Р Е Ш Е Н И Е
№122
гр. Велико Търново, 29.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд гр.Велико Търново –
шести състав, в съдебно заседание на единадесети април през
две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСЕН БУЮКЛИЕВ
при участието на секретаря С.М., изслуша
докладваното от председателя адм. дело № 732 по описа за 2021 година и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 от АПК вр. с чл.16, ал.10 от Наредба
№1 от 4.02.2019 година за треньорските кадри.
Жалбоподателката З.М. ***, чрез ***В.
от САК е оспорила като незаконосъобразна заповед №РД-09-938 от 12.11.2021
година на заместник министъра на младежта и спорта, с която е отказано
вписването в регистъра на треньорските кадри.
Сочи се, че заповедта противоречи на
материалния закон, издадена е в противоречие със съществени
административно-производствени правила и в разрез със законовата цел. Според
жалбоподателката аргументът на ответника за липса на придобита от нея
професионална квалификация е неправилен, а и не са дадени указания на
жалбоподателя да попълни доказателстветата празнота досежно това обстоятелство
при подаване на заявлението за вписване в регистъра на треньорските кадри.
Всъщност жалбоподателката е била вписана в регистъра на тези кадри по чл.6,
ал.2 от отменения ЗФВС на длъжността „инструктор“ на база на абсолютно
идентични документи като представените от нея по реда на действащата наредба.
Незаконосъобразно ответникът аргументира, че наличието на професионален опит в
хипотезите на чл.6-10 от настоящата наредба се цени единствено при наличието на
съответно професионално образование/обучение, тъй като измененията в нормите на
наредбата действат занапред. Трудовият и договор е сключен на 17.02017 година и установява
извършване на професионална дейност по специалността, като е следвало да се
съобрази и натрупания професионален стаж до влизането на Наредба №1/2019 година
и по – конкретно до влизането в сила на допълнителните изисквания, които
разпоредбата на чл.6 поставя. Всъщност приложими са според нея преходните
разпоредби на §6 от Наредбата, като в процесният случай тя е поставена в
положение отново да установява отново професионалната си квалификация за
дейност, за която вече е била вписана, което обстоятелство установява
професионалната и квалификация. Алтернативно се поддържа нищожност поради
несъответствието на заповедта с изискванията на специалният Закон за
професионалното образование и обучение. Сочи се и формална незаконосъобразност
на заповедта поради липса на релевантни фактически обстоятелства, които да
установяват претендирания от ответника резултат. Допълнителни аргументи за
незаконосъобразността на оспорената заповед са изложени в представената по
делото писмена защита. Претендират се разноските по делото.
Ответникът по делото, заместник
министърът на младежта и спорта, чрез представителя си отрича основателността
на жалбата. В представеното по делото становище /лист 72 и следващите от
делото/ се поддържа, че според чл.4, ал.1 от наредбата в регистъра се вписват
лицата, които отговарят на изискванията на глава втора или за които са налице
обстоятелствата по §4, ал.1. Поддържа се и, че всъщност изискванията, наличието
на които водят до право на вписване в регистъра на треньорските кадри, се делят
условно на три групи, като първата група предпоставя определено образование
и/или обучение по определен вид спорт, придобито в рамките на средното или
висшето образование, което за всяка по – висока длъжност кумулативно е
допълнено с изискване за професионален опит. Другите случай урежда специфични
хипотези на международна квалификация и са неотносими, като най – сетне последната
хипотеза касае на §4, ал.1 от ДР на наредбата урежда висящи случаи за лица,
родени до *** година. Посочено е, че с §6, ал.2 от Наредбата са предвидени
преходни три години, в който вписаните в регистъра по чл.22 от отменената
Наредба №2 от 2017 година за професионалната правоспособност и квалификацията
на спортно – педагогическите кадри запазват правоспособността си, като те не
подлежат на вписване в регистъра по реда на Наредба №1 и запазват правото си за
съответната длъжност само за посочения преходен срок с аргумент от §6, ал.3.
Всъщност следвало да се съобрази и, че според разпоредбата на чл.22, ал.3 от
отменената Наредба №2/2017 година данните от регистъра, поддържан от министъра,
се вписвали от лица от спортните федерации, определени от техните ръководители
въз основа на данните от регистрите на самите федерации. Сходно било положението
по още по-старата наредба. Именно поради
това тези стари регистри не представлявали проява на регулаторен регистрационен
режим, осъществяван от административен орган, тъй като такъв орган не е
упражнявал контрол за съответствие на вписаните обстоятелства с нормативните
изисквания и не е издавал административен акт, учредяващ права. При този анализ
се аргументира, че от страна на жалбоподателката не са представени
доказателства за професионална квалификация, въпреки наличието на средно
образование от спортно училище. Средното образование на жалбоподателката
всъщност не е професионално такова и в случая не е налице придобита
квалификация, за да може последната да бъде вписана в регистъра като помощник –
инструктор, инструктор, помощник треньор или треньор. С тези и други аргументи,
развити в това становище и поддържани в открито заседание от представителя на
ответника, се претендира отхвърляне на жалбата и присъждане на юрисконсултско
възнаграждение в минимален размер.
Съдът,
като взе предвид становището на жалбоподателя и представените по делото
доказателства, приема за установено следното:
Жалбата, като подадена в срок, от
легитимирано лице, против подлежащ на оспорване акт, е допустима за разглеждане по същество.
В това отношение следва да се отбележи,
че видно от приложеното известие за доставяне, процесната заповед е връчена на
жалбоподателката на 18.12.2021 година, като според приложената товарителница
жалбата е подадена чрез пощенски оператор на 1.12.2021 година, т.е. в
преклузивния срок. Тъй като със заповедта е разпореден неблагоприятен за
жалбоподателката резултат, то последната е легитимирана да я оспори.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Според доказателствата, представени по
преписката, съответно събрани от съда, се установява следната обстановка:
Между страните не е спорно, че в
регистъра на спортно – техническите кадри по чл.6, ал.2 от ЗФВС /отм./ З.М.М. е
била вписана като инструктор по художествена гимнастика, като е била вписана в
този регистър като завършила средно специално образование със специалност
семестриално завършила треньор по художествена гимнастика.
На 9.02.2021 година жалбоподателката
подава заявление с №14-00-317 по чл.16, ал.3 от Наредба №1 от 4.02.2019 година
за треньорските кадри /наредбата/, като заявява, че иска да се впиша като
треньорски кадър /по чл.3, ал.1 от наредбата/ по художествена гимнастика.
Прилага уверение /лист 29 от делото/ според което е завършила обучението си за
висше образование на образователно-квалификационна степен бакалавър по
специалността „художествена гимнастика“ на 29.05.2012 година в НСА, като обаче
не е положила държавен изпит. Освен това е приложена и диплома за средно
образование от Спортно училище в гр. София с посочен профил спорт „художествена
гимнастика“. Като документ, установяващ професионалния опит е приложен трудов
договор №1 от 17.07.2017 година със спортен клуб „Амарант“, в който е уговорено
З.М. да полага труд като помощник – треньор с код по НКПД 34223003 на пълен
работен ден. От справката на актуалните трудови договори се установява, че и
понастоящем жалбоподателката работи като
помощник треньор при същия работодател, като кодът по НКПД е 34223003.
Видно е от протокол №124 от 8.11.2021
година /лист 32 и следващите/, че комисия, която е била назначена със заповед
№РД-09-839/7.10.2021 година от министъра на спорта, е провела заседание, на което
са били разгледани заявления за вписване в регистъра по чл.14 от наредбата множество
заявления, сред които е и заявлението на З.М.. От съдържанието на т.20 от
протокола се установява, че тази комисия е приела, че представената диплома за
средно образование не удостоверява придобита професионална квалификация в
рамките на средното образование по вид спорт съгласно разпоредбите на Закона за
професионалното образование и обучение, при което заявителката не отговаря на
минималните изисквания за заемане на най – ниските длъжности по чл.6 и 7 от
наредбата. Прието е и, че заявителят не отговаря и на изискванията на чл.8 - 10
от наредбата, тъй като минималите
нормативно установените изисквания са все по – високи за тези треньорски
длъжности, а и представеното удостоверение от НСА сочи, че липсва положен
държавен изпит. По отношение на представения трудов договор е вметнато, че
наличието на професионален опит в хипотезите на чл.6-10 от наредбата се цени
само кумулативно при наличие на професионално образование и/или обучение,
каквото в случая липсва.
По делото е представен и договор за
доброволен труд №001 от 1.07.2015 година /лист 13 и следващите/, установяващ, че З.М. и Сдружение Спортен клуб
„Амарант“ са се договорили М. да предоставя доброволен труд като доброволец,
чрез който тя да допринесе за изпълнение на треньорски задачи и ангажименти с
цел повишаване на качеството на подготовка на състезателите, картотекирани към
сдружението – възложител.
Вай – сетне, от представено
удостоверение №31/2.02.2022 година на Българската федерация по спортна
гимнастика се установява, че З.М. е била картотекирана състезателка по художествена
гимнастика от 11996 година до 2009 година, и национален състезател в периода
2001-2008 година, като е участвала в различни спортни състезания и първенства.
Въз основа на посочения протокол и на
основание чл.16, ал.10 от Наредбата е издадена и процесната заповед. Видно от
мотивите в нея е, че от представената диплома за средно образование не се
установява придобита професионална квалификация в рамките на Закона за
професионалното образование и обучение, при което заявителят не отговаря на
изискванията на чл.6 и чл.7 от наредбата, като освен това не отговаря и на
минималните изисквания за треньорските кадри по чл.8-10.
Прието е и, че представеното уверение
за семестриално завършване на НСА не установява придобита професионална
квалификация, доколкото не е положен държавен изпит. Представеният трудов
договор е ирелевантен, доколкото наличието на професионален опит по чл.6 - 10
от наредбата е кумулативно изискване, а не е налице другото изискване за
наличие на професионално обучение/образование.
Какви са
изводите на съда при така установената обстановка съобразно събраните
доказателства?
Заповедта е валиден административен
акт, тъй като е издадена от некомпетентен орган, комуто не е делегирано
правомощие да разпорежда правен резултат като разпоредения чрез заповедта. Според разпоредбата на чл.16, ал.10 от
наредбата „В тримесечен срок от подаване на заявлението министърът на младежта
и спорта или оправомощено от него длъжностно лице от Министерството на младежта
и спорта издава заповед за вписване и удостоверение за вписване, в което се
посочва регистрационният номер на лицето, или заповед, с която мотивирано се
отказва вписването.“.
За да установи правомощието си,
ответникът по делото представи на съда заповед №РД -09-835/6.10.2021 година на
министъра на младежта и спорта. Видно от
т. I, 1, 6 на
съдържанието на тази заповед на ответника е дадено правомощието да издава
заповедите за вписване и удостоверенията за вписване в регистъра по чл.9, ал.1,
т.4 от ЗФВС. Именно чрез този овластяващ акт за ответника е възникнало
правомощието да се произнася по заявленията за вписване в регистъра по чл.14 от
наредбата.
Що се касае до формалната
законосъобразност, то съдът приема, че актът е формално законосъобразен. В
заповедта се съдържат фактическите и правните основания за издаването и, като
извън горното за аргументацията в нея се препраща към фактическите констатации,
съдържащи се в протокол №124 от 8.11.2021 година.
Съдът счита, че няма съществено
нарушени административно-производствени правила, които да са повлияли на
проявлението на принципа на истинност, прогласен в чл.7 от АПК. В случая са
спазени изискванията на чл.16, ал.2 от наредбата, като от друга страна
заявлението за вписване в регистъра по чл.9, ал.1, т.4 от ЗФВС не е подадено
при условията на чл. 6, ал. 2, т. 4, чл.
11 или 12.
Заповедта е съответна на материалния
закон.
Разпоредбите на чл.6 до чл.10 от
наредбата сочат какви изисквания от материалноправен характер следва да са
налице, за да има право съответното лице да се впише в регистъра като
„инструктор“, „помощник треньор“, „треньор“, „старши треньор“ и „главен
треньор“.
Съдът, още с разпореждането за
насрочване на делото изрично указа на жалбоподателката с оглед приложимостта на
разпоредбата на чл.170, ал.2 от АПК, че е в нейна тежест да установи, че
отговаря на изисквания за вписване в регистъра по Глава пета от наредбата с
допустими доказателства и доказателствени средства.
На първо място следва да се посочи, че с оглед
възрастта на жалбоподателката, за нея е неприложима хипотезата на §4, ал.1 от
ДР на наредбата, съответно неприложима е и процедурата, разписана в §4, ал.3 от
ДР на наредбата.
Тъй
като жалбоподателката с оглед представените доказателства е била вписана като
инструктор по художествена гимнастика в регистъра на спортно-педагогическите
кадри по чл.6, ал.2 от ЗФВС /отм./, то предвид хипотезата на §6, ал.1 от ПЗР на
наредбата, за нея е открита възможността да се регистрира в регистъра на
треньорските кадри по чл.
9, ал. 1, т. 4 от ЗФВС по реда и при спазване на изискванията на тази
наредба, като с оглед ал.2 от тази разпоредба през преходния период, посочен
там /който понастоящем е вече 4 години/, тя запазва правоспособността си за
длъжността, за която е вписана и която в конкретният случай е „инструктор по
художествена гимнастика“.
С
оглед на тази уредба следва да се приеме, че вписването в регистъра по чл.9,
ал.1, т.4 от ЗВФС за лица, които се вписват в хипотезата на §6, ал.1 от ПЗР на
наредбата, е обусловено от наличието на предпоставките, които този нормативен
акт предвижда.
В това отношение веднага следва да се
констатира, че изискванията, касаещи длъжността „помощник - треньор“,
„треньор“, „старши треньор“ и „главен треньор“, посочени в разпоредбите на
чл.6, ал.2, т.5, чл.7, ал.2, т.4, чл.8, ал.2, чл.9, ал.2 и чл.10, ал.2 не са
налице понастоящем, тъй като общото между тях е кумулативното изискване
кандидатът да има завършено висше образование с образователно-квалификационна
степен "бакалавър" .
В
процесният случай настоящата жалбоподателка представя удостоверение за
семестриално завършено образование за периода 2011/2012 година, без обаче да е
положила държавен изпит. Според действащата към този момент разпоредба на
чл.45, ал.1 от ЗВО „Обучението по всяка специалност на
образователно-квалификационна степен "бакалавър" или
"магистър" завършва с държавен изпит или със защита на дипломна
работа.“. Тъй като такъв липсва, то е очевидно, че жалбоподателката не е
завършила висшето си образование и не отговаря на минималните изисквания за
треньорските кадри, които цитираните разпоредби поставят.
Съдът намира, че правилно ответникът
приема, че жалбоподателката не отговаря на изискванията, които нормите на чл.6,
ал.2, т.1-4 от наредбата поставят за длъжността „инструктор“.
Няма спор, че М. е завършила средно
образование успешно. Изискванията на чл.6, ал.2, т.1 и 2 от наредбата обаче
освен това условие поставят и кумулативното условие за наличие на придобита професионална
квалификация по професиите "помощник-инструктор" или
"инструктор" по съответен вид спорт или "инструктор по
адаптирана физическа активност и спорт за хора с увреждания", респ. придобита
професионална квалификация по част от професията "помощник-треньор"
или по част от професията "треньор" по вид спорт, като тези
квалификации следва да се придобити при условията на Закона за професионалното
образование и обучение. Общото между тези две допълнителни кумулативни
изисквания е наличието на професионална квалификация /а не на професионален
опит/ за определени професии. Професионалната квалификация се установява с
документите, предвиден в разпоредбите на чл.38 от ЗПОО, а не с трудови
договори, удостоверения за участия и прочие. Следва да се отбележи, че към
момента на завършването на средното образование на жалбоподателката е действала
разпоредбата на чл.38, ал.4 от ЗПОО, според която „Съдържанието на документите
по ал. 1 и 2 се определя съгласно държавните образователни изисквания за
документите за системата на народната просвета и за придобиване на квалификация
по професии, а по ал. 3 - с държавното образователно изискване за документите
за системата на народната просвета и конкретната документация по чл.
13, ал. 2 .“. Съответно според нормата на чл.38, ал.5 от този закон в
релевантната му редакция „Условията и редът за издаване на свидетелство за
правоспособност се определят с наредби на министъра на образованието и науката,
освен ако в закон е предвидено друго.“. Разпоредбата на чл.39 от ЗПОО в
релевантната към момента на дипломирането на жалбоподателката редакция сочи, че
„Право за издаване на документи за професионална квалификация по чл.
38 имат професионалните училища, професионалните гимназии, училищата по
изкуствата, професионалните колежи и центровете за професионално обучение.
Право за издаване на документи за професионална квалификация имат и училищата
по чл.
9, ал. 1, т. 2 .“. В случая не е спорно, че жалбоподателката е завършила
средното си образование в „166 Спортно училище“ в град София, което попада в
хипотезата на чл.9, ал.1, т.2 от закона в съответната му редакция.
Представената диплома обаче не установява наличието на дадена и придобита при
дипломирането професионална квалификация по професиите
"помощник-инструктор" или "инструктор" по съответен вид
спорт или "инструктор по адаптирана физическа активност и спорт за хора с
увреждания". Тази диплома не установява и придобита професионална
квалификация по част от професията "помощник-треньор" или по част от
професията "треньор" по вид. Както правилно е отбелязал ответника в
становище си по делото, първите държавни изисквания по чл.17, т.3 във връзка с
чл.16, т.7 от отменения, но действащ към онзи момент ЗНП за придобиването на
квалификация за помощник треньор и треньор /дори не и за инструктор/ са приети две наредби
/Наредба № 16 от 9.01.2012 г. за
придобиване на квалификация по професията "Треньор" (отм.) и Наредба №
55 от 25.01.2012 г. за придобиване на квалификация по професията
"Помощник-треньор" (отм.), като и двете са обнародвани и влезли в
сила през 2012 година. Дипломата на жалбоподателката установява единствено
придобита спортна подготовка за професионалната специалност художествена
гимнастика, без обаче да установява спазването на изискванията за придобита
професионална квалификация за "помощник-инструктор" или
"инструктор" по съответен вид спорт или "инструктор по
адаптирана физическа активност и спорт за хора с увреждания". Други
релевантни доказателства за установяването на тези обстоятелства – въпреки
указанието на съда – не са представени.
Обратно на поддържаното в писмената
защита, съдът намира, че жалбоподателката не отговаря на кумулативните
изисквания, което разпоредбата на чл.6, ал.2, т.3 от наредбата поставя, тъй
като не установява надлежно второто условие на нормата, а именно завършено
обучение по вида спорт в акредитирано висше училище в професионално направление
"Спорт" по специализиран учебен план, включващ спортно-педагогически
и медико-биологични дисциплини. Както съдът констатира по-горе,
жалбоподателката не е завършила обучението си в НСА, а и това обучение не е
било по специализиран учебен план, включващ дейностите, посочени в
разпоредбата.
Ирелевантни са в случая изискванията на
чл.6, ал.2, т.4 от наредбата, доколкото същите се установяват от спортните
федерации по вид спорт по реда на разпоредбите на чл.16, ал.3, изречение второ
и трето и чл.17 от наредбата при подаване на заявления за вписване от тези
федерации.
ПО абсолютно същите причини съдът
счита, че не са изпълнени материално-правните изисквания на разпоредбата на
чл.7, ал.2, т.1 от наредбата. Жалбоподателката не установява с релевантни
доказателства наличието на кумулативното изискване да притежава професионална
квалификация "помощник-треньор" или "треньор" по вид спорт.
Неприложимо за нея е и правилото на чл.7, ал.2, т.2 от наредбата, доколкото липсват доказателства да е налице завършено
обучение по вида спорт в акредитирано висше училище в професионално направление
"Спорт" по специализиран учебен план с хорариум не по-малко от 500
академични часа, включващ спортно-педагогически и медико-биологични дисциплини.
Както се посочи, останалите изисквания,
влк. и тези, разписани в нормите на чл.8 -10 не са установени, като въпреки
наличният професионален опит на М., установен с представените договори /трудов
и за доброволен труд/, те не установяват преподавателска дейност по спортна
подготовка по съответния вид спорт, реализирана в спортните училища, центровете
за подкрепа за личностно развитие или други обслужващи звена за организиран
спорт, при което за нея е неприложима и презумпцията по чл.12а от наредбата.
Посоченото налага жалбата да бъде
отхвърлена поради неоснователността и.
Предвид този изход на спора в полза на
министерството на младежта и спорта да се присъдят разноски за юрисконсултско
възнаграждение в размер от 100 лв. на основание чл.78, ал.8 от ГПК вр. с чл.24
от Наредбата за заплащането на правната
помощ.
Водим от изложеното, Административният
съд – В. Търново, шести състав,
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на З.М. ***, ЕГН **********,
против заповед №РД-09-938 от 12.11.2021 година на заместник министъра на
младежта и спорта.
ОСЪЖДА З.М. ***, ЕГН **********, да заплати на Министерството
на младежта и спорта разноски за юрисконсултско възнаграждение от 100 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с
касационна жалба пред Върховен административен съд на Република България в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :