Определение по дело №569/2019 на Апелативен съд - Пловдив

Номер на акта: 670
Дата: 21 ноември 2019 г.
Съдия: Нестор Спасов Спасов
Дело: 20195000600569
Тип на делото: Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване: 15 ноември 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

П  Р  О  Т  О  К  О  Л

№ 670

 

 гр. Пловдив, 21.11.2019 година

 

         ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, наказателно отделение, в публично съдебно заседание, проведено на двадесет и първи ноември две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕСТОР СПАСОВ

    ЧЛЕНОВЕ: ДЕНИЦА СТОЙНОВА

                                                                 ХРИСТО СИМИТЧИЕВ

    

секретар: АННА СТОЯНОВА,

прокурор: ВИКТОР ЯНКОВ,

сложи за разглеждане докладваното от съдия СТОЙНОВА

ВЧНД № 569 по описа за 2019 година.

         На именното повикване в 10,00 часа в залата се явиха:

 

ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ-ОБВИНЯЕМ Б.А.Й., доведен от Следствения арест - Пловдив, се явява лично и с  адвокат Т.Ч..

 

ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ-ОБВИНЯЕМ А.А.А., доведен от Следствения арест-Пловдив, се явява лично и с адвокат М.Ч..

 

За Апелативна прокуратура П.се явява прокурор В.Я..

 

СТАНОВИЩА ПО ХОДА НА ДЕЛОТО

 

АДВ. Т.Ч. / защитник на обв. Б.Й./: Да се даде ход на делото.

ОБВИНЯЕМИЯТ Б.Й.: Да се даде ход на делото.

АДВ.М.Ч. /защитник на обв. А.А./: Да се даде ход на делото.

ОБВИНЯЕМИЯТ А.А.: Да се даде ход на делото.

ПРОКУРОРЪТ: Няма процесуална пречка. Да се даде ход на делото.

 

 

СЪДЪТ счита, че няма процесуална пречка за разглеждане на делото в днешното съдебно заседание, за което и

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

 

ДОКЛАДВА се делото от съдията докладчик.

 

НА СТРАНИТЕ се разясниха правата по чл. 274 - чл. 275 от  НПК.

 

ПРОКУРОРЪТ: Нямам искания за отводи към състава на съда и искания за доказателства.

 

АДВ. Т.Ч. /защитник на обв. Б.Й./: Уважаеми апелативни съдии, нямаме отводи към съдебния състав, съдебния секретар и прокурора.

Формулирам само едно доказателствено искане, което искане съм направила и пред първоинстанционния съд, а именно допускането до разпит на един свидетел при режим на довеждане, като свидетелят е пред залата, за обстоятелства, които касаят характеристични данни и личността на подзащитния ми Б.Й..

Други доказателствени искания нямам.

Считам, че и в производството по мерки за неотклонение това обстоятелство относно личността на лицето, привлечено към наказателна отговорност, е важно да се изяснява и в тази връзка си формулирам това доказателствено искане, неуважено от първостепенния съд.

 

АДВ. М.Ч. /защитник на обв. А.А./: Уважаеми апелативни съдии, по отношение искания за отводи към състава на съда, секретаря и прокурора също нямам.

Доказателствено искане формулирам в същата насока. Моля да допуснете до разпит и на нас един свидетел при режим на довеждане, именно с оглед личността на моя подзащитен. И този свидетел сме го довели и е пред залата.

 

ПРОКУРОРЪТ: По принцип в този вид дела не се допускат свидетели, но както прецените.

 

Съдът, след съвещание, намира доказателствените искания, направени от защитниците на двамата обвиняеми за допустими и основателни.

Неправилно  окръжният съд е счел, че в производство по чл. 64 от НПК е недопустимо да се извършва разпит на свидетели относно посочените от защитата обстоятелства, а именно - характеристични данни за обвиняемите лица. Вярно е, че производството по чл. 64 от НПК се отличава със срочност и бързина, поради важимостта на решаваните въпроси и предвидените за това кратки процесуални срокове. В случай, че уважаване на искането ще доведе до отлагане на делото може да се открие основание да се откаже искания разпит на свидетели, но след като свидетелите са осигурени и се намират в съдебната зала, няма пречка същите да бъдат разпитани по визираните, релевантни за предмета на настоящето дело, факти. Ето защо

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ДОПУСКА до разпит в качеството им на свидетели Т.К.В. и И.А.А..

 

СНЕ се самоличността на свидетелите:

Т.К.В. – 24 г., българин, български гражданин, неженен, неосъждан, без родство с обвиняемите.

И.А.А. – 53 г., българка, българска гражданка, вдовица, неосъждана, майка съм на А.А..

На свидетелите се разясни  наказателната отговорност по чл. 290 от НК, правата им по чл.119 – чл.121 от НПК, обещават да говорят истината.

 

Свидетелката И.А.: Беше ми разяснено правото да откажа да свидетелствам, като майка на А., но заявявам, че желая да свидетелствам днес.

 

Свидетелката И.А. се изведе от съдебната зала.

 

Свидетелят Т.К.В. със снета самоличност

ПРЕДУПРЕДЕН за наказателната отговорност по чл. 290 НК.

Свидетелят Т.В.: Обещавам да кажа истината.

Познаваме се с А.А. от малки, приятели сме от 5-ти клас. Постоянно сме заедно, всеки ден излизаме. Н.никога не е правил такива неща. Той винаги е бил добро момче, даже сме работили заедно. Н.винаги е било добро момче. Даже аз съм учуден от това нещо, че въобще се е случило. Н.никога не се е замесвал в някакви глупости или нещо такова. Винаги е помагал на който с каквото може. Всеки го познава като такъв човек.  Никога не е имал проблеми с полиция, нито се е замесвал с лоши работи. Ние сме работили заедно, той работи като мениджър. Управлява артисти, прави партита, такива работи, даже сме работили заедно в нощен клуб. Работи към една фирма за това нещо. Той винаги е работил, постоянно е работил. Още от 18-годишен е работил и не е оставал без работа за месец дори. Нормални доходи си изкарва, средни и от това се издържа.

Н.живее при майка му,  на адреса му по лична карта, а също така и в К.е живял. Ходил съм му на гости два – три пъти. Майка му живее на ул. „С.Ш.“ 10, мисля. По принцип Н.живее при майка си, но последно беше на квартира. Той винаги си е живял там, не сменя често жилището. От малки сме си там, в една махала сме, блок до блок.

 

Свидетелят  Т.В. се освободи от залата със съгласието на страните.

 

Свидетелката И.А.А. със снета самоличност.

ПРЕДУПРЕДЕНА за наказателната отговорност по чл. 290 НК и се разясниха правата й, че може да откаже да свидетелства.

Свидетелката И.А.: Желая да бъда свидетел. Обещавам да говоря истината.

Познавам Б. от преди 10 години, беше ученик, като приятел на сина ми. Често идваше в къщи. Познавам го като спокойно дете, работлив, защото винаги идваше, когато сме го молили за помощ. Възпитан и спокоен, като  личност, като характер.

Не ми е известно той да е имал  криминални прояви, срещи с полицията или инциденти, в които да е участвал. По последна  информация работеше като брокер в агенция за недвижими имоти, това знам със сигурност. Не се е оплаквал пред мен за липса на доходи. Доколкото знам е получавал помощ от майка си. Знам, че живее в ж.к. Т., бл. **, по принцип там живее.

Знам, че през лятото Б. ходи при майка си на морето, „С.“, където тя живее и работи, и поне 2 - 3 месеца стои при нея.

 

Свидетелката И.А. се освободи от залата със съгласието на страните.

 

Адв. Т.Ч.: Нямаме други искания.

Адв. М.Ч.: Нямам други искания.

ПРОКУРОРЪТ: Нямам искания.

