Решение по дело №423/2022 на Районен съд - Търговище

Номер на акта: 222
Дата: 11 ноември 2022 г.
Съдия: Зорница Донкова Павлова
Дело: 20223530200423
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 29 юни 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 222
гр. Търговище, 11.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, V СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи септември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Зорница Д. Павлова
при участието на секретаря Янита Т. Тончева
като разгледа докладваното от Зорница Д. Павлова Административно
наказателно дело № 20223530200423 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба от Г. Д. Г. от гр.Шумен с ЕГН **********,
действащ чрез пълномощника адв. Т. Я. – АК - Шумен против Наказателно
постановление № 38- 0000886 от 28.04.2022г., издадено от Директора на РД
„АА“ – Русе. С възражения за необоснованост, незаконосъобразност и
съществени нарушения на процесуалните правила, жалбоподателят желае
НП да бъде отменено, както и да му бъдат присъдени направените по делото
разноски. В с.з. жалбата се поддържа от пълномощника.
Ответната по жалбата страна, редовно призована, не изпраща
представител в с.з. В писмено становище, част от придружителното писмо,
излага доводи за неоснователност на жалбата и моли НП да бъде потвърдено.
Прави възражение за прекомерност на претендирания от жалбоподателя
размер на разноски за адвокатско възнаграждение.
Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН и е
ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА, а разгледана по същество е
ОСНОВАТЕЛНА.
Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът установи
1
следното от фактическа страна:
На 11.02.2022г. около 15:47ч. на ПП I-4, км.223 + 470, до
бензиностанция „Ромпетрол“, инспектори от РД „АА“ - Русе спрели и
извършили проверка на товарен автомобил „МАН ТГА 24.440“ с рег.№
Н1361 ВМ от кат. N 3, управляван от жалбоподателя. В хода на проверката
контролните органи установили, че посредством посочения автомобил
жалбоподателят извършвал обществен превоз на товари /строителни
материали/ от гр.Ямбол до гр.Шумен с пътен лист серия А, № 006408/
11.02.2022г. и товарителница серия Г, № 040799, като извършваният превоз
попадал в обхвата на Регламент (ЕО) № 561/2006г. Контролните органи
установили, че товарният автомобил е оборудван с дигитален тахограф
Siemens AG DTCO 1381 със сериен номер **********. При проверка на
дигиталната карта на водача № 0000000100238001 за текущия ден и за
предходните 28 дни било установено, че за периода от 16:36ч. на
28.01.2022г. до 18:39ч. на 06.02.2022г. превключващия механизъм на
тахографа вместо в режим „почивка“ бил поставен в положение „друга
работа“. При така констатираните обстоятелства контролните органи приели,
че жалбоподателят не е използвал правилно превключващия механизъм на
тахографа, поради което му бил съставен АУАН № 316919 /11.02.2022г. за
нарушение на чл. 34, §5, б.“б“ от Регламент (ЕС) № 165/2014. Въз основа на
акта, Директорът на РД „АА“ – Русе издал Наказателно постановление № 38-
0000886 от 28.04.2022г. Посредством същото за нарушение на чл.34, §5,
б.“б“ от Регламент (ЕС) № 165/2014 и на основание чл.93в, ал.14 от ЗАвПр
наложил на жалбоподателя глоба в размер на 500лева.
Съдът установи изложената фактическа обстановка след анализ на
събраните по делото писмени доказателства и показанията на свидетелите
Ив.С., Ив.Д. и Н.К..
Намира за основателно възражението, че в производството по
ангажиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя
са допуснати съществени процесуални нарушения.
На първо място – по делото безспорно се установи, че връченият на
жалбоподателя екземпляр от съставения АУАН е абсолютно нечетлив, видно
от представения оригинал от процесуалния му представител в с.з.
Връчването на нечетлив и неясен АУАН поставя в невъзможност
2
жалбоподателя да разбере какво нарушение му се вменява във вина, какви са
неговите признаци, дали правилно са описани фактическите обстоятелства,
констатирани от контролните органи и каква е правната квалификация на
нарушението. Съгласно разпоредбата на чл. 43, ал. 5 от ЗАНН, при
подписване на акта, на нарушителя се връчва препис от него срещу разписка,
а в акта се отбелязва датата на неговото подписване. Връчването на нечетлив
препис от акта следва да се приравни на липса на надлежно връчване, което
съставлява нарушение на чл. 43, ал. 5 от ЗАНН. Предвид нечетливото
съдържание на връчения му АУАН, жалбоподателят е поставен в
невъзможност да прецени дали описаното в АУАН нарушение съвпада с
описаното в НП, както и да упражни правото си на защита в съответната фаза
на производството.
Съдът намира за основателно и възражението, че АУАН и НП не
отговарят на изискванията на чл.42, ал.1, т.3 и т.4 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН.
Видно е, че в тях не е посочено мястото на нарушението. Отразено е времето
и мястото на проверката, както и времето на нарушението, но не и мястото на
извършването му, въпреки, че е могло да бъде установено от контролните
органи. Наказващият орган от своя страна не е изпълнил задължението си по
чл.52, ал.4 от ЗАНН – преди да се произнесе по преписката да провери
АУАН с оглед неговата законосъобразност и е издал обжалваното НП, като е
възпроизвел дословно съдържанието на АУАН, ведно с липсващия реквизит.
Посоченият пропуск касае основен елемент от състава на административното
нарушение и създава неяснота относно неговата обективна страна. Липсата на
данни за мястото на извършване на нарушението не дава възможност да се
провери компетентността на наказващия орган, както и да се прецени каква е
местната подсъдност на казуса при съдебен контрол. Още повече, че в НП не
е посочено и пред кой съд подлежи на обжалване НП, въпреки че съгласно
чл.57, ал.1, т.13 от ЗАНН това обстоятелство е също задължителен реквизит
на НП.
Деянието, за което жалбоподателят е санкциониран с НП е
квалифицираното като нарушение на чл. 34, § 5, б.“б“ от Регламент (ЕС) №
165/2014г., съгласно който водачите задействат превключвателните
механизми, които позволяват да се регистрират отделно и различимо
следните периоди от време: време на управление на превозното средство,
"друга работа", "период на разположение", почивки по време на работа или
3
почивки. Наложената санкция е по чл.93в, ал.14 от ЗАвПр, която норма
гласи, че водач, който не използва правилно превключващия механизъм на
тахографа, се наказва с глоба 500 лв.
Така квалифицираното нарушение е описано в НП като е посочено, че
„За периода от 16:36ч. на 28.01.2022г. до 18:39ч. на 06.02.2022г. водачът Г. не
е използвал правилно превключващия механизъм на тахографа – вместо в
режим „почивка“, превключващият механизъм бил поставен в положение
„друга работа““. Съдът намира, че цитираните данни не са достатъчни за да
се приеме, че е налице пълно описание на нарушението и на обстоятелствата,
при които то е извършено. Не са посочени онези факти и обстоятелства, които
са обосновали извода на контролните органи, че положението, в което
превключващият механизъм е бил поставен е било неправилно. Не става
ясно кои факти според проверяващите са налагали същият да бъде поставен
в положение „почивка“, респ. защо изборът водача да постави
превключващия механизъм в позиция „друга работа“ е бил неправилен.
Съдържанието на АУАН и НП не следва да се изчерпва с посочване само на
действието или бездействието, което според контролните органи е
съставомерно. Следва в изпълнение изискванията на чл. 42, ал.1, т.4 и чл.57,
ал.1, т.5 от ЗАНН в АУАН и НП да са изложени всички относими факти и
обстоятелства, които водят до извода, че е налице административно
нарушение и го обосновават.
Пълното описание на нарушението, посочването на мястото на
извършването му и обстоятелствата, при които е осъществено са
задължителни реквизити на АУАН и НП, които индивидуализират
нарушението като такова. И докато чл.53, ал.2 от ЗАНН дава възможност за
издаване на НП и при нередовност в АУАН, то при издаване на НП
наказващият орган следва да спази всички изисквания на ЗАНН. Само с
изискуемото от закона съдържание НП би могло да бъде законосъобразен
санкционен акт, който да ангажира административнонаказателната
отговорност на субекта, без да ограничава процесуалните му права. В този
смисъл непосочването на конкретни факти и обстоятелства, касаещи
съставомерните признаци на нарушението в НП представлява съществено
процесуално нарушение, тъй като ограничава правото на защита на
наказаното лице.
4
Предвид изложеното, съдът намира, че обжалваното НП е издадено при
съществени нарушения на процесуалните правила, което налага отмяната му.
Естеството на констатираните пороци изключва обсъждането на НП по
същество, включително във връзка с приложимостта на чл.28 от ЗАНН.
С оглед решението за отмяна на НП и разпоредбата на чл.63д, ал.1 от
ЗАНН, искането на жалбоподателя за присъждане на разноски се явява
основателно. От материалите по делото видно, че същият е направил
разноски за платено адвокатско възнаграждение в размер на 350лв. Съгласно
разпоредбата на чл.18, ал.2 от Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, за процесуално представителство
по административнонаказателни производства, ако административното
наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено
имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по правилата на чл.
7, ал. 2 върху стойността на санкцията, съответно обезщетението. В случая
наложената с НП глоба е в размер на 500лв. Следователно е приложима
нормата на чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредбата, която, в приложимата си редакция
/ДВ бр.68/2020г./ гласи, че при интерес до 1000лв., минималното адвокатско
възнаграждение е в размер на 300лв. Следователно договореното и платено от
жалбоподателя адвокатско възнаграждение е в размер към минималния,
поради което възражението за прекомерност се явява неоснователно. С
оглед това, ИА „АА“ следва да бъде осъдена да заплати на жалбоподателя
направените от него разноски по делото в посочения размер.
Предвид горното, съдът
РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 38 - 0000886 от 28.04.2022г.,
издадено от Директора на РД „АА“ – Русе, с което на Г. Д. Г., ЕГН
********** от гр. Шумен, ул.“**** за нарушение на чл.34, §5, б.“б“ от
Регламент (ЕС) № 165/2014 и на основание чл.93в, ал.14 от ЗАвПр е
наложена глоба в размер на 500лв., като незаконосъобразно.
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация”
гр.София да заплати на Г. Д. Г., ЕГН ********** от гр. Шумен, ул.“****
сумата от 350лв., представляваща направени по делото разноски за
5
адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд – Търговище в 14 - дневен срок от съобщаването му на
страните.
Съдия при Районен съд – Търговище: _______________________
6