Р Е
Ш Е Н
И Е
№
гр. Добрич, 04.01.2017 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ДОБРИЧКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, І-ви
състав, в публично заседание на пети декември две хиляди и шестнадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТАНИМИР А.
При участието на секретаря: ***
Разгледа докладваното от РАЙОННИЯ
СЪДИЯ гр. дело № 11/2016 г. по описа на Добричкия районен съд, и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е
образувано по реда на чл. 422 и чл. 415 от ГПК. Видно от приложеното ч. гр.
дело № 3950/2015 г. Добричкият районен съд със заповед № 332 от 17.11.2015 г. е
разпоредил ДЛЪЖНИКЪТ *** с ЕГН *** ***, като длъжник – потребител и
водоползвател на вода и ползващ услугите отвеждане и пречистване на отпадни
води, ДА ЗАПЛАТИ на кредитора ***, със седалище и адрес на управление: град ***,
представлявано от управителя ***, следните суми: 352,19 лева /триста петдесет и
два лева и деветнадесет стотинки/, представляваща дължима сума по предоставени
услуги – *** г., заедно със законната лихва върху нея от 16.11.2015 г. до
окончателното плащане; 258,21 лева /двеста петдесет и осем лева и двадесет и
една стотинки/, представляваща законна лихва за забава за всяко едно непогасено
фактурирано месечно задължение след изтичане на 30-дневния срок за плащане, за
периода от 30.09.2007 г. до 16.11.2015 г.; 25 лева /двадесет и пет/,
представляваща направените съдебно-деловодни разноски по ч.гр.дело №
03950/2015г. по описа на ДРС - държавна такса за издаване на заповед за
изпълнение и изпълнителен лист.
В срока по чл. 414, ал. 1 от ГПК
длъжникът е възразил писмено срещу издадената заповед за изпълнение по реда на
чл. 410 от ГПК. Предвид това и на основание чл. 415, ал. 1 от ГПК с
разпореждане от 04.12.2015 г. Съдът е указал на заявителя, че може да предяви
искове относно вземанията си в едномесечен срок, като довнесе пълния режим на
дължимата държавната такса /след приспадне на тази внесена по ч. гр. дело №
3950/2015 г./.
В изпълнение на посочените
указания кредиторът е завело искова молба /предмет на настоящото гр. дело №
11/2016 г./ срещу длъжника искове за
установяване съществуване на вземането му относно посочените по-горе суми.
Според изложените в исковата молба твърдения между страните
е налице сключен при Общи условия договор за предоставяне на ***, по силата на
който *** е ползвал услугите на ищцовото дружество за ***,
отвеждане и пречистване на отпадни води. Ищецът сочи, че за предоставените през
периода от *** г. – *** г. за обект в гр. ***, услуги не са заплатени дължимите
суми, възлизащи общо на 352,19 лв. Поради това, че ответникът не е заплатил в
срок предоставените му ***, за ищеца е налице правен интерес от търсената
искова защита, доколкото срещу издадената заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК е подадено възражение в срока и по реда на чл. 414 от ГПК. В исковата молба
се претендира и обезщетение за забавено плащане на главното задължение,
определено по размер на законната лихва за времето на забава от 30.09.2007 г.
до 16.11.2015 г., равняващо се на 258,21 лв.
В съдебно заседание ищецът, чрез
упълномощения адвокат, е заявил отказ от исковата претенция за сумата от 278,32
лв., представляваща разликата от първоначално предявения иск за сумата от 352,19
лв. и 73,87 лв., която сума понастоящем се претендира. С протоколно определение
от 05.12.2016 г., на основание чл. 233 от ГПК производството по делото е
прекратено в тази част като исковата молба следва да се счита предявена за
сумата от 73,87 лв., представляваща неплатена цена на предоставени *** за
процесния имот за периода от 16.11.2012 г. до *** г. С протоколно определение
от същата дата, поради заявен отказ от иска по чл. 86 от ЗЗД в частта относно
сумата от 243,05 лв., представляваща разликата от първоначално предявения иск
за сумата от 258,21 лв. и 15,16 лв., която сума ищецът претендира,
представляваща обезщетение за забавено плащане на главното задължение,
определено по размер на законната лихва за времето на забава от 20.01.2013 г.
до 16.11.2015 г.
В срока по чл. 131 от ГПК ***, чрез упълномощения адвокат ***
от ***, е депозирал писмен отговор на исковата молба, според който предявените
искове са неоснователни и недоказани. Ответникът сочи, че липсват доказателства
по делото претендираното количество вода да е било доставено от ищеца, респ. да
е потребено от ответника. На следващо място вземането на ищеца за предоставени ***
за периода от *** г. до 16.11.2012 г. е погасено по давност.
Като погасено по давност ответникът оспорва и претенцията
по чл. 86 от ЗЗД касаеща 30.09.2008 г. до 16.11.2012 г., а по отношение на
търсеното обезщетение за забавено плащане за времето от 30.09.2007 г. до
30.09.2008 г., същото е недопустимо, тъй като заявената претенция на *** за
този период предхожда началният момент на главното задължение – *** г.
*** оспорва представените към исковата молба писмени
доказателства, доколкото са налице непълноти и разминавания по отношение на
записванията в различните ***, както и неяснота касателно описаните клиентски
номера и номера на водомери.
С оглед изясняване фактическата
обстановка по делото е допусната и назначена съдебно-счетоводна експертиза,
вещото лице, по която *** дава заключение, че съобразно счетоводните записвания
при „*** *** (в хода на производството по
делото е настъпило преобразуване на ищцовото дружество като посоченото по-горе
АД е правоприемник на „*** ***” ***) за периода от 16.11.2012 г. до *** г.
(съобразно заявеното от ответника възражение за изтекла погасителна давност
ищецът е поискал в.л. да изчисли дължимите суми за посочения период, а не за
този, заявен в исковата молба) за обект на адрес: ***, размерът на задължението
на ответника към ищеца е в размер на 73,87 лв. По отношение на претендираното
обезщетение за забавено плащане на главницата за времето на забава за периода
от първия ден след настъпване на падежа по всяка една от фактурите, описани в
исковата молба, до 16.11.2015 г. /датата, на която заявлението по чл. 410 от ГПК е депозирано пред ДРС/, експертизата докладва, че същото възлиза на сумата
от 15,16 лв.
Вещото лице е обосновало това
свое заключение, което не е оспорено от страните и като обективно и компетентно
е кредитирано от ДРС, съобразно извършената проверка счетоводната документация
на ответното дружество – ***, счетоводни записвания по партидата на ***, цени на ***те през процесния период и извършените
плащания от страна на абоната. Експертът докладва, че потребените от абоната,
регистриран на адрес: ***, количества вода на база на записаните показания в ***те,
както и на действащите към съответния период цени.
Добричкият районен съд, като
прецени доказателствата по делото и доводите на страните на основание чл. 235
от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Според разпоредбата на чл. 11, т.
1 от Закона за водите водата в Република България е публична държавна
собственост, а водностопанските системи и съоръжения на територията на общините
са собственост на търговските дружества, когато са включени в тяхното имущество
– чл. 19, т. 4 от същия закон. Услугите *** и/ил*** се предоставят на
потребителите от търговски дружества с предмет на дейност ***, канализация
и/или пречистване на води, наричани за краткост „***”. В обсъжданата хипотеза
не се спори по делото, че ответното дружество е *** по смисъла на подзаконовия нормативен акт. В
това свое качество то поддържа и
експлоатира водопроводната и канализационна системи на територията на ***.
Съгласно чл. 203 от Закон за
водите (Нов - ДВ, бр. 81 от
В полза на ищеца е издадена цитираната
по-горе заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410, ал. 1
от ГПК и тъй като длъжникът е възразил писмено срещу издадената заповед, то за „***
***” *** е налице правен интерес от завеждане на предявените искове, с предмет
установяване дължимостта на процесните суми.
В настоящия случай
взаимоотношенията между страните следва да се регулират от разпоредбите на
договора за търговска продажба - чл. 318 от ТЗ при субсидиарно прилагане на
разпоредбите на ЗЗД /арг. чл. 288 от ТЗ/. Договорът е двустранен, възмезден,
комутативен, консенсуален, неформален /освен в предвидените от закона случаи/,
с вещно-облигаторно действие. От договора възникват права и задължения в тежест
и полза на всяка от страните, затова изпълнението на задължението на едната
страна е функционално обусловено от изпълнението на задължението на другата страна.
Задължение на продавача е да водоснабди, отведе и пречисти отпадъчните води от
имота на ответника, в качеството му на абонат на водопроводната мрежа. С
извършеното на всички посочени по-горе действия
ищецът следва да се приеме, че е изпълнил задължението си по договора.
Задължение на купувача, който е получил услугата е да заплати цената й. Установената
фактическа обстановка дава основание на съда да приеме, че изтъкнатите от
ответника възражения по чл. 414 от ГПК нямат характера на правоизключващи, правоунищожаващи,
правопогасяващи, правоотлагащи такива, които биха могли успешно да се
противопоставят на вземането на кредитора.
В обсъжданата хипотеза безспорно
е установено, че ищецът в качеството му на *** ***, е предоставял на ***, в
качеството му на потребител, услуги – ***, отвеждане и пречистване на отпадни
води за обект, представляващ жилище, находящо се в *** за периода от 16.11.2012
г. до *** г.
По повод възражението на ответника
за изтекла погасителна давност:
Погасителната давност може да се
определи като бездействие на носителя на едно гражданско право да го упражни
или да поиска принудителното му изпълнение през определен от закона срок, което
води до погасяване на искането за принудително осъществяване. Или,
погасителната давност е юридически факт с погасителни последици. Съдържанието
на този юридически факт е определено квалифицирано поведение на гражданин или юридическо лице, носител на субективно
гражданско право, бездействие да упражни
това право или да поиска от съда или от съдебните изпълнители принудителното му
осъществяване. Такова бездействие, продължило до изтичането на определен период
от време, представлява осъществяване на фактическия състав, който поражда
действието на изтекла погасителна давност. Погасителната давност не заличава
самото съществуване на субективните граждански права, а погасява само искането
за тяхното принудително осъществяване. Затова искът поради изтичане на
давността за принудителното осъществяване на претенцията ще бъде неоснователен,
а не недопустим. В този смисъл погасителната давност е период от време,
определен по продължителност от закона, през течение на който, ако носителят на
едно субективно право не го упражнява, това право се погасява. Действието на
погасителната давност е такова, че вследствие на волеизявлението на длъжника се
погасява правото на иск или правото на принудително изпълнение и втори път
правото на иск не може да бъде упражнено.
Съгласно разпоредбата на чл. 111 от ЗЗД с изтичането на тригодишна давност се погасяват вземанията за наем, лихви и
за други периодични плащания. В обсъжданата хипотеза след като се касае за
вземане на водоснабдително дружество приложение следва да намира именно
цитираното по-горе правило за тригодишен давностен срок. В тази връзка са и
указанията по приложение на закона, дадени с Тълкувателно решение №
3/18.05.2012 г. на ВКС по т. дело № 3/2011 г., ОСГК.
Видно от приложеното към
настоящото дело ч. гр. дело № 3950/2015 г. по описа на ДРС заявлението, по
което е образувано това дело, е входирано в канцеларията на Съда на 16.11.2015
г., т.е. всички задължения преди 16.11.2012 г. са погасени по давност. Предвид
обстоятелството, че ищецът е заявил претенцията си, след допуснатото изменение
по реда на чл. 214 от ГПК, предявеният иск следва да бъде уважен за сумата от 73,87
лв., представляваща неплатена цена на предоставени *** за процесния имот за
периода от 16.11.2012 г. до *** г.
Установената фактическа
обстановка дава основание на съда да приеме, че изтъкнатите от ищеца възражения
нямат характера на правоизключващи, правоунищожаващи, правопогасяващи,
правоотлагащи такива, които биха могли успешно да се противопоставят на
вземането на кредитора. В този смисъл възражението на ответника, че ищецът е
нарушил задължението си по цитираните ОУ са неоснователни. В случая от данните
по делото /виж заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза/ ответникът
е допуснал нарушение на чл. 6, т. 2 от ОУ, касаеща задължението за заплащане на
ползваните ***.
На уважаване подлежи и
акцесорната претенция за установяване дължимостта на сумата от 15,16 лв.,
представляваща обезщетение за забавено плащане на главното задължение,
определено по размер на законната лихва за времето на забава от 20.01.2013 г.
до 16.11.2015 г.
На основание на чл. 78, ал. 1 от ГПК на ищеца трябва да бъдат присъдени и сторените от него съдебно-деловодни
разноски в размер на 66,36 лв. /шестдесет и шест лева и тридесет и шест
стотинки/. Посочената сума е изчислена съобразно цената на първоначално
предявените искове, заявеният в хода на производството по делото отказ от част
от исковете и постановеното прекратително определение по делото по отношение на
част от процесните суми, в който случай
по аргумент от чл. 78, ал. 4 от ГПК в полза на ищеца не се следват съдебни
разноски съответно на отхвърлената/прекратената част от иска, а такива се
дължат на ответника.
По отношение на съдебно-деловодните разноски, дължими по
заповедното производство, същите възлизат на сумата от 3,65 лв. /три лева и
шестдесет и пет стотинки/, изчислена съобразно изложеното по-горе.
На основание чл. 78, ал. 3 и ал.
4 от ГПК в полза на ответника следва да се присъди сумата от 256,24 лв. /двеста
петдесет и шест лева и двадесет и четири стотинки/, представляваща сторените по
делото съдебни разноски, съответно на уважената част от исковата претенция.
С оглед изложените съображения,
Добричкият районен съд
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на
основание чл. 422, ал. 1 и чл. 415 от ГПК, че *** с ЕГН *** ***, в качеството му
на абонат на открита партида за ползване, отвеждане и пречистване на вода,
ДЪЛЖИ по издадената от Добричкия районен съд заповед № 332 от 17.11.2015 г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело № 3950/2015
г. в полза на кредитора и *** *** по сключен при Общия условия за предоставяне
на *** на потребителите – „*** ***, ***, представлявано от изпълнителния ***,
следните суми:
1) 73,87 лв. /седемдесет и три лева и осемдесет и седем стотинки/, представляваща
незаплатени *** (***, отвеждане и пречистване на отпадни води), предоставени
през периода от 16.11.2012 г. до *** г., ведно със законна лихва върху
главницата от подаване на заявлението – 16.11.2015 г. до изплащане на
задължението;
2) 15,16 лв. /петнадесет лева и шестнадесет стотинки/, представляваща
сбор от обезщетение за забава в размер на законната лихва в изплащането на
всяка една предоставена и незаплатена *** услуга, считано от изискуемостта,
настъпваща в първия ден след изтичане на 30 дневния срок за плащане от датата
на фактурирането на услуга, на всяко непогасено фактурирано месечно задължение
за предоставена *** услуга през посочения по-горе период, до подаване на
заявлението, като началната дата е 20.01.2013 г. до 16.11.2015 г.
ОСЪЖДА *** с ЕГН *** *** да
заплати на „*** ***, ***, представлявано от изпълнителния ***, сумата от 66,36 лв. /шестдесет и шест лева и
тридесет и шест стотинки/, представляваща сторените по настоящото делото
съдебни разноски, както и сумата от 3,65 лв. /три лева и шестдесет и пет стотинки/, представляваща сторените по ч.
гр. дело № 3950/2015 г. по описа на Добричкия районен съд съдебни разноски.
ОСЪЖДА „*** ***, ***, със
седалище и адрес на управление: ***, представлявано от изпълнителния ***, да
заплати на *** с ЕГН *** *** сумата от 256,24
лв. /двеста петдесет и шест лева и двадесет и четири стотинки/, представляваща
сторените по настоящото делото съдебни разноски
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба
пред Добричкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: