26.11.2010 година се е прекратило действието на договора за
поръчителство от 12.02.2010 година и е останал да действа само новия договор.
Съгласно него, поръчителите са се задължили спрямо кредитора за изпълнение на
задълженията на „Борд Марин“ООД - кредитополучател и „Делтамар“
ЕООД - съдлъжник за оборотни средства с размер на
кредита 350000 щатски долара, срок за погасяване до 13.07.2011 година, с възможност за удължаване на срока до 13.02.2018 година и договорена
годишна лихва.
От това
следва, че договорът за кредит е следвало да бъде издължен
до 13.07.2011 година. Действително, след този срок банката-кредитор и
дружествата-главен длъжник са можели да удължат срока на договора до 13.02.2018
година, но този срок, без наличието на съгласие на поръчителите да продължат
отговорността си и да гарантират като поръчители изплащане на дълга и след него,
няма сила спрямо тях, съобразно чл.147 ал.2 от ЗЗД. До 13.07.2011 година „Борд
Марин“ООД и „Делтамар“ЕООД не са погасили своето
задължение. Вместо това, с анекс №5 от 20.07.2011 година към договора за банков
кредит-овърдрафт, срокът за издължаване е бил удължен с още една година до
13.07.2012 година. Този анекс, обаче не
е бил подписван от поръчителя А.К., нито пък е бил сключен нов договор за
поръчителство или анекс към съществуващия такъв, с който същият да даде
съгласието си за така уговореното продължаване на срока. Следователно, с
удължаване срока за погасяване на задължението по договор за кредит-овърдрафт без
поръчителят да е дал своето съгласие за това, се е погасила и неговата отговорност,
поета с договора за поръчителство от 26.11.2010 година. Поради това именно, към
14.03.2012 година - датата на прехвърляне на недвижимите имоти, които са
предмет на отменителния иск, прехвърлителят
А.К. не е бил поръчител, а ищецът „Банка ДСК“ не е бил негов кредитор.
При
условията на евентуалност и ако се установи, че А.К. е имал качеството на
поръчител, то се твърди, че той не е бил длъжник на „Банка ДСК“ЕАД. Този
въведен довод е обоснован със същите съображения като изтъкнатите от първия
ответник в депозирания от него отговор, разгледани и изложени от съда по-горе и
по-специално, че искът по чл.135 ЗЗД е неприложим по отношение действията на
поръчителя.
Ответникът
Д.А.К., действащ със съгласието на своята майка и законен представител М.Д.К.,
на когото съдът също е изпратил препис от исковата молба и доказателствата към
нея в срока по чл.367 от ГПК е депозирал по делото чрез процесуалния си
представител писмен отговор, с който е изразил становище по така предявената
против него искова претенция. С него същата е оспорена по доводи и съображения
изцяло и напълно идентични с изложените такива в писмения отговор на втория
ответник и посочени от съда в настоящия му съдебен акт по-горе, което именно
обстоятелство прави излагането им в тази част отново безпредметно.
Съдът е
изпратил преписи от постъпилите отговори на исковата молба на ищеца по делото с
указания за възможността в двуседмичен срок от получаването да депозира
допълнителна искова молба и упражни правата си по чл.372 от ГПК. В този срокът
ищецът е депозирал такава, в която е посочено на първо място, че твърденията
във връзка с момента, до който кредитът е бил обслужван са ирелевантни за настоящия
спор, доколкото отговорността на поръчителя по никакъв начин не е обвързана с
възможността на главния длъжник да изплаща задължението. Поръчителят отговаря
по самостоятелно правоотношение с кредитора и дори предметът на престацията му
да е идентичен с този по главния дълг, поръчителят плаща свой, а не чужд дълг.
Счита възражението
на втория и третия ответник за прекратяване на поръчителството на основание
чл.147 ал.2 от ЗЗД поради липса на дадено от първият ответник А.К. съгласие за
удължаването на срока за издължаване на кредита за опровергано от изложеното от
последния в депозирания от него отговор на исковата молба. При преценка на
неговото съдържание се налага извода, че самият поръчител не оспорва това си
качество, а напротив изрично го е признал, поради което и възражението за
отпадане на отговорността му, заявено от другите ответници е неоснователно.
