РЕШЕНИЕ
№ 283
гр. Велико Търново, 28.09.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Велико Търново – Втори състав, в съдебно заседание
на тринадесети септември две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГЕОРГИ ЧЕМШИРОВ
при участието на секретаря П.И. и прокурора …………….,
изслуша докладваното от СЪДИЯ ЧЕМШИРОВ Адм.
д. №434 по описа за 2021 година и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 149, ал. 5 от АПК, вр. с чл. 172, ал. 5
от Закона за движение по пътищата/ЗДвП/.
Образувано е по
жалба на адв. Ив. М., в качеството му на пълномощник на В.М.В. от гр. В.
Търново, с искане за прогласяване нищожността на Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка №20-1275-000594/02.09.2020г. на началник
сектор при ОД на МВР – В. Търново, с която заповед е наложена на оспорващия
принудителна административна мярка/ПАМ/ по чл. 171, т. 1, б. „д“ от ЗДвП – временно
отнемане на свидетелството за управление на МПС
до заплащане на дължимата глоба. Жалбоподателят твърди, че оспорваната
заповед е издадена при съществени процесуални нарушения по чл. 27, ал. 2 от АПК, тъй като към момента на издаването на заповедта е бил налице друг акт за
налагане на същата ПАМ на същото основание – Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка №20-0258-000074/29.05.2020г. на РУ на МВР –
Дряново. Поради
това към момента на налагането на ПАМ не са били налице условията или
предпоставките, предвидени в приложимата правна норма, тъй като е било налице
висящо административно производство със същия предмет на същото основание и
между същите страни. Моли съда да прогласи нищожността на обжалваната заповед. Претендира за
присъждане на разноски по производството.
Ответникът по
жалбата – началник сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – В. Търново, не е взел
становище по нея.
Съдът, като прецени оспорвания административен акт, взе предвид становищата
на страните и представените по делото доказателства, приема за установено
следното:
Със Заповед за прилагане на принудителна административна
мярка №20-1275-000594/02.09.2020г. на началник сектор при ОД на МВР – В.
Търново е наложена на В.В. ПАМ по чл. 171, т. 1, б. „д“ от ЗДвП – временно
отнемане на свидетелството за управление на МПС
до заплащане на дължимата глоба. Тази заповед е връчена на
жалбоподателя на 10.01.2021г., което се установява от попълнената върху самата
заповед разписка за връчването й/стр. 17 от делото/. С жалбата, задвижила
настоящото производство, се иска
прогласяването на нищожност на цитирания по-горе административен акт, което
искане според чл. 149, ал. 5 от АПК не е обвързано с преклузивен срок.
Следователно оспорването с искане за обявяване на нищожност е направено редовно
и от процесуално легитимирана страна, поради което е допустимо.
Разгледано по същество направеното оспорване е
неоснователно.
Видно от събраните по делото писмени доказателства на
01.09.2020г. в гр. В. Търново жалбоподателят е управлявал лек автомобил „Мазда
демио“ с рег. №*** без да е заплатил дължимите глоби, наложени му с издадени
фишове и незаплатени в 7-дневен срок от издаването им.
Извършеното от оспорващия е квалифицирано от органите
за контрол на движението като нарушение по чл. 186, ал. 7 от ЗДвП, като е бил
съставен АУАН серия GA и №251592. На 02.09.2020г.е била издадена оспорваната
заповед, с който на оспорващия В. на основание чл. 171, т. 1, б. „д“ от ЗДвП е
наложена ПАМ „временно отнемане свидетелството за управление на МПС“ до
заплащане на дължимите глоби.
С жалбата, задвижила настоящото производство се
претендира обявяване нищожността на заповедта за налагане на ПАМ, по
съображения, че със Заповед за прилагане на принудителна административна
мярка №20-0258-000074/29.05.2020г. на РУ на МВР – Дряново на жалбоподателя на основание чл. 171, т. 1, б. „д“ от ЗДвП е наложена ПАМ „временно отнемане свидетелството за управление на МПС“ до
заплащане на дължимите глоби, т.е. налице е издаден предходен акт със същото
съдържание между същите страни, насочен към пораждане на идентични правни
последици с оспорвания в настоящото производство. Това според жалбоподателя води
до липса на фактически и правни основания за налагане на ПАМ и опорочават акта
за налагането й до степен на нищожност. Настоящият състав намира тези
оплаквания за неоснователни.
Предмета на правния спор при искане за обявяване
нищожността на административен акт и когато съдът е сезиран само с искане за
прогласяване на нищожност, се свежда до проверка на компетентността на органа,
издал оспорвания акт, наличието на установената писмена форма и спазването на
императивните разпоредби на материалния закон, установяващи предпоставките за
извършване на разпоредителните действия.
Оспорената по съдебен ред заповед е издадена от компетентен орган. Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП принудителните
административни мерки по чл.
171, т. 1, 2,
2а,
4,
т. 5, буква "а", т. 6 и 7
се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по
този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях
длъжностни лица. Съгласно
Заповед №366з-2141/27.07.2017г. на директора на ОД но МВР – В. Търново/стр. 13
от делото/ са оправомощени началниците на отдели и сектори „Охранителна
полиция“ да издават заповеди за налагане на принудителни административни
мерки/ПАМ/ по
ЗДвП. С оглед на горното, съдът намира, че оспорената заповед е
издадена от административен орган с териториална и материална компетентност.
Оспореният индивидуален административен акт е издаден и в надлежната
писмена форма и в него се съдържат изискуемите реквизити по чл. 59, ал. 2 АПК.
Както вече се посочи по-горе заповедта за налагане на ПАМ ще е нищожна
тогава, когато изобщо липсва заково основание за издаването й/не съществува
текста на чл. 171, т. 1, б. „д“ от ЗДвП/; невъзможност за изпълнение на
предписаното поведение, обективиращо мярката/невъзможност за отнемане на
СУМПС/; издателят на заповедта няма такава компетентност/което се посочи, че в
случая не е налице/; или никой административен орган не може да издаде заповед
с посоченото съдържание.
От приетите по делото с жалбата писмени доказателства и изисканата справка
по АД №447/2021г. по описа на АСВТ се установява, че със Заповед за прилагане на принудителна административна мярка
№20-0258-000074/29.05.2020г. на мл. автоконтрольор при РУ на МВР – Дряново на
жалбоподателя на основание
чл. 171, т. 1, б. „д“ от ЗДвП е наложена ПАМ „временно отнемане свидетелството
за управление на МПС“ до заплащане на дължимите глоби. Заповедта е с идентично
съдържание като Заповед за прилагане на принудителна административна
мярка №20-1275-000594/02.09.2020г. на началник сектор при ОД на МВР – В.
Търново, същата е оспорена от В.В., като по това оспорване е образувано
производство по АД №447/20221г. по описа на АСВТ.
Изтъкнатите от жалбоподателя съображения не обосновават пороци на акта,
водещи до изначална невъзможност той да породи целените с неговото издаване
правни последици. Наличието на друг акт, с идентично съдържание насочен към
пораждане на същите правни последици, не прави последващ акт с идентично
съдържание нищожен, т.е. изначално непораждащ правни последици. Наличието на заповед
между страните с идентичен предмет/дори да е влязла в сила/ не съответства на
критериите за нищожност. Действително е налице хипотезата на чл.
27, ал. 2, т. 1 и т. 2 от АПК, съгласно която административният орган
проверява предпоставките за допустимостта на искането и за участието на
заинтересованите граждани или организации в производството по издаването на
индивидуалния административен акт, като едно от изискванията за допустимост е липса
на висящо административно производство със същия предмет, пред същия орган и с
участието на същата страна, независимо дали е във фазата на издаване или
оспорване. В конкретния случай тази отрицателна предпоставка е била налице,
поради което административният орган е следвало да прекрати производството и да
не се произнася по съществото на направеното искане, но тъй като го е сторил,
той е постановил заповед в нарушение на материалния закон, която може да бъде
отменена от съда като незаконосъобразна
Оспорваната
заповед е незаконосъобразна и поради обявяването на разпоредбата на чл. 171, т. 1, б. "д" от ЗДвП за
противоконституционна с решение № 3 от 23.03.2021 г. на Конституционния съд по
к. д. №11/2020г. – обн. ДВ бр. 26/30.03.2021г.
С влизане в
сила на решението на Конституционния съд е налице пречка за продължаване
действието на последиците от обявената за противоконституционна разпоредба.
Това е така, тъй като материалният закон, който е действал към момента на
издаване на оспорваната заповед при положение, че е обявен за
противоконституционен, не може да се прилага по отношение на заварено и
неприключило правоотношение – висящ спор за незаконосъобразност на оспорвания
акт пред съда. Върховенството на Конституцията и
нейната пряка приложимост обвързват и задължават съда да не прилага в случая чл.
142, ал. 1 от АПК. В този смисъл е решение № 3 от 2020 г. по конст. дело №
5 от 2019 г. на Конституционният съд. "Въпросът за конституционността на
приложимия по висящото дело закон, независимо от модела на конституционно
правосъдие, винаги има преюдициален характер – такъв въпрос не би имало мотив
да се поставя и решава, ако отговорът на същия няма да има ефект за
разрешаването на правния спор, по повод на който е сезиран Конституционният съд
– това противоречи преди всичко на здравия разум, на процесуалната икономия и,
което е по-съществено, на смисъла и предназначението на конституционното
правосъдие да осигури върховенството на Конституцията".
"За разлика от приключените правоотношения, при правоотношенията, които не
са приключени по времето, когато влиза в сила обезсилващото решение на
Конституционния съд (заварени правоотношения), въздействието на
противоконституционния закон спрямо тях се преустановява, защото според чл.
151, ал. 2, изр. 3 от Конституцията неговото прилагане е вече забранено.
Опората на тези правоотношения е един противоконституционен, порочен закон. От
разпоредбата на чл.
151, ал. 2 на Конституцията следва, че обявеният за противоконституционен
закон след влизане на решението на съда в сила повече не урежда като
задължително правило за поведение тези обществени отношения, за които е
създаден. По отношение на заварените правоотношения, които са възникнали при
действието на обявения за противоконституционен закон, но спрямо които той не е
произвел по окончателен начин регулативния си ефект, решението на
Конституционния съд действа занапред, като "отнема" регулативната
способност на обявената за противоконституционна уредба и така въздейства върху
правния резултат. " Разпоредбата на чл. 151, ал. 2, изр. 3 въвежда основно
правило за действие на решенията на Конституционния съд "занапред",
спрямо висящите производства, но в разпоредбата на чл.
150, ал. 2 от КРБ е заложено изключение и е въведена преюдициалност. Целта
е да не се допусне правораздавателна дейност въз основа на закон, обявен по
надлежния ред за противоконституционен, да се предотврати възникването на
противоконституционни последици и в този смисъл несправедливи правни последици
от прилагането на такъв правен акт, като по този начин бъдат гарантирани
правата на личността.
Липсата на фактически основания за налагането на ПАМ,
както и отпаднало правно основание/компетентност на органа да издава подобен
акт/ не означава изначална липса на правна възможност за налагане на мярката,
респ. за издаване на акта, с която тя се налага. Съгласно разпоредбата на чл.
142, ал. 1 от АПК съответствието
на административния акт с материалния закон се преценява към момента на
издаването му.
Такъв акт ще породи правни последици, поради
признатата от закона възможност неговият издател да предписва подобно поведение,
към момента на издаването на акта и спазването на формата за неговата
действителност. При последващо отнемане на признатата законова възможност за
издаване на акт на посоченото основание, било посредством законова редакция/чрез
отмяна или изменение на разпоредбата,визираща
правомощието на органа/ или обявяване на текст от закона за противоконституционен,
правните последици на такъв акт не отпадат/не се заличават автоматично.
Този акт ще е незаконосъобразен, или унищожаем, а
правните му последици ще могат да се заличат с обратна сила. Съдът обаче не е
сезиран с искане за отмяна на акта, направено в рамките на преклузивния срок за
обжалване. Влизането в сила на решението на КС не новира срока за оспорване на
актовете.
Ето защо, подадената жалба се явява неоснователна и направеното с нея
оспорване следва да бъде отхвърлено.
При този изход на спора няма правна възможност за присъждане на разноски на
оспорващия, а ответникът не е направил искане в такава насока.
Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административният
съд – В. Търново, ІІ-състав
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ
оспорването, извършено с жалбата на В.М.В. от гр.
В. Търново, с искане за прогласяване нищожността на Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка №20-1275-000594/02.09.2020г. на началник
сектор при ОД на МВР – В. Търново.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: