Решение по дело №263/2023 на Административен съд - Кюстендил

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 172, ал. 5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП).

Делото е образувано по жалба от Д. Е. М., с [ЕГН] и постоянен адрес: [населено място], [жк], [адрес], срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 23-1139-000174/11.08.2023 г., издадена от началника на сектор „Пътна полиция” (ПП) към Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи (ОДМВР) – Кюстендил (упълномощен със Заповед № 277з-1046/30.06.2017 г.), с която на основание чл. 171, т. 1, б. „б” от ЗДвП на М. е приложена принудителна административна мярка (ПАМ) временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство (МПС) на водача, до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 18 месеца. В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на процесната заповед на основанията по чл. 146, т. 3 и 4 от АПК. Претендира се отмяна на заповедта.

В хода на съдебното производство жалбата се поддържа от адвокат В. С. и адвокат В. П. – процесуални представители по пълномощие на Д. М.. Претендира се присъждане на направените разноски по делото съгласно представения списък.

Ответникът – началникът на сектор ПП към ОДМВР – Кюстендил, чрез процесуалния си представител по пълномощие юрисконсулт Г. Б., изразява становище за неоснователност на жалбата.

Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Н. 11.08.2023 г. около 20:40 часа в [населено място], по [улица], при кръстовището, образувано с [улица], в посока към [улица], Д. М. управлявал собствения си лек автомобил [Марка], с рег. № [рег. номер], и бил спрян за проверка от служители на сектор ПП към ОДМВР – Кюстендил. Извършената му предварителна проба за употреба на наркотични вещества или техни аналози с тестова система „Drager Drug Test 5000”, идентификационен номер ARLK 0004, показала положителен резултат за наркотичното вещество „канабис-25”. Срещу жалбоподателя е съставен Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 51029/11.08.2023 г. за нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП. Издаден му е Талон за изследване № 141313. Предвид съставения АУАН и на основание чл. 22 от Закона за административните нарушения и наказания е издадена оспорената заповед. Описанието на нарушението в акта е възпроизведено и в заповедта, като е посочено, че същото представлява нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1, пр. 2 от ЗДвП. Заповедта е връчена на жалбоподателя на 14.08.2023 г.

С. Д. М. е образувано досъдебно производство (ДП) № 578/2023 г. по описа на Р. прокуратура (РП) – Кюстендил, за престъпление по чл. 343б, ал. 3 от Наказателния кодекс, наказателното производство по което е прекратено на 26.04.2024 г., доколкото съгласно заключението по назначената по същото химико-токсилогична експертиза от извършените изследвания на предоставената кръвна проба от М. не се установява наличие на наркотични вещества.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е процесуално допустима. Подадена е в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК срещу акт, който подлежи на оспорване по съдебен ред, и от лице с правен интерес от оспорването. Разгледана по същество на посочените в нея основания и в обхвата на служебната проверка по чл. 168 от АПК, същата е основателна, по следните съображения:

Оспорената заповед е издадена от материално и териториално компетентен орган по смисъла на чл. 172, ал. 1, изр. 1 от ЗДвП. Съгласно посочената разпоредба принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, б. „а”, т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Със Заповед № 277з-1046/30.06.2017 г. директорът на ОДМВР – Кюстендил, на основание чл. 43, т. 4 от Закона за Министерството на вътрешните работи и Заповед № 8121з-48/16.01.2015 г. на министъра на вътрешните работи, е оправомощил началника на сектор ПП към ОДМВР – Кюстендил да издава заповеди за прилагане на принудителни административни мерки, включително такива по чл. 171, т. 1, б. „б” от ЗДвП.

Заповедта за прилагане на ПАМ има характер на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 АПК и се издава съобразно изискванията на този кодекс, като специалният закон въвежда и изрично изискването същата да е мотивирана. Процесната заповед съдържа реквизитите по чл. 59, ал. 2 от АПК. Изложените в нея фактически обстоятелства са достатъчни жалбоподателят да разбере за какво се прилага принудителната административна мярка, както и за упражняването на съдебния контрол за законосъобразност на заповедта. Съгласно чл. 171, т. 1, б. „б” от ЗДвП (ред., ДВ, бр. 77 от 2017 г.) за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага следната ПАМ: временно отнемане на свидетелството за управление на МПС на водач, който управлява МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор, или с друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и който откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца; като при наличие на изследване от кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл. 174, ал. 4, установените стойности са определящи. При реализирането на предвидените в закона материалноправни предпоставки административният орган действа при условията на обвързана компетентност и е длъжен да издаде заповед за прилагане на ПАМ. Посоченото в процесната заповед фактическо основание за прилагането на принудителната административна мярка съответства на правното основание за издаването ѝ. В хода на проведеното административно производство не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да налагат отмяна на заповедта.

Както бе посочено по-горе, с процесната заповед на Д. М. е приложена ПАМ по чл. 171, т. 1, б. „б” от ЗДвП за нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1, пр. 2 от ЗДвП – за това, че на 11.08.2023 г. около 20:40 часа в [населено място] е управлявал лек автомобил [Марка], с рег. № [рег. номер], след употреба на наркотичното вещество „канабис-25”, установена при извършената предварителна проба с „Drager Drug Test 5000”, идентификационен номер ARLK 0004. Резултатът от пробата обаче е опроверган от заключението по химико-токсилогичната експертиза, назначена по ДП № 578/2023 г. по описа на РП – Кюстендил, съгласно което от извършените изследвания на предоставената кръвна проба от М. не се установява наличие на наркотични вещества. По изложените съображения обжалваната заповед е незаконосъобразна и на основание чл. 172, ал. 2, пр. 2 от АПК следва да бъде отменена.

Н. основание чл. 143, ал. 1 от А. О. – Кюстендил (юридическото лице, в чиято структура е ответникът) следва да бъде осъдена да заплати на жалбоподателя направените от него разноски по делото в размер на 310 лева, в това число: 10 лева – платена държавна такса, и 300 лева – възнаграждение, платено на адвокат В. С.. Последното е под минималния размер, установен с чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (ред., ДВ, бр. 88 от 2022 г.), поради което възражението по чл. 78, ал. 5 от Гражданския процесуален кодекс във вр. с чл. 144 от АПК за неговата прекомерност е неоснователно. Н. Д. М. не следва да се присъждат претендираните разноски в размер на 200 лева за възнаграждението, платено на адвокат В. П., доколкото съгласно чл. 143, ал. 1 от АПК се дължи заплащане на възнаграждение само за един адвокат.

Воден от гореизложеното, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 23-1139-000174/11.08.2023 г., издадена от началника на сектор „Пътна полиция” към Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи – Кюстендил.

ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи – Кюстендил да заплати на Д. Е. М., с [ЕГН] и постоянен адрес: [населено място], [жк], [адрес], сумата в размер на 310 (триста и десет) лева – разноски по делото.

Решението е окончателно.