№ 198
гр. Бургас, 04.11.2024 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на четвърти
ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Светла М. Цолова
Членове:П. Ив. П. Дакова
Я. Г. Гайдурлиев
при участието на секретаря Елена П. Георгиева
и прокурора П. П. К.
Сложи за разглеждане докладваното от Светла М. Цолова Наказателно дело
за възобновяване № 20242000600241 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 10:30 часа се явиха:
Апелативна прокуратура - Бургас се представлява от прокурор
К..
Осъденият Я. И. С., редовно призован, се явява лично и с
упълномощения си защитник адв. С. П..
По хода на делото:
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.
АДВ. П.: Да се даде ход на делото.
ОСЪДЕНИЯТ Я. С.: Съгласен съм днес да се разгледа делото.
След като се запозна с материалите по делото и изслуша
становищата на страните, съдът намира, че са налице изискванията на
процесуалния закон за разглеждане на делото в настоящото съдебно заседание,
поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
Съдията докладчик докладва делото.
1
ПРИСТЪПВА към изслушване на съдебните прения.
ПРОКУРОРЪТ: Поддържам искането за възобновяване. Същото
е допустимо доколкото е подадено в предвидения в закона шестмесечен срок.
Съответно определението на БРС, с което е одобрено споразумението, попада
в обхвата на чл. 419, ал. 1 от НПК.
По същество искането е основателно, тъй като е налице
нарушение на закона, а именно нарушение на разпоредбите на чл. 49, ал. 3 от
НК, съгласно която осъденият не може да ползва правата, от които е лишен,
дори и да е изтекъл срокът на лишаване от права преди да е изтърпял
наказанието „лишаване от свобода“. Освен това, определението на БРС е
несъобразено със задължителните тълкувания дадени в точка 3 от ТР №
61/1980 г. на ОСНК на ВКС и т. 6, б.“б“ от Постановление на Пленума на
Върховния съд № 1/1983 г., както и с константната съдебна практика, съгласно
която срокът на лишаване от права не може да бъде по-малък от срока на
лишаване от свобода, поради което считам, че искането следва да бъде
уважено, наказателното производство следва да бъде възобновено и делото
върнато за ново разглеждане от друг състав на Районен съд – Бургас, за
спазване на материалния закон.
АДВ. П.: Считам, че искането е допустимо, но неоснователно, тъй
като се опира на чл. 49, ал. 2 от НК, само предложение 1. В предложение 2
ясно е записано в този член, че това може и да не се изпълнява, ако в
особената част на този кодекс е предвидено нещо друго. В чл. 55, ал. 3
изрично е записано, че „в този случай съдът може да не наложи по-лекото
наказание, което законът предвижда, наред с наказанието „лишаване от
свобода“, а „лишаването от право за управление на МПС“ се явява едно по-
леко наказание.
Предвид многобройните смекчаващи вината обстоятелства и
поради това, че законодателят е предвидил да не се налага това наказание, то
по аналогия би следвало да бъде намалено това по-леко наказание. Самата ни
идея още при подписване на споразумението, както по-късно от прокурора е
записано, беше да се наложи наказание 4 месеца „лишаване от свобода“ с
изпитателен срок от 3 години, както и 4 месеца „лишаване от право за
управление на МПС“. Но, предвид спазване на чл. 36 относно генералната
превенция, по настояване на прокурора постигнахме това споразумение - 8
месеца „лишаване от свобода“ с 3 години изпитателен срок и 4 месеца
„лишаване от право за управление на МПС“. Считам, че това споразумение не
противоречи на закона и на морала и за това го постигнахме.
Моля да не уважавате искането на Главния прокурор за
възобновяване на производството и да остане споразумението в сила, както
сме го решили в първоинстанционния съд.
2
ПРОКУРОРЪТ: Мисля, че успях да разбера каква е логиката. В
крайна сметка, в случая не е използвана възможността за приложението на чл.
55, ал. 3 от НК и неналагане на кумулативното по-леко наказание „лишаване
от правоуправление“, а след като такова е наложено, то неговият срок
задължително следва да бъде поне равен на срока „лишаване от свобода“.
Поради което, моля да уважите искането, доколкото същото е основателно, а
изложените аргументи са неотносими и противоречат на константната
съдебна практика.
Съдът ПРЕДОСТАВЯ правото на лична защита на
ОСЪДЕНОТО ЛИЦЕ Я. С..
ОСЪДЕНОТО ЛИЦЕ Я. И. С.: Поддържам становището на моя
защитник. Искам да остане същото споразумение, което беше в районния съд.
Съдът ПРИКЛЮЧВА съдебните прения.
ДАВА ПРАВО НА ПОСЛЕДНА ДУМА НА ОСЪДЕНОТО
ЛИЦЕ Я. И. С.: Моля да не се уважава искането на Главния прокурор и да
остане в сила постигнатото споразумение в Бургаския районен съд.
Съдът се оттегля на тайно съвещание.
Съдът след тайно съвещание счете делото за изяснено и обяви, че
ще се произнесе с решение в законоустановения срок, което ще бъде
публикувано по съответния ред.
Протоколът е изготвен в съдебно заседание.
Заседанието приключи в 10.40 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
3