АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВИДИН |
|||||||||||
РЕШЕНИЕ №
89 |
|||||||||||
гр.
Видин, 19.05.2023 г. |
|||||||||||
В ИМЕТО НА НАРОДА |
|||||||||||
Административен съд – Видин, |
Първи административен състав |
||||||||||
в публично заседание
на |
двадесет и пети април |
||||||||||
през две хиляди и двадесет и трета година в
състав: |
|||||||||||
Председател: |
Антония Генадиева |
||||||||||
при секретаря |
Катерина Борисова |
и в присъствието |
|||||||||
на прокурора |
|
като разгледа докладваното |
|||||||||
от съдия |
Антония Генадиева |
|
|||||||||
Административно дело № |
17 |
по описа за |
2023 |
година |
|||||||
и за да се произнесе,
съобрази следното: |
|||||||||||
Производството
е по реда на чл. 44 вр.
чл. 22, § 7 от Регламент (ЕС) № 952/2013 на
Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 година за създаване на Митнически кодекс на Съюза,
чл. 220, ал. 1 от Закона за митниците
/ЗМ/, във връзка с чл.145 и сл. от АПК. Образувано е по жалба
подадена от „Ауто Вест“ ЕООД, гр.Видин против Решение № 32 – 404440 от 23.11.2022г.
на Директора на Териториална дирекция Митница Русе при Агенция „Митници“. С оспореното решение е отказано да се приеме
декларираната митническа стойност на стоката по митническа декларация с MRN 21BG004211015194R7 от 26.10.2021г., определен е нов размер на митническата стойност на стоката
– 30 843,18 лева, задължен е жалбоподателя да заплати в 10-дневен срок от получаване
на решението допълнително дължими държавни вземания в размер на 2 618,46 лева
мито и 5 760,61 лева ДДС, както и лихви за забава. В жалбата и в съдебно заседание се излагат съображения
за незаконосъобразност на административния акт поради допуснати в административното
производство съществени нарушения на административно-производствените правила,
противоречие с материално-правните разпоредби и с целта на закона – основания
за оспорване, разписани в чл.146, т.3,4 и 5 от АПК. Иска се обжалваното решение да бъде отменено
изцяло, като незаконосъобразно. Претендират се разноски, като за тях е представен
списък. Ответникът по жалбата, чрез процесуалния си представител,
излага доводи в подкрепа на становището за законосъобразност на издадения административен
акт, в с.з. и в представени по делото писмени бележки. Иска от съда да отхвърли
жалбата, като претендира и присъждане на разноски. Съдът, като взе предвид становищата на страните
и събраните по делото писмени доказателства, които обсъди в тяхната съвкупност
и поотделно, и след направената проверка за законосъобразност, съгласно чл. 168, ал. 1 от АПК, намира жалбата за процесуално допустима. Оспорването е направено от процесуално легитимирано
лице – адресат на акта, имащ право и интерес от обжалването, в законоустановения
14-дневен срок по чл.149,ал.3, вр.
с ал.1 от АПК. Решението
на горестоящия орган е съобщено на жалбоподателя на 05.01.2023г., а жалбата е
подадена на 18.01.2023г. Въз основа на събраните по делото доказателства,
включително съдържащите се в административната преписка, съдът приема за установено
от фактическа страна следното: На 26.10.2021г. „Ауто Вест“ ЕООД, гр.Видин, е декларирало с митническа декларация с MRN
21BG004211015194R7 за режим „допускане за свободно обращение“ пред Митническо бюро Видин,
несъюзна стока, описана в митническата декларация (л. 78-81 ), като „лек автомобил,
употребяван, марка БМВ, модел М2,вид: бензинов двигател дата на първа регистрация:
16.02.2018 г., брой места: 4, цвят: сив, работен обем 2979 см3, мощност на двигателя:
272, 0 kW, фабричен № на двигателя
– неоткрит, рама: WBS 1J51070VD16166, с код по ТАРИК – 87032390 00. Държава на изпращане
– Конфедерация Швейцария. Митническата стойност при деклариране е посочена в размер
на 4658,60 лева, определена на основание чл. 70 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. при цена на стоката – 2 500 CH и валутен курс 1.80344
лeва за 1 CHF (Швейцарски франк). При декларирането от страна на вносителя „Ауто Вест“ ЕООД към митническата декларация бил представен
търговският документ Kaufvertrag - Rechnung от 08.07.2021г. (л. 82 от преписката),
в който като продавач е вписан Onur Arda Marina, 4057 Basel, а купувач е жалбоподателя при цена 2 500 CHF. Възникването на съмнения у митническите органи
дали декларираната договорна стойност на стоката представлява общата платена или
подлежаща на плащане цена, посочена в чл.70 от Регламент (ЕС) № 952/2013. провокирало извършването на проверка в Системата за
предоставяме на информация за управленски цели от митнически и акцизни документи
(МИС III А) за установяване на стойности на идентични или сходни стоки. Целта
била събиране на доказателства за определяне на митническата стойност на стоките
по реда на чл.74, параграф 2, буква "а" или "б" от Регламент (ЕС)
№ 952/2013. С проверката, според посоченото в оспореното
решение, не били установени стойности на стоки с идентични или сходни характеристики,
поставени под режим „допускане за свободно обращение“ в други митнически учреждения
на територията на Република България. Това наложило иницииране на проверка по
линия на международната административна помощ. От страна на Агенция Митници и Митническо разузнаване
и разследване било изпратено искане за проверка по линия на международната административна
помощ в страната на износа - Конфедерация Швейцария, в съответствие с разпоредбите
на Допълнителния протокол относно административната взаимопомощ в митническата
област от 9 юни 1997 г. към Споразумението между Европейската икономическа общност
и Конфедерация Швейцария. В отговора на митническата администрация на Конфедерация
Швейцария, peг. № 32- 218645/01.07.2022г. (л.85-88) на ЦМУ на Агенция „Митници“,
който писмо е преведено от немски език и на български, е получен отговор за пет
автомобила, между които и процесният такъв. В него е посочено, че процесният автомобил
е предаден на застрахователната компания Zurich Insurance, тъй като автомобилът е претърпял пълна щета,
поради ПТП и е спрян от движение. Впоследствие МПС – то е продадено на компания
FAB AG
за сумата от 24 100 CHF. Към отговора
на щвейцарските власти е приложено копие на договор за покупко-продажба от 17.06.2021г.
между посочения в отговора на митническите власти на Швейцария FAB AG. На 03.08.2022г. до „АУТО ВЕСТ“ ЕООД е изпратено
писмо peг. № 32 – 258761/ 03.08.2022г. / л.73-74/, с което дружеството се уведомява
за последваща проверка на митническата декларация от 26.10.2021г. във връзка с
поставяне на стоки под режим „Допускане за свободно обращение“ на описаният по
– горе лек автомобил. Изискано е представянето на допълнителни документи и информация.
Първоначално писмото е изпратено по пощата, като от отбелязването върху представеното
по делото фотокопие на пощенски плик (л.76-77) е видно, че пратката, която според
вписването в известието за доставяне съдържа цитираното писмо, е останала непотърсена
от адресата, т. е. пратката не е получена от жалбоподателя. Впоследствие тя е
връчена на ръка срещу подпис на управителя на дружеството – на 13.09.2022г. В
дадения от митническите органи срок е постъпила декларация от дружеството, като
не са приложени допълнителни документи. Административният орган приел, че дружеството
не е представило становище или допълнителни документи в предоставения му от митническите
власти срок и това, ведно с установеното при проверката и съдействието на швейцарски
митнически власти, дало основание за определяне на нов размер на митническата
стойност, респективно възникнало и ново митническо задължение и задължение за
ДДС. Поради непредставянето на допълнителни документи
и съответно възникналите съмнения относно продажната цена на автомобила на 26.09.2022г.
до „АУТО ВЕСТ“ ЕООД е изпратено писмо peг. № 32 – 323153/ 26.09.2022г. /л.54-55/,
с което дружеството се уведомява за започване на административно производство
по промяна на митническата стойност на описаният по – горе лек автомобил. Указана
му е и възможността да изрази становище и представи допълнителни документи, съгласно
чл.34 от АПК в
7-дневен срок от получаване на писмото. Писмото е изпратено по пощата и е редовно
връчено на 01.10.2022г., видно от отбелязването върху представеното по делото
фотокопие на пощенски на известие за доставяне /л.56/. В изпълнение на горното от дружеството е постъпило
писмено становище с вх. № 32 – 357 - 267 от 20.10.2022г., в което се описват фактите
по придобиването на автомобила, като за някои от обстоятелствата преди придобиването
посочват, че няма как да имат информация. Във възражението си изразяват несъгласие
с евентуалната промяна на митническата стойност на автомобила, като са изложени
мотиви за това. Към възражението е приложен и снимков материал на процесния автомобил. За определянето на нов размер на митническата
стойност, съответно за възникналото ново митническо задължение и задължение за
ДДС, както и за събиране на възникналите държавни вземания е издадено оспореното
в настоящото съдебно производство Решение № 32 – 404440 от 23.11.2022г.
на Директора на Териториална дирекция Митница Русе. В решението от фактическа страна са описани изложените
по-горе факти, въз основа на които административният орган приел, че тъй като
в получените от Швейцарската митническа администрация данни е налице съвпадение
само по отношение индивидуализиращите данни за автомобила, то те не могат да бъдат
приети като доказателство, че посочената от дружеството цена е цената на стоката
при продажбата й за износ с местоназначение митническата територия на Общността.
Така данните за цената на автомобила не могат да се използват за определяне на
митническата стойност на внасяната стока по реда на чл.29 от МК, съответно чл.
70 от МКС /Митническия кодекс на Съюза/. В решението се посочва също, че поради липса на документи
и данни, както и поради изчерпване прилагането на другите методи за определяне
на митническата стойност, като последна възможност за определяне на митническата
стойност на стоките следва да се приложи чл.74,§3 от МКС. В тази връзка е изготвен
доклад за пазарна оценка на процесния автомобил, с който е определена справедлива
пазарна стойност на стоката, от която е използваната пазарна стойност за определяне
на допълнителните държавни вземания от жалбоподателя за мито и ДДС за осъществения
внос на процесния автомобил. От правна страна административният орган при
постановяване на оспореното в настоящото производство решение се е позовал на
разпоредбите на чл. 29 вр. с чл.22,
§1, чл.48, чл.74, §3, чл. 77, § 1, вр. с чл.85, §1, чл.101, §1 вр. с чл.102 от МКС, чл.138, §3 и чл.140
от РИ, чл.19,ал.1 от ЗМ, чл.54,ал.1 и чл.56 от ЗДДС. При така описаната
фактическа обстановка и след проверка на оспорвания административен акт съобразно
чл. 168, ал. 1 АПК, Съдът прави следните
правни изводи: Жалбата е процесуално
допустима, като подадена от надлежна страна с правен интерес от обжалването и
в преклузивния срок по чл.149, ал. 1 АПК, тъй като атакуваното
решение е акт по смисъла на чл. 19б ЗМ, който засяга неблагоприятно
адресата и съгласно чл. 220, ал. 1 ЗМ подлежи на обжалване
по реда на АПК. Разгледана по същество
жалбата е основателна. Предмет на оспорване
пред Административен съд Видин е Решение № 32 – 404440 от 23.11.2022г. на Директора
на Териториална дирекция Митница Русе при Агенция „Митници“. Съгласно чл. 168 АПК във връзка с чл. 142 АПК съдът проверява законосъобразността
на оспорения акт към момента на издаването му на всички основания по чл. 146 АПК, без да се ограничава
само с тези посочени от оспорващия. Необходимо е да са
налице в тяхната съвкупност всички изисквания за валидност на административния
акт, а именно: да е издаден от компетентен орган, в изискуемата форма, при спазване
на административно-производствените правила, да не противоречи на материалноправните
разпоредби и да съответства с целта на закона. Липсата на някоя от
предпоставките води до незаконосъобразност на административния акт и е основание
за отменянето му. В настоящият случай
оспорения акт е издаден от директора на ТД Митница Русе в рамките на неговата
компетентност, в изискуемата писмена форма, с мотивирана заповед, според изискванията
на чл. 22, § 7 от Регламент (ЕС) № 2013 г. Съгласно чл. 101, §
1 от Регламент (ЕС) 952/2013 г. размерът на дължимите вносни или износни мита
се определя от митническите органи, отговорни за мястото, където възниква или
се счита, че възниква митническото задължение съгласно член 87, веднага щом тези
органи разполагат с необходимата информация, а по дефиницията, дадена в чл. 5,
т. 39 от същия Регламент, „решение“ означава всеки акт на митническите органи,
отнасящ се до митническото законодателство, с който се извършва произнасяне по
конкретен случай, и който има правни последици за съответното лице. Разпоредбата
на чл. 29 от Регламент (ЕС) 952/2013г. от своя страна указва, че освен когато
даден митнически орган действа като правораздавателен орган, разпоредбите на чл.
22, § 4, § 5, § 6 и § 7, чл. 23, § 3 и чл. 26, чл. 27 и чл. 28 се прилагат и за
решения, взети от митническите органи без съответното лице да е подало предварително
заявление, какъвто е и настоящият случай. Съобразно разписаното в чл. 19, ал. 7 от ЗМ за целите на прилагане
на чл. 29 от Регламент (ЕС) № 2013 решения, взети без предварително заявление,
се издават от Директора на териториалната дирекция, където са възникнали фактите
и обстоятелствата, изискващи вземането на решение, освен ако не е предвидено друго. Спазена е и регламентираната
в нормативната база процедура, без да са допуснати съществени нарушения на административно-производствените
правила, касаещи процедурата за извършване на последващ контрол на декларирането,
залегнала както в ЗМ, така и в относимата към случая нормативна уредба, съдържаща
специфични правила за издаване на административен акт от категорията на настоящия. Съгласно чл. 84, ал. 1, т. 1 от ЗМ за целите на прилагане
на чл. 48 от Регламент (ЕС) 952/2013 след вдигане на стоките митническите органи
имат право да извършват последващ контрол чрез проверка на точността и пълнотата
на информацията в декларациите и придружаващите документи, а според т. 2 обект
на проверката може да бъде и счетоводната отчетност на декларатора и други видове
отчетност, свързани с операции със съответните стоки или с предварителни или последващи
търговски операции, включващи съответните стоки. Според разписаното в ал. 2 на чл. 84 от ЗМ, проверката по ал.
1, т. 2 се извършва по реда на чл. 84а и чл. 84м от ЗМ. В случая е налице
хипотезата на последващ контрол на декларирането по смисъла на чл. 84, ал. 1, т. 1 от ЗМ, за който не е предвидено
нарочно производство и няма законово изискване за издаване на заповед по чл. 84в
от с. з., с която да бъде поставено неговото начало. В конкретния казус митническият
орган е извършил последващ контрол на подадената митническа декларация по смисъла
на чл. 84, ал. 1, т. 1 от ЗМ, тъй като е взел предвид,
както представените от получателя на стоката „АУТО ВЕСТ“ ЕООД доказателства при
подаването й, така и събраната допълнителна информация с цел установяване истинността
на данните от декларацията и законосъобразността на действията им при поставяне
на стоките под режим „допускане за свободно обращение“. При така извършения последващ
контрол на декларирането не е проверявана счетоводната и материална отчетност
на декларатора, свързана с операции с процесната стока, каквото е законовото изискване
за извършване на контрол по реда на чл. 84а и на чл. 84м от ЗМ по аргумент от чл. 84, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 от ЗМ. Видно от съдържанието
на оспореното решение и приобщените към административната преписка доказателства,
от страна на Директора на ТД Митница Русе за нуждите на проверката на основание
чл. 48 от Регламент (ЕС) № 952/2013, вр. чл. 84, ал. 1, т. 1 от ЗМ от оспорващата е изискано
да представи доказателства, потвърждаващи декларираната цена, документи за извършените
плащания към доставчика (продавач на стоките) от купувача по фактурата, всякакви
други данни, сведения, документи и информация, удостоверяващи цената по сделката,
както и документи, удостоверяващи разходи в степента, в която са направени от
купувача, но не са включени в действително платената или подлежаща на плащане
цена, в която връзка е представен нарочен отговор. Ето защо в случая е
извършен последващ контрол на декларирането, при което не е проверявана счетоводната
отчетност на декларатора, свързана с операции с процесната стока и с предварителни
или последващи търговски операции, включващи съответната стока, а е извършена
проверка по смисъла на чл. 84, ал. 1, т. 1 от ЗМ, т. е. на точността
и пълнотата на информацията в декларациите и на придружаващите документи, поради
което и по аргумент от чл. 84, ал. 2 от ЗМ не може да се приеме,
че проверката е следвало да бъде извършена по реда на чл. 84а и чл. 84м от ЗМ, за което да е било
необходимо издаването на заповед по чл.84в от с. з., липсата на която да се отрази
върху валидността на решението. Решението е в изискуемата
писмена форма и е мотивирано от фактическа и правна страна. Същевременно оспореното решение е незаконосъобразно,
тъй като е издадено в противоречие с материалноправните разпоредби, което е основание
за отмяната му съобразно чл. 146, ал. 1, т. 4 АПК, по следните съображения: Наред с това съдът констатира, че в конкретния
случай оспореното решение на директора на ТД Митница Русе не е съобразено с относимите
материално правни норми. Административният акт, предмет на контрол в настоящото
съдебно производство, е издаден като решение по прилагане на митническите разпоредби
и по повод извършена проверка на достоверността на представените документи за
произход, съобразно разпоредбата на чл.48 от МКС и на основание Протокол 3 към
Споразумението между ЕИО и Конфедерация Швейцария. За да издаде оспореното решение,
Директорът на ТД Митница Русе е приел, че съответният митнически режим е основан
на неверни данни – представеният търговски документ при декларирането на лек автомобил
БМВ, модел М2 е с некоректни данни. Освен това административният орган е приел
още, че и предоставените от швейцарските митнически органи данни не дават възможност
да бъде определена митническата стойност на лекия автомобил по правилата на чл.70 от Регламент № 952/2013 (МКС). В чл.70 от МКС е посочено, че базата за митническата
стойност на стоките е договорната стойност, т.е. действително платената или подлежащата
на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата
територия на Съюза, коригирана при необходимост. Когато определянето на митническата
стойност на стоките не е възможно по посочения ред се прилагат така наречените
вторични методи за определяне на митническата стойност, уредени в чл. 74 от МКС.
Съгласно чл. 74, § 1 от МКС, когато митническата стойност на стоките не може да
се определи съгласно член 70, тя се определя, като се прилагат последователно
букви от а) до г) от параграф 2, докато се стигне до първата от тези букви, по
която може да се определи митническата стойност на стоките. Редът на прилагане
на букви в) и г) от параграф 2 се обръща, ако деклараторът поиска това. От своя
страна в чл. 74, § 2 от МКС са предвидени следните четири вторични метода за определяне
на митническата стойност на стоките: а) договорната стойност на идентични стоки,
продадени с цел износ с местоназначение в митническата територия на Съюза и изнесени
в същия момент или приблизително в същия момент, както и стоките, подлежащи на
остойностяване; б) договорната стойност на сходни стоки, продадени с цел износ
с местоназначение в митническата територия на Съюза и изнесени в същия момент
или приблизително в същия момент, както и стоките, подлежащи на остойностяване;
в) стойността, основаваща се на единичната цена, по която се продава на митническата
територия на Съюза най-голямото сборно количество от внасяните стоки или от внесени
идентични или сходни стоки на лица, които не са свързани с продавачите; или г)
изчислената стойност, която се състои от сбора на: i) разходите или стойността
за материалите и за производствените или другите операции, използвани при производството
на внасяните стоки; ii) сума за печалба и за общи разходи, равна по размер на
тази, която обичайно се начислява при продажбите на стоки от същия клас или вид
като стоките, подлежащи на остойностяване, които са произведени от производители
в страната на износа за износ в Съюза; iii) разходите или стойността на елементите,
посочени в член 71, параграф 1, буква д). След изчерпване на изброените начини, ако все
още не е възможно да се определи митническата стойност, на основание чл. 74, §
3 от МКС тя се определя въз основа на наличните данни на митническата територия
на Съюза, като се използват разумни способи, съответстващи на принципите и общите
разпоредби на Споразумението за прилагане на член VII от Общото споразумение за митата и търговията, член VII от Общото споразумение за митата и търговията и Глава 3 „Стойност
на стоките за митнически цели“ от МКС. Съвкупният анализ на цитираните правни норми,
касаещи начините за определяне на митническата стойност на стоките, сочи, че след
като установи невъзможността за прилагане на чл.70 от МКС, митническият орган
е длъжен последователно и то точно в определена от кодекса последователност, да
извърши проверка дали е възможно митническата стойност да се определи по някой
от методите, изчерпателно изброени в чл. 74, § 2 от МКС. Едва след като докаже,
че тези методи са неприложими за конкретния случай, органът може да определи митническата
стойност по реда на чл. 74, § 3 от МКС, т. е. с използване на определена по експертен
път справедлива пазарна стойност на стоката. В конкретния случай липсват доказателства в оспореното
решение изложената последователност на действията да е спазена. Административният
орган е посочил, че хипотезата на чл. 74, § 3 от МКС е последна възможност за
определяне на митническата стойност на автомобила и я е определил именно по този
ред, без да посочи доказателства във връзка с направени опити, които да водят
до извод за невъзможността за определяне на митническата стойност по реда на чл.