 

С оглед изявленията на страните, че нямат други искания, а съдът намира делото за изяснено, следва да се даде ход на съдебните прения, поради което и съдът 

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

 

         ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ  ПРЕНИЯ

 

АДВ. Т.Ч. /защитник на обв. Б.Й./:

Уважаеми апелативни съдии, моля да постановите определение, с което да отмените постановения първоинстанционен съдебен акт, като неправилен, незаконосъобразен, и по отношение на подзащитния ми  Б.Й. да вземете по-лека мярка за неотклонение, поради следните съображения:

На първо място, за да постанови обжалвания съдебен акт, първоинстанционният съд на първо място е приел, че е налице обосновано предположение за извършено от страна на подзащитния ми престъпление с правна квалификация чл. 354а, ал. 1 предл. 1 НК, като, за да мотивира своя извод в тази насока, съдът се е позовал на свидетелските показания на тримата разпитани свидетели, също така и на протокол за претърсване и  изземване и представена експертна справка.

По отношение на показанията на първия разпитан свидетел, а именно полицейския служител И.Д., считам, че на този етап неговите показания изобщо не следва да бъдат кредитирани, като източник на информация за релевантните факти и обстоятелства. Това е така, защото   той възпроизвежда свои възприятия, касаещи проведена  беседа с подзащитния ми, на която същият е направил признание, че откритите наркотици са били негови. Съгласно практиката на ЕСПЧ и в частност делото Т. срещу У., № 3172002, и в частност т. 87 от същото, посочва, че всеки разговор между  задържано лице, заподозряно  в извършване на престъпление, и полицейски служител, следва да се разглежда като официален контакт, който предпоставя правото на защита    на разпитваното лице. В конкретния случай отсъствието на адвокат и на разяснение относно последиците на евентуално подобни признания, напълно опорочават доказателственото значение на беседата и следователно доказателственото значение на свидетелските показания на този свидетел. Именно поради тази причина показанията на този свидетел  считам, че следва да се изключат от доказателствената основа за формирането на обоснованото предположение.

На следващо място съдът се е позовал на показанията на свидетеля  В.У€. При прочита на тези показания, същият е категоричен  и заявява, че подзащитният ми не се е занимавал с продажба и разпространение на наркотични вещества. От тези показания не можем да извлечем друга релевантна информация, касаеща инкриминираното деяние.

Третият разпитан свидетел - В.Б.. Тя сочи, че знае, че  подзащитният ми инцидентно, периодично пушел трева с друго лице. Добре, но  само въз основа на тези обстоятелства не можем да приемем, че това твърдение е достатъчно, за да обоснове и да формира предположение за участие в инкриминирана престъпна дейност.

Първоинстанционният съд, за да формира извода си за наличие на обосновано предположение, се е позовал на протокол за претърсване и изземване. В тази връзка следва да се посочи, че съгласно практиката на българските съдилища, съдът, който се произнася, съгласно разпоредбата на чл. 161, ал. 2 НПК, следва да се увери, че претърсването е било извършено при спазването на веществените и процесуални условия, които са предвидени в НПК.

Необходимо е обаче определение на съдията, който е одобрил  извършеното в обитаваното от подзащитния ми помещение действие, в  което определение ясно да личат ясно мотивите на съда. Единствената писмена следа от одобрението на съдията се намира на първоначалната страница на  протокола за претърсване и изземване и там съдията е сложил своя подпис, „одобрявам“, печат, дата и нищо повече. В тази връзка следва да се посочи решение на ЕСПЧ от 15.10.2013 г., което е постановено по дело Г.срещу Б., т. 223, в което се сочи, че е необходимо, за да може да се осъществи един ефективен съдийски контрол, да е мотивиран съдебният акт, с който се одобрява това процесуално действие.         В конкретния случай санкцията на съдията за извършване на съответното действие по разследване считам, че не осъществява изискването да бъде мотивирано в достатъчна степен, липсва такова определение, което считам, че като цяло резултира и в опороченост на самия протокол за претърсване и изземване, опорочава валидността на осъществения способ за събиране и проверка на доказателствата и не следва да бъде приеман като доказателствен източник за формиране на обоснованото предположение.