Качеството на А.К. на поръчител по кредита е потвърдено и от отговора на втория
ответник Д.К.. Освен това, налице е сключен към договора за поръчителство от
26.11.2010 година анекс №1 от 25.07.2012 година. Това прави твърдението на
ответника невярно, защото със сключване на анекса поръчителят А.К. е дал своето
изрично съгласие за продължаването на срока, дадено от кредитора на длъжника,
поради което същото има действие за него и го обвързва.
По
горните доводи възражението за прекратяване на поръчителството на основание
чл.147 ал.2 от ГПК е неоснователно. Нещо повече, срещу поръчителя А.К. е налице
влязла в сила поради неподаване на възражение по реда на чл.414 от ГПК заповед
за изпълнение, издадена на 24.01.2013 година по частно гражданско дело №472/2013
година по описа на БРС, въз основа на която на 28.01.2013 година е бил издаден
изпълнителен лист. От това следва извода, че към момента на извършване на процесната
сделка - 14.03.2012 година, ответникът А.К. е имал качеството на поръчител,
който се е задължил спрямо ищеца за изпълнение на задълженията на „Борд
Марин“ООД по договор за кредит-овърдрафт и анексите към него.
Неоснователна
е счетено и възражението, че искът по чл.135 ЗЗД е неприложим по отношение на
действията на поръчителя. Изтъква се в тази връзка, че е налице е противоречива
практика на ВКС по материално-правния въпрос за законовите основания,
определящи ищеца по делото като кредитор по смисъла на чл.135 от ЗЗД.
Съобразно
задължителната съдебна практика, всяко лице, което има качеството на кредитор,
включително и по непарично вземане спрямо ответника-длъжник е легитимирано да
заяви иска по чл.135 ЗЗД. Без значение е и от каква облигационна връзка
произтича вземането на кредитора спрямо длъжника - достатъчно е да е налице
вземане и нужда от неговото обезпечаване, обусловено от поведението на
длъжника, неизпълнение на задължението и разпореждане с имуществото с
процесната сделка, което имущество по принцип служи за обезпечаване на всяко
вземане в случай на неизпълнение. Кредитор по смисъла на чл.135 ЗЗД е всяко
лице, титуляр на парично или непарично вземане по отношение на ответника.
Правото на кредитора да иска обявяването за недействителни спрямо него
увреждащите го актове на длъжника е предпоставено от наличието на действително
вземане - както е посочено по-горе, срещу поръчителя А.К. по цитираното частно
гражданско дело са издадени неоспорени от длъжника заповед за незабавно
изпълнение и изпълнителен лист. Същевременно, определящо за качеството кредитор
по смисъла на чл.135 от ЗЗД е наличието на съществуващи спрямо длъжника права и
извършена от длъжника сделка, която пречи на осъществяването им. От това
следва, че всеки кредитор с права спрямо длъжника, без значение на
облигационната връзка, от която произтича вземането му може да предяви иска по
чл.135 от ЗЗД.
Сочи
се, че посочената от ответниците съдебна практика е неприложима към настоящия
казус, тъй като е съдебното решение постановено при различна фактическа
обстановка. Това е така, защото ответникът А.К. има качеството длъжник по
неоспорени и влезли в законна сила заповед за изпълнение и изпълнителен лист по
цитираното по-горе частно гражданско дело. Позовава се на съдебна практика в
обратния смисъл и по-специално такава, която е постановена при сходна на
настоящата фактическа обстановка. Изтъква в тази насока допълнително, че предназначението
на поръчителството е в случай, че главният длъжник не плати и не притежава
достатъчно имущество, кредиторът да има възможност да се насочи към имуществото
на длъжника-поръчител. От своя страна Павловият иск представлява правен способ
на кредитора за запазване имуществото на длъжника /поръчител или главен/.
Следователно, предназначението на двата института е различно, независимо от
обстоятелството, че са уредени в Глава VII, озаглавена общо „Обезпечение на
вземанията“.
Безспорно,
цялото имущество на поръчителя може да е предмет на принудително изпълнение по
смисъла на чл.133 от ЗЗД, тъй като поръчителят има задължение, изпълнението на
което се обезпечава с цялото му имущество. Логически следва извода, че щом
цялото имущество на поръчителя служи за удовлетворение на кредитора по смисъла
на чл.133 от ЗЗД, то кредиторът има право да предприеме необходимите мерки за
запазване на това имущество на поръчителя. Противното би довело до обезсмисляне
на поръчителството като обезпечение, тъй като гаранцията за кредитора, че ще
може да се удовлетвори от имуществото на поръчителя на практика отпада. Всеки
поръчител би се разпоредил с имуществото си дори преди да узнае, че главното
задължение не е изпълнено. Освен това, изключването на поръчителя като длъжник
по смисъла на чл.135 от ЗЗД не намира основание в разпоредбите на ЗЗД.
Напротив, систематичното тълкуване на нормите, уреждащи отговорността на
поръчителя води до извода че отменителен иск може да
бъде воден и срещу поръчител.
Изложени
са и допълнителни доводи в подкрепа на поддържания и посочен по-горе довод за
приложимост на настоящия иск и против поръчителя. За удовлетворяване на
кредитора са предвидени няколко възможности - насочване към цялото имущество на
длъжника, правни способи за запазване на длъжниковото
имущество и обезпечения. Отменителният иск е
средството, чрез което увреденият кредитор може да се удовлетвори, насочвайки
изпълнението върху това имущество. В този смисъл искът по чл.135 от ЗЗД
изпълнява определена обезпечителна функция, но тя е различна от личните и
реални обезпечения, каквито са поръчителството, залогът и ипотеката. Той е
подчинен на различна правна уредба по отношение предпоставките за неговата
основателност и по неговите правни последици. Поръчителството дава безусловното
право на кредитора да посегне върху всяко имущество на поръчителя, без да е
необходимо водене на отделен процес за това. Павловият иск има за цел да обяви
за недействителни по отношение на кредитора сделките, които го увреждат и едва
след уважаването му той може да насочи изпълнението върху тях. Именно
възможността на кредитора да се насочи към имуществото на поръчителя изразява в
най-голяма степен обезпечителния характер на поръчителството. Отговорността на
поръчителя се разпростира върху цялото му имущество на основание чл.133 от ЗЗД.
Това е така, защото реалните обезпечения дават на кредитора привилегия за
предпочтително удовлетворяване от стойността им, докато поръчителят трябва да
разполага с имущество, от което кредиторът да се удовлетвори в случай на
неплатежоспособност на длъжника. Ето защо е важно с оглед интереса на кредитора
не само главният длъжник, но и поръчителят да не намалява имуществото си в
негова вреда. Когато някой от тях стори това, кредиторът ще разполага с
възможностите, които му дава искът по чл.135 от ЗЗД.
Ищецът
твърди, че всяко лице, което има качеството на кредитор спрямо
ответника-длъжник е материално-легитимиран да предяви иска по чл.135 ЗЗД. Безспорно
кредиторът по договора за поръчителство, обезпечаващо договор за кредит, е
титуляр на парично вземане по отношение на поръчителя-ответник. Както е
посочено по-горе, отговорността на поръчителя представлява лично задължение към
кредитора, тъй като той отговаря по самостоятелно правоотношение и плаща свой,
а не чужд дълг, независимо от наличието на идентичност с главното вземане. Тъй
като в разпоредбата на чл.135 ЗЗД не е постановено ограничение спрямо кои
длъжници кредиторът може да иска отмяна на извършени действия, то ищецът счита
за неправилно изключването на длъжника, отговорен въз основа на договор за
поръчителство от кръга на пасивно легитимираните лица по този иск.
Както
поръчителят, така и солидарният длъжник отговарят солидарно с главния длъжник.
Кредиторът и на солидарния длъжник, и на поръчителя има вземане, при чието
неплащане може да иска принудително изпълнение по отношение на притежаваното от
длъжника имущество. В тази връзка е неубедително твърдението, че поради
обезпечителния характер на поръчителството, кредиторът няма право да предяви
иск по чл.135 от ЗЗД за запазване имуществото на този длъжник. Същевременно
няма такова ограничение за встъпилия в дълга по главното вземане солидарен
длъжник. Още повече, че съгласно установената съдебна практика Павловият иск е
приложим за действия, извършени от авалист по запис
на заповед. По-голямата самостоятелност на авала
спрямо поръчителството, както и другите различия между тях не обосновават
различното положение на авалиста и поръчителя като
длъжници по смисъла на чл.135 ЗЗД.
Допълнителен
аргумент в подкрепа на тезата, че поръчителят може да бъде ответник по иск с
правно основание чл.135 ЗЗД е възможността на кредитора след снабдяване с
изпълнителен титул, като последица от неизпълнение на задължението, да се
насочи към цялото имущество на поръчителя, също както и на солидарния длъжник и
авалиста по запис на заповед. Това е така, тъй като
поръчителят отговаря за дълга наред с длъжника и солидарно с него. Той е поел
това задължение още със сключване на договора. Това означава, че при липсата на
определена от закона поредност, кредиторът може да търси изпълнение направо от
поръчителя независимо от това дали главният длъжник е започнал да плаща. В
последния случай, на основание чл.143 ал.2 от ЗЗД той няма да отговаря пред суброгиралия се поръчител.
Ответникът
Д.А.К. в предвидения от закона срок е депозирал по делото допълнителен отговор
на надлежно връчената му допълнителна исковата молба. Със същия са
конкретизирани на първо място твърденията по отговора и по-специално това, че А.С.К.
е бил поръчител за периода от подписването на договора за поръчителство -
26.11.2010 година до 13.07.2011 година и от подписване на анекс №1 от
25.07.2012 година до настоящия момент. Следователно, към 14.03.2012 година -
датата на прехвърляне на недвижимия имот, който е предмет на отменителния иск, той не е бил поръчител по следните
доводи:
Удължаването
на срока за погасяване на задълженията по договора за кредит-овърдрафт след
13.07.2011 година и до 13.07.2012 година няма сила спрямо поръчителя, поради
което неговата отговорност, поета с договора за поръчителство от 26.11.2010 година
се е погасила. Поръчителят е приел да отговоря за изпълнението на договора за
кредит само до 13.07.2011 година и не е давал съгласие да отговаря след този
период. Действително, на 25.07.2012 година страните са сключили анекс № 1 към него,
но от това не следва, че с него се възстановява отговорността на поръчителите
за посочения по-горе период от 13.07.2011 година до 25.07.2012 година, тъй като
тя е погасена за същия. Този анекс не би могъл да възобнови със задна дата вече
погасената отговорност на поръчителите. Той може да създаде нова отговорност,
която обаче, ще важи за периода след 25.07.2012 година, а не преди него.
Поръчителят не може да поеме да отговаря за изпълнението на едно съществуващо
задължението преди да е станал поръчител. Следователно, със сключването му би
могло да се приеме, че поръчителят е сключил нов договор за поръчителство, с
което е поел да отговаря за изпълнението на задължението по процесния договор за
кредит-овърдрафт и анексите към него. В този случай, би могло да се счита, че е
възникнала отговорност на А.К. по договора като поръчител за кредита, но едва
след датата 25.07.2012 година.
Сочи се
на следващо място, че спорът дали иска по чл.135 от ЗЗД е приложим относно
поръчителя или не ще е от значение по настоящото дело, само ако се установи, че
към момента на прехвърляне на имота А.К. е имал качеството на поръчител. Отново
се излагат доводи за липса на пасивна легитимация на поръчителя да отговаря по
иск по чл.135 от ЗЗД, като са развити съображения за приложимост на посочената
от него съдебна практика и е оспорена тази на цитираната от ищеца такава.
Изтъква се в тази връзка, че ищецът не отчита разликите между различните правни
институти - поръчител и авалист, поръчител и длъжник,
поръчител и солидарен длъжник, които разлики обуславят постановяването на
различни решения за всеки от тях.
Поръчителят,
независимо от това, че отговаря на свое собствено основание няма качеството на
„длъжник“ в правоотношението между него и кредитора. Неговото задължение е
акцесорно и зависи от главното. Независимо дали има или няма издаден
изпълнителен лист поръчителят продължава да бъде поръчител, неговото
материално-правно положение не се променя, договорът за поръчителство
продължава да действа. Изпълнителния лист дава право на съответния кредитор да
осъществи принудително изпълнение, но не променя материалноправното положение
на лицето, срещу което е същия е издаден - длъжникът продължава да е длъжник, а
поръчителят продължава да бъде поръчител. Вярно е, че поръчителят по силата на
изпълнителния лист следва да заплати съответната сума, но това не означава, че
губи качеството си на такъв. Искът по чл.135 от ЗЗД не представлява действие по
принудително изпълнение, а е вид вид обезпечение. Предявяването му срещу
поръчител, чиято същност е също обезпечителна, води до неприложимостта му
спрямо действията на поръчителя.
Като
друг довод се изтъква и това, че отговорността на поръчителя и длъжника е различна.
Длъжникът по едно вземане може да
изпълни по всяко време, освен ако срокът не е уговорен в полза на кредитора,
докато поръчителят може да изпълни само, ако е налице неизпълнение на
задължението на „длъжника“. Независимо, че поради неизпълнение на длъжника
кредиторът е ангажирал отговорността на поръчителя, последният продължава да
изпълнява в качеството си на поръчител, а не придобива качеството на длъжник.
Точно защото бидейки поръчител той изпълнява чужд дълг, законът му дава
възможност да встъпи в правата на удовлетворения кредитор и му дава права и
спрямо останалите поръчители.
Налице
са съществени разлики и между фигурите на поръчителя и авалиста.
Основната е, че докато поръчителството има акцесорен характер спрямо главното
задължение, менителничното поръчителство има
самостоятелен и неакцесорен характер спрямо главното
задължение. Поради различния характер на двете сделки - поръчителството и авала, следва неприложимостта на някои от разпоредбите на
ЗЗД, касаещи поръчителя /най-вече разпоредбите на чл.146 ал.1 чл.147 и 148 от ЗЗД/ спрямо авалиста и неприложимостта на някой от
разпоредбите, касаещи авалиста /чл.135 от ЗЗД/ спрямо
поръчителя.
Действително,
отговорността на солидарния длъжник и на поръчителя е солидарна, но това не
приравнява двете фигури. Основната разлика между поръчителя и солидарния
длъжник, така като и между поръчителя и авалиста е
характера на двете задължения спрямо главното задължение. При поръчителя той е
акцесорен, докато при солидарните задължения е самостоятелен и неакцесорен. Съществуват и други важни разлики между двете
правни фигури, поради което и независимо, че и при двата института се говори за
солидарност, не следва, че е допустимо тяхното автоматично приравняване. Всички
посочени и разгледани по-горе различия са толкова съществени, че от факта, че
иска по чл.135 от ЗЗД е приложим спрямо тях, не следва, че той е приложим и за
поръчителя.
Ответникът
Д.А.К. чрез процесуалния си пълномощник в срока по закон и в съответствие с
предоставената му възможност също е депозирал допълнителен отговор. Той също
поддържа твърдението, че А.К. е имал качеството на поръчител за периода от
подписване на договора за поръчителство - 26.11.2010 година до 13.07.2011
година и от подписване на анекс №1 от 25.07.2010 година до настоящия момент по
идентични с изложените от ответника Г.К. доводи, поради което и тяхното
преповтаряне в тази част на изложението е напълно излишно. Изложените от него
доводи във връзка с приложимостта на иска с правно основание чл.135 от ЗЗД
спрямо поръчителя и съдебната практика в тази насока са също напълно идентични
с тези на другия ответник, посочени от съда по-горе, което прави тяхното преповтаряне в тази част на съдебния
акт излишно.
Съдът
намира, че предявените искове по повод на които е образувано настоящото
производство с правно основание чл.135 от ЗЗД са допустими, поради което и не
съществува пречка да бъдат разгледани по същество. Исковата молба, с която
същите са предявени, е редовна. Спорът е родово и местно подсъден на настоящия
съд в съответствие с установените в закона за това правила. Съдът намира, че
следва да приеме представените с исковата молба от ищцовата страна писмени
доказателства, както и представеното такова с отговора на същата от ответника Д.А.К..
По направеното от ответника А.К. искане да бъде назначена съдебно-икономическа
експертиза, вещото лице по която даде отговор на поставените от него със същия
въпроси съдът ще се произнесе в рамките на откритото съдебно заседание след изслушване
на страните.
Съдът
намира, че следва да укаже на страните, че съобразно чл.154 от ГПК всяка от тях
носи доказателствена тежест относно тези факти, от които извлича изгодни за
себе си правни последици. Разпределението на доказателствената тежест следва
непосредствено от материалноправните норми. При съобразяване на посоченото
по-горе правно основание на предявените искове, по повод на който е образувано
делото, ищцовото дружество следва при условията на пълно и главно доказване и с
всички доказателствени средства да установи, че има качеството на кредитор
спрямо първия ответник, т.е. факта на притежаване на вземане, както и момента
на неговото възникване; че ответниците са извършили действие, с което го увреждат,
т.е. следва да бъде проведено доказване на увреждащия характер на действието. В
случай, че действието е извършено преди възникване на вземането, то ищецът
следва да установи и намерението за увреждане, т.е. хипотезата на чл.135 ал.3
от ЗЗД. Той следва да установи и сочения факт на родство между страните по
атакуваната сделка и в частност, че прехвърлителят и приобретателите са роднини
по права линия от първа степен. Знанието за увреждане на интересите му у третите
лица-приобретатели по увреждащата безвъзмездна сделка, при наличието на
твърдяната родствена връзка между страните по нея, съобразно чл.135 ал.2 от ЗЗД
се предполага до доказване на противното, поради което по силата на тази
оборима презумпция за знание ищецът не дължи провеждане на доказване на презумираният факт /за наличието на знание у приобретателите/. Последните, с оглед въведените от тях в
тази насока твърдения, са длъжни да докажат, че не са знаели за увреждането,
което следва да бъде направено от тях също при условията на пълно и главно
доказване. Ответниците в настоящото производство следва да установят всички изложени
от тях в депозираните отговори на исковата молба възражения и оспорвания.
Ето
защо и по горните съображения и на основание чл.374 от ГПК, Бургаският окръжен
съд
О П
Р Е Д
Е Л И :
ПРИЕМА
за разглеждане предявените от „Банка ДСК“ЕАД със седалище град София и адрес ***9,
представлявано от Виолина Маринова Спасова и Доротея Николаева Николова чрез
процесуалния им пълномощник със съдебен адрес *** против А.С.К. *** с ЕГН **********,
Д.А.К. със съгласието на своята майка и законен представител с ЕГН ********** и
Г.А.К. с ЕГН **********,*** искови претенции за обявяване за недействителен по
отношение на ищеца сключения между първия ответник от една страна и втория и
третия ответници от друга страна договор за дарение, инкорпориран в нотариален
акт за дарение на недвижим имот под № 301/14.03.2012 гоидина,
акт № 168, том 1, вписан в Службата по вписванията - град Царево към Агенцията
по вписванията относно следните недвижими имоти, а именно: ½ от поземлен
имот с идентификатор №48619.503.157, с планоснимачен номер 722, парцел стар УПИ X, площ по документи 455
кв.м., находящ се в област Бургас, община Царево, град Царево, ул.„Хан Аспарух“
№74, п.к.8260, заедно с построената в имота сграда с идентификатор
№48619.503.157.1, с предназначение - за друг вид сграда за обитаване, с площ по
документи - 81 кв.м., град Царево, ул.„Хан Аспарух“, представляваща триетажна
масивна жилищна сграда, състояща се от сутерен, първи, втори и ***, п.к.8260,
както и за заплащане на направените съдебно-деловодни разноски.
ПРИЕМА
приложените от ищеца към исковата молба, по повод на която е образувано
настоящото производство, както и към отговора на същата от ответника Д.А.К. писмени
доказателства.
ОБЯВЯВА,
по направеното от ответника А.С.К. искане да бъде назначена
съдебно-икономическа експертиза, вещото лице по която даде отговор на
поставените от него със същия въпроси ще се произнесе в рамките на откритото
съдебно заседание след изслушване на страните.
НАСРОЧВА
делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 06.07.2016 година - 14.00
часа, за която дата и час да се призоват страните в настоящото производство.
Препис
от настоящото определение да се връчи на страните по делото, а препис от
постъпилите от ответниците допълнителни отговори на допълнителната исковата
молба да се изпратят на ищцовата страна чрез процесуалния и пълномощник на
посочения от нея в исковата молба съдебен адрес.
Определението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: