№ 423
гр. Стара Загора, 22.03.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на двадесет и втори март през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Пламен Ст. Златев
Членове:Мариана М. Мавродиева
Веселина К. Мишова
като разгледа докладваното от Пламен Ст. Златев Въззивно частно
гражданско дело № 20235500500237 по описа за 2023 година
Производството е на осн. чл.274-279 от ГПК във вр. с чл.2, ал.1 от
ЗОДОВ.
Въззивното ч.гр.дело е образувано по постъпила в законния 1- седмичен
срок по чл.275, ал.1 от ГПК Частната жалба вх.№ 2119/15.02.2023г. от ищеца-
пълнолетния български гражданин П. П. В. /в момента в Затвора- С.З./,
против изцяло негативното за него постановено в з.з. Определение №
352/06.02.2023г. по гр.д.№ 351/2023г. по описа на РС- С.З., с което му е била
върната цялата Искова молба вх.№ 1908/24.01.2023г. в РС- С.З. и е било
прекратено изцяло производството по делото с аргумента, че исковите му
претенции по чл.2, ал.1 от ЗОДОВ били процесуално недопустими, понеже
били насоцчени против неперсонифициран правен субект, какъвто е
посочения от ищеца ответник Районна прокуратура- гр.Я. и против
ненадлежен ответник- поименно посочен прокурор Х.Д. от същата, кактои че
не е посочил ясно по кои конкретни искове претендира по 3 500 лв. парични
обезщетения за причинени му неимуществени вреди. Счита, че тези изводи на
РС били неправилни и незаконосъобразни, поради което моли атакуваното от
него Определение да бъде отменено, и делото да бъде врънато на РС за
продължаване съдопроизводството по него.
По делото няма проведена процедура по чл.276, ал.1 от ГПК.
Въззивният ОС- С.З., след като обсъди направените в ч.жалба
оплаквания, като анализира мотивите на атакуваното Определение,
представените пред РС с ИМ писмени доказателства, и провери
допустимостта и основателността й, намери за установено следното :
Ч.жалбата е процесуално допустима, като подадена в законния 1-
1
седмичен срок за обжалване по чл.175, ал.1 от ГПК, от лице- ищец, което има
правен интерес от обжалването на това изцяло негативно за него
първоинстанционно Определение и ч.жалба отговаря на формалните законови
условия по чл.275, ал.2 от ГПК. Поради което въззивният ОС- С.З. следва да
се произнесе по същността на направените в нея оплаквания.
Видно от исковата и допълнителната искова молби, първият обективно
иск е предявен срещу публично- правния субект РП- гр.Я., а вторият
обективно съединен иск е предявен лично срещу пълнолетния български
гражданин- прокурора Х.Д. от РП- гр.Я.,
Съгласно мотивите на цялостно атакуваното изцяло прекратително
първоинстанционно Определение, в това съдебно производство съдът е само
арбитър между страните, а не страна по висящия съдебен спор. Поради което
доводите на РС са неправилни, неотносими към конкретния казус по делото и
незаконосъобразни, тъй като в конкретния случай с уточняващата си Молба
вх.№ 6013/09.03.2023г. ищецът се е опитал да отстрани повечето от
констатираните и указани му от РС първоначални нередовности в Исковата
молба и в приложения към нея, който съд със свое постановено в з.з.
Определение № 671/10.03.2023г. дори е освободил ищеца от внасянето на
дължимите ДТ по делото, включително и от първоначалната такава ДТ- 10 лв.
по приходната сметка на РС- С.З. и от последващата такава ДТ- 15 лв. по
приходната сметка на ОС- С.З. за разглеждане на процесната ч.жалба, в
обслужващите съдилищата банки.
Останали са неизпълнени от ищеца няколко задължителни указанията
на първоинстанционния съд. Първите са да насочи иска си против надлежния
правосубектен ответник Прокуратурата на Република България- С.,
доколкото Районна прокуратура- Я./и всички прокуратура в страната/
действително не са отделни правни субекти съгласно чл.137 от ЗСВ и само
Прокуратурата на Република България има самостоятелна правосубектност
като юридическо лице и съответно само тя е процесуално правоспособна да
бъде страна в исковото производство, съответно нямат такава процесуална
правоспособност нейните отделни структурни звена, каквото структурно
звено е РП- гр.Я.. И след като структурните звена на ПРБ не са самостоятелни
правни субекти, то липсва абсолютна процесуална предпоставка за правото на
иск, налице е ненадлежен правен ответник в лицето на първия сочен
такъв/РП- Я./, другата спомената прокуратура /Специализираната
прокуратура- С./ вече не съществува в правния мир и производството се явява
процесуално недопустимо спрямо посочения от ищеца първи ответник РП-
гр.Я.. Втората е, че са налице неуточнени искови претенции от по 3 500 лв. за
всяко едно от нанесените на ищеца неимуществени вреди по чл.1, ал.1 от
ЗОДОВ и чл.60а, ал.1 от ЗСВ, като те не са конкретно, ясно и недвусмислено
посочени и срещу кого са насочени. Третата е, че ищецът не сочи какви точно
2
неимуществени вреди претендира да е претърпял по вид, продължителност,
интензитет и проявление против ответната страна. Четвъртата е, че не сочи
никакви доказателства и не представя никакви такива по делото. И петата е,
че не сочи своя банкова сметка или друг начин на заплащане на евентуално
присъдените му в бъдеще искови суми по делото. Предвид което в тази му
част атакуваното изцяло прекратително Определение на РС- С.З. се явява
неоснователно и необосновано, и следва да бъде частично отменено, като
делото се върне обратно на първоинстанционния съд за допълнително
обездвижване на Исковата молба, с ново даване на задължителни указания до
ищеца в нов последен 1- седмичен срок да отстрани горепосочените
първоначални и последващи нередовности в Исковата си молба, в
уточняващата си Молба и в приложенията към тях, съгласно по-
гореизложените мотиви на настоящата въззивна съдебна инстанция. В тази му
част настоящото въззивно съдебно Определение не прегражда хода на делото,
не съдържа отказ и не подлежи на по- нататъшно касационно обжалване пред
ВКС- гр.С..
По отношение на втория ответник по Исковата молба, за който се
твърди за осъществени от него неправомерни действия, изразяващи се в
неприключване на прокурорска преписка в разумен срок, с което били
нанесени неимуществени вреди на ищеца. Но претендираните по реда на
специалния закон/чл.2 от ЗОДОВ/ вреди от евентуални служебни действия на
втория ответник прокурор Д. от РП- Я. са процесуално недопустими, тъй като
съгласно императивната норма на чл.132, ал.1 от Конституцията на
Р.България/КРБ/, при осъществяване на съдебната власт съдиите,
прокурорите и следователите не носят наказателна и гражданска отговорност
за техните служебни действия и за постановените от тях актове, освен ако
извършеното не представлява умишлено престъпление от общ характер по
смисъла на НК. Поради наличието на функционален имунитет, който е част
от правния статут на магистрата в България, липсва пасивна процесуална
легитимация на втория ответник/пълнолетния български гражданин/-
прокурор Д. от РП- Я. по предявения иск по чл.2, ал.1 от ЗОДОВ, обуславящ
цялостната процесуална недопустимост на исковото производство спрямо
него. Поради което в тази му част атакуваното първоинстанционно
Определение се явява мотивирано, законосъобразно и правилно, и следва да
се потвърди, ведно със законните последици от това.
След влизане в законна сила на това въззивно Определение, делата да се
върнат по опис обратно на РС- С.З. за продължаване на съдопроизводството
по отношение на първия иск против органите на ПРБ- С., със законните
последици от това.
Ето защо водим от горните мотиви и на осн. чл.274-279 от ГПК във вр.
с чл.2, ал.1 от ЗОДОВ и чл.60а, ал.1 от ЗСВ, въззивният ОС- С.З.
3
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ частично постановено в з.з. Определение № 352/06.02.2023г.
по гр.д.№ 351/2023г. по описа на РС- С.З., с което е била върната цялата
Искова молба вх.№ 1908/24.01.2023г. в РС- С.З. на ищеца П. П. В.- ЕГН
********** /в момента пребиваващ в Затвора- С.З./ и е било прекратено
изцяло производството по гр.д.№ 351/2023г. по описа на РС- С.З. в частта му
относно първия ответник- органите на прокуратурата в лицето на РП- гр.Я..
ВРЪЩА гр.д.№ 351/2023г. обратно на РС- С.З. за продължаване на
съдопроизводствените действия по спора, с даването на задължителни
указания за оставяне отново „без движение“ Исковата молба на П. П. В./в
момента пребиваващ в Затвора- С.З./ с указване на ищеца повторно да
отстрани първоначалните нередовности в нея, като :
1.Насочи иска си срещу надлежния пасивно- легитимиран правен субект
Прокуратура на Република България/ПРБ/- гр.С..
2.Посочи точно, недвусмислено и ясно :
а/исковите си претенции от по 3 500 лв. за всяко едно от
претендираните за нанесени му неимуществени вреди по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ
и чл.60а, ал.1 от ЗСВ, за какви действия или бездействия на кои органи и
длъжностни лица са.
б/какви точно неимуществени вреди претендира да е претърпял по вид,
продължителност, интензитет и проявление.
в/доказателства си и ги представи по делото.
г/банкова сметка или друг начин на заплащане на евентуално
присъдените му в бъдеще искови суми по делото.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО в тази му част не подлежи на обжалване пред по-
горен съд.
ПОТВЪРЖДАВА частично постановено в з.з. Определение №
352/06.02.2023г. по гр.д.№ 351/2023г. по описа на РС- С.З. в останалата му
част, с което е била върната Искова молба вх.№ 1908/24.01.2023г. в РС- С.З.
на ищеца П. П. В.- ЕГН ********** /в момента пребиваващ в Затвора- С.З./
против втория ответник- прокурора Х.Д. от РП- Я.,
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО в тази му част може да се обжалва в 1- седмичен
срок от връчването му на страните, чрез ОС- С.З. пред ВКС- С..
РАЗПОРЕЖДА на Гражданското деловодство „Приключени въззивни
4
граждански дела“ на ОС- С.З., след влизане в законна сила на това въззивно
Определение, делата да се върнат по опис обратно на РС- С.З. за
продължаване на съдопроизводството по отношение на първия иск против
органите на ПРБ- С..
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5