Решение по дело №169/2020 на Административен съд - Ловеч

Номер на акта: 100
Дата: 10 юни 2020 г. (в сила от 10 юни 2020 г.)
Съдия: Мирослав Вълков Вълков
Дело: 20207130700169
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 9 април 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

 

      Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

    ……

 

             гр. Ловеч, 10.06. 2020 г.

 

          В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ЛОВЕЧ в публично заседание на трети юни две хиляди и двадесета  година в състав:

 

                                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИРОСЛАВ ВЪЛКОВ    

 

          при секретаря Антоанета Александрова, като разгледа докладваното от съдия Вълков  адм. дело   169/2020 г., за да се произнесе, съобрази следното:

 

          Производството е по реда на чл. 38 от Закона за държавната собственост (ЗДС).

          Административното дело е образувано по жалба от П.И.И. с настоящ адрес ***Васил Левски” № 22 като наследник на И.П.Х. от същото село срещу Решение № 142 от 02.03.2020 г. на Министерски съвет за отчуждаване на имоти и части от имоти - частна собственост за държавна нужда за изграждане на обект автомагистрала „Хемус”, участък от км. 103+150 до км. 122+260 на територията на област Ловеч, намиращи се в землищата на гр. Угърчин, с. Орляне и с. Каленик, община Угърчин, и землищата на с. Радювене и с. Лисец, община Ловеч, област Ловеч в частта относно имот с идентификатор 53967.219.12 в землището на с. Орляне, ЕКАТТЕ 53967, община Угърчин, област Ловеч, представляващ горска територия-иглолистни дървесни видове с площ за отчуждаване 10.924 дка и определено обезщетение в размер на 8287 лв.

Жалбоподателят твърди, че не е съгласен с така определената оценка  и иска да се определи истинската стойност на имота.

В съдебно заседание жалбоподателят поддържа жалбата и иска да се приложи размера на обезщетението, който е определен от вещото лице по допуснатата съдебно-оценителна експертиза.

Ответникът по делото – Министерски съвет на Република България – редовно призован – не се представлява в съдебно заседание. Представил е писмено становище чрез пълномощник, с което оспорва  като неоснователна подадената жалба и иска вещото лице да направи преизчисление на определения от него размер на обезщетението.Претендира присъждане на юрискосултско възнаграждение.

Заинтересованата страна Министърът на регионалното развитие и благоустройството (РРБ)  – редовно призована – не изпраща представител в съдебно заседание. Представил е писмена молба чрез пълномощник, с която оспорва жалбата. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Заинтересованата страна Министърът на финансите – редовно призован – не  се явява и не се представлява в съдебно заседание.

Заинтересованата страна Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ) в съдебно заседание чрез пълномощник оспорва жалбата. Моли същата да бъде отхвърлена като неоснователна и да бъде потвърдено решението в обжалваната част.

          Настоящият състав на Административен съд Ловеч намира жалбата за процесуално допустима. Подадена е в законоустановения 14-дневен срок по чл. 38, ал.2 от ЗДС от надлежно легитимирана страна - адресат на оспорения акт, която има правен интерес от обжалване в качеството на собственик на процесните имоти, част от които се отчуждава с оспореното решение. Разгледана по същество е основателна.

          По силата на чл.34а, ал.1 от ЗДС, отчуждаването на имоти и части от имоти частна собственост, предназначени за изграждане на национални обекти се извършва с решение на Министерски съвет по предложение на Министъра на РРБ и Министъра на финансите.

          Обжалваното решение е издадено от Министерски съвет по предложение на  Министъра на РРБ и Министъра на финансите, което означава, че е постановено от компетентен орган по смисъла на чл. 34а, ал.1 от ЗДС.

          То е издадено в предвидената от закона писмена форма. С него у отчуждена част от недвижим имот, които са собственост на жалбоподателя. Имотите са предназначени за изграждане на национален обект – автомагистрала „Хемус“, която е обявена за национален обект с Решение № 250/25.04.2013 г. на Министерски съвет на Република България.

          Оспореното решение на Министерски съвет е със съдържанието, регламентирано в чл 34б от ЗДС и е мотивирано. Посочена е държавната нужда, за която се отчуждават частите от двата имота, техния вид, местонахождение и размер, стойността на дължимото обезщетение и собственика на имота.

          В производството по издаване на обжалвания акт са спазени административно-производствените правила в съответствние с разпоредбите на чл. 34, чл. 34 а и чл. 34б, ал.2 от ЗДС. От заинтересованото ведомство е изготвено мотивирано искане за отчуждаване до Министъра на финансите и Министъра на РРБ. Към него са приложени необходимите документи,  посочени в чл. 34, ал.2 от ЗДС. Тези двама министри са направили предложение до Министерски съвет за отчуждаване на имотите, към което са приложили съвместен доклад.  Решението  е разгласено по реда на чл. 34а, ал. 3 от ЗДС, а предложението е било придружено с изискуемите от чл. 34а ал. 4 от ЗДС приложения.

          Предпоставка за извършване на отчуждаването е наличието на влязъл в сила подробен устройствен план (ПУП) - парцеларен план, който предвижда изграждането на национален обект автомагистрала "Хемус участък от км. 103+150  до км. 122+260 на територията на област Ловеч, намиращи се в землищата на гр. Угърчин, с.Орляне и с.Каленик, община Угърчин и землищата на с. Радювене и с.Лисец, община Ловеч, област Ловеч, който е одобрен с влязла в сила Заповед №РД-02-15-217/12.12.2019 год. на Министъра на РРБ.

В административното производство е изготвен  оценителски доклад по Наредбата за оценка на поземлени имоти в горски територии (НОПИГТ). Според него за частта от процесния имот е определено обезщетение в размер на 8287 лв. Това е размера на базисната цена на имота, а пазарната  цена на имота е определена в размер на  2903 лв.

Във връзка с оспорването съдът е допуснал съдебно-оценителна експертиза, която да даде заключение за равностойното парично обезщетение на частта от процесния поземлен имот.

Заключението на вещото лице е, че действителната пазарна цена на отчуждената част от процесния недвижим имот в землището на с. Орляне, община Угърчин е в размер на  9433 лв. , а базисната цена е 8608 лв.

Според експерта разликата между неговата оценка и тази, която е в оценителския доклад се дължи на пазарната цена на земята – 413 лв./дка срещу базисната 337.50 лв./дка. Освен това цената на дървесината според вещото лице е 492.92 лв./дка, докато в оценителския доклад тя е определена на  460.06. лв./дка.

Основен дял в разликата в цената на обезщетението имат използваните данни за пазарната цена на земята. В оценителския доклад за цена на земята е използвана цена на земеделска земя от пазарни аналози в община Угърчин от 2 бр. сделки 525.60 лв./декар. Средно претеглена пазарна цена е в размер на 265.78 лв./дка.

Вещото лице при изготвяне на заключението е използвало за средна пазарна цена на земята информация от Националния статистически институт за 2018 г. за община Угърчин, която е 413 лв./дка. За цена на насаждение е приета цената на дървесината в сегашна възраст -450.47 лв./дка, като по този начин пазарната стойност на земя плюс насаждения възлиза на 864 лв./дка.

В съдебно заседание вещото лице поддържа заключението си. Посочва, че е направил оглед на място на имота и е снел данни от терена. Той е сложил височини на двата дървесни вида в имота 16м. и 17 м., докато в оценителския доклад тези данни са съответно 15.5м. и 16 м.

Според експерта не могат да се използват пазарни аналози от Служба по вписванията, защото всички сделки са изповядани на данъчна стойност и са на много ниска цена.

Заключението на вещото лице не е прието от пълномощникът на АПИ. То е приобщено към доказателствения материал по делото.Съдът кредитира изготвеното заключение на вещото лице по допуснатата съдебна експертиза, защото го намира за професионално и обективно изготвено.

Неправилността на извода на административния орган относно размера на обезщетението обуславя извод за незаконосъобразност на оспореното решение в частта му относно размера на определеното обезщетение за частта от процесния поземлен имот.

Доводите на ответникът и заинтересованата страна МРРБ, изразени в писмени становища, както и на заинтересованата страна АПИ, представени от пълномощник в публично заседание, с които се оспорва жалбата са неоснователни и се опровергават от заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-оценителна експертиза.

 Решението на Министерски съвет в оспорената част е незаконосъобразно и следва да бъде отменено, като се определи законосъобразен размер на равностойното парично обезщетение за отчуждената част от ПИ.

По изложените съображения и на основание чл. 38, ал. 8 от ЗДС и чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ОТМЕНЯ Решение № 142 от 02.03.2020 г. на Министерски съвет за отчуждаване на имоти и части от имоти - частна собственост за държавна нужда за изграждане на обект автомагистрала „Хемус”, участък от км. 103+150 до км. 122+260 на територията на област Ловеч, намиращи се в землищата на гр. Угърчин, с. Орляне и с. Каленик, община Угърчин, и землищата на с. Радювене и с. Лисец, община Ловеч, област Ловеч в частта относно имот с идентификатор 53967.219.12 в землището на с. Орляне, ЕКАТТЕ 53967, община Угърчин, област Ловеч, представляващ горска територия-иглолистни дървесни видове с площ за отчуждаване 10.924 дка и определено обезщетение в размер на 8287 лв.и вместо него  ПОСТАНОВЯВА:

ОПРЕДЕЛЯ парично обезщетение за част от имот  с идентификатор 53967.219.12 в землището на с. Орляне, ЕКАТТЕ 53967, община Угърчин, област Ловеч, представляващ горска територия-иглолистни дървесни видове с площ за отчуждаване 10.924 дка в размер на 9 433 (девет хиляди четиристотин тридесет и три) лева.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване съгласно чл. 38, ал. 8 от ЗДС.

Препис от него да се изпрати на страните  на основание чл. 138 от АПК.

 

 

 АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: