№ 43199
гр. София, 01.12.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 65 СЪСТАВ, в закрито заседание на
първи декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ПОЛИНА ЛЮБ. АМБАРЕВА
като разгледа докладваното от ПОЛИНА ЛЮБ. АМБАРЕВА Частно
гражданско дело № 20221110170319 по описа за 2022 година
Издадена е Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ
по чл.417 ,т.2 от ГПК № 1475/13.01.2023год. и е издадена на 13.01.2023год. изпълнителен
лист ,в полза на заявителя С.о. против солидарно задължените длъжници.
Покана за доброволно изпълнение ,ведно със ЗНИ и изпълнителен лист от
13.01.2023год. са връчени на длъжника Н. М. С. от Р.М.,рег.№ 790 на 24.11.2023год.
В срока по чл. 414, ал. 2 ГПК ,а именно на 30.11.2023год. e постъпило възражение
от длъжника Н. М. С. срещу издадената Заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.417 от ГПК,ведно с искане за спиране на незабавното изпълнение ,на основание
чл.420,ал.2 ,т.1 от ГПК .
Съдът съобрази следното :
Съгласно чл. 420, ал. 1 от ГПК възражението срещу заповедта за изпълнение не
спира принудителното изпълнение в случаите по чл. 417, т. 1 - 9, освен когато длъжникът
представи надлежно обезпечение за кредитора по реда на чл. 180 и 181 от Закона за
задълженията и договорите. В редакцията на чл. 420, ал. 2 от ГПК след изменението,
обнародвано в ДВ, бр. 100 от 2019 г., съдът, постановил незабавното изпълнение, може да го
спре и без да е необходимо обезпечението по ал. 1, когато е направено искане за спиране,
подкрепено с писмени доказателства.
Искането по чл. 420,ал.2 ГПК, направено от длъжника Н. С. , е допустимо и по
същество основателно, поради което и следва да бъде уважено, без да бъде давано
обезпечение за кредитора на осн. чл. 420, ал. 2 от ГПК.
Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417
,т.2 от ГПК е издадена въз основа документи ,удостоверяващи вземане на С.о. срещу
посочените в заявлението длъжници,в качеството им на адресати на заповед № РА-20-
22/03.04.2017год. като собственици на сграда ,подлежаща на премахване,останали
задължени за разноските за принудителното й премахване.
В подкрепа на възраженията си длъжника е представил Съдебно удостоверение от
20.04.2017год. ,съгласно което отказа му от наследството на Недялко Здравков П. е вписан
под № 408/20.04.2017год. в специалната книга на съда,поради което следва да се приеме ,че
1
не е и собственик на въпросната сграда и не следва да носи отговорност за задължения по
премахването й.
При тези констатации съдът намира, че е налице основание по чл. 420, ал. 2 ГПК за
спиране на принудителното изпълнение.
На основание чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК, следва да се дадат указания на заявителя, че
може да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок от съобщението, като
довнесе дължимата държавна такса.
По изложените мотиви и на основание чл. 415,ал.1 от ГПК вр. чл. 414 от ГПК и
чл.420,ал.2 от ГПК съдът
ОПРЕДЕЛИ:
УКАЗВА на Заявителя С.о. , че може да предяви иск относно вземането си против
длъжника Н. М. С. , в едномесечен срок от получаването на съобщението, като довнесе
дължимата държавна такса.
УКАЗВА на Заявителя, че следва по настоящото дело да представи доказателства,
че е предявил иска в едномесечен срок от съобщението, в противен случай съдът ще
обезсили издадената Заповед за изпълнение.
СПИРА на осн. чл. 420 ,ал.2 от ГПК незабавното изпълнение на издадените Заповед
за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ,т.2 от ГПК №
1475/13.01.2023год. и издадения на 13.01.2023год. изпълнителен лист по ч.гр.д.№
70319/2022год. по описа на СРС,65 състав.
Настоящото определение подлежи на обжалване с частна жалба пред СГС в
едноседмичен срок в частта относно произнасянето по исканото спиране по реда на чл. 420,
ал. 2 от ГПК.
На заявителя и длъжника да се връчат преписи от определението ,а на заявителя и от
възражението на длъжника.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2