№ 154
гр. Харманли, 04.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАРМАНЛИ, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на шести август през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Веселин Хр. Коларов
при участието на секретаря Елена Д. Георгиева
като разгледа докладваното от Веселин Хр. Коларов Гражданско дело №
20245630100382 по описа за 2024 година
Предявен е установителен иск за собственост намиращ правно основание в
чл.124 от Гражданско процесуален кодекс.
Ищеца Д. Т. П. ЕГН ********** от гр. Харманли твърди, че през 1993г. закупил
от А* П. Б* недвижим имот- лозе с площ от около един декар в местността „Старите лозя“.
Към настоящия момент имота се идентифицирал като Поземлен имот с идентификатор
77181.22.54 по Кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Харманли общ.
Харманли обл. Хасково, одобрени със Заповед №РД-18-9 от 23.ІІІ.2006г. на Изпълнителния
директор на АК, адрес на поземления имот- гр. Харманли местност „Старите лозя“, площ-1
132кв.м., трайно предназначение на територията-земеделска, начин на трайно ползване - за
земеделски труд и отдих/съгласно Пар.4 от ПЗРЗСПЗЗ/, категория на земята -8, предишен
идентификатор-няма, номер по предходен план-746.360, съседи на имота-77181.22.66,
77181.22.65, 77181.22.55, 77181.22.34, 77181.22.52., 77181.22.53.
За сделката бил съставен писмен договор, но ищецът не го бил запазил.
Ищецът твърди, че от момента на придобиването на имота и по настоящем,
стопанисва имота и го ползва като лозе. Когато решил да се да се снабди с документи за
издаване на нотариален акт установил, че той е записан като собственост на Община
Харманли.
П. не бил предявявал претенциите си за собственост пред общината или други
институции и не го бил заявил за възстановяване собствеността. Имотът не бил заявяван и
от другиго, което се установила от извършените справки. Имота никога не бил отнеман от
ищеца и никой не бил оспорвал собствеността му върху имота. Ищеца твърди, че от момента
на придобиване - до настоящия момент е владял имота явно, спокойно, несъмнително и
непрекъснато.
Ищеца счита, че имота никога не бил отчуждаван, одържавяван или отнеман на
друго основание и за него не важала забраната по чл.86 ал.1 от ЗС, нито по чл.5 ал.2 от
ЗВСОНИ (заличаващ изтеклия до 22.ХІ.1997г. давностен срок за имоти, подлежащи на
реституция по ЗСПЗЗ), нито забраната по чл.10 ал.13 от ЗСПЗЗ. Счита, че по отношение на
имота не следва, да се прилага разпоредбата на чл.19 от ЗСПЗЗ, тъй като в приложното му
поле попадали само земеделски земи, които подлежат на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ,
1
но не били заявени за възстановяване в предвидения в закона срок и в този смисъл били
останали след възстановяване правото на собственост, т.е. земеделски земи, които са били
включени в ТКЗС, ДСЗ или образувани въз основа на тях земеделски организации, отнети
или одържавени в хипотезите, изброени в чл.10 ЗСПЗЗ.
Ищеца счита, че ако имотът, не е бил включен в ТКЗС и не подлежи на
възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, общината не можела да придобие правото на собственост
по реда на чл. 19 ЗСПЗЗ, като сочи съдебна практика в тази насока.
Изложеното обосновало правния интерес у ищеца от предявяване на настоящата
искова претенция.
Моли съда да постанови решение с което да признае за установено по отношение
на Община Харманли, че Д. Т. П. ЕГН********** гр. Харманли ул. “П*С*Ч* * по силата на
договор за покупко-продажба и давностно владение е собственик на Поземлен имот с
Идентификатор 77181.22.54 по Кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.
Харманли общ. Харманли обл. Хасково, одобрени със Заповед №РД-18-9 от 23.ІІІ.2006г. на
Изпълнителния директор на АК, адрес на поземления имот- гр. Харманли местност
„Старите лозя“, площ -1132 кв. м., трайно предназначение на територията-земеделска, начин
на трайно ползване- за земеделски труд и отдих /съгласно Пар.4 от ПЗРЗСПЗЗ/, категория на
земята -8, предишен идентификатор-няма, номер по предходен план-746.360, съседи на
имота-77181.22.66, 77181.22.65, 77181.22.55, 77181.22.34, 77181.22.52., 77181.22.53.
Претендира се присъждане на разноски.
В законоустановения едномесечен срок - ответника Община Харманли не е
депозирала отговор на исковата молба. Не е представила доказателства и не е направила
доказателствени искания.
В съдебно заседание ищеца, редовно призован се явява и представлява от
пълномощника адв. Т.Д. АК Хасково, която поддържа депозираната искова молба.
Ответника Община Харманли, редовно призована за съдебно заседание, не се
представлява. Преди съдебното заседание е депозирано Становище вх. № 7064/
06.VІІІ.2024г. от юрисконсулт В. Шаринов, с което се оспорва предявената искова
претенция.
