РЕШЕНИЕ
№ ..........
гр. Русе,12.04.2018
г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Русе, V състав, в публично заседание на петнадесети март през две хиляди и осемнадесета
година, в състав:
СЪДИЯ: ВИЛИАНА ВЪРБАНОВА
при секретаря БИСЕРКА
ВАСИЛЕВА като разгледа
докладваното от съдия ВЪРБАНОВА адм. дело № 507 по описа за 2017 година, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във
връзка с чл. 211 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР).
Образувано е по жалба на А.П.П. ***
срещу Заповед № 5403з-182/29.11.2017 г. на Началника на Гранично полицейско
управление – Русе (ГПУ – Русе) комисар П.П., с която на жалбоподателя на
основание чл. 194, ал. 2, т. 1, чл. 197, ал. 1, т. 1, чл. 198 и чл. 204, т. 4
от ЗМВР е наложено дисциплинарно наказание „мъмрене“ за срок от 3 месеца,
считано от датата на връчване на заповедта. Със заповед № 5403з-15/23.01.2018
г. на началника на ГПУ – Русе е извършена поправка на очевидна фактическа
грешка в заповедта за налагане на дисциплинарно наказания. Срещу тази заповед №
5403з-15/23.01.2018 г. също е подадена жалба, въз основа на която е образувано
адм.д. № 65/2018 г. по описа на АдмС – Русе. С определение 6/12.02.2018 г.
съдът е прекратил адм.д. № 65/2018 г. по описа на АдмС – Русе и го е
присъединил към настоящото дело на основание чл. 213 ГПК вр. чл. 144 АПК.
В жалбата си срещу заповедта за
налагане на дисциплинарно наказание П. твърди, че оспореният административен
акт е постановен при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила,
както и че противоречи на материалния закон, а така също се явява немотивиран
относно определения размер на наложеното наказание. По отношение на заповедта
за поправка на очевидна фактическа грешка жалбоподателят развива съображения,
че в процесния случай не е налице очевидна фактическа грешка по смисъла на
закона, а неправилна интерпретация на релевантни факти, поради което е
недопустимо по реда за отстраняване на очевидна фактическа грешка да бъде
променяна волята на органа или да бъде допълвано волеизявлението му.
Ответникът – Началник на ГПУ – Русе,
чрез процесуалния си представител главен юрисконсулт Й.С., в съдебно заседание
на 25.01.2018 г. и в писмени бележки, представени след последното по делото
заседание, оспорва жалбата като счита същата за неоснователна и недоказана.
Излага съображения за съответствие на и на двете оспорени заповеди с всички
законови изисквания.
Съдът, след като обсъди доводите на
страните и събраните по делото доказателства, приема за установено от
фактическа страна следното:
Жалбоподателят А.П.П. е държавен
служител, младши експерт, командир на отделение на Граничен
контролно-пропускателен пункт – Русе (ГКПП – Русе) от ГПУ – Русе при Регионална
дирекция „Гранична полиция“ – Русе (РДГП – Русе). Като такъв П. е бил на работа
на 14.10.2017 г. в периода от 07:00 часа до 19:00 часа на ГКПП – Русе Дунав
мост. Разпределен бил да извършва гранична проверка на леки, лекотоварни
автомобили, автобуси и на пътуващите в тях лица на трасе вход – кабина № 3.
На същата дата около 14:00 часа
на ГКПП Русе Дунав мост в района около
работното място на П. се намирал заместник директорът на РДГП – Русе Н.Н., на
когото направило впечатление, че през трасе вход преминал автобус с българска
регистрация на фирма „Уонда“, който бил обработен изключително бързо. По-късно Н.
извършил проверка в Автоматизираната информационна система „Граничен контрол“
(АИС ГК) относно процесния автобус и установил, че същият не е въведен в
системата при преминаването си на вход в Република България на посочената дата,
а единствено е отразено излизането му в посока Румъния няколко минути по-рано,
когато са проверени и пътуващите в автобуса чуждестранни туристи. При връщането
в България автобусът бил без туристите.
За изясняване на случая зам. Директорът
Н., който е разпитан по делото като свидетел, изпратил до началника на ГПУ –
Русе писмо рег. № 4066р-13278/23.10.2017 г. (л. 21-22 от преписката). С писмото
било указано да бъде разпоредено извършването на проверка, която да установи
осъществена ли е гранична проверка на 14.10.2017 г. след 14:00 часа на влизане
в страната на автобус марка „Мерцедес“ с рег. № Р 9444 ВМ и ако се установят
данни за нарушение на служебната дисциплина спрямо извършителя да бъде
реализирана дисциплинарна отговорност. Със Заповед № 5403з-4162/24.10.2017 г.
(л. 18 от преписката) на основание чл. 205, ал. 2 от ЗМВР началникът на ГПУ –
Русе възложил на нарочно определена комисия от двама служители на ГПУ – Русе да
извърши въпросната проверка във връзка с горецитираното писмо като за
резултатите от проверката да бъде изготвена писмена справка в срок до
08.11.2017 г. Заповедта е връчена на членовете на комисията. По повод на така
възложената проверка писмени обяснения под формата на докладна записка дали
жалбоподателя (л. 11 от преписката) и началникът на смяната Д.Т. (л. 20 от
преписката). В тях се посочва, че на процесната дата 14.10.2017 г. на смяна на
трасе вход за леки, лекотоварни автомобили и автобуси е бил жалбоподателят П.,
по обясненията на който последният е извършил физическа проверка на процесния
автобус за укрити лица и минимална гранична проверка на водача, който единствен
е пътувал в автобуса. По данни на самия водач същият е провозил туристи до
Речна гара – Гюргево. От приложената на л. 23 от административната преписка
справка да пътуване на преводно средство (представляваща извадка от АИС ГК) е
видно, че превозно средство с рег. № Р 9444 ВМ е преминало пред границата на
България в посока Румъния през ГКПП Русе Дунав мост на 14.10.2017 г. в 13:57
часа. Като пътуващи в автобуса в АИС ГК са отразени двама български граждани и
34 израелски граждани.
Резултатите от проверката били оформени
в справка рег. № 5403р-15897/07.11.2017 г. (л. 14-16 от преписката). Според
отразеното в справката на 14.10.2017 г. след 14:00 часа за влизане в страната
се е явил автобус марка „Мерцедес“ с рег. № Р 9444 ВМ, управляван от български
гражданин, без пътници. Същият автобус преди това е напуснал страната около
14:00 часа с израелски туристи. Граничната проверка на влизане в страната на
превозното средство и водача е осъществена от жалбоподателя младши експерт А.П.,
който извършил физически контрол на превозното средство за укрити лица и
минимална гранична проверка (без проверка на данните му в АИС – ГК) на водача.
Такава проверка на водача – в АИС ГК, била осъществена малко по-рано в 13:57
часа при напускане на страната. Комисията счела, че неизвършването на проверка
в АИС ГК на водача на автобуса от жалбоподателя П. представлява неизпълнение в
пълен обем на реда за извършване на гранични проверки, разпореден със съобщение
рег. № 3282р-6351/22.03.2016 г., което от своя страна може да бъде квалифицирано
като дисциплинарно нарушение – нарушение на служебната дисциплина по смисъла на
чл. 194, ал. 2, т. 1 от ЗМВР, за което в чл. 199, ал. 1, т. 3, предл. трето от ЗМВР е предвидено налагане на дисциплинарно наказание „писмено предупреждение“.
Комисията счела още, че тъй като няколко минути преди влизането в страната, на
водача все пак е направена задължителната проверка в АИС ГК при излизането му
от Република България и при липсата на настъпили вредни последици,
дисциплинарното нарушение, извършено от А.П. отговаря на критериите за
маловажно по дефиницията на чл. 198, ал. 2 от ЗМВР, поради което предложила на
дисциплинарно – наказващия орган
служителят да бъде наказан с „мъмрене“ на основание чл. 197, ал. 1, т. 1
от ЗМВР.
С покана рег. № 5403р-16179/13.11.2017
г. (л. 13 от преписката), отправена от началника на ГПУ – Русе до
жалбоподателя, от последния са изискани на основание чл. 206, ал. 1 от ЗМВР
писмени обяснения по случая в срок от 24 часа след запознаването му с
изготвената справка. Поканата е връчена на П. на 15.11.2017 г., видно от
направеното върху самата нея отбелязване. На същата дата жалбоподателят е се е
запознал и със справка рег. № 5403р-15897/07.11.2017 г., което е удостоверил
това с подписа си върху самата справка и е представил обяснение вх. №
5403р-16263/15.11.2017 г. (л. 12 от преписката). В представеното обяснение П.
посочва, че неизвършването на проверка в Автоматизираната информационна система
„Граничен контрол“ (системна проверка) на водача на процесния автомобил е станало
по негова преценка, предвид натоварения трафик от преминаващи автомобили и след
като е установил, че на водача е извършена такава проверка няколко минути
по-рано и липсвали въведени в системата задачи по отношение на него.
Жалбоподателят посочва, че при работата на служителите на ГКПП е налице такава
практика (за извършване на облекчени гранични проверки – минимална гранична проверка),
когато трафикът от преминаващи през границата автомобили и лица е натоварен.
Върху дадените писмени обяснения е поставена
резолюция „Приех и оцених писмените обяснения на служителя, н-к ГПУ – Русе,
15.11.17 г.“.
Към административната преписка е
приложена и кадрова справка за професионалния стаж, получени отличия и наложени
дисциплинарни наказания в МВР на младши експерт А.П.П. (л. 10 от преписката),
от която е видно, че за времето на службата си в МВР от 18.02.1999 г. до
настоящия момент жалбоподателят е бил награждаван с десет писмени похвали и
едно обявяване на благодарност, като не са му налагани никакви дисциплинарни
наказания.
Във връзка с извършената проверка по
Заповед № 5403з-162/24.10.2017 г. на началника на ГПУ – Русе е водена
съгласувателна кореспонденция с ГД „Гранична полиция“ (л. 6-9 от преписката),
при която е указано, че установеното деяние съставлява нарушение на пряко
приложимия Регламент (ЕС) 2017/458 на Европейския парламент и на Съвета от 15
март 2017 година за изменение на Регламент (ЕС) 2016/399 – Кодекс на
шенгенските граници, уреждащ засилване на проверките в съответните бази данни
по външните граници на съюза. Във връзка с влизане в сила на този регламент от
ГД „ГП“ до РДГП е изпратено съобщение УРИ 3282р-9369/04.04.2017 г. (л. 7-8 от
преписката), в т. 3 на което съобщение е разпоредено на ГКПП на вътрешни
граници (каквато е българо – румънската граница при гр. Русе) да се извършват
системни гранични проверки чрез задължителна справка в АИС ГК на всички лица и
техните пътни документи при влизане в страната.
Административното производство
приключило с издаването на Заповед № 5403з-182/29.11.2017 г. от началника на
ГПУ – Русе, с която на жалбоподателя на основание чл. 194, ал. 2, т. 1, чл.