74, § 2 МКС. В тази връзка в решението си органът е направил констатация, че е
направена справка в МИС3А, като са извлечени всички случаи на деклариране за допускане
за свободно обращение на стоки по зададени критерии, държави на изпращане № износ
Конфедерация Швейцария, чиято митническа стойност е декларирана на основание чл.70
от МКС и съответно приета от митническите органи, като не са установени стойности
на стоки със сходни характеристики, поставени под режим "допускане в свободно
обращение" в други митнически учреждения на територията на страната. От тази
констатация е изведен извод, че липсва основание за прилагане на чл.74, § 2 от
МКС, макар предмет на проверката да са били само данни, свързани с прилагането
само на б. а) и б. б) от § 2 на чл. 74 от МКС. По отношение на другите две хипотези
– по б. в) и б. г) от същия параграф отново се посочва, че тези методи са неприложими,
тъй като липсват данни и информация, които са необходими за приложението му, макар
по делото да няма доказателства да са извършвани някакви проверки или пък да са
установени някакви обстоятелства. Така административният орган е направил обобщение,
че поради липсата на документи и данни, както и поради изчерпване прилагането
на другите методи за определяне на митническата стойност ще приложи разпоредбата
на чл. 74, § 3 МКС. Съдът намира, че в случая напълно формално от страна на митническия
орган е посочено, че са изчерпани всички възможности за определяне на митническата
стойност по чл. 74, § 2 МКС, като само формално е посочено, че няма как да се
приложат хипотезите на б. в) и б. г). Липсата на доказателства за неприложимостта
на всички (по ред) хипотези от чл. 74, § 2 от МКС е пречка за преминаване към
възможността по чл. 74, § 3 МКС, на която се е позовал ответника в оспореното
решение. Действително хипотезата на чл. 74, § 3 от МКС
представлява последна възможност за определяне на митническата стойност, но именно
заради това основната и единствена предпоставка за прилагането на тази хипотеза
е да са изчерпани всички други възможности. Тази предпоставка в настоящия случай
не е налице, доколкото липсва установяване на релевантните за нея факти. В чл. 74 от Регламент
(ЕС) №952/2013 са предвидени вторични методи за определяне на митническата стойност,
като те имат субсидиарен характер по отношение на метода, регламентиран в чл.
70, от една страна, а от друга - по отношение на посочените в самия чл. 74 методи.
В този смисъл е и практиката на СЕС, обективирана в Решение на СЕС от 16.06.2016
г. по дело С-215/15. За да се премине към субсидиарния метод за определяне на
митническата стойност на стоката обаче е необходимо да са налице основателни съмнения
по отношение на декларираната в митническата декларация митническа стойност на
въвеждащата се на територията на Съюза стока. Тези съмнения следва да бъдат доведени
до знанието на вносителя на стоката, което в случая е сторено, и ако не бъдат
разяснени, едва тогава ще е налице възможност за определяне на митническата стойност
на стоката, но по някои от предвидените субсидиарни методи. Терминът "основателни
съмнения" е дефиниран в Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 на Комисията
от 24 ноември 2015 година за определяне на подробни правила за прилагането на
някои разпоредби на Регламент (ЕС) №592/2013 на Европейския парламент и на Съвета
за създаване на Митнически кодекс на Съюза, като неговото проявление
следва да се установява във всеки отделен случай съобразно конкретно установените
факти и обстоятелства. Следователно, за да се пристъпи към вторичните методи за
определяне на митническата стойност, административният орган трябва да изложи
аргументи защо не могат да намерят приложение правилата на чл. 70 от Регламент
(ЕС) №592/2013г. Затова точно и ясно трябва да бъдат разписани основанията, поради
които митническата стойност не може да бъде определена по реда на чл. 70, § 1
от Регламент (ЕС) 592/2013 г., както и основанията за избор на съответния заместващ
метод, по който се определя митническата стойност. В чл.140 от Регламента
за изпълнение (ЕС) 2015/2447 на Комисията от 24.11.2015 г. е предвидена възможност
за неприемане на декларираните договорни стойности в случаите, когато митническите
органи имат основателни съмнения дали договорната стойност представлява общата
платена или подлежаща на плащане сума, посочена в чл. 70, § 1 от Регламент (ЕС)
№592/ 2013 г., и тези съмнения не са отпаднали след изискване на допълнителна
информация от декларатора. Относимо към тълкуването на тази норма е даденото такова
в Решение на СЕС по дело С-215/15 г., в което съдът приема, че за да определят
митническата стойност, митническите органи могат да не вземат предвид декларираната
цена на внесените стоки и могат да прибегнат до вторични методи за определяне
на митническата стойност на внесените стоки и по -специално продажната цена на
идентични стоки, ако съмненията им относно договорната стойност на стоките продължат,
след като са поискали предоставяне на цялата информация или на всички допълнителни
документи и след като са дали на съответното лице подходяща възможност да изложи
гледната си точка относно съображенията, на които се основават посочените съмнения. Така постановеното от директора на ТД Митница
Русе решение, с което е определена нова митническа стойност на внесения от жалбоподателя
от Швейцария лек автомобил БМВ, модел М2 и допълнителни държавни вземания за мито
и ДДС се явява незаконосъобразен акт - постановен в противоречие и с материалния
закон, което налага неговата отмяна. Следва да се посочи, че спорът между страните
се отнася и до правилното приложение на материалния закон, в частност дали митническите
органи са обосновали „основателни съмнения" по смисъла на чл. 140, § 2 от Регламент (ЕС) № 2015/2447 и спазили ли са процедурата по чл. 140 от същия
регламент, вр. чл. 74, § 3 от МК за определяне на митническата стойност по процесния
внос на база декларирани и приети митнически стойности за „сходни стоки“, съгласно
разпоредбите на чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) № 952/2013г., като базата за формиране на митническата
стойност е доклада за пазарна оценка рег. № 32 - 391792/ 15.11.2022г. Правната уредба на Съюза относно митническото
остойностяване цели да установи справедлива, еднообразна и неутрална система,
която изключва използването на произволно определени или фиктивни митнически стойности
- Решение от 19 март 2009 г., Mitsui & Co. Deutschland, C-256/07, EU: C: 2008: 580, т. 20; Решение от 15 юли 2010 г., Gaston Schul, С-354/09, EU: C: 2010: 439. По правило и съгласно чл.
70, § 1 и § 2 от МК, митническата стойност на внасяните стоки е договорната им
стойност, т. е. действително платената или подлежаща на плащане цена на стоките
при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза,
без да се засягат корекциите, които при необходимост трябва да бъдат направени
в съответствие с чл. 71 и чл. 72 от МК. Освен това митническата стойност трябва
да отразява реалната икономическа стойност на внесената стока и да отчита всички
елементи на стоката, които имат икономическа стойност - Решение от 16 ноември 2006 г., Compaq Computer International Corporation,
С-306/04, EU: C: 2006:
716, т. 20. Когато митническата стойност не може да бъде
определена по правилата на чл. 70 от МК, остойностяването на внасяните стоки се
извършва по реда на чл. 74 от МК при последователно прилагане на методите в чл.
74, § 2, букви а) до г), докато се стигне до първата от тези букви, по която може
да се определи митническата стойност на стоките. Когато митническата стойност
не може да се определи по реда на чл. 74, § 1, митническото остойностяване се
извършва по реда на чл. 74, § 3 от МК - въз основа на наличните данни на митническата
територия на Съюза, като се използват разумни способи, съответстващи на принципите
и общите разпоредби на: Споразумението за прилагане на член VІІ от Общото споразумение за митата и търговията; член VІІ от Общото споразумение за митата и търговията и Глава 3 от Дял ІІ
на МК. Пред административния орган е приложен доклад,
описан и по – горе, според който част от информацията, която е взета за подобни
автомобили е от сайтовете Auto.bg и mobile.bg, като впоследствие е изведена и пазарната стойност,
според експерта, изготвил оценката, според него тя е в размер на 30 693,18 лева.
По настоящото дело е назначена техническа експертиза,
която е приета и не е оспорена от страните по делото. Според вещото лице, разпитано
и в с.з. ако се приеме, че автомобилът е „тотална щета“, то и неговата стойност
следва да е в размер на 25 % от 63 000 лева, респ. 15 750 лева. Т.е. видно е,
че и според вещото лице, дало заключение пред съда оценката е значително по –
ниска от тази на експерта, изготвил оценката в административното
производство. Той също посочва, че са налице неясноти относно
техническото състояние на автомобила. Следва да се има предвид, че в писмото от швейцарските
власти по повод информацията от застрахователната компания, според която автомобилът
е иззет обратно от застрахователната компания, поради „пълна щета“. Макар, че
в писмото от швейцарските власти също се посочва, че действително собственикът
на процесният автомобил е Onur Arda Marina. По делото е приложено и копие от талона на процесното
МПС, в който е посочено същото лице. По какъв начин и дали това лице лично е продало
автомобила на жалбоподателите или не няма как да бъде установено, тъй като и двете
страните твърдят обстоятелства, които няма как да бъдат проверени. В този смисъл
и не може да се приеме, че и представеният договор за покупко – продажба на автомобила
съдържа некоректни данни, както и само поради това, че в писмото от швейцарските
власти е описано, че предишния собственик на автомобила е заявил, че не е подписвал
такъв договор, то не означава непременно, че това е така. Не може да се приеме
за основателно и възражението на ответната страна, че фактът, че автомобилът е
бил продаден и регистриран в рамките на 24 часа в СДВР, то това изключва обстоятелството,
че автомобила е „тотална щета“. От друга страна в писмото от швейцарските власти
също се посочва, че този автомобил е претърпял ПТП и е приет от застрахователната
компания за „пълна щета“. Още при представянето на процесния автомобил пред МБ
Видин не е имало пречка автомобила да бъде прегледан от митническите служители,
като не е ясно това дали е направено или не. При това положение няма как да се приеме, че
може да бъде направено сравнение и да се събере информация именно по начина, по
който е направено това от митническата администрация за автомобил със същите характеристики,
включително и като се вземат предвид и неговите повреди, тъй като няма как да
бъдат пренебрегнати. По делото са приложени и снимки на автомобила, които са били
представени на административния орган, който обаче се съмнява в това, че те са
такива на процесния автомобил. При това положение
следва да се приеме, че липсват сравнителни данни, които да обосноват извода на
решаващия орган относно по-ниската цена, декларирана при първоначалното определяне
на митническата стойност, а това лишава съда от възможност да направи преценка
и относно законосъобразността на тези изводи на митническия орган. От друга страна,
видно от приобщената по делото административна преписка, оспорващият е предоставил
всички документи, с които разполага и въз основа на които може да бъде направен
категоричен извод относно твърдяната митническа стойност, т. е. оказали са необходимото
съдействие за извършване на митническите формалности и контрол и още при първоначалното
определяне на митническата стойност на стоката е представена договор и талон на
автомобила. При това следва да
се приеме, че декларираната митническа стойност към датата на приемане на МД с
MRN 21BG004211015194R7 от 26.10.2021г. е договорната стойност и решението,
с което не е приета митническата стойност по декларацията и е определена нова
при липса на безспорна обосновка, е незаконосъобразно поради противоречието му
с материалноправните разпоредби на закона. Доколкото новата митническа
стойност на стоката е незаконосъобразно определена, то такива са и определените
допълнителни задължения за мито и ДДС на стоката, за която е подадена митническата
декларация, както и лихвата върху определените суми, поради което обжалваното
решение следва да се отмени изцяло. При този изход на делото
и на основание чл.143,ал.1 от АПК ответната страна дължи
да заплати на жалбоподателя направените по делото разноски в размер на 1 390 лева,
включващи платена държавна такса от 50 лева, 200 лева – възнаграждение на вещо
лице и възнаграждение за един адвокат от 1140 лева. Водим от горното, АС
- Видин, пети административен състав РЕШИ: ОТМЕНЯ Решение № 32
– 404440 от 23.11.2022г. на Директора на Териториална дирекция Митница Русе при
Агенция „Митници“, с което е отказано
да се приеме декларираната митническа стойност за лек автомобил по митническа
декларация № MRN 21BG004211015194R7 от 26.10.2021г., определен е нов размер на митническата стойност на стоката
– 30 843,18 лева, задължен е жалбоподателя да заплати в 10-дневен срок от получаване
на решението допълнително дължими държавни вземания в размер на 2 618,46 лева
мито и 5 760,61 лева ДДС, както и лихви за забава. ОСЪЖДА Териториална
дирекция Митница Русе към Агенция Митници да заплатят на „АУТО ВЕСТ“ ЕООД, гр.Видин
направените по делото разноски в размер на 1390 лева. Решението подлежи на
касационно обжалване пред ВАС в 14 – дневен срок от получаване на съобщението,
че е изготвено. СЪДИЯ: |
|||||||||||