Решение по дело №3063/2022 на Административен съд - Пловдив

Производството по делото е по реда на чл. 118, ал.1 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/ вр. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по жалба на К. Б. К. от гр. Пловдив чрез адв. Т.А. против Решение № 2153-15-325/15.11.2022г. на Директор на ТП на НОИ – Пловдив с което е оставена без уважение жалбата му против Разпореждане № **********/Протокол № 2140-15-686/01.09.2022г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ - Пловдив

В жалбата се твърди незаконосъобразност на обжалваното Решение поради съществено нарушение на административно-производствените правила, неправилно приложение на материалния закон, както и че актът е постановено в несъответствие с целта на закона – основания по чл. 146, т.3, 4 и 5 АПК.

Според жалбоподателя неправилно пенсионния орган не е зачел трудовия му стаж като втора категория за периода от 01.08.2007г. до 08.02.2012г. и по-конкретно стажът за периода от 21.05.2010г. до 08.02.2012 на длъжност „шофьор“ при ДП „Строителство и възстановяване“ – строително поделение Пловдив като се оспорва констатацията, че вписването в трудовата книжка на служителя е направено допълнително, без съответна заверка от осигурителя, който удостоверява условията на труд. Поддържа се, че стажът е придобит с полагане на реален труд за процесния период като шофьор на товарен автомобил с товароподемност 12 и повече тона.

Ангажират се доказателства. Претендират се разноски.

Ответникът Директорът на ТП на НОИ - Пловдив, чрез процесуалния си представител Р.П. оспорва жалбата като и неоснователна по съображения, изложени в мотивите на оспореното решение. Счита, че не налице автентични писмени доказателства по смисъла на чл. 40 от НПОС от които да може да бъде направен извод за реалния осигурителен доход на жалбоподателя за спорния период от 18.12.1994г. до 31.12.1996г. като нямало тъждество между осигурителен доход и трудов доход. Иска се отхвърлянето на жалбата като неоснователна. Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение

Съдът като взе предвид становищата на страните и след преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност, в съответствие с изискванията на чл.168 от АПК, приема за установено от фактическа страна следното:

Жалбата е редовна и допустима като подадена от надлежна страна, която има правен интерес от оспорването на постановеното Решение от Директора на ТП на НОИ, като оспорването е извършено в 14-дневния срок от връчването на Решението / връчено на дата 18.11.2022г., с постъпила жалба чрез ССЕВ на 02.12.2022г./.

Със заявление с вх. № 2113-15-509/07.03.2022 г. жалбоподателят прави искане за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по условията на чл. 69б, ал. 2 КСО.

С разпореждане № **********/Протокол № 2140-15-686/01.09.2022г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ – Пловдив е зачетен осигурителен стаж, положен за времето от 02.07.1982 г. до 06.03.2022 г. с прекъсване, както следва: осигурителен стаж от втора категория труд - 14 г. 08 м. 02 дни, осигурителен стаж от трета категория труд - 22 г. 00 м. 23 дни, на основание чл. 104 от КСО общ осигурителен стаж превърнат към трета категория труд - 40 г. 04 м. 26 дни. Не е зачетен осигурителен стаж за времето от 02.07.1982г. до 24.08.1982г. тъй като не е редовно оформен в трудова книжка № 735/02.07.1982г. С разпореждане от 01.09.2022 г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание чл. 69б, ал. 2 от КСО на жалбоподателя тъй като не е изпълнено условието на чл. 69б, ал. 2 от КСО за наличието на стаж от втора категория 15 години. При извършената преценка на право на пенсия, пенсионният орган е зачел от трета категория труд стажа за периодите от 02.11.1987 г. - 01.12.1988 г., от 01.01.2000 г. до 31.05.2000 г., от 01.09.2000 г. - 31.07.2007 г., от 21.05.2010 г. - 07.02.2012 г. и от 08.02.2012 г. - 01.03.2013 г., тъй като в срока по чл. 1, ал. 5 от НПОС исканите документи относно вид и товароносимост на управлявано от лицето превозно средство, необходими за правилното категоризиране на труда, не са представени.

В о.с.з от 27.01.2023г. процесуалният представител на жалбоподателя адв. А. е отеглил исканията си за всички посочени в жалбата периоди като спорният период е от 01.08.2007г. до 08.02.2012г. Констатира се обаче, че стажът за периодите от 01.08.2007 г. до 01.07.2009 г. на длъжност „машинист над 12т.” в СП “ГУСВ - БЕТОН”, от 01.11.2007 г. до 28.02.2009 г. на длъжност “машинист на ПСМ” в ДП “СВ”, от 01.07.2009 г. до 01.08.2009 г. на длъжност “машинист над 12 т.” в СП “ГУСВ-БЕТОН” и от 01.08.2009 г. до 21.05.2010 г. на длъжност “машинист над 12 т.” в СП “ГУСВ-БЕТОН” са зачетени въз основа на удостоверение обр. УП-3 № 230/26.05.2010 г. на основание чл. 2, т. 25 от НКТП от втора категория труд от пенсионния орган и в случая категорията труд за цитираните периоди не представлява спорен въпрос по делото.

Следователно, основният спор се концентрира върху оплакването на жалбоподателя, който е претендирал осигурителният стаж, положен при ДП “СВ” - Поделение Пловдив от 21.05.2010 г. до 07.02.2012 г., да бъде зачетен от втора категория труд. Ответникът в хода на административното производство по обжалване на Разпореждането на Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ – Пловдив е констатирал, че в приложената трудова книжка №735/ 01.04.1998 г. към заявление с вх.№ 2113-15-509/07.03.2022 г. за отпускане на лична пенсия е оформен осигурителен стаж за цитирания период с вписани длъжности “машинист ПСМ” и “машинист ПСМ 12 тона”, но осигурителят не е направил предложение за категоризиране на въпросния стаж от категория, различна от трета. Ето защо в хода на пенсионното производство е възниклнало необходимост от изясняване на замената длъжност и уточняване на категория труд. Жалбоподателят в срока по чл. 1, ал. 5 от НПОС не е представил документ от осигурител ДП “СВ” - Поделение Пловдив, изискан е писмо с изх.№ 2113-15-509#1/06.04.2022 г. поради което и положеният труд не е признат от втора категория.

По делото са приобщени изпратените от Обединен осигурителен архив при ТП на НОИ- Кюстендил съхраняваните за жалбоподателя писмени доказателства във връзка с трудовата му дейност в „ГУСВ” ЕАД, а именно: удостоверение обр. УП-13 изх. № 5506-09-4269#3/10.11.2022 г., трудов договор № РД-279/29.11.2000г., допълнително споразумение към трудов договор № РД-253/01.04.2002 г., анекс към индивидуален трудов договор № РД- 253/01.04.2002 г., допълнително споразумение към индивидуален трудов договор № РД- 253/21.05.2010 г. и заповед № РД-45/28.02.2013 г., в които няма подробна спецификация на управляваното от жалбоподателя превозно средство през процесния период от 21.05.2010г. до 08.02.2012г.

От справка от сектор „Пърна полиция“ при СДВР-София е установено наличието на регистрирано МПС марка и модел „КРАЗ 690” с peг. номер [рег. номер] е рама 0652338, собственост на ДП „СВ” СП-СОФИЯ с ЕИК: 0006246580437, оборудван с бетон помпа модел Schwing и представен от жалбоподателя дневен отчет №600056/24.06.2010 г. от СП “ГУСВ-Бетон” - р-н Пловдив за извършена заявка по наливане на бетон на обект в [населено място] със строителна машина - автобетон помпа с рег. № [рег. номер] и машинист К. Б. К.

От приетата съдебно-автотехническа експертиза от вещо лице К. И. се установява, че общото тегло на бетон помпа модел „Швинг“, монтирана на платформа на МПС марка и модел “Краз 690” с peг. № [рег. номер] е с общо брутно тегло 26 000 кг. = 26 тона. Вещото лице е констатирало съответната товароподемност съобразно възможните разновидности на модела МПС и е приело, че най-малкото предполагаемо за процесното МПС марка и модел „Краз 690“ с рег. № [рег. номер] брутно тегло от 24 000 кг при взето предвид дневен отчет за излято в обекта 19 куб.м. количество бетон, изчислено по средно специфично тегло 2 400 кг/куб.м са отработени и налети в обекта бетон от около 45 600кг. от което е направен извод че процесния „Краз 690“ с рег. № [рег. номер] е с по-висок клас от нето тегло – с нетно тегло от 16 000 кг, които съставляват общо с бетонпомпата нето тегло от 26 000 кг.

По делото е разпитан св. Х. Б., който си спомня, че е работил като касиер-счетоводител и личен състав в ГУСВ – Строителни войски от 1989г. до 2021г., а през 2012г. е оформял трудовите книжки и познава жалбоподателя от самото начало, защото плащал заплатите. Жалбоподателят се водел на длъжност „оператор на бетон помпа“ шофирал „Краз“ бетон помпа, която била с товароподемност 26-27 тона. Докато жалбоподателят е бил на работа само той е управлявал бетон помпата като впоследствие е имало още една, но Б. не работил на нея. Оформянето на стажа в трудовата книжа на л.81 гръб от делото бил оформян от колежката, в дясно, в долната част срещу отметката „08.02.2012г“ и върху печатите подписа бил на свидетеля, в горната част на л. 11 от книжката оформлението е от страна на колежката, не било на свидетеля, не бил виждал колежката да дописва това в дясно. Подписът на свидетеля удостоверявал продължителността на трудовия стаж от 08.02.2012г. до 01.07.2012г. Свидетелят не бил правил предложение за категоризиране на труда на работниците и служителите след като е оформял трудовите книжки. Б. работел на пълно работно време.

Съдът като взе предвид чл. 168 от АПК, извърши контрол за законосъобразност на обжалвания акт, без да се ограничава с основанията, посочени от оспорващия, като провери законосъобразността на оспорения акт на всички основания по чл. 146 от АПК намира от правна страна следното.

Оспореното решение е постановено от компетентен административен орган по чл. 117, ал. 3 КСО, в предписаната от закона форма, с посочване на фактически и правни основания за издаването му. При издаването му са спазени административнопроизводствените правила. В проведеното административно производство не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, представляващи основание за отмяната му.

Спорът между страните в настоящото производство се свежда до това осигурителният стаж, положен при ДП “СВ” - Поделение Пловдив от 21.05.2010 г. до 07.02.2012 г., следва ли да бъде зачетен от втора категория труд.

На първо място, от приобщените писмени доказателства от Обединен осигурителен архив при ТП на НОИ- Кюстендил не се установява товароносимост на управляваното от жалбоподателя МПС като по делото липсват преки доказателствени източници дали изследвания от техническа страна автобетон помпа с рег. № [рег. номер] е бил управляван от жалбоподателя, а от там и заключението на вещото лице че това МПС е с общо брутно тегло 26 000 кг. = 26 тона не може да се свърже несъмнено и категорично с трудовата деятелност на жалбоподателя за изследвания период. При съпоставка с данните от съхранените трудово-правни документи на осигурителя в т.ч. трудови договори, допълнителни споразумения, анекси и заповеди не се установяват каквито и да е данни за конкретно управлявания автомобил от жалбоподателя, в т.ч. информация за вида и товароподемността на превозното средство, респ. такъв извод не може да се направи на база единствено приобщения дневен отчет №600056/24.06.2010 от съдържанието на който се установява извършена заявка по наливане на бетон на обект в [населено място] със строителна машина - автобетон помпа с рег. № [рег. номер] и машинист жалбоподателя.

На второ място, съобразно подадените данни в регистъра на осигурените лица, жалбоподателят е бил осигуряван като работник от трета категория. По данни от първичната документация на осигурителя липсва информация относно причислен на машиниста конкретен вид автобетон помпа с товароподемност над 12 т. Дори и да се приеме, че въз основа на цитирания дневен отчет за 24.06.2010 г. жалбоподателят е извършвал действия по управление на изследвания модел МПС с рег. № [рег. номер] по възложена заявка за 24.06.2010 г., не може да се направи извод за признаване на стаж при условията на втора категория труд за процесния период.

Показанията на св. Б. не могат да бъдат кредитирани тъй като от данните в трудов договор №РД-279/29.11.2000г., жалбоподателят е работел като „шофьор автобетонпомпа“ и е изрично записано в договора, че изпълняваната работа е при условията на трета категория труд. Стажът за времето от 01.09.2000 г. до 31.07.2007 г. на длъжност "машинист на автобетонпомпа” е зачетен от трета категория труд, като подаваните данни за осигуряване също са за трета категория труд. Следователно и показанията на св. Б. противоречат на останалия доказателствен материал затова че през цялото време жалбоподателят е управлявал само една бетон помпа, която е над 12 т. като по делото няма писмени данни въз основа на които да се направи извод, че положения труд е от втора категория.

Съгласно чл. 2, т. 25 от Наредбата за категоризиране на труда при пенсиониране в сила от 01.01.2000 г. от втора категория се зачита трудът на шофьори на товарни автомобили с товароподемност 12 и повече тона.

Жалбоподателят не доказа при условията на главно и пълно доказване факта, че за периода от 21.05.2010 г. до 07.02.2012 г. е полагал труд от втора категория като е управлявал бетон помпа над 12 тона, респ. не се установява изискването на чл. 69б, ал. 2 от КСО за наличие на 15 години осигурителен стаж от втора категория за жалбоподателя поради което и обжалваното Решение се явява правилно и законосъобразно. Пенсионният орган е извършил правилна преценка на категорията на труда, положен от жалбоподателя на длъжност “машинист ПСМ“ в ДП „Строителство и възстановяване“ – строително поделение Пловдив от 21.05.2010 г. до 08.02.2012 г.

С оглед изхода на спора по делото в полза на ответника следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на сумата от 100 лева на основание чл. 143, ал.3 АПК вр. с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, издадена на основание чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ.

Така мотивиран съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ оспорването по жалба на К. Б. К. от [населено място] против Решение № 2153-15-325/15.11.2022г. на Директор на ТП на НОИ – Пловдив с което е оставена без уважение жалбата му против Разпореждане № **********/Протокол № 2140-15-686/01.09.2022г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ - Пловдив;

ОСЪЖДА К. Б. К. с [ЕГН] от [населено място], [улица], вх. Б, ет.8, ап.22 ДА ЗАПЛАТИ в полза на Националния осигурителен институт, сумата от 100 лева, която представляват разноски за настоящата инстанция по адм. дело № 3063/2022г. по описа на Административен съд – Пловдив за юрисконсултско възнаграждение

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на Република България в четиринадесет дневен срок от съобщаването му на страните;