197, ал. 1, т. 1, чл. 198 и чл. 204, т. 4 от ЗМВР е наложено дисциплинарно
наказание „мъмрене“ за срок от 3 месеца, считано от датата на връчване на
заповедта. В заповедта е прието, че след като е бил длъжен, но не е извършил
проверка в АИС ГК на превозното средство и водача П. не е изпълнил в пълен обем
разпоредения с т. 3 от съобщение рег. № 3282р-9369/04.04.2017 г. от директора
на ГДГП ред за извършване на системни гранични проверки по вътрешни за
Европейския съюз граници. Именно тази заповед за налагане на дисциплинарно
наказание е и предмет на оспорване от наказания служител в настоящото
производство. След подаване на жалбата до настоящия съд е постановена и Заповед
№ 5403з-15/23.01.2018 г. на началника на ГПУ – Русе (л. 24 от делото), с която
е извършена поправка на допусната очевидна фактическа грешка като в абзац
трети, ред трети и четвърти на Заповед № 5403з-182/29.11.2017 г. вместо „… и е внесъл обяснения №
5403р-16263/15.11.2017 г., в което е потвърдил, че на 14.10.2017 г., след 14:00
часа не е пропуснал да …“, да се чете „… и е внесъл обяснения № 5403р-16263/15.11.2017 г., в което е
потвърдил, че на 14.10.2017 г., след 14:00 часа е пропуснал да …“.
Срещу тази заповед също е подадена жалба, чието разглеждане е присъединено към
настоящото съдебно производство.
В хода на съдебното производство,
освен заместник началникът на РДГП – Русе Н.Н., като свидетел е разпитан и
свидетеля К.П. ***. Последният установява, че системните проверки извършвани на
ГКПП всъщност представляват проверка на превозното средство и лицата пътуващи в
него в АИС „Граничен контрол“, която проверка се извършва чрез въвеждане на
данните за автомобила в системата, след което се въвеждат и данните за лицата
пътуващи в автомобила. След въвеждането на данните, системата извършва справка
за налични задачи по отношение на тези МПС и лица. При липса на такива
приключването на проверката се извършва чрез натискане на бутон „Премини“,
визуализиран в АИС ГК. Едва след приключването на проверката чрез бутона
„Премини“ нейното извършване се отразява в базата данни. В противен случай
самото извършване на справка без приключване на проверката не се отразява в
автоматизираната система като извършена системна гранична проверка.
При така изложената фактическа
обстановка съдът прави следните правни изводи:
По допустимостта на жалбите:
Заповед № 5403з-182/29.11.2017 г. е
връчена на жалбоподателя на 01.12.2017 г., видно от направеното върху самата
заповед отбелязване срещу подпис на лицето (л. 2 от преписката). Жалбата срещу тази
заповед е подадена на 15.12.2017 г. според извършеното входиране в
деловодството на ответния административен орган, при което срокът за оспорване
по чл. 149, ал. 1 от АПК се явява спазен. Жалбата изхожда от адресата на
оспорения административен акт, за когото този акт е неблагоприятен, което
обосновава и наличието на правен интерес от оспорването.
Заповед № 5403з-15/23.01.2018 г. е
връчена на жалбоподателя на 26.01.2018 г. (л. 8 от адм.д. № 65/2018 г.) като
жалбата срещу нея е подадена на 07.02.2018 г.
При тези данни съдът намира и двете
жалби за допустими.
По същество жалбата срещу заповедта
за поправка на очевидна фактическа грешка е неоснователна, а жалбата срещу
заповедта за налагане на дисциплинарно наказание е основателна.
Относно Заповед № 5403з-15/23.01.2018
г.
Заповедта е издадена на основание чл. 62, ал. 2
от АПК. Съгласно нормата очевидни фактически грешки, допуснати в
административния акт, се поправят от органа, който го е издал и след изтичане
на срока за обжалване. Следователно предпоставка за извършване на подобна
поправка е наличието на ОФГ - несъответствие между действителната воля на
административния орган и тази, обективирана в административния акт. С
оспорената заповед е допусната поправка на ОФГ в описването на съдържанието на
дадените от жалбоподателя обяснения в хода на дисциплинарното производство.
Текстът (абзацът) от Заповед № 5403з-182/29.11.2017 г., на част от който е
извършена поправка, има следното съдържание:
„За извършеното на 14.10.2017 г.
нарушение на служебната дисциплина, установено от извършена проверка,
констатациите от която са обективирани в справка № 5403р-15897/07.11.2017 г. ,
като служителят е запознат със същата и е внесъл обяснения №
5403р-16263/15.11.2017 г., в което е потвърдил, че на 14.10.2017 г., след 14:00
часа не е пропуснал да влезе в Р България, преминал през същото работно място
автобус марка „Мерцедес“ с рег. № Р 9444 ВМ, като е осъществил граничен контрол
на превозното средство и водача, но не е извършил проверка в АИС „Граничен
контрол“. Същият е посочил причини за неизпълнение в пълен обем на разпоредения
ред за извършване на гранични проверки при влизане в страната, които са
ирелевантни към допуснатото нарушение на служебната дисциплина.“. Поправката се
изразява в замяна на израза „не е пропуснал“ с израза „е пропуснал“. Анализът на събраните в хода на производството
доказателства води до извода, че действителната вола на административния орган
е била да изложи в административния акт направеното от служителя изявление в
неговите писмени обяснения по повод установеното нарушение. Самото деяние на
наказания служител още в началото на заповедта за налагане на дисциплинарно
наказание (в първия абзац от нея) е описано като „… е пропуснал да влезе в Р
България …“. От своя страна съдържанието на даденото от жалбоподателя обяснение
сочи, че служителят фактически потвърждава пропускането на автобуса, на който
заедно с водача не са извършени всички регламентирани гранични проверки, т.е. налице
е несъответствие между действителната воля на органа да отрази съдържанието на
дадените от служителя обяснения и обективираната такава, която сочи различно
съдържание на тези обяснения от действителното. Това несъответствие правилно е
отстранено по реда на чл. 62, ал. 2 от АПК с оспорената заповед.
Актът следва да отразява праворелевантната воля, която се извежда от
фактическите обстоятелства, които са ясно определими от доказателствата по
преписката, поради което допуснатата неточност представлява ОФГ. Заповедта е
издадена от органа издал поправения административен акт в изискуемата писмена
форма и при липса на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Поради
изложеното съдът приема, че не са налице основанията по чл. 146 от АПК за
заповед № 5403з-15/23.01.2018 г., като жалбата срещу нея следва бъде отхвърлена
като неоснователна.
Относно Заповед №
5403з-182/29.11.2017 г., поправена със Заповед № 5403з-15/23.01.2018 г.
Съгласно чл. 204, т. 4 от ЗМВР, дисциплинарните
наказания по чл. 197, ал. 1, т. 1 – 3 могат да бъдат налагани от служители на
висши ръководни и ръководни длъжности, какъвто в случая се явява и
"началникът на ГПУ", видно от т. 1 към раздел ІІІ.2.1 на Част А от
Класификатора на
длъжностите в МВР за служители по чл. 142, ал. 1, т. 1 и 3 и ал. 3 ЗМВР,
утвърден със Заповед № 8121з-140 от 24.01.2017 г. на министъра на
вътрешните работи (обн. ДВ, бр. 13/2017 г.). С оглед на това, оспорената
заповед е издадена от компетентен орган – ръководен служител, на когото
наказаното лице е подчинено.
При
издаване на заповедта е спазена изискуемата писмена форма като
административният акт съдържа всички посочени в нормата на чл. 210, ал. 1
реквизити.
Съдът не
констатира наличието на съществени процесуални нарушения, допуснати в хода на
дисциплинарното производство, включително и тези наведени като възражения от
страна на жалбоподателя. Производството се е развило в рамките на сроковете,
предвидени в чл. 195, ал. 1 от ЗМВР като е започнало с назначаването на
проверка на основание чл. 205, ал. 2 от ЗМВР. По силата на чл. 205, ал. 1 от ЗМВР дисциплинарно производство се образува при наличие на данни за извършено
дисциплинарно нарушение и за неговия извършител. В случаите, когато теза данни
са недостатъчни (както относно извършването на нарушение, така и относно
индивидуализиране на неговия извършител) разпоредбата на чл. 205, ал. 2 от ЗМВР
предвижда възможност за изясняване на постъпилите данни и/или установяване на
извършителя на дисциплинарното нарушение дисциплинарно наказващият орган да
разпореди извършване на проверка, като определя срок за нейното приключване. В
настоящия случай е налице именно такава хипотеза, предвид факта, че постъпилите
от страна на св.Н. като зам.директор на РДГП – Русе данни за извършено на
14.10.2017 г. деяние от страна на дежурен служител на ГПУ – Русе, не са
достатъчни от една страна това деяние да бъде квалифицирано като дисциплинарно
нарушение, а от друга страна липсват и данни за конкретния служител, допуснал
нарушение. Това налага именно извършване на проверка по реда на чл. 205, ал. 2
от ЗМВР. Съгласно чл. 16 от Инструкция № 8121з-470 от 27.04.2015 г. за
организацията на дейността по установяване на дисциплинарни нарушения и
налагане на дисциплинарни наказания, събирането и обработката на информация за
състоянието на дисциплината и дисциплинарната практика в Министерството на
вътрешните работи (наричана за краткост само Инструкция № 8121з-470) дисциплинарнонаказващият
орган назначава проверка по чл. 205, ал. 2 ЗМВР с писмена заповед по образец,
като копие от нея се изпраща незабавно в дирекция "Човешки ресурси" –
МВР. Държавният служител, срещу когото се извършва проверката, се запознава със
заповедта, което обстоятелство удостоверява с подпис и отбелязване на дата и
час. Изискването за запознаване на държавния служител, срещу когото се извършва
проверката, очевидно е приложимо обаче само за случаите, когато извършителят на
дисциплинарното нарушение е установен към момента на издаване на заповедта за
проверка. Не е такъв случая, когато със самата проверка ще се установява именно
конкретния извършител на нарушението. Такъв е настоящия случай, поради което не
е налице процесуално нарушение, изразяващо се в незапознаване на жалбоподателя
с издадената на основание чл. 205, ал. 2 от ЗМВР заповед за извършване на
проверка.
Едва към
момента на приключване на проверката е установено, че процесното дисциплинарно
нарушение е извършено именно от жалбоподателя и същият е запознат с изготвената
справка за резултатите от нея, след което на основание чл. 206, ал. 1 от ЗМВР е
поканен да даде писмени обяснения. С оглед на дадените такива обяснения съдът
намира за несъществено процесуално нарушение обстоятелството, че с отправената
до жалбоподателя покана същият е бил призован единствено и само да даде писмени
обяснения, но не и да бъде изслушан от дисциплинарно – наказващия орган.
Съгласно чл. 206, ал. 1 от ЗМВР дисциплинарно – наказващият орган е длъжен
преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша държавния служител или
да приеме писмените му обяснения, освен когато по зависещи от държавния
служител причини той не може да бъде изслушан или да даде писмени обяснения.
Правилата за реда и начина на изслушване и даване на писмени обяснения е уреден
в чл. 25 – 27 от Инструкция № 8121з-470. Съгласно чл. 25 от инструкцията за изслушването на държавния служител, извършил нарушение на
служебната дисциплина, се съставя протокол по образец, в който се посочват: 1.
дата, час и място на изслушването; 2. орган, осъществил изслушването; 3. данни
за присъствали други длъжностни лица; 4. данни за служителя и за това, че е
изслушан във връзка с мястото, времето и обстоятелствата, при които е извършено
нарушението, или се отразява, че е отказал да даде обяснения. Член 26 определя,
че дисциплинарнонаказващият орган не е длъжен да изслуша държавния
служител, извършил нарушението, ако той е дал писмени обяснения преди издаване
на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание. От своя страна при наличие
на дадени писмени обяснение е въведено изискването на чл. 27 от Инструкция №
8121з-470, че органът приема с резолюция даденото от държавния служител писмено
обяснение по образец. Отбелязват се датата, длъжността и името на дисциплинарнонаказващия
орган.
Съвкупният
и логически анализ на цитираните разпоредби сочи, че основното задължение на
дисциплинарно – наказващия орган е да изслуша служителя и че органът се
освобождава от това си задължение в случай на дадени писмени обяснения. Последното
(даването на писмени обяснения) от своя страна е право на служителя и същият
сам избира какво форма на излагане на своите доводи във връзка с установеното
дисциплинарно нарушение ще избере – дали да бъде изслушан или да даде писмени
обяснения. В случая жалбоподателя е бил лишен от тази възможност за избор, тъй
като е бил поканен единствено да даде писмени обяснения, но не му е била
предоставена възможност за изслушване. Както се посочи по-горе, обаче, с оглед
на дадените писмени обяснения съдът счита, че не е налице съществено
процесуално нарушение в конкретния случай.
Анализът
на събраните в хода на производството доказателства сочи на неправилно
приложение на материалния закон при издаване на оспорената заповед за налагане
на дисциплинарно наказание.
На първо
място, съдът намира за неоснователни възраженията на жалбоподателя за липса
въобще на извършено от него дисциплинарно нарушение. Аргументите в тази посока
са свързани с факта, че макар цитирания в заповедта Регламент (ЕС) № 2017/458
за изменение на Регламент (ЕС) 2016/399 – Кодекс на шенгенските граници и
изпратеното до РДГП, респективно до ГПУ, съобщение от директора на ГДГП №
3282р-9369/04.04.2017 г. във връзка с влизането в сила и приложението на този
регламент, да изискват извършване на системни гранични проверки (проверки в АИС
ГК) на всички лица преминаващи на вход в Р България, все пак са налице
хипотези, при които такива проверки могат и да не бъдат правени (само по
отношение на излизащите от страната), а граничната проверка да се ограничи до
минимална такава – само чрез физически преглед на документите за самоличност на
лицата и идентификацията им. В конкретния случай обаче по настоящото дело не са
налице никакви доказателства към момента на извършване на дисциплинарното
нарушение да са налице точно такива хипотези – изключение от въведеното правило
за всеобщо извършване на системни гранични проверки. Данните сочат, че такава
отмяна на задължението за извършване на системи проверки е въведено на
14.10.2017 г., но в по-късен час, което е ирелевантно за настоящия спор.
В
конкретния случай съдът намира за безспорно установено извършването на
дисциплинарно нарушение, изразяващо се в неизпълнение за задължение за
извършване на системни гранични проверки на всички влизащи в страната лица,
разпоредено с нормативен акт –регламент на Европейския съюз и с разпореждане на
горестоящ ръководител, направено по съответния ред с издадено изрично съобщение
(писмо). Това дисциплинарно нарушение е правилно квалифицирано от дисциплинарно
– наказващия орган като такова по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 1 от ЗМВР – неизпълнение
на разпоредбите на този закон и на издадените въз основа на него подзаконови
нормативни актове, на заповедите и разпорежданията на министъра на вътрешните
работи, заместник-министрите и главния секретар на МВР и на преките
ръководители. Правилно е преценено, че се касае по-конкретно за лошо изпълнение
на заповед, за каквото съгласно чл. 199, ал. 1, т. 3 от ЗМВР е предвидено
наказание „писмено предупреждение“. Напълно обоснован е и извода на наказващия
орган, че конкретното установено дисциплинарно нарушение има белезите на
маловажно такова по смисъла на чл. 198, ал. 2 от ЗМВР предвид наличието на
системна проверка, каквато жалбоподателят е бил длъжен, но не е извършил, която
проверка е извършена само няколко минути по-рано, при излизането на автобуса от
страната.
Независимо
от правилното установяване на дисциплинарното нарушение, издадената заповед за
налагане на дисциплинарно наказание се явява незаконосъобразна поради
несъответствието й с разпоредбата на чл. 206, ал. 2 от ЗМВР. Тази норма
предвижда при определяне на вида и размера на дисциплинарните наказания да се
вземат предвид тежестта на нарушението и настъпилите от него последици,
обстоятелствата, при които е извършено, формата на вината и цялостното
поведение на държавния служител по време на службата. Всъщност именно това са
критериите и фактите, които дисциплинарно наказващият орган първо трябва да
установи и после да обсъди, като въз основа на изводите си да обоснове както
вида на наложеното дисциплинарно наказание, така и неговия размер.
