№ 16325
гр. София, 11.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 156 СЪСТАВ, в публично заседание на
втори октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ВА
при участието на секретаря ЕДА
като разгледа докладваното от ВА Гражданско дело № 20231110119239 по
описа за 2023 година
РЕШЕНИЕ
11.10.2023 г., гр. София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, II Г. О., 156-ти състав, в открито публично
заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВА
при секретаря ЕД, като разгледа докладваното от съдия ВА гр. дело № 19239/2023 г. по
описа на СРС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Подадена е искова молба от „АСВ“ ЕАД срещу Д. И. Ж., в която се твърди, че
ищецът е придобил вземания срещу ответника на основание сключен договор за цесия от
26.08.2021 г. и приложение № 1 към него от 15.10.2021 г. със „СК“ ООД. Поддържа, че
между ответника и цедента бил сключен Договор за паричен заем № 457816 от 07.10.2020 г.,
като по силата на договора на ответницата била предоставена сумата от 500,00 лева, която
следвало да бъде върната на 9 броя равни месечни вноски, ведно с уговорената
възнаградителна лихва в размер на 96,10 лв. Навежда доводи, че ответницата не била
изпълнила задълженията си, като дължала главница в размер на 500,00 лева, както и
договорна възнаградителна лихва в размер на 96,10 лева за периода от 09.11.2020 г. до
07.07.2021 г. Излага съображения, че тъй като ответницата била изпаднала в забава дължала
и мораторна лихва в размер на 187,22 лева за периода от 10.11.2020 г. до 29.01.2023 г.
1
Твърди, че извършената цесия е надлежно съобщена на ответницата. Поддържа, че е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение, но ответницата била възразила,
поради което имал правен интерес от предявените искове. Иска да бъде признато за
установено, че ответника дължи претендираните суми, както и присъждането на деловодни
разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на искова молба, с който ответницата
посочва, че няма възможност да заплати претендираните суми наведнъж. Твърди, че е
психично болна и е смятала, че прави услуга на кредитодателя, получвайки заем и ставайки
негов клиент, поради което счита, че не дължи връщане на сумите. Прави доказателствено
искане за приемане на писмени доказателствени средства. Иска да отхвърляне на
претенциите.
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното:
СРС, 156-ти състав е сезиран с първоначално обективно, кумулативно съединени
положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 99
ЗДД, във вр.чл. 9, ал. 1 ЗПК, във вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Спорните материални субективни права са обусловени от осъществяването в
обективната действителност на следните материални предпоставки (юридически факти): 1)
наличието на валиден договор за предоставяне на потребителски кредит, в който са
уговорени и валидни клаузи за такси за услуги които не са неравноправни и не противоречат
на императивните материалниправни норми и да са действително предоставени като услуги;
2) кредиторът да е предоставил, съответно длъжника да усвоил сумата по отпуснатия
потребителски кредит, като не са заплатени на уговорения в договора падеж, дължимите
вноски; 3) да е налице валиден договор за прехвърляне на вземания, по силата на който
ищецът да е придобил претендираното вземане; 4) ответникът да е надлежно уведомен за
извършената цесия; 5) клаузите от договора да са индивидуално уговорени или да не
нарушават значително равновесието между страните и не накърняват добрите нрави.
Представен е Договор за потребителски кредит 457816/07.10.2020 г., сключен между
„СК“ ООД от една страна, в качеството на кредитор и Д. И. Вайова от друга страна, в
качеството на кредитополучател. Страните са уговорили, че кредиторът предоставя на
кредитополучателят сумата от 500,00 лева, а кредитополучателят се задължава да върне
предоставена сума на девет месечни вноски, ведно с уговорената по договора
възнаградителна лихва.
Обстоятелството, че е сключен процесния договор за потребителски кредит се
признава и от ответницата. А съдебното признание на факти е едно от най-сигурните
доказателствени средства в гражданският процес, което преценено съобразно останалите
доказателства по делото води до изясняване на действителното фактическо и правно
положение между страните – арг. чл. 175 ГПК и чл. 10 ГПК.
Договорът е частен диспозитивен документ, който е подписан от страните, поради
което обвързва страните с обективираните в него изявление и произтичащите от това права
и задължения – арг. чл. 180 ГПК.
Прието и неоспорено е заключението на СПЕ, от което се изяснява, че процесният
договор за потребителски кредит е изписан с шрифт „DejaVu Serif” с размер на кегела 12, с
изключение изписаното заглавие на договора, което е с размер 11, съответно общите
условия по договора са набрани с шрифт „Open Sans Condensed light” с размер на кегела 12.
Съдът, като извърши преценка на заключение на СПЕ, съобразно правилото на чл.
202 ГПК намира, че следва да го кредитира, тъй като същото е изготвено обективно
компетентно и добросъвестно. Вещото лице е отговорило изчерпателно на поставените
2
задачи, като по делото липсват доказателства, че експертът е заинтересован от изхода на
правния спор или е недобросъвествен.
Следователно е спазен императивната нормата на чл. 10, ал. 1 ЗПК.
С оглед на горното, съдът намира, че между СК“ ООД от една страна, в качеството на
кредитор и Д. И. Вайова от друга страна е възникнал валиден договор за потребителски
кредит. Този договор е формален (изискуемата форма за действителност е писмена – арг. чл.
10, ал. 1 ЗПК); реален или консенсуален, в зависимост от това дали той се сключва с
предаването на паричните средства, предмет на кредита или с постигането на съгласието за
предоставяне на конкретна парична сума – арг. чл. 9 ЗПК, като е от значение и
обстоятелството дали сключването на договора предпоставя предаване на паричните
средства или само постигане на съгласие по основните негови уговорки; възмезден и
комутативен, като за заемодателят възниква притезателното право да иска от заемателя
връщане на дадената сума – в същата валута и размер. Тази двустранна сделка е възмездна,
тъй като в този договор следва да е уговорен в момента на сключването му годишният
процент на разходите (ГПР) по кредита – арг. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, включващ в себе си
разходите, които потребителят се е задължил да заплати във връзка с предоставяне на
кредита и уговорената възнаградителна лихва – арг. чл. 19, ал. 1 ЗПК. Възнаградителната
лихва представлява по своето правно естество възнаграждение, което длъжникът на пари
или на други заместими вещи трябва да престира на кредитора, защото са му предадени и се
е разпоредил с тях. Лихвата е граждански плод и се дължи по силата на едно
правоотношение, като нейният размер се определя от размера на дадения в заем капитал и
времето на ползването му. По този договор може само за една от страните по заемното
правоотношение възникват правни задължения – при реалния договор за потребителски
кредит (за кредитополучателя – да върне сумата, предмет на двустранната сделка, в същата
валута и размер, както и уговорената възнаградителна лихва), а за другата
(кредитополучателя) – корелативни на правните задължения на заемателя субективни права
(парични притезания) или ако е консенсуален договор за потребителски кредит (освен по-
горе изброените престации и задължението да се предостави уговорената заемна сума на
кредитополучателя).
С оглед извършеното признание от ответницата както във възражението по чл. 414
ГПК, така и в отговора на исковата молба – по смисъла на чл. 175 ГПК, настоящият съдебен
състав намира, че същата е признала, че кредиторът е изпълнил задълженията си, като й е
предоставил сумата от 500,00 лева.
Представен е Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 26.08.2021
г., сключен между „АСВ“ ЕАД от една страна и „СК“ ЕООД. по силата на който договора
цедентът (неправилно наричан продавач) ще прехвърли на цесионера (неправилно наричан
купувача), вземания възникнали по договори за заем и потребителски кредит, като
вземанията ще бъдат индивидуализирани в Приложение № 1 към договора, което е
подписано и от двете страни и ще бъдат сключени отделни договори за цесия.
Приложено е неоспорено, но непълно извлечение от Приложение № 1 от 15.10.2021 г.
към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 26.08.2021 г. (представени са
стр. 1, стр. 3 и стр. 15), като на стр. 3 е отбелязано, че е прехвърлено вземане към
3
ответницата по процесния договор за потребителски кредит.
Въпреки константната практика на настоящият съдебен състав, че непълното
приложение, преценено в светлината на правилото на чл. 178 ГПК не води до пълно и
главно доказване за извършената цесия (прехвърлянето на вземанията), респ. техният
идентитет в случая, съдът счита, че следва да вземе предвид извършеното от ответницата
признание по смисъла на чл. 175 ГПК, че очевидно е узнала за цесията и че дължи сумата на
ищеца във връзка със сключения договор за потребителски кредит. Както беше отбелязано
по-горе в настоящите мотиви, съдебното признание на факти е едно от най-сигурните
доказателствени средства в гражданският процес, което преценено в съвкупност с
останалите доказателства по делото, води до изясняване на действителното фактическо и
правно положение между страните – арг. чл. 175 ГПК и чл. 10 ГПК. Следователно в случая
макар и да не е налице представено в пълнота приложение към договора за цесия, предвид
направеното признание от ответницата, че е узнала за цесията, то следва да се направи
извод, че ищецът е изпълнил стандрата за пълно и главно доказване по смисъла на чл. 154,
ал. 1 ГПК, поради което тези обстоятелства са доказани. Още повече, че към исковата молба
(препис от която е получен от ответника) са приложение и потвърждението, а така и
уведомлението за цесия.
Следователно, като се извърши съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно чл. 235 ГПК и чл. 12 ГПК, съдът
счита, че всички материални предпоставки на предявените искове са доказани пълно и
главно, поради което същите следва да бъдат уважени.
По делото не са сочени, респ. не са събрани доказателства, че ответницата е погасила
дължимите суми чрез плащане, поради което и с оглед неблагоприятните последици на
доказателствената тежест, съдът е длъжен да приеме недоказаният факт за неосъществил се
в обективната действителност – арг. чл. 154, ал. 1 ГПК. В тази насока, оплакването на
ответника, че нямал възможност да заплати цялата сума не го извинява, нито може да доведе
до отхвърляне на претенцията, доколкото съобразно 1л. 81, ал. 2 ЗЗД обстоятелството, че
длъжникът не разполага с парични средства за изпълнение на задължението, не го
освобождава от отговорност.
С оглед изложеното от ответницата, че страдала от психично заболяване и предвид
служебното задължение на съда да следи за валидността на сделките – така Тълкувателно
решение № 1 от 27.04.2022 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2020 г., ОСГТК е изискано служебно
от Столична община за наличието на правни ограничения по отношение на ответницата,
като от представеното по делото (л. 66 в кориците на делото) се изяснява, че на ответницата
не са налагани правни ограничения. Тъй като в насоката на провежданата защита
ответницата не е сочила други факти, респ. доказателства за това, че в обективната
действителност са настъпили обстоятелства водещи до порок на сделката, то и съдът не
може да направи извод в тази насока – арг. чл. 154, ал. 1 ГПК. В тази насока – за пълнота –
представеното решение на ТЕЛК с диагноза „Биполярно афективно растройство“, сегашен
епизод – умерена или лека депресия, не може да доведе до извод, че са налице обстоятелства
които да изключват изобщо възможността за формиране на правно валидна воля с оглед чл.
26, ал. 2, пр. 2 ЗЗД или, че е налице хипотезата на чл. 31 ЗЗД за невъзможност на страната
по сделката към момента на сключването й да разбира и ръководи действията си.
При този изход на правния спор с правна възможност да претендира заплащането на
разноски разполага само ищеца. Последният е поискал присъждането на деловодни
разноски, като е доказал, че действително е сторил такива, поради което и на основание чл.
78, ал. 1, във вр. ал. 8 ГПК, във вр. чл. 37 ЗПр.Пом., във вр. чл. 25, ал. 1 НЗПП следва да му
се присъди сумата от 550,00 лева, представляващи деловодни разноски и юрисконсултско
възнаграждение за първоинстанционното и заповедното производство.
Съдът констатира, че в о. с. з. от 02.10.2023 г. е предоставил възможност на ищеца да
4
представи доказателства, че е довнесъл депозит в размер на 70,00 лева по сметка на СРС с
оглед увеличеният депозит за възнаграждение на вещото лице, за което е издадено РКО от
бюджета на съда. Въпреки това към настоящият момент не са представени доказателства в
тази насока, поради което и на основание чл. 77 ГПК, ищецът следва да бъде осъден да
заплати сумата от 70,00 лева по сметка на Софийският районен съд.
Така мотивиран, Софийският районен съд
РЕШИ:
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Д. И. Ж., ЕГН: **********, с
адрес: гр. ..................., че дължи на „АСВ“ ЕАД, ЕИК: ..................., със седалище и адрес на
управление: гр. .........................., на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 99 ЗДД, във
вр.чл. 9, ал. 1 ЗПК, във вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, сумата от 500,00 лева,
представляващи главница по Договор за потребителски кредит 457816/07.10.2020 г.,
сключен със „СК“ ООД, вземанията по който договор са цедирани на „АСВ“ ЕАД с Рамков
договор за продажба и прехвърляне на вземания от 26.08.2021 г. и приложение № 1 към
рамковия договор, за което длъжникът е уведомен, ведно със законната лихва от 30.01.2023
г. (датата на подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение) до
окончателното плащане, както и сумата от 96,10 лева, представляващи договорна
възнаградителна лихва за периода от 09.11.2020 г. до 07.07.2021 г., както и сумата от 187,22
лева, представляващи мораторна лихва за периода от 10.11.2020 г. до 29.01.2023 г., за които
суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 09.02.2023
г. по ч. гр. д. № 5159/2023 г. по описа на СРС, II Г. О., 156-ти състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1, във вр. ал. 8 ГПК, във вр. чл. 37 ЗПр.Пом., във
вр. чл. 25, ал. 1 НЗПП Д. И. Ж., ЕГН: ********** да заплати на „АСВ“ ЕАД, ЕИК:
..................., сумата от 550,00 лева, представляващи деловодни разноски и юрисконсултско
възнаграждение за първоинстанционното и заповедното производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 77 ГПК „АСВ“ ЕАД, ЕИК: ................... да заплати по
сметка на СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, сумата от 70,00 лева, представляващи
невнесен допълнителен депозит за възнаграждение на вещото лице по допуснатата СПЕ.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в двуседмичен срок от съобщението до страните
пред Софийският градски съд с въззивна жалба.
Препис от решението да се връчи на страните!
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5