№ 5208
гр. София, 07.02.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 71 СЪСТАВ, в закрито заседание на
седми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ДАНИЕЛА Г. ШАНОВА
като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА Г. ШАНОВА Гражданско дело №
20221110131201 по описа за 2022 година
и взе предвид следното:
Производството е по реда Глава Тринадесета от Гражданския процесуален
кодекс (чл. 124 и сл. ГПК).
Предявени по реда на чл. 422 от ГПК са установителни искове от ищеца
„Е***********“ ЕООД, ЕИК *, срещу ответника Б. Г. М., за признаване за установено
съществуването на вземане по заповед за изпълнение на парично задължение от 09.02.2021
г., издадена по ч.гр.д. № 628/2021г. по описа на СРС, 71 състав. Ищецът е представил
писмени доказателства, които са допустими, относими и необходими към установяване на
подлежащите на доказване факти по делото, поради което следва да бъдат допуснати като
доказателства по делото. Делото следва да бъде насрочено за разглеждането му в открито
съдебно заседание.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА представените към исковата молба писмени доказателства.
ПРИЛАГА към делото ч.гр.д. № 628/2021 г. по описа на СРС, 71 състав.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание за 07.06.2023 г. от
09,50 ч., за когато да се призоват страните с препис от настоящото определение.
СЪСТАВЯ ПРОЕКТ за ДОКЛАД както следва:
Предявени са по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК установителни искове с правно
основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. с чл. 99 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за
установено, че ответника Б. Г. М., ЕГН **********, дължи на ищеца „Е***********“
ЕООД, ЕИК *, сумата от 193,99 лв., представляваща главница по договор за мобилни услуги от
21.12.2017г. за отчетен период от 25.12.2017 г. до 24.1.2018 г. по фактура №
**********/25.1.2018г. и лихва за забава върху тази сума в размер на 54,32 лв. за периода от
1
10.2.2017г. до 13.11.2020г., сумата от 103,17 лв., представляваща главница по договор за мобилни
услуги от 21.12.2017г. за отчетен период от 25.1.2018 г. до 24.2.2018 г. по фактура №
**********/25.2.2018г. и лихва за забава върху тази сума в размер на 27,99 лв. за периода от
13.3.2018г. до 13.11.2020г., ведно със законна лихва върху главното вземане от 7.1.2021 г. до
окончателното изплащане, които вземания са прехвърлени в полза на ищеца по силата на
Договор за продажба на вземания от 28.10.2020 г., за който длъжника е уведомен и за които
суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от
09.02.2021 г. по ч.гр.д. № 628/2021 г. по описа на СРС, 71 състав. Претендира разноски.
В срока за отговор на исковата молба по чл. 131 от ГПК такъв не е постъпил от
ответника.
В тежест на ищеца по чл. 154, ал. 1 от ГПК е да установи при условията на пълно
главно доказване валидно възникнало облигационно правоотношение по договор за
мобилни услуги, по който „Теленор България“ ЕАД е изправна страна, предоставило е
уговорената гласови услуги по договора, настъпване на твърдяното основание за
изискуемост, както и размер на вземането, сключването на валиден договор за цесия, по
силата на който е придобил вземанията по горепосочения договор срещу ответника, за който
ответникът е уведомен от цедента.
По акцесорната претенция за лихва ищецът следва да установи, че главното парично
задължение е възникнало, че е настъпила неговата изискуемост, размера на вземането за
спорния период, валидно сключен договор за цесия, по силата на който е придобил
посоченото вземане срещу ответника; съобщаване на цесията на длъжника от страна на
цедента.
При доказване на горните факти, ответникът следва да докаже, че е заплатил
исковата сума.
Безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване на основание чл. 146, ал.
1, т. 4 ГПК факти няма.
СЪДЪТ напътва страните към спогодба, медиация, преговори или друг подходящ
според тях начин за извънсъдебно и доброволно уреждане на споровете помежду им. На
страните се указва, че при приключване на делото със спогодба, ще бъде върната
половината от внесената държавна такса. Ако страните решат да започнат процедура
по медиация, делото ще бъде спряно, а давност няма да тече, така че не съществува
опасност от накърняване на права или злоупотреба с такива. Извънсъдебното уреждане
на спора би било в полза на страните с оглед запазване на добрите отношения между тях,
както и предвид възможността да бъдат спестени значителни по размер суми, свързани с
евентуални разноски в исковото производство или пък принудително изпълнение на
задълженията (разноски в изпълнителния процес).
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2
3