Съдът приема,
че при така установените обстоятелства дисциплинарно-наказващият орган е
приложил формално чл. 206, ал. 2 от ЗМВР, като е определил вида и размера на
наказанието. В случая, видно от заповедта за налагане на дисциплинарното
наказание, органът се е задоволил само да посочи че е съобразил всички събрани
в хода на проверката доказателства и определя служителя да бъде наказан с
"мъмрене за срок от три месеца. Какво точно е съобразил дисциплинарно –
наказващият орган, за да стигне до това заключение, още повече че размера на
наказанието е определен в максимума по чл. 198, ал. 3 ЗМВР, не става ясно.
В процесната заповед е допуснато
съществено нарушение на чл. 206, ал. 2 от ЗМВР като не са оценени и обсъдени
всички събрани доказателства - не е обсъдено кадровото досие на лицето, т.е.
цялостната негова дейност в системата на гранична полиция, от което е видно, че
жалбоподателя П. не само няма други наказания, но е и многократно награждаван с
писмена похвала. Не е изпълнено от дисциплинарния орган задължението при
определяне на вида и размера на дисциплинарното наказание да обсъди тежестта на
нарушението, липсват мотиви относно вината и цялостното поведение на държавния
служител по време на неговата служба.
С оглед гореизложените съображения
настоящият съдебен състав счита, че наложеното наказание не съответства на
извършеното от жалбоподателя нарушение.
Същото не съответства и на целта на
закона. Дисциплинарно-наказателната отговорност следва да бъде реализирана при
спазване на принципа за съразмерност на наложеното наказание на извършеното
нарушение като се съблюдават и целите на налагането на наказанието.
С оглед гореизложеното, жалбата срещу
заповедта за налагане на дисциплинарно наказание е основателна. Оспорваната
заповед е незаконосъобразна като постановена в нарушение на
административно-производствените правила, материалния закон и целта на закона,
поради което следва да бъде отменена на основание чл. 146, т. 4 и т. 5 от АПК.
С оглед
изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, на жалбоподателя следва
да бъдат присъдени направените по делото разноски, възлизащи общо на 310 (триста и десет) лева, съгласно
приложен списък по чл. 80 от ГПК (л. 65), от които 300 лева – адвокатско
възнаграждение за един адвокат и 10 лева – държавна такса.
Водим от горното и на основание чл.
172, ал. 2, предл. второ и пето от АПК, съдът,
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ оспорването по жалбата на А.П.П. ***
срещу Заповед № 5403з-15/23.01.2018 г. на началника на ГПУ – Русе, с която е
поправена очевидна фактическа грешка в Заповед № 5403з-182/29.11.2017 г. на
началника на ГПУ – Русе.
ОТМЕНЯ по жалба на А.П.П. *** Заповед №
5403з-182/29.11.2017 г. на началника на ГПУ – Русе, поправена със Заповед №
5403з-15/23.01.2018 г. на същия орган, с която на основание чл. 194, ал. 2, т.
1, чл. 197, ал. 1, т. 1, чл. 198 и чл. 204, т. 4 от ЗМВР на младши експерт А.П.П.
– командир на отделение на Граничен контролно-пропускателен пункт – Русе от
Гранично полицейско управление – Русе при Регионална дирекция „Гранична
полиция“ – Русе е наложено дисциплинарно наказание „мъмрене“ за срок от 3
месеца, считано от датата на връчване на заповедта.
ОСЪЖДА Гранично полицейско управление –
Русе да заплати на А.П.П. ***, ЕГН ********** сумата от 310,00 (триста и десет)
лева разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен
административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му
на страните.
Съдия: