Решение по дело №4176/2020 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 260613
Дата: 24 ноември 2020 г. (в сила от 23 ноември 2021 г.)
Съдия: Васил Александров Тасев
Дело: 20205330204176
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 15 юли 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е № 260613
гр. Пловдив,24.11.2020г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Пловдивски районен съд, VIII н.с., в публично съдебно заседание на седми октомври две хиляди и двадесета год. в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАСИЛ ТАСЕВ

при секретаря Ваня Койчева, като разгледа АНД № 4176/2020 год. по описа на ПРС, VIII наказателен състав, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 20-0273-000260 от

05.06.2020  год. на Началник Група, към ОДМВР Пловдив, РУ Хисар, с което на жалбоподателя А.Л.Я., ЕГН: **********, са наложени следните административни наказания: ГЛОБА в размер на 50лв. и лишаване от правото да управлява МПС за срок от 1 месец, в нарушение разпоредбите на чл.91,ал.З от ЗДвП и на осн. чл. 175, ал.1, т.2 от ЗДвП; ГЛОБА в размер на 20лв. в нарушение разпоредбите на чл.139, ал.2, т.2 от ЗДвП и на осн. чл. 185 от ЗДвП.

Жалбоподателят, по съображения, изложени в жалбата, и чрез процесуалния си представител - адв.П., моли съда да отмени процесното наказателно постановление, като неправилно и незаконосъобразно. Претендира и разноските по делото.

Наказващият орган, редовно призован, не изпраща процесуален представител в съдебно заседание. До съда е депозирана писмена молба- становище, в която моли съда да потвърди процесното наказателно постановление.

Съдът, въз основа на събраните и приложени по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа и правна страна :

Жалбата е частично основателна.

С акт за установяване на административно нарушение от 30.05.2020г. е било констатирано, че жалбоподателят А.Л.Я., ЕГН: **********, на 30.05.2020г. около 13:04ч. в с. Старо Железаре, на ул.“27- ма“, управлявал лек автомобил „Мерцедес Ц 200“, с per. № ******,

 

 

държава България, лична собственост, в посока на движение към село Паничери, използвал устройство за звуков или светлинен сигнал, предвиден за автомобили със специален режим на движение, без да има такова право. При проверката МПС не е оборудвано с аптечка.

С оглед направените констатации, е прието,че жалбоподателят Я. е извършил нарушения по чл.91, ал. 3 от ЗДвП и по чл. 139, ал.2, т.2 от ЗДвП.

Актът е бил съставен в присъствието на жалбоподателя и е бил подписан лично от него без възражения.

В 3-дневния срок, предвиден в чл. 44, ал.1 от ЗАНН от страна на жалбоподателя не са постъпили възражения.

Въз основа на съставения АУАН, е издадено обжалваното наказателно постановление.

В съдебно заседание в качеството на свидетел е разпитан актосъставителят П.Г., който потвърждава авторството на АУАН и направените в него констатации. В показанията си обяснява, че нарушението е констатирано от колегите, а той съставил акта, отивайки на място на проверката. Сочи,че ставало въпрос за звукова непозволена сигнализация, наподобяваща такава на полицейски патрул, както и че в процесното МПС имало само празна кутия, на която пишело „аптечка“. Съдът кредитира показанията на актосъставителя на достоверни, логични, съотвестващи на писмените доказателсвта по делото и дотолкова, доколкото служат за установяване на обективната истина.

По отношение на нарушението в т. 1 от НП:

Съгласно чл.91,ал.З от ЗДвП Специален режим на движение ползват моторните превозни средства на: Центрове за спешна медицинска помощ, Държавна агенция "Национална сигурност", структури на Държавна агенция "Разузнаване", определени от председателя на агенцията, структури на Служба "Военно разузнаване", определени от директора на службата, главните и областните дирекции на Министерството на вътрешните работи, Народно събрание, Национална служба за охрана, Главна дирекция "Охрана" и Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" на Министерството на правосъдието, Бюрото по защита при главния прокурор, служба "Военна полиция" към министъра на отбраната, военнополицейските формирования от Българската армия, други служби на Министерството на вътрешните работи, определени от министъра на вътрешните работи, Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация", определени от изпълнителния директор за осъществяване на контрол, Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество при осъществяване на оперативно-издирвателна дейност, Националното тол управление при Агенция "Пътна инфраструктура", определени от председателя на управителния съвет на агенцията, и структури на Държавната комисия по сигурността на информацията, определени от председателя на комисията.

По делото се установява, че на процесната дата и място, жалбоподателят Я. действително е управлявал описания по-горе автомобил със звукова сигнализация, предвидена за автомобил със специалиен режим на движение, без да има такова право.

Въпреки установеното, обжалваното наказателно постановление следва да бъде отменено в тази част като незаконосъобразно, поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, касаещи описанието на нарушението - реквизити по чл.42, т.4 от ЗАНН и чл.57,ал. 1, т.5 от ЗАНН.

В конкретния случай, както актосъставителят, така и наказващият орган за описание на нарушението в обстоятелствената част на акта и постановлението единствено са цитирали: че на конкретното място и време с описания автомобил, жалбоподателят е използвал звуков или светлинен сигнал, предвиден за автомобили със специален режим на движение, без да има такова право. От така даденото описание не става ясно каква е сигнализацията и за какъв автомобил със специален режим. Тези съставомерни обстоятелства се установяват едва в показанията на актосъставителя, че всъщност става въпрос за звукова сигнализация, наподобяваща полицейски автопатрул. Следва да се има предвид, че е недопустимо съставомерни факти от административното обвинение да се установяват едва в разпита на актосътавителя в съдебно заседание. Гарантирането на правото на защита изисква жалбоподателят да бъде запознат с фактическите и правните рамки на нарушението, а в случаятова не е сторено, доколкото не е неконкретизирано в какво се изразява нарушението. Ето защо, съдът намира, че в тази част процесното НП следва да бъде отменено като незаконосъобразно.

По отношение на нарушението в т.2 от НП:

Съгласно чл.139, ал.2, т.2 от ЗДвП движещите се по пътя три- и четириколесни моторни превозни средства се оборудват и с аптечка. Безспорно се устаноява,че процесната дата и място, жалбоподателят Я., управлявайки „Мерцедес Ц 200“, с per. № ****** не е бил оборудван с аптечка, доколкото е била налична в автомобила единствено празна кутия с надпис „аптечка“ без необходимите принадлежности в него, с което не се изпълва целта на законодателя при така предвиденото за водачите на тези МПС задължение. Правилно по реда на чл. 185 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 20 лева. Така наложеното наказание е във фиксиран размер и не подлежи на редуциране от страна на съда. Ето защо, процесното наказателно постановление следва да се потвърди като правилно и законосъобразно в тази част.

 

Относно разноските:

На основание чл.63,ал.3 от ЗАНН, страните имат право на разноски.

В случая жалбоподателят е направил искане за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение по делото в размер на 300 лв. Предвид изхода на делото - отмяна в т.1 и потвърждаване в т.2 от процесното наказателното, както и с оглед представените писмени доказателства и направеното искане от жапбоподателя, съдът намира за основателна претенцията му за разноски, представляващи адвокатско възнаграждение по съразмерност, а именно 150 лв.

Мотивиран от гореизложеното ,Съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 20-0273-000260 от 05.06.2020 год. на Началник Група, към ОДМВР Пловдив, РУ Хисар, В ЧАСТТА, с което на жалбоподателя А.Л.Я., ЕГН: **********, са наложени следните административни наказания: ГЛОБА в размер на 50лв. и лишаване от правото да управлява МПС за срок от 1 месец, в нарушение разпоредбите на чл.91 ,ал.З от ЗДвП и на осн. чл. 175, ал.1, т.2 от ЗДвП.

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 20-0273-000260 от

05.06.2020  год. на Началник Група, към ОДМВР Пловдив, РУ Хисар, В ЧАСТТА, с което на жалбоподателя А.Л.Я., ЕГН: **********,е наложено административно наказание - ГЛОБА в размер на 20лв. в нарушение разпоредбите на чл.139, ал.2, т.2 от ЗДвП и на осн. чл. 185 от ЗДвП.

ОСЪЖДА ОД на МВР - Пловдив да заплати на А.Л.Я., ЕГН: **********, сумата в размер на 150 лв., направени по делото разноски.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд Пловдив по реда на Глава XII от АПК в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че същото е изготвено.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

Вярно с оригинала.

С.Д.