Решение по дело №749/2020 на Административен съд - Перник

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 30 декември 2020 г.
Съдия: Слава Димитрова Георгиева
Дело: 20207160700749
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 1 декември 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

№564

гр. Перник, 30.12.2020 г.

 

В    И  М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

Административен съд-Перник, в касационен състав, в открито съдебно заседание, проведено на шестнадесети декември през две хиляди и двадесета година в състав:

                                                                 

   ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЛАВА ГЕОРГИЕВА

                                                                        ЧЛЕНОВЕ: СИЛВИЯ ДИМИТРОВА

                                                                                             ЛОРА СТЕФАНОВА

 

  При участието на секретаря А.М. и прокурор Моника Любомирова при Окръжна прокуратура –Перник, по докладваното от съдията Георгиева КАНД № 749 по описа за 2020 г. на Административен съд – Перник, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 63, ал. 1, изр. второ от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на М.М.М.,***, против решение № 260067 от 13.10.2020г. на Районен съд - Перник, постановено по АНД № 1138 по описа на съда за 2020г., с което е изменено  наказателно постановление (НП) № 19-1158-005456 от 23.01.2020 година, издадено от началник Сектор „Пътна полиция“ в ОД на МВР – Перник, като в частта, с която на М.М.М., за извършено административно нарушение по чл. 137а, ал. 1 във вр. с чл. 183, ал. 4, т. 7 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50 (петдесет) лева е потвърдено, а в частта, с която на М.М.М., за извършено административно нарушение по чл. 190, ал. 3 във вр. с чл. 185 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 20 (двадесет) лева е отменено.  

В жалбата се сочи, че решението в обжалваната му част е незаконосъобразно и необосновано. Излагат се доводи за некомпетентност на издателя на наказателното постановление, за недоказаност на извършването на нарушението и неговото авторство. От съда се иска да отмени решението и да реши делото по същество, като наказателното постановление в потвърдената негова част се отмени. 

В проведено на 16.12.2020г. съдебно заседание, касаторът не се явява и не се представлява.

Ответната страна–ОД на МВР-Перник, сектор „Пътна полиция“ редовно уведомена за касационната жалба, в срока по чл. 213а, ал. 1 от АПК не представя отговор по същата. 

В проведеното на 16.12.2020г. съдебно заседание ответникът, не се явява и не изпраща представител.

Представителят на Окръжна прокуратура – Перник дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Предлага решението на районния съд да се остави в сила.

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок, от страна в производството по делото пред първа съдебна инстанция, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Административен съд – Перник, след като извърши проверка на обжалваното решение, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за валидност, допустимост и съответствие на първоинстанционния съдебен акт с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното:

Решението на районния съд е валидно и допустимо, като постановено от компетентен съд в предвидената от закона форма, по допустима жалба.

Разгледана по същество касационната жалба  е неоснователна.

Съображенията за това са следните:

С НП № 19-1158-005456 от 23.01.2020 година, началникът на Сектор „Пътна полиция“ в ОД на МВР–Перник, е наложил на М.М.М. административно наказание „глоба“ в размер на 50 (петдесет) лева, за това, че на  15.12.2019г., в 17:10 ч., в гр. Перник, на път I-6, км. 81+000, с посока на движение от пътен възел "***" към гр. София, е управлявал моторно превозно средство (МПС) -  лек автомобил ***,  с рег.  № СВ *** КХ, собственост на Б.И., управлява описаното МПС без да използва във време на движение обезопасителен колан, с какъвто автомобилът е бил оборудван. Деянието е квалифицирано като административно нарушение по чл. 137а, ал. 1 във вр. с чл. 183, ал. 4, т. 7 от ЗДвП.

Наказателното постановление е обжалвано пред Районен съд – Перник, който с решение № 260067 от 13.10.2020г. на Районен съд-Перник, постановено по АНД № 1138 по описа на съда за 2020г. го е потвърдил.

За да постанови този резултат, районният съд, въз основа на събраните по делото доказателства, след извършена служебно цялостна проверка за законосъобразност на проведеното административнонаказателно производство не е установил наличие на основания за отмяна на наказателното постановление, свързани с компетентност на органите, водили производството или допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Разгледал съществото на спора, след анализ и оценка на събраните по делото доказателства решаващият първоинстанционен състав е приел, че по делото е безспорно установено, че на посочените в НП дата и място,  М.М.М., водач на МПС-то е управлявал процесния автомобил без обезопасителен колан, с който МПС било оборудвано, с което е осъществил състав на административно нарушение по чл. 137а, ал. 1, предл. първо във вр. с чл. 183, ал. 4, т. 7 от ЗДвП, които именно разпоредби са приложени и от наказващия орган.

Решението е правилно.

Съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК във вр. с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН, касационният съд обсъжда само посочените в жалбата пороци на решението, като за правилното приложение на материалния закон следи и служебно (чл. 218, ал. 2 от АПК).

Доводите в жалбата против неустановено от районния съд несъобразяване при съставяне на акта за процесното нарушение на разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН в т. 7 и 10 не се споделят.  Разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН изисква в т. 7 в съставения акт да се посочат имената и точните адреси на свидетелите и ЕГН. Непосочването на ЕГН на свидетелите не е рефлектирало негативно върху доказателствената дейност, осъществена вкл. пред съда, съответно правото на привлеченото към отговорност лице да се защити по предявените му факти не е било нарушено. Нарушаването на посоченото правило в частта му, изискваща посочване на ЕГН, което служи за идентифициране на свидетелите на нарушението, ще бъде съществено тогава, когато допускането му е довело до невъзможност фактическата обстановка по случая да бъде правилно и пълно изяснена чрез показанията на вписания/вписаните в акта свидетели, включително и в производството пред съда. В случая този нежелан от закона резултат не е настъпил. Единият от свидетелите на нарушението, с оглед преценката на съда относно обстоятелствата, които следва да бъдат установени, съответно и броя на свидетелите, които ще ги установяват, е разпитан в хода на съдебното следствие. Изземването на контролния талон, респективно на СУМПС, не е изземване на материали и вещи, които да са свързани със самата деятелност, тъй като не съставляват елементи на административнонаказателното обвинение относно извършеното процесно административното нарушение и участието на твърдения извършител в него.

Без основание и без връзка с доказателствата по делото, е оплакването за неустановена по делото компетентност на издателя на процесното наказателно постановление. На първо място разпоредбата на чл. 189, ал. 5 от ЗДвП се отнася до производството по издаване на електронен фиш. На следващо място, съгласно чл. 189, ал. 12 от ЗДвП, наказателните постановления се издават от министъра на вътрешните работи, от министъра на отбраната, от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията и от кметовете на общините или от определени от тях длъжностни лица съобразно тяхната компетентност. Видно е от съдържанието на заповед № 8121з-515/14.05.2018г. на министъра на вътрешните работи, в т. 2.7. изрично оправомощени да издават наказателни постановления за нарушения на ЗДвП, са началниците на СПП при ОД на МВР на съответната обслужвана територия. Процесното наказателно постановление е издадено от компетентен орган – началник Сектор „Пътна полиция“ (СПП) при ОД на МВР – Перник.   

Предмет на съдебен контрол за законосъобразност е наказателното постановление, с която е ангажирана административнонаказателната отговорност на М.М.М. за нарушение по чл. 137а, ал. 1, предл. първо във вр. с чл. 183, ал. 4, т. 7 от ЗДвП. За това нарушение, на основание чл. 6, ал. 1, т. 10 от Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г. за определяне максималния размер на контролните точки..., е предвидено отнемане на 6 контролни точки. Контролни точки не се отнемат в административнонаказателното производство за нарушения на ЗДвП, а са следствие от такова.  Съгласно чл. 3, ал. 1 от Наредбата контролни точки се отнемат въз основа на влязло в сила наказателно постановление, с какъвто статут процесното НП към момента на постановяване на решението на районния съд не е. Отбелязването на броя контролни точки, подлежащи на отнемане във връзка с конкретно нарушение на ЗДвП, е на основание чл. 3, ал. 2 от Наредбата.

На следващо място, във връзка с доводите за незаконосъобразност на частта от наказателното постановление, издадено и за друго нарушение на ЗДвП ще се посочи, че в тази му част наказателното постановление е отменено от районния съд и в тази си част е благоприятно на касатора и не е предмет на касационен контрол.

По приложимия материален закон:

От доказателствата по делото е безспорно установено и доказано, че на посочените в НП дата и час и на посоченото място, касаторът, в качество „водач“ на МПС, не е използвал във време на управление на процесното МПС обезопасителен колан, с който МПС е било оборудвано. Това съставлява административно нарушение по чл. 137а, ал. 1 във вр. с чл. 183, ал. 4, т. 7 от ЗДвП, за което именно е издадено и процесното наказателно постановление, като наложено е съответното по вид и с фиксиран от законодателя размер административно наказание „глоба“. Решението е постановено при правилно приложение на материалния закон.  

 Изложеното обосновава извод, че решението на районния съд в частта му, потвърждаваща НП, отнасящо се до нарушението чл. 137а, ал. 1, предл. първо във вр. с чл. 183, ал. 4, т. 7 от ЗДвП, е правилно и законосъобразно и като такова ще бъде оставено в сила.

При този изход на спора ответната страна има право на разноски. До приключване на съдебното дирене такива не се претендират, поради което и не се присъждат.

Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК във вр. с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН, Административен съд – Перник, в касационен състав

 

Р  Е  Ш  И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 260067 от 13.10.2020г. на Районен съд - Перник, постановено по АНД № 1138 по описа на съда за 2020г., в частта, с която е потвърдено наказателно постановление № 19-1158-005456 от 23.01.2020 година, издадено от началник Сектор „Пътна полиция“ в ОД на МВР – Перник.

Решението е окончателно.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/

 

                                               ЧЛЕНОВЕ:/п/

                                  

                                                                   /п/