Съдът след като прецени събраните по делото доказателства във връзка със
становищата на страните прие за установено:
От показанията на разпитаните по делото свидетели Ю*Ч* и В*Д* (без родство с
ищеца), които кореспондират помежду си се установява, че познават ищеца Д. П. и знаят за
процесния имот тъй като притежават имоти в съседство.
Свидетелите твърдят, че от времето когато те сами закупили имоти в местността
„Старите лозя“ – през 1994г., процесния имот се е стопанисвал и обработвал от ищаца ,
който го бил закупил от А* Б* (починал понастоящем). Само ищеца полагал грижи и
стопанисвал имота, като отглеждал лозови насаждения. Мястото било оградено с колове,
телена ограда и трънки.
Не знаят имотите в тази местност - „Старите лозя“, някога да са били включвани в
ТКЗС. Свидетелите не знаели да трети лица да са имали претенции към имота владян от
ищеца.
При така установената фактическа обстановка съдът достига до следните правни
изводи:
По този иск ищцата следва да докаже, че е собственик на имота на твърдяното от
него основание. Доколкото ищеца твърди, че е станал собственик на основание давностно
владение на процесния недвижим имот, без да твърди, че е бил добросъвестен владелец,
следва да докаже, че е владял процесната реално определена вещ повече от 10 години - с
оглед разпоредбата на чл.79 ал. 1 от ЗС.
От събраните в хода на производството гласни доказателства се установява
началния момент, от който е започнало владението на имота от ищеца – през 1993г. след
като го е закупил от А* Б*. Това владение П. е осъществявал непрекъснато, явно, открито и
2
несмущаван от никого. Към настоящия момент в негова полза е изтекъл придобивания
давностен срок.
Установява се с категоричност от показанията на разпитаните по делото
свидетели, че имотът придобит чрез покупко-продажба от ищеца е идентичен с имота, който
се владее от него. От приобщената по делото Скица на сграда № 15-535003/ 18.V.2024г., се
установяват и границите на имота , който според свидетелските показания са определени от
поставена телена ограда и трънки (жив плет).
В хода на настоящото производство не се ангажираха доказателства процесния
имот да е бил включван в ТКЗС, ДЗС или друга селскостопанска организация. По
настоящем той е включен в регулация. По делото не се представят доказателства процесният
имот да е бил отчуждаван, масовизиран или отреден за влизане в масив на ТКЗС или др.
подобна селскостопанска организация.
Съгласно разпоредбата на Закон за собствеността и ползването на земеделските
земи - чл.19 ал.1 - общината стопанисва и управлява земеделската земя, останала след
възстановяването на правата на собствениците, а след влизане в сила на плана за
земеразделяне и одобрената карта на съществуващи и възстановими стари реални граници
земите стават общинска собственост. Установените факти и обстоятелства обаче изключват
възможността Община Харманли, да е собственик на процесния имот, защото той никога не
е бил включван в ТКЗС, ДЗС или друга селскостопанска организация. Следователно имотът
не е подлежал въобще на възстановяване по смисъла на чл.10 от ЗСПЗЗ. След като не е бил
масовизиран или отчуждаван, нито владението, нито собствеността върху него не са били
отнемани на собствениците по какъвто и да е начин, следователно няма причина той да бъде
заявяван за възстановяване и не би следвало да се включва въобще сред земята, подлежаща
на възстановяване.
По изложените по-горе съображения съдът намира, че предявения установителен
иск се явява основател и доказан и като такъв следва да бъде уважен изцяло.
Предвид основателността на иска съдът намира, че на основание чл. 78 ал.1 от
ГПК, ответника следва да бъде осъден да заплати и направените в настоящото производство
разноски, поискани своевременно от ищеца в общ размер от 550.00лв.- включващи 50.00лв.
внесена държана такса и 500.00лв. адвокатско възнаграждение.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено по отношение на Община Харманли ЕИК *** гр.
Харманли, че Д. Т. П. ЕГН ********** от гр. Харманли от гр. Харманли, е собственик по
давност на недвижим имот както следва: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с Идентификатор
77181.22.54 по Кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Харманли общ.
Харманли обл .Хасково, одобрени със Заповед №РД-18-9 от 23.ІІІ.2006г. на Изпълнителния
директор на АК, адрес на поземления имот- гр. Харманли местност „Старите лозя“, площ -
1132кв.м., трайно предназначение на територията-земеделска, начин на трайно ползване- за
земеделски труд и отдих /съгласно Пар.4 от ПЗРЗСПЗЗ/, категория на земята -8, предишен
идентификатор-няма, номер по предходен план-746.360, съседи на имота-77181.22.66,
77181.22.65, 77181.22.55, 77181.22.34, 77181.22.52., 77181.22.53.
ОСЪЖДА Община Харманли ЕИК *** гр. Харманли, да заплати на Д. Т. П.
ЕГН ********** от гр. Харманли, сумата от 550.00лв. - разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд Хасково, в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Харманли: _______________________
3