Във връзка с другите две кумулативно изискуеми предпоставки, а именно наличието на опасност от укриване, считам, че не се налице основания да се счита, че подзащитният ми ще се укрие. Това е така, защото същият има регистриран постоянен адрес, установи се, че е пребивал на адреса по сключен договор за наем и че постоянно е живял на адреса си в ж.к. Т., на който може обективно да бъде открит.

По отношение на последната кумулативно изискуема предпоставка – опасността от укриване, считам, че не е налице опасност от извършване на друго престъпление, тъй като подзащитният ми, видно от приложената справка за съдимост, е лице с чисто съдебно минало, няма криминалистични регистрации, не са налице висящи други наказателни производства срещу него. Опасността от извършване на друго престъпление не може да бъде абстрактна, хипотетична възможност, а е необходимо тя да бъде конкретна, реална. Първостепенният съд неправилно извежда опасностите от извършване на друго престъпление и укриване единствено от тежестта на наказанието, което се предвижда за това престъпление. Съдебната практиката е категорично в обратния смисъл.

Ето защо ви моля да вземете по-лека мярка за неотклонение по отношение на подзащитния ми Б.А.Й., който е лице с чисто съдебно минало и за него престоят в пенитенциарната среда, чрез тази мярка за неотклонение, не би постигнала целите по чл. 57 НПК.

Във връзка със съдебното разпореждане за одобряване на претърсването и изземването, което съдът посочи, правя лека корекция в становището си: Действително е налице такова разпореждане. В тази връзка продължавам да считам, че не е мотивирано в достатъчна степен така постановеното разпореждане в дълбочина и анализ на фактите и обстоятелствата, както изисква практиката на ЕСПЧ.

 

ДАДЕ СЕ ДУМА ЗА ЛИЧНА ЗАЩИТА НА ОБВИНЯЕМИЯ Б.Й..

 

ОБВИНЯЕМИЯТ Б.Й.: Подкрепям думите на моята защита. Винаги живея на този постоянен адрес, трудово ангажиран съм и не смятам, че има каквато и да е опасност да се укрия и да извърша престъпление, защото тома само би ми влошило положението.

 

АДВ. М.Ч. /защитник на обв. А.А./: Уважаеми апелативни съдии, аз също ще ви моля да се произнесете със съдебен акт, с който да отмените първоинстанционния съдебен акт, тъй като считам, че е необоснован и незаконосъобразен.

За вземане на мярка за неотклонение „Задържане под стража“, знаем, че първата, основна и задължителна предпоставка е наличието на обосновано предположение, че лицето е извършило престъпление, наказуемо с „Лишаване от свобода“ или друго по-тежко наказание. Важният въпрос е налице ли е това обосновано предположение и въз основа на какви доказателствени източници първоинстанционният съд е стигнал до този извод. Това са само три разпита, които колегата подробно анализира.

Полицейският служител И.Д.казва, че били получили информация, че двамата обвиняеми са се занимавали активно с разпространение на наркотици на територията на гр. П.и областта, което негово твърдение не се подкрепя от нито едно доказателство. Не е разпитан дори един свидетел, който да заяви, че е купувал наркотик от всеки един от обвиняемите. А изрично полицейският служител коментира, че при проведена беседа, А. отрече каквато и да е съпричастност към извършеното. Обвиняемият Й. никъде не е заявил, че намерените   наркотици са общи, единствено той прави коментар на намерен буркан с пари, което погрешно е приел първоинстанционният съд.

По отношение втория разпит на свидетеля В.У€, той по никакъв начин не допринася за извод за наличие на обосновано предположение. Същото се отнася до разпита на третия свидетел В.Б., която заявява, че А. никога не е употребявал пред нея наркотици, тъй като тя е приятелка на моя подзащитен и тя е ходила в жилището, което те са ползвали под наем. Така че нито един от трите разпита не води до извод за наличието на обосновано предположение. То трябва да бъде обосновано, защото трябва да се основава на събрани и проверени доказателства, които към настоящия момент и в този им вид считам, че не са достатъчни.

В своята практика ЕСПЧ константно приема, че трябва при определяне на мярка за неотклонение националните съдилища да обръщат внимание на доказателствените материали и конкретно на тези, които са относими към личността на обвиняемия, като е недопустимо основание за определянето й да бъде естеството на повдигнатото обвинение. В тази насока са делата И.срещу Б., Я.срещу Б. и пр.

По отношение на другите две предпоставки Пловдивският окръжен съд е приел, че била налице и опасността обвиняемите да се укрият и да извършат престъпление, като в тази насока считам съдебният акт за крайно немотивиран. Съдът неправилно е приел, че извода за реална опасност може да бъде изведен от характера и тежестта на обвиненията, точно обратна е практиката на ВКС. По-конкретно Решение № 425/2001 г. на I НО, където изрично е посочено, че опасността, че обвиняемият ще се укрие или че ще извърши друго престъпление, не може да произтича единствено от тежестта на предвиденото в закона наказание. 

В конкретния случай по отношение на моя подзащитен се касае за лице с чисто съдебно минало. Лице, видно от приложеното копие от трудовата книжка, е трайно трудово ангажиран, приложени са документи,   че двамата обвиняеми са регистрирали търговско дружество, с което са възнамерявали да развиват легална търговска дейност. Тоест, те винаги са печелили по правомерен начин финансови средства.

Липсват и пречките по чл. 63 ал. 2 НПК по отношение на моя  подзащитен и считам, че нито една от двете алтернативно предвидени опасности не е налице по отношение на моя подзащитен. Той също може да бъде намерен на адреса му в кв. К.и не би предприел действия, които да осуетят, попречат на компетентните органи да извършат своята дейност, която се изисква по закон във връзка с приключване и развитие на делото.

Моля, ако счетете, че трябва да бъде взета мярка спрямо подзащитния ми, тя да бъде по-лека от „Задържане под стража“.

 

ДАДЕ СЕ СУМА ЗА ЛИЧНА ЗАЩИТА НА ОБВИНЯЕМИЯ А.А..

ОБВИНЯЕМИЯТ А.А.: Имам постоянен адрес по лична карта и нямам никакво намерение да се укривам и ще съдействам на властта с каквото мога.

 

ПРОКУРОРЪТ:  Уважаеми апелативни съдии, аз ще ви предложа да оставите частните жалби срещу определението на ПОС, с което спрямо двамата обвиняеми са взети най-тежките  мерки за процесуална принуда без уважение като неоснователни.

На първо място, предвидено е наказание „лишаване от свобода“ за престъплението, което им е било вменено -първата предпоставка по чл. 63 НПК за вземане на мярка за неотклонение „задържане под стража“.

В случая се касае за престъпление по чл. 354а, ал. 1, предл. 1 НК -  държане  на наркотични вещества с цел тяхното разпространение, което престъпление се  наказва с „лишаване от свобода“ от 2 до 8 години. Престъплението е тежко по смисъла на чл. 93 т. 7 от НК.

Относно следващата предпоставка – наличието на обосновано предположение или съмнение, според европейските стандарти вече, че двамата обвиняеми са съпричастни към престъплението за което им е повдигнато обвинение. Според мен в случая са налице достатъчно събрани доказателства, от които към настоящия момент може да съдим за наличие на това обосновано предположение. Те са изброени в мотивите на окръжния съд, разпитите на свидетелите, протокола от претърсване и изземване, експертната справка.

Възражението,  което прави защитата - да не се  кредитира разпита на свидетеля -полицай  И.Д.. Според практиката на българските съдилища, която е константна и непротиворечива според мен, тези  свидетелски показания се кредитират и се вземат предвид, разбира се   съобразени с всички останали други по делото. При нас не важи тази максима, когато дадено лице в дадено състояние се намира и полицаят да му каже всичко, което кажеш от тук насетне  може да се използва срещу теб и да му прочете правата. Е това при нас го няма, поне не все още.  Иначе сме се гледали на такива лица, съвсем други от нашата правна система.

Било опорочено одобряването на протокола за претърсване  и изземване. Защита каза, че е мотивирано, но не в достатъчна степен.  То си е абсолютно мотивирано  и смея да твърдя, че ако в конкретния случай се приеме, че одобрението не е мотивирано,  това означава, че  към момента  в страната няма да има  одобрено законно действие. Мотивировката е абсолютно достатъчна.

Основателната опасност  и то реална от укриване и  извършаване на престъпление. В мотивите си първоинстанционният съд е посочил, че и двамата живеят на адрес и то различен от постоянния си.

Касае се за два различни вида  високорискови наркотични вещества – кокаин и марихуана, което от своя страна сочи и целта към разпространяване.  Отбелязана е високата степен на  обществена   опасност на дейците, имайки предвид  характера и тежестта на извършеното деяние.

Не е вярно посоченото от защитата, в смисъл практиката е противоречива по-скоро, относно  дали тежестта на извършеното престъпление и определената санкция за него от законодателя влияе върху определяне вида на мярката за неотклонение и по-конкретно в случая задържане под стража.  По памет цитирам делото Т.срещу И.разгледано в ЕСПЧ е посочено, че тежестта и предвидената санкция  влияят  към  взимане на  мярката за неотклонение „Задържане под стража“, ако те са в големи размери, както е в случая, разбира се, съобразено всичко това със всички по делото доказателства.

Няма да ви увещавам във високата степен  на обществена опасност на деянието – разпространяване на високорискови наркотични вещества.

 

          ДАДЕ СЕ ПОСЛЕДНА ДУМА НА ОБВИНЯЕМИТЕ.

 

ОБВИНЯЕМИЯТ Б.Й.: Моля за промяна на мярката за неотклонение,  ако може парична гаранция или домашен арест.

ОБВИНЯЕМИЯТ А.А.: Единствено моля за замяна  на  мярката за неотклонение „Задържане под стража“ с друга по ваша преценка.

 

Съдът се оттегли на тайно съвещание.

 

След тайно съвещание, ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД намира, че жалбите са ДОПУСТИМИ, като подадената от подс. А.А. жалба е и ОСНОВАТЕЛНА, а жалбата на подс. Б.Й. като НЕОСНОВАТЕЛНА следва да се остави без уважение.

По наличието на първата предвидена в закона предпоставка - обвинение за извършване на престъпление, за което се предвижда наказание лишаване от свобода, между страните не съществува спор, поради което липсва правен интерес от подробна мотивировка в тази връзка.

Известно е, че в производство по чл.64 от НПК изводът за съпричастност на обвиняемия към инкриминираното деяние следва да постигне стандарта на обосновано подозрение, а не да бъде несъмнен и категоричен, както изисква чл.303 ал.2 от НПК. Този извод следва да почива на събраните по делото материали, процесуалната годност на които също е обект на правен анализ.

Настоящият състав намира, че събраните до момента доказателства спрямо обв. А. могат да обосноват единствено предположение, че той е държал инкриминираните вещества, за които е налице официална експертна справка, че са високорискови наркотични  – марихуана и кокаин. Същите са намерени в обитавано и от този обвиняем жилище, в което А. живее по силата на договор за наем, като от протокола за претърсване и изземване е видно, че веществата са намерени в общо за ползване от двамата обвиняеми помещение – дневна, в секция и под маса в тази стая, на видими и общодостъпни места, което противоречи на тезата, че А. не е знаел за съществуването им. Протоколът за оглед е бил обект на съдебна санкция, като е одобрен от компетентен съд, в законовите срокове, с мотиви, откриващи се в приложеното разпореждане по реда на чл.161 от НПК и възраженията спрямо годността му не се споделят. Свидетелят У.път твърди, че е ставал свидетел на употреба на марихуана от страна на обв. А., който, според св. Б.е бил очевидец на употребата на това вещество от другия обвиняем в същия апартамент. Извлечените от посочените до тук доказателства данни кореспондират и с показанията на полицейския служител св. Д., в частта относно заявеното наличие на информация за съхранение на наркотични вещества в обитаван от двамата обвиняеми апартамент, намерила подкрепа при последвалото претърсване и изземване. По отношение на този обвиняем обаче от събраните до момента доказателства не може да се извлече обосновано подозрение относно целта на държането на наркотичните вещества – разпространение. В нито един от доказателствените източници не се съдържа индиция в тази насока, с изключение на показанията на полицейския служител, който говори единствено за оперативна информация за този обвиняем, но други подкрепящи тази оперативна информация данни не са събрани на този етап. Посоченото не е  пречка да се приеме наличие на обосновано предположение спрямо обв. А. изобщо, а единствено по отношение на целта на държането на наркотични вещества, като самото държане и употреба също са инкриминирани по българския НК и за него отново се предвижда наказание лишаване от свобода.    

По отношение на обв. Й., освен намиране на наркотика в обитаван и от него апартамент, са налице отразени в протокола за претърсване и изземване негови обяснения за намерените вещи – марихуана и пари, че са негова собственост. В свидетелските показания – на св. У.и св. Б.се съдържат данни за честа употреба на марихуана от този обвиняем, и не само, а и за „черпене“ на св. У.с такова вещество. Съдът е убеден, че на защитата е известна съдебната практика, според която с предоставянето на наркотични вещества на друго лице, дори и безвъзмездно, се осъществява разпространение на такива. Посоченото мотивира този състав да сподели становището на окръжния съд, че по отношение на този обвиняем, за нуждите на първоначалното задържане по реда на чл.64 от НПК доказателствата, събрани на този ранен етап от разследването, могат да подкрепят подозрението за съпричастност на Й. към инкриминираното деяние.  

 Не може да се сподели изцяло становището на защитата, че според практиката на съда в гр. С., недопустимо е високата обществена опасност на деянието и предвиденото за него тежко наказание, да се съобразяват при вземане на МНО спрямо обвиняемо лице. Напротив, практиката сочи, че това е допустимо, особено при първоначалното задържане на лицето, макар и не като единствен мотив, а в кореспонденция с други релевантни обстоятелства. В тази връзка, на чистото съдебно минало, добрите характеристични данни и трудова ангажираност на двамата обвиняеми, не може да не се противопостави факта на намерени в дома им разнородни по вида си наркотични вещества, в количества, които съвсем не са за пренебрегване. Тези обстоятелства, в контекста на данните в подкрепа на обоснованото предположение, че обв. Й. не инцидентно е разпространявал наркотични вещества, притежаването на парични суми в един значителен размер, говорещ за придобиването им по неправомерен начин, обуславя извода, направен и от окръжният съд, че за това лице е реална опасността от извършване на престъпление и то от същия вид, в извършването на каквото е обвинен, т.е., налице са всички предпоставки за вземане на най – тежката мярка за неотклонение спрямо този обвиняем. Липсата на доказателства за разпространителка дейност от страна на обв. А. сочи, че несъразмерна се явява за него най – тежката мярка за неотклонение и спрямо този обвиняем следва да се вземе мярка за процесуална принуда – „ПАРИЧНА ГАРАНЦИЯ“ в размер на 5 000 лв., която ще постигне целите по чл.57 от НПК – да не се възпрепятства срочното и обективно разследване по делото и в този смисъл атакуваното определение следва да се измени.

Водим от горното ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН съд

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

         ОТМЕНЯ  протоколно определение №1239/13.11.2019г. в частта, с която спрямо обвиняемия А.А.А. е взета най – тежката мярка за неотклонение „Задържане под стража“ и вместо това:

          ВЗЕМА спрямо А.А.А. със снета самоличност – обвиняем по ДП №132/2019г. по описа на отдел „К.“ при ОД на МВР – П.мярка за неотклонение „Парична гаранция“ в размер на 5 000лв., след внасянето на която обвиняемият да бъде незабавно освободен, освен ако не се задържа на друго основание.

        ПОТВЪРЖДАВА определението в останалата му част.  

        ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

 

 

 

                                               Протоколът изготвен в с.з.

                                               Заседанието се закри в 11,00 часа.

 

                     

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

                                                        ЧЛЕНОВЕ:    1.  

 

 

                                                                              2.

 

 

 

                                                       СЕКРЕТАР: