Решение по дело №2910/2023 на Административен съд - Пловдив

Производството е по реда на Глава Дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс, във връзка с чл.63, ал.1, пр. второ от Закона за административните нарушения и наказания.

Производството по делото е образувано по повод касационна жалба от Директора на Агенцията за държавна финансова инспекция, против Решение № 1615 от 26.09.2023г. постановено по АНД № 4337/2023г. по описа на Районен съд-Пловдив с което е отменено Наказателно постановление № 11-01-26/ 04.07.2023г. издадено от директор на Агенцията за държавна финансова инспекция, с което на основание чл. 253, ал. 1 от ЗОП във връзка с чл. 253, ал. 1 от ЗОП във вр. с чл. 259 от ЗОП на П.И.Р. е наложена глоба в размер на 5000 лева за извършено нарушение на нарушение на чл. 70, ал.7, т.1-3 от ЗОП.

Ответникът – П.И.Р., чрез процесуалния му представител адв. Р. оспорва жалбата. Претендират се сторените по делото разноски.

Прокурорът счита касационната жалба за основателна.

Касационната инстанция, след като провери правилността на постановеното решение, предвид наведените в жалбата касационни основания и въз основа на доказателствата по делото, счита жалбата за процесуално допустима, а разгледана по същество за неоснователна поради следното:

Процесното пред районния съд Наказателно постановление № 11-01-26/ 04.07.2023г. е било издадено за това, че на 17.07.2020 г., в гр. Пловдив, П.И.Р. в качеството му на Зам. кмет „Строителство и инвестиции“ при Община Пловдив, като упълномощено лице по чл. 7, ал. 1 от ЗОП, съгласно заповед № 20ОА-1221/06.07.2020 г. на кмета на Община Пловдив, с Решение № 20РОП-37 от 17.07.2020 г. е открил процедура за възлагане на обществена поръчка, с предмет: „Инженеринг /проектиране, авторски надзор и СМР/КРР/ за изпълнение на обекти по 3 (три) обособени позиции, във връзка с реализацията на проект: „По крепостните стени на Филипопол“, с което е одобрил обявлението и документацията за обществената поръчка, съдържаща Методика за комплексна оценка на офертите на участниците, в която начинът за определяне на оценката по Показател П1 - Предложение за проектиране и строителство, е в нарушение на чл. 70, аз. 7, т. 1- 3 от ЗОП.

Административно наказващият е орган е приел, че начинът на определяне на оценката по показателя П1 - Предложение за проектиране и строителство в Методиката за комплексна оценка, не дава възможност да се оцени нивото на изпълнение, предложено във всяка оферта, в съответствие с предмета на обществената поръчка и техническите спецификации, не дава възможност да бъдат сравнени и оценени обективно техническите предложения в офертите, както и не осигурява на кандидатите и участниците достатъчно информация за правилата, които ще се прилагат при определяне на оценката по всеки показател.

Въззивният съд правилно е изяснил фактическата обстановка поради което не е необходимо приповтарянето й.

За да отмени обжалваното пред него НП съдът е приел, че показател П1 се състои от два компонента:

-задължителен компонент, състоящ се от подпоказатели 2.1.А., 2.2.A., 2.3.А и 2.4.А;

- надграждащ компонент, състоящ се от подпоказатели 2.1.Б и 2.2.Б.

Съдът е посочил, че всички задължителни компоненти трябва да бъдат предложени от участниците и съставляват базовото (минималното) изискване на възложителя за изпълнение на поръчката. На всички участници изпълнили задължителните условия се присъждат 30 точки, а ако участникът не отговаря дори на едно от горепосочените под показатели той се отстранява от поръчката.

Законосъобразен е изводът на съда, че функционалното предназначение на задължителните компоненти 2.1.А., 2.2.A., 2.3.А и 2.4.А не е да класира участниците един спрямо друг в качествено отношение, а представлява своеобразен критерий за допустимост до поръчката като разграничи участниците на такива, които отговарят на минималните базови изисквания, респективно получават 30 точки и продължават в процедурата и на такива, които не отговарят дори на едно от изискванията и респективно биват отстранявани от процедурата.

Безспорно е, че съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1, т. 5 от ЗОП, възложителят може да определя критерии, въз основа на които да установява, че кандидатите или участниците разполагат с необходимите човешки и технически ресурси, както и с опит за изпълнение на поръчката при спазване на подходящ стандарт за качество. Възложителят може да изисква от кандидата или участника: да разполага с персонал и/или с ръководен състав с определена професионална компетентност за изпълнението на поръчката, в случай че изискването не се използва като показател за оценка на офертите. Тъй като прилагането на такива системи по принцип е доказателство за способността на участниците да изпълняват предмета на съответната обществена поръчка, а не е изискване, въз основа на което да се прецени критерият за възлагане „оптимално съотношение качество/цена“, т.е. да се оцени качеството на самата оферта, законодателят изрично ги е дефинирал като критерии за подбор. Следователно, от формална страна поставянето на изискване за представяне на предложение за организацията на обезпечаване на необходимите ресурси, организация на работата на човешкия ресурс като показател за оценка само по себе си е нарушение на чл. 70, ал. 12 от ЗОП по простата причина, че едно такова изискване по принцип не обслужва целите на оценката за възлагане – въз основа на този факт се оценяват участниците, а не техните оферти. Въпросът в случая обаче е дали наистина касаторът е поставил изискване за наличие на определени човешки ресурси, както и с опит за изпълнение на поръчката, което би било критерий за подбор, или е поставил изискване, чрез което може да бъде оценено качеството на самата оферта?

Предметът на оценка в случая не е само по себе си наличието или не на персонал и/или ръководен състав с определена професионална компетентност за изпълнението на поръчката, а средствата и методите, в т.ч. за последователността от конкретните дейности и отговорности, които ще спомогнат за повишаване на качеството на изпълнение на поръчката спрямо минималните изисквания, т.е. чрез които средства и методи изпълнителят би гарантирал, за да изпълни качествено и в срок предмета на поръчката. Следователно, въведеното изискване за предложения за организацията на обезпечаване на необходимите ресурси, организация на работата на човешкия ресурс с определена професионална компетентност за изпълнението на поръчката, които гарантират качественото и срочно изпълнение на предмета на поръчката, е в контекста на оценката на изпълнението на предмета на поръчката, а не на способността на участника да я изпълни (в този смисъл mutatis mutandis решение от 24 януари 2008 г., Lianakis, C-532/08, EU: C: 2008: 40, т. 29 – 31; решение от 26 март 2015 г., Ambisig, C-601/13, EU: C: 2015: 204, т. 31 – ЗЗ). Отделно от това, в случая, както вече се посочи и по-горе, не се оценява наличието или липсата на персонала и/или ръководния състав с определена професионална компетентност за изпълнението на поръчката, а осигуряването на навременна и качествена реализация на дейностите, предмет на поръчката.

Наред с това в конкретния случай касаторът не е поставил като критерий за подбор участниците да правят предложения за организация на работа на персонала в процеса на изпълнение на поръчката. Това означава, че той е използвал въпросните предложения за организация на работа не като критерий, чрез който да установи по принцип способността на участниците да изпълнят предмета на поръчката, а ги е използвал като илюстрация на възможните мерки, които би приел като осигуряващи исканото качество при изпълнение на поръчката, т.е. не просто като факт на тяхното прилагане, а единствено и само като примерно средство, чрез което се осигурява навременна и качествена реализация конкретно на дейностите по поръчката. В това отношение следва да се посочи, че нито чл. 70 от ЗОП, нито член 67, параграф 2 от Директива 2014/24/ЕС на Европейския парламенти и на Съвета от 26 февруари 2014 година за обществените поръчки и за отмяна на Директива 2004/18/ЕО (Директива 2014/24) определят лимитативно съдържанието на показателите (критериите по изказа на директивата) за възлагане. Решаващото е тези показатели (критерии) да се отнасят само до оценяването на критерия оптимално съотношение качество/цена (виж решение от 26 март 2015 г., Ambisig, C-601/13, EU: C: 2015: 204, т. 30 и цитираната там практика, както и mutatis mutandis решение от 7 септември 2021 г., Ecoservice, C-927/19, EU: C: 2021: 700, т. 90), което в случая е налице. Видно от изложеното, в конкретния случай, включването на предложения за организация на работа няма контекста на обстоятелство, което оценява способността на участниците да изпълнят поръчката, а на обстоятелство, чрез което се оценява оптималното съотношение качество/цена на офертата им.

Законосъобразен е и извода на съда, че методика за комплексна оценка на офертите на участниците отговаря и на изискванията по чл. 70, ал.7 от ЗОП, доколкото позволява участниците да бъдат класирани един спрямо друг по достатъчно ясни качествени критерии, като в нея изрично се сочи, че това става не на база показатели 2.1.А., 2.2.A., 2.3.А и 2.4.А а на база показателите 2.1.Б и 2.2.Б,

Предвид горното съдът намира касационната жалба за неоснователна, поради което обжалваното решение следва да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно.

На основание чл. 63д от ЗАНН, чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата и чл. 18, ал. 2 във връзка с чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и § 2а от ДР на същата наредба, АДФИ следва да бъде осъдена да заплати на пълномощника на касатора адвокатско възнаграждение за процесуално представителство за двете съдебни инстанции общо в размер на 1 920 лв. с ДДС.

Ето защо Съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1615 от 26.09.2023г. постановено по АНД № 4337/2023г. по описа на Районен съд-Пловдив.

ОСЪЖДА Агенция за държавна финансова инспекция - София, ул. „Леге“ № 2 да заплати на К.П.Р. с личен № *** със съдебен адрес ***, партер сумата от 1 920 (хиляда деветстотин и двадесет) лева, представляваща адвокатско възнаграждение за процесуално представителство за двете съдебни инстанции.

Решението е окончателно.

Председател:
Членове: